Tweet
Ком-Емине не е трябвало да бъде Ком-Емине.
Ком-Емине 1933 г. е трябвало да бъде Тимок-Ком-Емине
На страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) 1934 година, авторът Павел Делирадев е написал:
„За начален пункт на нашето пътуване избрахме вр. Ком и с това против волята си осакатихме своя първоначален план, тъй като Стара планина продължава още по-нататък до самото корито на р. Тимок, тракийският Тимакус, тъмна, черна река.
Но тази част на планината, както е известно, съвпада със сръбско-българската граница, а при тогавашните „съседски отношения“ мъчно можеше да се издейства разрешение за пътуване по самата гранична линия. Най-малкото трябваше време за чакане, а нашите дни за излета бяха точно преброени. При други случаи, като изследванията ми на Осоговската планина и посещаването на граничните походи на Стара планина, по ходатайство на българските власти, бях допускан от сръбските граничари да си взема необходимите бележки даже на самата гранична линия.“
Цялата книга „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) на Павел Делирадев може да се намери в папка Timok-Kom-Emine в подпапка Pavel_Deliradev.
Миналата година пеша отидох на море от Ком до Емине, но сега се оказа, че това не е достатъчно.
На основание страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) от името на нашия предшественик Павел Делирадев ще се явя на поправителна сесия „Тимок-Ком“ 2017. Нека всички ком-еминейци се явят на поправителна сесия „Тимок-Ком“ 2017.
В речника си ще преименувам „Ком-Емине“ на „Тимок-Ком-Емине“.
Ще има Тимок-Ком-Емине 2017, 2018 и т.н..
Ще се сбъдне първоначалният план на Павел Делирадев. Тогава (1933 год.) той не си е представял моми по къси панталонки и потничета да крачат наравно с мъжете. Не си е представял мобилни телефони и GPS-и. Не си е представял, че всяка година ще има съревнование кой ще пробяга Ком-Емине за по-малко от пет дни?
Павел Делирадев първи минава Ком-Емине 1933 година. Точно тогава границата със Сърбия е била много строго охранявана и туристите не са могли да доближат границата на по-малко от 5-10 км. Затова нашите предшественици са избрали връх Ком за начало на първия цялостен поход по билото на Стара планина.
България губи Първата Световна война и по силата на Ньойския договор (1919 г.) отстъпва западните покрайнини на Сърбия. След това със Сърбия сме имали много враждебни отношения и туристите не са имали възможност да обходят билото на Западна Стара планина от река Тимок - връх Връшка чука – връх Миджур – връх Копрен – връх Ком. Смятам, че в момента нямаме никакви пречки да го добавим към Ком-Емине. Нашите предшественици биха се гордели с удължаването на пътеката по цялото било на Стара планина в наша територия.
Преди 84 години не е имало GPS и GSM. Екипировката е била тежка, обемиста и недостатъчно ефективна. Храната не е била така компактна и трайна (за сметка на качеството и ГМО). По билните пътеки не е имало толкова много жени. Не е имало толкова много информация за предстоящите преходи и не е имало толкова лесен и ефикасен начин за споделяне на тази информация чрез форуми и социални мрежи. Хората не са имали личен транспорт и пътуването до изходната позиция не е било така лесно, както сега за няколко часа с лека кола. Всичко е било различно.
Алеко Константинов (Щастливеца) е имал мечта за пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия край. Павел Делирадев 1933 г частично осъществява тази мечта. Днес няма пречки за осъществяване на тази мечта. Досега само няколко човека са направили обиколка на България по граничната бразда.
За осъществяване на дейности в граничната зона от 300 м до 30 км от линията на държавната граница не се изисква издаването на специално разрешително. Съгласувателен режим по отношение осъществяването на дейности се изисква само в случаите, когато същите се извършват в граничната ивица.
Гранична ивица е територията, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната държавна граница с дълбочина до 300 метра.
Съгласно чл. 56, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с директора на съответната Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП), в чиято зона за отговорност се извършват тези дейности.
За съгласуване на планирани дейности, попадащи в граничната ивица е необходимо да влезете във връзка с ръководството на съответната РДГП, като предоставите списък на участниците в групата (трите имена и ЕГН), ръководител на групата, график (по време и място) за придвижване и престой, както и телефони за осъществяване на постоянен контакт.
Телефонни номера и факс за контакт с РДГП:
- Драгоман – 07172/2395 или 07172/2095, факс-07172/2095;
- Кюстендил – 078/551040, факс-078/520044;
- Смолян – 0301/35740, факс-0301/35738;
- Елхово – 0478/88040, факс-0478/88040;
- Русе – 082/882710 или 082/882799, факс-082/841540.
Молба (свободен текст) се подава в Главна Дирекция "Гранична полиция"
1202, София, бул. Мария Луиза № 46, тел: 9831865, факс: 9885867, 9825390
За предпочитане молбата се подава в Word-формат на e-mail: nsgp@mvr.bg
Молбата се подава 15 дни по-рано и се чака писмено разрешение за посещение на граничната ивица. След като се получи писмено разрешение за посещение на граничната ивица, всяко движение в граничната ивица се съгласува с оперативно-дежурната част на всяко гранично полицейско управление.
Регионална дирекция "Гранична полиция" Драгоман има три гранични полицейски управления, които трябва да бъдат уведомявани при движение в граничната ивица от Дунав до Ком:
- ГПУ Брегово охранява участък от устието на р.Тимок до землището на с.Подгоре, община Макреш. За контакт тел. 094 600 621
Структурни звена на ГПУ Брегово са ГКПП Брегово и ГКПП Връшка Чука.
- ГПУ Белоградчик охранява участък от северозападния дял на Стара планина - от 500 м. южно от връх Бабин нос до Ломски дял. За контакт тел. 0936 54520
- ГПУ Чипровци охранява участък на бившите гранични застави в с. Дълги Дел, с. Дива Слатина, гр. Чипровци и с. Мартиново от състава на Видинския граничен отряд. За контакт тел. 09554 2087
Бившите граничари твърдят, че първите 60-70 км на юг от устието на р. Тимок са трудно проходими гъсти гори. Граничарите са оставяли конете и с брадви за подсичане са влизали в тези гори.
За ком-еминееца има ново изпитание. Непроходими участъци. Без пътека. Без име на пътеката. Без маркировка. Без табели. Без подслон, вода и храна по пътя. Движение на юг само с разрешение от ГД Гранична полиция. Това със сигурност ще допълни и разнообрази сегашното Ком-Емине.
Съвсем скоро 10-километровата зона до сръбската граница от Дунав до връх Сребърна ще бъде нанесена на картата BG Mountains. До тогава може да се ползва съветската военна топографска карта BGtopoVJ на адрес kade.si (горе вдясно се натиска зеления ромб и от падащото меню се избира дадена карта).
Първите трекове Дунав-Ком 2017 ще помогнат за развитие на планинарската карта BG Mountains.
"Прикриващият път" е пътеката за патрулиране до граничната бразда по времето на социализма. На труднопроходимите места този Прикриващ път е далеч от граничната бразда. От 10 години този път не се използва и на места е трудно или много трудно проходим. Първоначалните планове са пътят Тимок-Ком да съвпада с Прикриващия път на бившите граничари. Картата BG Mountains спешно се нуждае от добавянето на нови точки за вода, храна и подслон.
По пътя Тимок-Ком има нещо любопитно. Според статия на вестник 168 часа най-западната част от България се намира на около 2 км на юг от връх Връшка чука до с. Киреево. В учебниците по география пише, че най-западната точка от България е там, където се сливат границите на България, Сърбия и Македония (гранична пирамида 106 до с. Жеравино, Кюстендилско). Истината ще покажат нашите уреди.
Пътеката Ком-Емине от 1991 година става част от международния европейски маршрут Е-3 от Сантяго (Испания) до Несебър (България) На сайта в последната снимка на европейската карта се вижда, че Международният европейски маршрут Е-3 за нас би трябвало да започне от Дунав мост 2 (гр. Видин) и да завърши на нос Емине. В Европейската асоциация за пешеходен туризъм FRA за крайна точка на маршрута Е-3 е посочено гр. Несебър. Може би тогава на европейските карти е нямало надпис „Емине“ и най-близкото населено място на техните карти е Несебър.
Сега вече има Дунав мост 2. Велосипедистите и мотористите ще влязат у нас по моста и ще продължат по европейския туристически маршрут Е-3. Това най-вероятно ще стане Дунав мост 2 – с. Капитановци – с. Неговановци – с. Флорентин – с. Ново село – с. Връв – с. Куделин - устието на река Тимок в река Дунав – с. Балей – гр. Брегово - връх Връшка чука – връх Миджур – връх Копрен – връх Ком – нос Емине.
Колко туриста са минали цялото Е-3 от Атлантически океан до Черно море и колко туриста са минали Ком-Емине? При съотношение от порядъка 1:1000 няма смисъл да се хабим за коментиране на Е-3. Затова предлагам да се концентрираме върху историята и развитието на Ком-Емине.
Ком-Емине 1933 г. е трябвало да бъде Тимок-Ком-Емине
На страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) 1934 година, авторът Павел Делирадев е написал:
„За начален пункт на нашето пътуване избрахме вр. Ком и с това против волята си осакатихме своя първоначален план, тъй като Стара планина продължава още по-нататък до самото корито на р. Тимок, тракийският Тимакус, тъмна, черна река.
Но тази част на планината, както е известно, съвпада със сръбско-българската граница, а при тогавашните „съседски отношения“ мъчно можеше да се издейства разрешение за пътуване по самата гранична линия. Най-малкото трябваше време за чакане, а нашите дни за излета бяха точно преброени. При други случаи, като изследванията ми на Осоговската планина и посещаването на граничните походи на Стара планина, по ходатайство на българските власти, бях допускан от сръбските граничари да си взема необходимите бележки даже на самата гранична линия.“
Цялата книга „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) на Павел Делирадев може да се намери в папка Timok-Kom-Emine в подпапка Pavel_Deliradev.
Миналата година пеша отидох на море от Ком до Емине, но сега се оказа, че това не е достатъчно.
На основание страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) от името на нашия предшественик Павел Делирадев ще се явя на поправителна сесия „Тимок-Ком“ 2017. Нека всички ком-еминейци се явят на поправителна сесия „Тимок-Ком“ 2017.
В речника си ще преименувам „Ком-Емине“ на „Тимок-Ком-Емине“.
Ще има Тимок-Ком-Емине 2017, 2018 и т.н..
Ще се сбъдне първоначалният план на Павел Делирадев. Тогава (1933 год.) той не си е представял моми по къси панталонки и потничета да крачат наравно с мъжете. Не си е представял мобилни телефони и GPS-и. Не си е представял, че всяка година ще има съревнование кой ще пробяга Ком-Емине за по-малко от пет дни?
Павел Делирадев първи минава Ком-Емине 1933 година. Точно тогава границата със Сърбия е била много строго охранявана и туристите не са могли да доближат границата на по-малко от 5-10 км. Затова нашите предшественици са избрали връх Ком за начало на първия цялостен поход по билото на Стара планина.
България губи Първата Световна война и по силата на Ньойския договор (1919 г.) отстъпва западните покрайнини на Сърбия. След това със Сърбия сме имали много враждебни отношения и туристите не са имали възможност да обходят билото на Западна Стара планина от река Тимок - връх Връшка чука – връх Миджур – връх Копрен – връх Ком. Смятам, че в момента нямаме никакви пречки да го добавим към Ком-Емине. Нашите предшественици биха се гордели с удължаването на пътеката по цялото било на Стара планина в наша територия.
Преди 84 години не е имало GPS и GSM. Екипировката е била тежка, обемиста и недостатъчно ефективна. Храната не е била така компактна и трайна (за сметка на качеството и ГМО). По билните пътеки не е имало толкова много жени. Не е имало толкова много информация за предстоящите преходи и не е имало толкова лесен и ефикасен начин за споделяне на тази информация чрез форуми и социални мрежи. Хората не са имали личен транспорт и пътуването до изходната позиция не е било така лесно, както сега за няколко часа с лека кола. Всичко е било различно.
Алеко Константинов (Щастливеца) е имал мечта за пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия край. Павел Делирадев 1933 г частично осъществява тази мечта. Днес няма пречки за осъществяване на тази мечта. Досега само няколко човека са направили обиколка на България по граничната бразда.
За осъществяване на дейности в граничната зона от 300 м до 30 км от линията на държавната граница не се изисква издаването на специално разрешително. Съгласувателен режим по отношение осъществяването на дейности се изисква само в случаите, когато същите се извършват в граничната ивица.
Гранична ивица е територията, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната държавна граница с дълбочина до 300 метра.
Съгласно чл. 56, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с директора на съответната Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП), в чиято зона за отговорност се извършват тези дейности.
За съгласуване на планирани дейности, попадащи в граничната ивица е необходимо да влезете във връзка с ръководството на съответната РДГП, като предоставите списък на участниците в групата (трите имена и ЕГН), ръководител на групата, график (по време и място) за придвижване и престой, както и телефони за осъществяване на постоянен контакт.
Телефонни номера и факс за контакт с РДГП:
- Драгоман – 07172/2395 или 07172/2095, факс-07172/2095;
- Кюстендил – 078/551040, факс-078/520044;
- Смолян – 0301/35740, факс-0301/35738;
- Елхово – 0478/88040, факс-0478/88040;
- Русе – 082/882710 или 082/882799, факс-082/841540.
Молба (свободен текст) се подава в Главна Дирекция "Гранична полиция"
1202, София, бул. Мария Луиза № 46, тел: 9831865, факс: 9885867, 9825390
За предпочитане молбата се подава в Word-формат на e-mail: nsgp@mvr.bg
Молбата се подава 15 дни по-рано и се чака писмено разрешение за посещение на граничната ивица. След като се получи писмено разрешение за посещение на граничната ивица, всяко движение в граничната ивица се съгласува с оперативно-дежурната част на всяко гранично полицейско управление.
Регионална дирекция "Гранична полиция" Драгоман има три гранични полицейски управления, които трябва да бъдат уведомявани при движение в граничната ивица от Дунав до Ком:
- ГПУ Брегово охранява участък от устието на р.Тимок до землището на с.Подгоре, община Макреш. За контакт тел. 094 600 621
Структурни звена на ГПУ Брегово са ГКПП Брегово и ГКПП Връшка Чука.
- ГПУ Белоградчик охранява участък от северозападния дял на Стара планина - от 500 м. южно от връх Бабин нос до Ломски дял. За контакт тел. 0936 54520
- ГПУ Чипровци охранява участък на бившите гранични застави в с. Дълги Дел, с. Дива Слатина, гр. Чипровци и с. Мартиново от състава на Видинския граничен отряд. За контакт тел. 09554 2087
Бившите граничари твърдят, че първите 60-70 км на юг от устието на р. Тимок са трудно проходими гъсти гори. Граничарите са оставяли конете и с брадви за подсичане са влизали в тези гори.
За ком-еминееца има ново изпитание. Непроходими участъци. Без пътека. Без име на пътеката. Без маркировка. Без табели. Без подслон, вода и храна по пътя. Движение на юг само с разрешение от ГД Гранична полиция. Това със сигурност ще допълни и разнообрази сегашното Ком-Емине.
Съвсем скоро 10-километровата зона до сръбската граница от Дунав до връх Сребърна ще бъде нанесена на картата BG Mountains. До тогава може да се ползва съветската военна топографска карта BGtopoVJ на адрес kade.si (горе вдясно се натиска зеления ромб и от падащото меню се избира дадена карта).
Първите трекове Дунав-Ком 2017 ще помогнат за развитие на планинарската карта BG Mountains.
"Прикриващият път" е пътеката за патрулиране до граничната бразда по времето на социализма. На труднопроходимите места този Прикриващ път е далеч от граничната бразда. От 10 години този път не се използва и на места е трудно или много трудно проходим. Първоначалните планове са пътят Тимок-Ком да съвпада с Прикриващия път на бившите граничари. Картата BG Mountains спешно се нуждае от добавянето на нови точки за вода, храна и подслон.
По пътя Тимок-Ком има нещо любопитно. Според статия на вестник 168 часа най-западната част от България се намира на около 2 км на юг от връх Връшка чука до с. Киреево. В учебниците по география пише, че най-западната точка от България е там, където се сливат границите на България, Сърбия и Македония (гранична пирамида 106 до с. Жеравино, Кюстендилско). Истината ще покажат нашите уреди.
Пътеката Ком-Емине от 1991 година става част от международния европейски маршрут Е-3 от Сантяго (Испания) до Несебър (България) На сайта в последната снимка на европейската карта се вижда, че Международният европейски маршрут Е-3 за нас би трябвало да започне от Дунав мост 2 (гр. Видин) и да завърши на нос Емине. В Европейската асоциация за пешеходен туризъм FRA за крайна точка на маршрута Е-3 е посочено гр. Несебър. Може би тогава на европейските карти е нямало надпис „Емине“ и най-близкото населено място на техните карти е Несебър.
Сега вече има Дунав мост 2. Велосипедистите и мотористите ще влязат у нас по моста и ще продължат по европейския туристически маршрут Е-3. Това най-вероятно ще стане Дунав мост 2 – с. Капитановци – с. Неговановци – с. Флорентин – с. Ново село – с. Връв – с. Куделин - устието на река Тимок в река Дунав – с. Балей – гр. Брегово - връх Връшка чука – връх Миджур – връх Копрен – връх Ком – нос Емине.
Колко туриста са минали цялото Е-3 от Атлантически океан до Черно море и колко туриста са минали Ком-Емине? При съотношение от порядъка 1:1000 няма смисъл да се хабим за коментиране на Е-3. Затова предлагам да се концентрираме върху историята и развитието на Ком-Емине.
а не прикриващ път
това за обща граничарска култура
Сега ме е страх да отида натам - сигурно всичко е бастисано с незаконна гола сеч 
, щото реално е доста лесно достъпно за транспорт и извозване на "мат'ряла". Вярно, имаше много дълбоки дерета и стръмни баири, както и много дивеч - сърни, глигани, вълци, че и диви котки 
но то беше заради ограничения достъп - зад "съоръжението" бракониерстваха само гранични офицери, старшини и чат-пат войници, както и местни партийни велможи, съпровождани от офицери.
). Стандартният участък беше 8 км., по-напредничавата "Скала" - до 12 км. Т.е. през 8-12 км. ти трябва застава с поне 20 човека личен състав, а поддръжката на такова съоръжение искаше и наличието на "сапьорна рота" към всеки граничен отряд, че и работни групи от "Вътрешни войски" (писал съм тука - "издънки", видиш ли, отказали да стрелят по майки с деца по "Възродителния процес") за периодичното чистене и подмяна на корозирала бодлива тел (щото при сплитане трябваше да прави ел-контакт и да подава сигнал в заставата). Т.е. - за соц-организация с безплатен робски труд от наборници поддръжката беше възможна, ама за пари...
Коментар