Tweet
Малко лично за мен-на 33 съм.Щракам от 95-та, когато вуйчо ми подари Скина за рождения ден.Купувах си филмчета, щраках... без лента не е оставал до към 2000-та, когато брат ми си купи Сони кибер-шот, цели 3 мпх.Взимах му го и щраках и с него, ама с времето все по рядко и по рядко.После се занимавах предимно с коли, но когато ми се случеше да ми попадне фотоапарат в ръцете, с ентусиазъм щраках пак.Алекс Матрицата обичаше да снима изпълненията си с жигулито, за което се подсигуряваше с някакъв по-така цифрак, ама не нещо особенно...
За първи път видях огледалка някъде 2002-ра... е то силно казано видях, отнякъде се появи едно тяло от Зенит, завъртя се и изчезна.Тогава ми се стори че има много липси, ама кой да знае, че те обективите на тея им се сваляли.Някъде 2008-ма, един колега ми предложи Олимпус Е-500, с един от двата китови обектива 14-50... взех го, просто от любопитство към машинката.Пак почнах да щракам.Настройките на ауто и прас, прас, прас... ма дори и случайно не ми се получаваха читави кадри.Ако пък взема та уцеля някаква интересна снимка, то тогава пък настройките се окажат смотани.Мързеше ме и да чета, честно казано, въпреки че очевидно нещо ме глождеше и си носех апарата насам-натам и снимах туй-онуй.По едно време му купих още един обектив-Сигма 55-200 4.0-5.6 с него отидох на няколко от първите любителски състезания, италианско-дрифт... познавах повечето състезатели и ходех.Имах интересни снимки, но на едно състезание едно приятелче взе апаратчето със сигмата и наснима такива кадри, дето аз не бях правил досега.Позамислих се... продължих да щракам, настройките на ауто...
По някое време парите ми свършиха, а правех супер-пупер лада.Продадох олито с обективите и известно време щраках със сапунерки разни, каквито има вкъщи.Но усетих, че това не са снимки.Нищо че и тея с олито не бяха свят, по хубави си бяха.
2010, ладата вече беше продадена, мен пак ме зачовърка и от една обява си взех оли е-520, с двата китови 14-45 и 40-150, поляризиращ филтър, светкавица фл-36.И пак, на ауто и щрак, щрак... обаче вече търсех кадър, гледах така да застана, че да се получи нещо, пробвах... братовчед ми се запали по лентовата фотография, той снима по принцип.Брат ми се запали покрай него, аз покрай тях.И тогава вече почнах да чета и да се интересувам, как се снима снимка, що е то бленда и що скорост, каква е разликата между един и друг обектив...
Снабдих се и аз с лентов апарат.Коника ТС–х, със сигма зуум мастър 35-70 2.8-4.Подариха ми и Смена Символ, дори две, взех си един стек орвота с изтекъл срок 91-ва, сложих, снимах, проявих...Яяя, то било интересно.Пропуснах да кажа, че в гаража си оборудвах и фотолаборатория.Тримата си проявяваме филми и копираме снимки... почнах да си купувам и скъпи филми.И така, септември месец, се озовах в командировка във Варна, където отидох в ретро музея.Там щраках с телефона и се опитвах да снимам и с кониката.Снимките ще ви покажа по-надолу, защото за пръв път се получи нещо, което смятам, че може би си струва да покажа и на други хора и да ги питам какво мислят.Има и груби грешки, някои са преекспонирани, на други фокуса не е добър, но още трупам опит.Ту блендата ще забравя да си проверя, ту фокуса ще претупам, ту скороста не е тази.
Събрах си нова система: Минолта Х-700 (под влияние на братовчед ми), обективи 28мм 3.5, 50мм 1.4, 135мм 3.5, един 200мм на 4.5, всичките са Минолта.Взех си едно цифрово тяло Сони Некс Ф3, с преходник за минолтовите стъкла, с идеята да си експериментирам с него без да потрошавам скъпите ленти.Взех си и стробистки комплект, две йонгита с предавател, със стойки, дифузорни и рефлекторни чадърчета, защото имам идея да снимам коли и определено смятам, че управлението на светлината е най-важното в читавата снимка.Искам да взема и преходник за олито, да ползвам стъклата и на него, но още не съм го поръчал от ибей, то само там го има, вече за олимпус 4/3 е минало... Дразни ме че сонито няма визьор, но го взех за 200 лв втора ръка и съм доволен, щото има потресаваща матрица (за мен и моя опит досега де) и много малко шум на високите исо, което на олито е голям проблем.То за мен високо исо е 1600 нали, оттам нагоре само мигам на парцали и се чудя за какво ли се използват, но се надявам скоро да ми се отдаде шанс да разбера.Купихме си тримата и един скенер епсън, та имам възможност да ви ги представя както трябва кадрите.
Имам доста снимки.Някои от тях са много добри според приятели, но аз съм критичен.Още не умея да кадрирам правилно, бързам, недогеждам... щракането наделява над снимането.Годините на стремглавото натискане на спусъка без дори и да мисля за настройките ми пречат.Но се надявам да се подобряват нещата, особенно след като се появиха кадри които съм снимал аз и ми харесват.
За първи път видях огледалка някъде 2002-ра... е то силно казано видях, отнякъде се появи едно тяло от Зенит, завъртя се и изчезна.Тогава ми се стори че има много липси, ама кой да знае, че те обективите на тея им се сваляли.Някъде 2008-ма, един колега ми предложи Олимпус Е-500, с един от двата китови обектива 14-50... взех го, просто от любопитство към машинката.Пак почнах да щракам.Настройките на ауто и прас, прас, прас... ма дори и случайно не ми се получаваха читави кадри.Ако пък взема та уцеля някаква интересна снимка, то тогава пък настройките се окажат смотани.Мързеше ме и да чета, честно казано, въпреки че очевидно нещо ме глождеше и си носех апарата насам-натам и снимах туй-онуй.По едно време му купих още един обектив-Сигма 55-200 4.0-5.6 с него отидох на няколко от първите любителски състезания, италианско-дрифт... познавах повечето състезатели и ходех.Имах интересни снимки, но на едно състезание едно приятелче взе апаратчето със сигмата и наснима такива кадри, дето аз не бях правил досега.Позамислих се... продължих да щракам, настройките на ауто...
По някое време парите ми свършиха, а правех супер-пупер лада.Продадох олито с обективите и известно време щраках със сапунерки разни, каквито има вкъщи.Но усетих, че това не са снимки.Нищо че и тея с олито не бяха свят, по хубави си бяха.
2010, ладата вече беше продадена, мен пак ме зачовърка и от една обява си взех оли е-520, с двата китови 14-45 и 40-150, поляризиращ филтър, светкавица фл-36.И пак, на ауто и щрак, щрак... обаче вече търсех кадър, гледах така да застана, че да се получи нещо, пробвах... братовчед ми се запали по лентовата фотография, той снима по принцип.Брат ми се запали покрай него, аз покрай тях.И тогава вече почнах да чета и да се интересувам, как се снима снимка, що е то бленда и що скорост, каква е разликата между един и друг обектив...
Снабдих се и аз с лентов апарат.Коника ТС–х, със сигма зуум мастър 35-70 2.8-4.Подариха ми и Смена Символ, дори две, взех си един стек орвота с изтекъл срок 91-ва, сложих, снимах, проявих...Яяя, то било интересно.Пропуснах да кажа, че в гаража си оборудвах и фотолаборатория.Тримата си проявяваме филми и копираме снимки... почнах да си купувам и скъпи филми.И така, септември месец, се озовах в командировка във Варна, където отидох в ретро музея.Там щраках с телефона и се опитвах да снимам и с кониката.Снимките ще ви покажа по-надолу, защото за пръв път се получи нещо, което смятам, че може би си струва да покажа и на други хора и да ги питам какво мислят.Има и груби грешки, някои са преекспонирани, на други фокуса не е добър, но още трупам опит.Ту блендата ще забравя да си проверя, ту фокуса ще претупам, ту скороста не е тази.
Събрах си нова система: Минолта Х-700 (под влияние на братовчед ми), обективи 28мм 3.5, 50мм 1.4, 135мм 3.5, един 200мм на 4.5, всичките са Минолта.Взех си едно цифрово тяло Сони Некс Ф3, с преходник за минолтовите стъкла, с идеята да си експериментирам с него без да потрошавам скъпите ленти.Взех си и стробистки комплект, две йонгита с предавател, със стойки, дифузорни и рефлекторни чадърчета, защото имам идея да снимам коли и определено смятам, че управлението на светлината е най-важното в читавата снимка.Искам да взема и преходник за олито, да ползвам стъклата и на него, но още не съм го поръчал от ибей, то само там го има, вече за олимпус 4/3 е минало... Дразни ме че сонито няма визьор, но го взех за 200 лв втора ръка и съм доволен, щото има потресаваща матрица (за мен и моя опит досега де) и много малко шум на високите исо, което на олито е голям проблем.То за мен високо исо е 1600 нали, оттам нагоре само мигам на парцали и се чудя за какво ли се използват, но се надявам скоро да ми се отдаде шанс да разбера.Купихме си тримата и един скенер епсън, та имам възможност да ви ги представя както трябва кадрите.
Имам доста снимки.Някои от тях са много добри според приятели, но аз съм критичен.Още не умея да кадрирам правилно, бързам, недогеждам... щракането наделява над снимането.Годините на стремглавото натискане на спусъка без дори и да мисля за настройките ми пречат.Но се надявам да се подобряват нещата, особенно след като се появиха кадри които съм снимал аз и ми харесват.
Коментар