Tweet
http://fenixforum.net/viewtopic.php?f=24&t=180&start=75
Става въпрос за доста мащабен сценарий по подавяне на ПВО и малки въздушни битки + много сложна "логистика". С американците вече имаше подобен (срещу С-400) и там се обсъждаше какво и как могат да ползват американците. Тук честта се пада на руснаците - при това срещу тяхно си (съветско, модернизирано) ПВО. По сложност е в пъти по-сериозно от това, което срещнаха в Грузия, но и новите възможности към 2017та са много.
Сценария е нов сериозен конфликт в Нагорни Карабах, в който се оказва въвлечена и Русия. Сухоземен конфликт с участието на Русия няма да има, но ще има въздушна кампания по подавянето ПВОто в (голяма) част от Азербайджан и в следствие на това малки въздушни битки с летящите азербайджански МиГ-29ки.
ПВОто е представено от 10на летящи МиГ-29ки, 2 дивизиона С-300 ПМУ-2, няколко Тор-2МЕ и съветско наследство под формата на С-125 (20на системи), С-200 (10на системи), Бук и Оса (към 50), всичките модернизирани с помощ от Беларус и Украйна.
Наличното при руснаците е авиацията в ЮВО с усиления прехвърлени от ЗВО и ЦВО.
В ЮВО има доста по-висок процент ново въоръжение и (по откритите данни) там са базирани:
- 16 стари МиГ-29 (+още 18 в Армения)
- 5 Су-27 и 16 Су-27П
- 12 Су-27СМ и 12 Су-27СМ3
- 12 нови МиГ-29СМТ
- 14 Су-30М2
- 20 Су-30СМ
- 24 Су-24М + 12 Су-24МР (разузнавателни)
- 36 Су-34 (повече от 1/3 от всичките им Су-34ки, при това на едно летище)
- 36 Су-25СМ
Близо до района са и още 3 големи военни летища (ЦВО и ЗВО). Това са:
- Енгелс с Ту-160/М и Ту-95МС/М
- Курск Вост. с 24 МиГ-29СМТ
- Балтимор с 24 Су-34 ( тоест стават общо 60 или 2/3 от всичките)
На помощ са докарани 2 А-50/У, 6 танкера Ил-78/М, 1 Ту-214Р и 2 Ил-20/22М, 1 Ил-22ПП. В Липецк и Ахтубинск има десетина Су-35, а също така и последния летен екземпляр на Т-50, който си плаче за няколко "тестови" полета. В Моздок има и 8 Ту-22М3, които от време на време летят към Сирия. Като "бонус" има 4 кораба в Каспийско море, които могат да метнат по 8 Калибъра и ракетна бригада под Моздок (тъкмо близо до границата) с 12 ПУ Искандер.
Предисторията (редактирана, за да е по-достоверна като за 2017та):
Икономиката на Азербайджан е в доста тежко положение заради все падащите цени на нефта, валутата е загубила над половината си стойност в последните две години. Зрее и сериозна политическа криза, затова управляващите (със съгласието на Турция) решават да размразят конфликта с Армения за отвличане на вниманието.
- средата на май - поредното покачане на напрежението с отделни сблъсъци
- края на май - нещата ескалират
- началото на юни - започват преговори с участието на Русия и Турция, ситуацията се стабилизира, но остава"крехка"
- средата на юни - продължава затишието на сблъсъците, двете страни подсилват позиции
- края на юни - преговорите са в задънена улица, противостоянието се задълбочава и избухват нови сблъсъци
- 1. юли - Азербайджан излиза с ултиматум всички арменски части да се изтеглят в седем дневен срок, в противен случай ще последва военна операция по възстановяване на международно признатите административни граници
- 2. юли - очакван отказ от страна на Армения и обещания да защити арменците в Нагорни Карабах при каквито и да е обстоятелства
- 3. юли - сериозен политически натиск и заплахи от страна на Русия с искане за предприемане на стъпки по деескалация на напрежението
- 4. юли - Азербайджан затваря въздушното си и морско пространство за руски самолети и съдове с мотива, че те доставят оръжие за Армения и по този начин провокират противостояние и подхранват амбициите на Ереван
- 5. юли - Грузия, Турция и Иран отказват въздушни коридори за руски военни самолети към Армения с мотива, че не искат да вземат страна в конфликта. Азербайджанската армия е приведена в състояние на повишена бойна готовност, няколко часа по-късно същото прави и Армения. Русия започва интензивни разузнавателни полети по руско-азербайджанската граница и над Каспийско море
- 6. юли - Азербайджан разгръща С-300 близо до Нагорни Карабах и обявява безполетна зона, свалени са руските и арменски безпилотници. В ЮВО е обявена внезапна проверка на боеготовността. Насрочена е спешна четиристранна среща за 7. юли. В 23:00 руското разузнаване докладва на политическото ръководство, че преди час азербайджанската армия е получила разрешение да започне операция по връщането на контрола над Нагорни Карабах. Началото на операцията е сутринта на 10.юли
- 7. юли - силно кръвопролитни сблъсъци между арменци и азербайджанци. След не особено резултативни преговори Русия едностранно обявява, че изпраща в Нагорни Карабах военослужещи в ролята на миротворци и заплашва (блъфира), че ще стреля по нарушителите с надеждата Азербайджан да се откаже от военна операция. Късно вечерта наистина се появяват руски "миротворци" (военни от базата в Армения). Руската армия започва маневри близо до границата с Азербайджан, ВКС провеждат големи демонстративни учения със стрелби на полигони в ЮВО
- 8. юли:
* 08:00 интензивните боеве в Нагорни Карабах не стихват втори ден, тежки загуби за двете страни, но арменците губят позиции. Руските миротворци следят за боевете без да вземат участие, блъфа видимо не е сработил
* 09:15 свалени са два арменски бойни хеликоптера
* 09:45 руски хеликоптер с наблюдатели на борда е погрешно идентифициран като вражески и свален от неизвестна страна близо до зоната на бойните действия, всички на борда загиват
* 11:00 спешна тристранна среща на която Армения и Азербайджан се обвиняват взаимно за това кой е свалил руския хеликоптер
* 12:00 азербайджанската армия е приведена в пълна бойна готовност и части започват движение в посока Нагорни Карабах
* 13:15 същото се случва с арменската армия
* 13:45 Русия заплашва Азербайджан с директна намеса в конфликта ако бойната готовност не бъде отменена и частите не се върнат обратно в базите си
* 15:00 провал на преговорите, срещата завършва неуспешно и изглежда войната вече е неизбежна
* 16:30 заповед за привеждането на ЮВО в пълна бойна готовност
* 18:50 утвърден план за военна операция по "принуждаването на Азербайджан към мир". Мащабна въздушна операция с начало в 05:00 на 9. юли. Политически ще бъде наречено налагане на безполетна зона над част от Азербайджан с цел приостановяване на конфликта в Нагорни Карабах. Целите ще са само ПВО, авиация, складове с оръжия и гориво - без да се атакуват военни съединения и да се оказва непосредствена въздушна поддръжка на арменските сили
* 19:05 постъпване на заповедите и начало на сценария
Цели:
- неутрализация на системите С-300, както и на изтребителите МиГ-29 и щурмоваците Су-25 или летищата, на които се базират
- пробиване на сигурен въздушен коридор към Армения
- унищожаване на складовете с оръжия, гориво и стоянки с техника
- заради общественото мнение сериозни загуби са крайно нежелателни, особено пленени пилоти
- Турция няма да се намеси в конфликта, но демонстрацията на сила е препоръчителна. Да се поддържат денонощни въздушни патрули над Черно море и Армения. Да се провеждат демонстративни учения по търсенето на подводници и пускове на ракети по морски цели.
Тъй като става въпрос за доста мащабен сценарий, което отнема много време, ще се развива постепенно в следващите няколко дни. Процента боеготови самолети се върти около 60%, реалистично ли е това?
Приемат се предпожения за тактики и предпочтителни оръжия. Още в първата фаза на релокация и планиране на първите удари се виждат много проблемни моменти. Най-вече това е РЕБ, няма самолет като Growler/Prowler. Има само един (от общо 3) Ил-22ПП, постъпил на въоръжения края на 2016та. Стандоф боеприпасите не са в големи количества и откъм далекобойност определено има какво да се желае. С логистиката също е мъка, защото повечето летища са на 700-1200 км от целите, най-близките са към 500-600км и са цели две. Вече се напълниха до горе от пребазирани самолети и трафика е твърде сериозен за по едната писта дето имат. Ударни самолети, разузнавателни, много изстребители, които се чудят кого по-напред от всички да ескортират и отделно да дежурят във въздуха в случай, че МиГ-29ките се вдигнат. В допълнение към калабалъка е и транспортната авиация, която вози техника, персонал и боеприпаси от другите летища (от които се пребазираха някои самолети) + Су-34ките, които летят отдалеч и използват въпросните две летища за "подскок", защото има цели 6 танкера и те не могат да огреят навсякъде 24/7.
И така - сценария започва в 19:05. До 20-21 часа много от самолетите са подготвени за релокация (ferry с ПТБ). Авиацията се концентрира на двете най-близки летища - Моздок и Будьновск, както и на Привольжский, който тъкмо е завършил реконструкция и разширение през 2016та. В Будьновск има 24 Су-25СМ, но половината заминават за за Крьмск, за да освободят място (не са нужни Су-25 за момента).
От Курск 4 МиГ-29СМТ заминават за Белбек (Крим), където си се базират 12 Су-27П, 12 Су-27СМ и 6 Су-30М2. Заедно с част от самолетите в Крьмск (8 Су-27П и 8 Су-30М2) ще покриват Черно море и ще си правят учения, докато другата част (8те боеготови от 12 Су-27СМ3) се пребазира в Модзок.
От Балтимор също в посока Моздок мигрират 8 от 24те Су-34, малко след тях Ан-124 и 2 Ил-76 с персонал, техника, резервни части (?) и боеприпаси.
От Милерово 8 Су-30СМ се релокират в Привольжский, от Морозовск 8 Су-34 също натам с два Ил-76.
В Будьновск се релокират 8 Су-24М и 4 Су-24МР от Мариновка, 4 Су-35 от Ахтубинск и 4 Су-34 от Морозовск.
Танкерите са по два в Ахтубинск, Привольжский и Моздок. А-50ките са в Моздок и двете и се сменят на 12 часа в първите етапи, за да има 24/7 покритие.
Към 00:00 всички самолети са пристигнали където трябва и се подготвят за ударите, започващи в 05:00.
Активно участващите самолети са концентрирани на 3 летища, други като останалите 8 боеготови Су-34 в Морозовск ще летят с "подскок", с танкер или с минимално въоръжие, според случая. "Специалните" самолети като Ил-22ПП, Ту-214Р и Ил-20М са в Ахтубинск.
- Моздок - 8 Су-27СМ3, 8 Су-34, 8 Ту-22М3, 2 А-50/У, 2 Ил-78М, разни безпилотници, Ми-8ПП и сновящи транспортни самолети.
- Будьновск - 12 Су-25СМ, 8 Су-24М, 4 Су-24МР, 4 Су-34, 4 Су-35.
- Привольжский - 12 МиГ-29СМТ, 8 Су-30СМ, 8 Су-34 и 2 Ил-78М.
Към 04:00 небето е пълно със самолети. В 04:45 е първата вълна с КР - 2 Т-95МС с по с 6 Х-555 и 2 Ту-160 с по 12 Х-101. Отделно 12 Калибъра (половината от зареденото на 4те кораба, от 32те ракети 8 са ПКР) и 16 Искандера. Резултата е неутрализираната С-200, доста радари и част от С-125ците, но радарите, които задължително исках да гръмна не бяха прецизно локализирани за удар с КР, до единия дивизион С-300 не стигна нито една КР, бункерите (командни и комуникационни центрове) също не бяха поразени. ПВОто на е икономисвало ракети
Предстои интересната част - Су-34ките трябва да се промъкнат от към морето през МиГ-29ките и ЗР от С-300, за да гръмнат въпросната система. Всичко това само с един самолет за РЕБ, който е 1/3 от всичките им специализирани РЕБ самолети.
Както се и очакваше един самолет за РЕБ от безопасно разстояние не успя да помогне срещу С-300.
В атаката участваха 8х Су-30СМ, 8 Су-34, 4 МиГ-29СМТ, 4 Су-27СМ, 2 Ил-78, 1 А-50У, 1 Ил-22ПП, 1 Ту-214Р.
Четирите МиГ-а бяха охрана на танкерите, летяха с ПТБ (на около 300 км от летището). Четирите Су-27СМ бяха охрана на А-50У, Ил-22ПП и 1 Ту-214Р, защото беше по-далечко.
Непосредствено в азербайджанското небе първо влезнаха 8те Су-30СМ (2 носеха по 2х Х-31П + 2 РВВ-АЕ и 2 Р-73, останалите 6 по 8 ракети ВВ - 2 Р-73 и 6 РВВ-АЕ/Р-27 в разни модификации), а малко след тях и 8те Су-34. Две носеха по 4 Х-31Р, 3 носеха ПБК-500У със СПБЭ-К и 3 носеха КАБ-500С/Кр. Всичките 16 самолета носеха Хибины.
Отсреща излетяха 8 МиГ-29 + С-300, Бук, Тор и Оси. Въздушната битка беше на около 100-130км от крайбрежната С-300 (с обсег до 200км). Когато едната страна има стари МиГ-29 със стари Р-27 ракети, докато другата е със Су-30СМ + А-50У отгоре изхода е ясен, ракетите се пускаха още преди МиГ-овете да успеят да си захванат цели. Резултата е 8/8 свалени МиГ-29 с 32 ракети. Загубите са 2 Су-30СМ - един от Р-27 (имаше все пак 4 пуска), а втория от С-300 (16 ракети бяха пуснати по Су-30ките). И за двете страни излизат по 4 ВВ ракети за свален самолет, а че от 16 ракети пуснати от С-300 уцелва само една сигурно имат заслуга Хибины и вероятно Ил-а на около 100км зад тях + разбира се маневреността, голямо танцуване беше докато бягаха от ракетите.
След като небето беше разчистен навътре продължиха 8те Су-34. Когато бяха в обхват две измятаха по 4 Х-31П и се ометоха, унищожавайки няколко радара, включително EL/M 2080, който не беше локализиран преди това за удара с КР. От шестте продължили Су-34 бяха свалени 3 преди да си измятат товара, при това по тях бяха пуснати само 8 ракети от С-300 (просто свърши боекомплекта след крилатите ракети и след това въздушния бой), 12те ракети от Оса бяха след това и не уцелиха. От оцелелите три една пусна 4те ПБК-500 със СПБЭ-К по набелязаните зони и те си намериха доста цели - 2 ПУ на С-300, оцелелия радар след Х-31ците, 3те Бук-а (2 СОУ и една ПЗУ) , 4 Тор-а и 2 Оси. Ако поне едно Су-34 от носещите ПБК 500 беше оцеляло вероятно щеше да се разчисти зоната от зенитки почти напълно, но 2 от 3 бяха свалени. Другите 2 оцелели носеха КАБ-500С (Су-34 с КАБ-500КР си замина първи) и поразиха част от целите си - 2 комуникационни бункера. Командния бункер не успяха да го пробият (КАБ-500КР бяха за него с фугасно-бетонобойните бойни глави), склада с оръжие по някаква причина даже не го и уцелиха.
На връщане всички презаредиха от танкерите и продължиха към летищата си. "Специалните" самолети остават във въздуха, следващата вълна от 2 Су-34 (с ПКБ 500), 2 Су-24 МР и 6 Су-24М (КАБ 1500, Х-58, Х-29) + безпилотници вече е във въздуха и ще доразчисти каквото е останало около Баку.
Отделно се готвят за мисия 10 Су-34, 2 Су-24М, 2 Су-24МР, 4 Су-35 и 4 Су-27СМ + още 2 танкера и 4 МиГ-29 за охрана. Те ще се мъчат с втория дивизион С-300 около Нагорни Карабах (+ още 4 МиГ-а), но там предчуствам, че ще е доста по-кърваро, защото там са разгърнати и други все още цели зенитки (С-125, Барак, Спайдер, втория Бук, останалите Тор и разбира се много Оси) + в онази посока летяха по-малко КР и боекомплекта на второто С-300 трябва да стигне да направи доста поразии. Зад тях с подскок в Моздок летят още 8 Су-34, 4 Су-24МР и 4 Су-30СМ със същата задача. След това ще има 6-7 часа пауза, защото неизползвани и боеготови самолети остават само 4 МиГ-29СМТ, 4 Су-34 и два Су-24МР - те вероятно ще разчистват Оси-те извън обсега на С-300 в случай, че оцелее. Утре ако имам време ще извъртя тези неща. Как предлагате да се напада С-300 - макс височина и скорост, за максимум далекобойност на ПБК-500 със СПБЭ-К и омитане след пуск или много нисък полет с риск да ги понасвалят Осите?
Доразчистването около Баку (освен остатъците на небоеспособното С-300 имаше само Оси) с използване на Су-24ки беше доста лоша идея. Принципно ако бяха само Осите сигурно не си струва главоболието да ги гърмиш, но имаше вероятност, че има и други зенитни системи, а за да няма неприятни изненади по-късно трябваше да се "преслуша" сериозно региона. В крайна сметка с цената на 2 (от 2, наразузнаваха се) Су-24МР, 2 Су-24М (от 6) и 2 (от 6) израелски БЛА бяха гръмнати 10 Оси и командния бункер (с бетонобойна КАБ 1500). Осите са пуснали 44 ЗР общо. За тяхното неутрализиране заминаха 4 Х-58, 6 Х-29 и 6 ПБК-500У (помощ от Су-34ките).
И така преди срещата със С-300 имаше нов залп с КР и Искандер за изразходване на част от ЗУР + поразяване на откритите преди това радари и позиции на С-125. 12 Калибъра + 12 Искандер - резултата бяха 3 унищожени радара + останалите позиции на С-125 в района. Близо 40 ЗУР от С-300 се опитаха да противодействат, но като цяло свалиха или само една ракета на Искандер или 0 (просто дефектна ракета).
В случая остават 4 МиГ-29 + незасегнати С-300 (дивизион с 12 ПУ), Барак 8 с 9 ПУ с израелски EL/M 2080 радар, SPYDER MR с 6 ПУ + EL/M 2106 радар, 4 Тор-а, Бук с 3 ПУ и дебнещи из района Оси с изключени радари.
Ил-22ПП, Ту-214Р и А-50Уто още са във въздуха, преместили се по-близо след като около Баку беше разчистено и летят на около 300км от С-300. Ударните самолети са 16 Су-34 (Х-31 противорадарни ракети, ПБК-500 и КАБ-500), 4 Су-35, 4 Су-30СМ + 2 танкера с 4 МиГ-29ки за ескорт. Колкото и неразумно да е 1 ПАК-ФА от Ахтубинск също ще участва като тест с 2 Х-58УШКЭ противорадиолокационни ракети.
Както писа Сун Дзъ ще се лети на максимална височина и скорост този път. Въздушния бой беше ясен и трите МиГ бързо изчезнаха срещу Су-35ците и Су-30СМките, но С-300 бълваше ракети и едно Су-35 и едно Су-30СМ заминаха. В това време ПАК-ФА на 17км височина и скорост се промъкваше към най-сериозния радар в района - израелския EL/M 2080. Уж точно срещу него летеше (тоест най-малко ЕОП от носа трябва да има), но радара го видя от около 150-160км. Двете ракети, които пусна бяха свалени от Тор-овете. 2 Су-30СМ и 2 Су-34 напускаха антиворадарни ракети, повечето от които бяха свалени от Тор-овете, а другите нацелиха второстепенни цели като Бук-ове и Оси. След това останалите Су-34 просто си проправяха път с откачени маневри през облака от зенитни ракети (С-300, спайдърите и Барак
. Доста стигнаха и успяха да напускат ПКБ-500 и Каб-500-Л (2 отряда ССО бяха локализирали С-300 и "светеха" на КАБ-овете) + още антирадарни ракети. Друга част от Су-тата напуска ПБК и антирадарни ракети по позициите на Барак 8. В крайна сметка бяха унищожени всички налични радари на С-300, спайдърите и Барак-а, както и добра част от самите ПУ. Няколко СПБЭ-К са си намерили Тор-ове и Бук-ове. Основното ПВО практически беше заличено, но цената беше 10 от 16 Су-34, повече от половината докато се мъчеха да избягат след пуснатите оръжия. Това да трябва да долетиш на 20-30км от С-300 или Барак-8, за да пуснеш бомбите си и после да бягаш е много болезнено, тъй че такова количество загуби е някак нормално.
Два часа по-късно наминаха 4 Су-34 и 4 Су-24М + 2 Су-24МР и безпилотници да довършат каквото е останало и да погърмят безобидни ПУта без радари и КП. Разчистиха и останалите Тор-ове с един загубен Су-24М. Друг Су-24МР падна поради техническа неизправност.
След това имаше известна пауза, за да се подготвят самолетите от първите удари за нови такива. Към 01:00 на следващия ден започна нощен лов на Оси - предния път беше денем, радарите им бяха изключени и чакаха само по телевизионния канал да видят нещо, за да пуснат радарите и "изкачаха" из невиделица по този начин. През нощта само няколко радара работеха и тези машини бяха гръмнати с противорадарни ракети или забити от пристигнал Ан-12ПП (имало все пак 3 летящи все още), 4 Су-24МР претърсваха райони с радари + ниско летящи безпилотници с ИЧ камерите. Отгоре въртят кръгове Су-34 с КАБ-500-Л и чакат цели, някои от фортпостовете бяха минали модернизация и имаха лазерен целеуказател да маркират целите. По светло лова продължи като се нанасяха удари и по инфраструктурните цели като складове с муниции и гориво и командни пунктове. Бяха свалени още няколко безпилотника и един Су-24МР, но към следобед реално всички задачи бяха изпълнени ( ... е ако не броим това, че загубите бяха нежелателни, особено пък такива
), за последните 16 часа бяха изловени 20 Оси и беше пробит широк коридор към Армения, сериозното ПВО беше унищожено (не просто подавено) и азербайджанската авиация вече не съществуваше, в небето дежуреха Су-27СМ и Су-30СМ. Цялата операция продължи около 36 часа.
Краен резултат:
Руските загуби - 2 Су-30СМ, 1 Су-35, 3 Су-24М, 4 Су-24МР, 13 Су-34 + 17 безпилотника. Азербайджанските загуби са 11 МиГ-29, 16 от 24 ПУ на С-300 + радарите, 36 от 36 ПУ на С-125М, 5 от 5 ПУ на С-200, 8 от 8 Тор-а, 6 от 6 Бук-а, 9 от 9 ПУ Барак 8, 4 от 6 ПУ на SPYDER MR, 32 от 54 Оси. Плюс разбира се инфраструктура, радари и тн.
Количеството изстреляни ЗР обаче наистина поразява - 130 от С-300, 203 от Осите, 55 от Тор-овете, 56 от Бук-вете, 48 от Спайдърите , 53 от Барак и 11 от С-125М. Отделно още 16 ракети ВВ от МиГ-вете.
Ако не беше доброто количество Су-34ки (32 участваха в операцията общо) и сериозното използване на ново оръжие (имам чувството, че направо измятах повече отколкото имат по складовете към днешна дата ) дори не мога да си представя какво може да се направи ако Су-24ките дори срещу Оси-те така се изпотиха.
Става въпрос за доста мащабен сценарий по подавяне на ПВО и малки въздушни битки + много сложна "логистика". С американците вече имаше подобен (срещу С-400) и там се обсъждаше какво и как могат да ползват американците. Тук честта се пада на руснаците - при това срещу тяхно си (съветско, модернизирано) ПВО. По сложност е в пъти по-сериозно от това, което срещнаха в Грузия, но и новите възможности към 2017та са много.
Сценария е нов сериозен конфликт в Нагорни Карабах, в който се оказва въвлечена и Русия. Сухоземен конфликт с участието на Русия няма да има, но ще има въздушна кампания по подавянето ПВОто в (голяма) част от Азербайджан и в следствие на това малки въздушни битки с летящите азербайджански МиГ-29ки.
ПВОто е представено от 10на летящи МиГ-29ки, 2 дивизиона С-300 ПМУ-2, няколко Тор-2МЕ и съветско наследство под формата на С-125 (20на системи), С-200 (10на системи), Бук и Оса (към 50), всичките модернизирани с помощ от Беларус и Украйна.
Наличното при руснаците е авиацията в ЮВО с усиления прехвърлени от ЗВО и ЦВО.
В ЮВО има доста по-висок процент ново въоръжение и (по откритите данни) там са базирани:
- 16 стари МиГ-29 (+още 18 в Армения)
- 5 Су-27 и 16 Су-27П
- 12 Су-27СМ и 12 Су-27СМ3
- 12 нови МиГ-29СМТ
- 14 Су-30М2
- 20 Су-30СМ
- 24 Су-24М + 12 Су-24МР (разузнавателни)
- 36 Су-34 (повече от 1/3 от всичките им Су-34ки, при това на едно летище)
- 36 Су-25СМ
Близо до района са и още 3 големи военни летища (ЦВО и ЗВО). Това са:
- Енгелс с Ту-160/М и Ту-95МС/М
- Курск Вост. с 24 МиГ-29СМТ
- Балтимор с 24 Су-34 ( тоест стават общо 60 или 2/3 от всичките)
На помощ са докарани 2 А-50/У, 6 танкера Ил-78/М, 1 Ту-214Р и 2 Ил-20/22М, 1 Ил-22ПП. В Липецк и Ахтубинск има десетина Су-35, а също така и последния летен екземпляр на Т-50, който си плаче за няколко "тестови" полета. В Моздок има и 8 Ту-22М3, които от време на време летят към Сирия. Като "бонус" има 4 кораба в Каспийско море, които могат да метнат по 8 Калибъра и ракетна бригада под Моздок (тъкмо близо до границата) с 12 ПУ Искандер.
Предисторията (редактирана, за да е по-достоверна като за 2017та):
Икономиката на Азербайджан е в доста тежко положение заради все падащите цени на нефта, валутата е загубила над половината си стойност в последните две години. Зрее и сериозна политическа криза, затова управляващите (със съгласието на Турция) решават да размразят конфликта с Армения за отвличане на вниманието.
- средата на май - поредното покачане на напрежението с отделни сблъсъци
- края на май - нещата ескалират
- началото на юни - започват преговори с участието на Русия и Турция, ситуацията се стабилизира, но остава"крехка"
- средата на юни - продължава затишието на сблъсъците, двете страни подсилват позиции
- края на юни - преговорите са в задънена улица, противостоянието се задълбочава и избухват нови сблъсъци
- 1. юли - Азербайджан излиза с ултиматум всички арменски части да се изтеглят в седем дневен срок, в противен случай ще последва военна операция по възстановяване на международно признатите административни граници
- 2. юли - очакван отказ от страна на Армения и обещания да защити арменците в Нагорни Карабах при каквито и да е обстоятелства
- 3. юли - сериозен политически натиск и заплахи от страна на Русия с искане за предприемане на стъпки по деескалация на напрежението
- 4. юли - Азербайджан затваря въздушното си и морско пространство за руски самолети и съдове с мотива, че те доставят оръжие за Армения и по този начин провокират противостояние и подхранват амбициите на Ереван
- 5. юли - Грузия, Турция и Иран отказват въздушни коридори за руски военни самолети към Армения с мотива, че не искат да вземат страна в конфликта. Азербайджанската армия е приведена в състояние на повишена бойна готовност, няколко часа по-късно същото прави и Армения. Русия започва интензивни разузнавателни полети по руско-азербайджанската граница и над Каспийско море
- 6. юли - Азербайджан разгръща С-300 близо до Нагорни Карабах и обявява безполетна зона, свалени са руските и арменски безпилотници. В ЮВО е обявена внезапна проверка на боеготовността. Насрочена е спешна четиристранна среща за 7. юли. В 23:00 руското разузнаване докладва на политическото ръководство, че преди час азербайджанската армия е получила разрешение да започне операция по връщането на контрола над Нагорни Карабах. Началото на операцията е сутринта на 10.юли
- 7. юли - силно кръвопролитни сблъсъци между арменци и азербайджанци. След не особено резултативни преговори Русия едностранно обявява, че изпраща в Нагорни Карабах военослужещи в ролята на миротворци и заплашва (блъфира), че ще стреля по нарушителите с надеждата Азербайджан да се откаже от военна операция. Късно вечерта наистина се появяват руски "миротворци" (военни от базата в Армения). Руската армия започва маневри близо до границата с Азербайджан, ВКС провеждат големи демонстративни учения със стрелби на полигони в ЮВО
- 8. юли:
* 08:00 интензивните боеве в Нагорни Карабах не стихват втори ден, тежки загуби за двете страни, но арменците губят позиции. Руските миротворци следят за боевете без да вземат участие, блъфа видимо не е сработил
* 09:15 свалени са два арменски бойни хеликоптера
* 09:45 руски хеликоптер с наблюдатели на борда е погрешно идентифициран като вражески и свален от неизвестна страна близо до зоната на бойните действия, всички на борда загиват
* 11:00 спешна тристранна среща на която Армения и Азербайджан се обвиняват взаимно за това кой е свалил руския хеликоптер
* 12:00 азербайджанската армия е приведена в пълна бойна готовност и части започват движение в посока Нагорни Карабах
* 13:15 същото се случва с арменската армия
* 13:45 Русия заплашва Азербайджан с директна намеса в конфликта ако бойната готовност не бъде отменена и частите не се върнат обратно в базите си
* 15:00 провал на преговорите, срещата завършва неуспешно и изглежда войната вече е неизбежна
* 16:30 заповед за привеждането на ЮВО в пълна бойна готовност
* 18:50 утвърден план за военна операция по "принуждаването на Азербайджан към мир". Мащабна въздушна операция с начало в 05:00 на 9. юли. Политически ще бъде наречено налагане на безполетна зона над част от Азербайджан с цел приостановяване на конфликта в Нагорни Карабах. Целите ще са само ПВО, авиация, складове с оръжия и гориво - без да се атакуват военни съединения и да се оказва непосредствена въздушна поддръжка на арменските сили
* 19:05 постъпване на заповедите и начало на сценария
Цели:
- неутрализация на системите С-300, както и на изтребителите МиГ-29 и щурмоваците Су-25 или летищата, на които се базират
- пробиване на сигурен въздушен коридор към Армения
- унищожаване на складовете с оръжия, гориво и стоянки с техника
- заради общественото мнение сериозни загуби са крайно нежелателни, особено пленени пилоти
- Турция няма да се намеси в конфликта, но демонстрацията на сила е препоръчителна. Да се поддържат денонощни въздушни патрули над Черно море и Армения. Да се провеждат демонстративни учения по търсенето на подводници и пускове на ракети по морски цели.
Тъй като става въпрос за доста мащабен сценарий, което отнема много време, ще се развива постепенно в следващите няколко дни. Процента боеготови самолети се върти около 60%, реалистично ли е това?
Приемат се предпожения за тактики и предпочтителни оръжия. Още в първата фаза на релокация и планиране на първите удари се виждат много проблемни моменти. Най-вече това е РЕБ, няма самолет като Growler/Prowler. Има само един (от общо 3) Ил-22ПП, постъпил на въоръжения края на 2016та. Стандоф боеприпасите не са в големи количества и откъм далекобойност определено има какво да се желае. С логистиката също е мъка, защото повечето летища са на 700-1200 км от целите, най-близките са към 500-600км и са цели две. Вече се напълниха до горе от пребазирани самолети и трафика е твърде сериозен за по едната писта дето имат. Ударни самолети, разузнавателни, много изстребители, които се чудят кого по-напред от всички да ескортират и отделно да дежурят във въздуха в случай, че МиГ-29ките се вдигнат. В допълнение към калабалъка е и транспортната авиация, която вози техника, персонал и боеприпаси от другите летища (от които се пребазираха някои самолети) + Су-34ките, които летят отдалеч и използват въпросните две летища за "подскок", защото има цели 6 танкера и те не могат да огреят навсякъде 24/7.
И така - сценария започва в 19:05. До 20-21 часа много от самолетите са подготвени за релокация (ferry с ПТБ). Авиацията се концентрира на двете най-близки летища - Моздок и Будьновск, както и на Привольжский, който тъкмо е завършил реконструкция и разширение през 2016та. В Будьновск има 24 Су-25СМ, но половината заминават за за Крьмск, за да освободят място (не са нужни Су-25 за момента).
От Курск 4 МиГ-29СМТ заминават за Белбек (Крим), където си се базират 12 Су-27П, 12 Су-27СМ и 6 Су-30М2. Заедно с част от самолетите в Крьмск (8 Су-27П и 8 Су-30М2) ще покриват Черно море и ще си правят учения, докато другата част (8те боеготови от 12 Су-27СМ3) се пребазира в Модзок.
От Балтимор също в посока Моздок мигрират 8 от 24те Су-34, малко след тях Ан-124 и 2 Ил-76 с персонал, техника, резервни части (?) и боеприпаси.
От Милерово 8 Су-30СМ се релокират в Привольжский, от Морозовск 8 Су-34 също натам с два Ил-76.
В Будьновск се релокират 8 Су-24М и 4 Су-24МР от Мариновка, 4 Су-35 от Ахтубинск и 4 Су-34 от Морозовск.
Танкерите са по два в Ахтубинск, Привольжский и Моздок. А-50ките са в Моздок и двете и се сменят на 12 часа в първите етапи, за да има 24/7 покритие.
Към 00:00 всички самолети са пристигнали където трябва и се подготвят за ударите, започващи в 05:00.
Активно участващите самолети са концентрирани на 3 летища, други като останалите 8 боеготови Су-34 в Морозовск ще летят с "подскок", с танкер или с минимално въоръжие, според случая. "Специалните" самолети като Ил-22ПП, Ту-214Р и Ил-20М са в Ахтубинск.
- Моздок - 8 Су-27СМ3, 8 Су-34, 8 Ту-22М3, 2 А-50/У, 2 Ил-78М, разни безпилотници, Ми-8ПП и сновящи транспортни самолети.
- Будьновск - 12 Су-25СМ, 8 Су-24М, 4 Су-24МР, 4 Су-34, 4 Су-35.
- Привольжский - 12 МиГ-29СМТ, 8 Су-30СМ, 8 Су-34 и 2 Ил-78М.
Към 04:00 небето е пълно със самолети. В 04:45 е първата вълна с КР - 2 Т-95МС с по с 6 Х-555 и 2 Ту-160 с по 12 Х-101. Отделно 12 Калибъра (половината от зареденото на 4те кораба, от 32те ракети 8 са ПКР) и 16 Искандера. Резултата е неутрализираната С-200, доста радари и част от С-125ците, но радарите, които задължително исках да гръмна не бяха прецизно локализирани за удар с КР, до единия дивизион С-300 не стигна нито една КР, бункерите (командни и комуникационни центрове) също не бяха поразени. ПВОто на е икономисвало ракети
Предстои интересната част - Су-34ките трябва да се промъкнат от към морето през МиГ-29ките и ЗР от С-300, за да гръмнат въпросната система. Всичко това само с един самолет за РЕБ, който е 1/3 от всичките им специализирани РЕБ самолети.
Както се и очакваше един самолет за РЕБ от безопасно разстояние не успя да помогне срещу С-300.
В атаката участваха 8х Су-30СМ, 8 Су-34, 4 МиГ-29СМТ, 4 Су-27СМ, 2 Ил-78, 1 А-50У, 1 Ил-22ПП, 1 Ту-214Р.
Четирите МиГ-а бяха охрана на танкерите, летяха с ПТБ (на около 300 км от летището). Четирите Су-27СМ бяха охрана на А-50У, Ил-22ПП и 1 Ту-214Р, защото беше по-далечко.
Непосредствено в азербайджанското небе първо влезнаха 8те Су-30СМ (2 носеха по 2х Х-31П + 2 РВВ-АЕ и 2 Р-73, останалите 6 по 8 ракети ВВ - 2 Р-73 и 6 РВВ-АЕ/Р-27 в разни модификации), а малко след тях и 8те Су-34. Две носеха по 4 Х-31Р, 3 носеха ПБК-500У със СПБЭ-К и 3 носеха КАБ-500С/Кр. Всичките 16 самолета носеха Хибины.
Отсреща излетяха 8 МиГ-29 + С-300, Бук, Тор и Оси. Въздушната битка беше на около 100-130км от крайбрежната С-300 (с обсег до 200км). Когато едната страна има стари МиГ-29 със стари Р-27 ракети, докато другата е със Су-30СМ + А-50У отгоре изхода е ясен, ракетите се пускаха още преди МиГ-овете да успеят да си захванат цели. Резултата е 8/8 свалени МиГ-29 с 32 ракети. Загубите са 2 Су-30СМ - един от Р-27 (имаше все пак 4 пуска), а втория от С-300 (16 ракети бяха пуснати по Су-30ките). И за двете страни излизат по 4 ВВ ракети за свален самолет, а че от 16 ракети пуснати от С-300 уцелва само една сигурно имат заслуга Хибины и вероятно Ил-а на около 100км зад тях + разбира се маневреността, голямо танцуване беше докато бягаха от ракетите.
След като небето беше разчистен навътре продължиха 8те Су-34. Когато бяха в обхват две измятаха по 4 Х-31П и се ометоха, унищожавайки няколко радара, включително EL/M 2080, който не беше локализиран преди това за удара с КР. От шестте продължили Су-34 бяха свалени 3 преди да си измятат товара, при това по тях бяха пуснати само 8 ракети от С-300 (просто свърши боекомплекта след крилатите ракети и след това въздушния бой), 12те ракети от Оса бяха след това и не уцелиха. От оцелелите три една пусна 4те ПБК-500 със СПБЭ-К по набелязаните зони и те си намериха доста цели - 2 ПУ на С-300, оцелелия радар след Х-31ците, 3те Бук-а (2 СОУ и една ПЗУ) , 4 Тор-а и 2 Оси. Ако поне едно Су-34 от носещите ПБК 500 беше оцеляло вероятно щеше да се разчисти зоната от зенитки почти напълно, но 2 от 3 бяха свалени. Другите 2 оцелели носеха КАБ-500С (Су-34 с КАБ-500КР си замина първи) и поразиха част от целите си - 2 комуникационни бункера. Командния бункер не успяха да го пробият (КАБ-500КР бяха за него с фугасно-бетонобойните бойни глави), склада с оръжие по някаква причина даже не го и уцелиха.
На връщане всички презаредиха от танкерите и продължиха към летищата си. "Специалните" самолети остават във въздуха, следващата вълна от 2 Су-34 (с ПКБ 500), 2 Су-24 МР и 6 Су-24М (КАБ 1500, Х-58, Х-29) + безпилотници вече е във въздуха и ще доразчисти каквото е останало около Баку.
Отделно се готвят за мисия 10 Су-34, 2 Су-24М, 2 Су-24МР, 4 Су-35 и 4 Су-27СМ + още 2 танкера и 4 МиГ-29 за охрана. Те ще се мъчат с втория дивизион С-300 около Нагорни Карабах (+ още 4 МиГ-а), но там предчуствам, че ще е доста по-кърваро, защото там са разгърнати и други все още цели зенитки (С-125, Барак, Спайдер, втория Бук, останалите Тор и разбира се много Оси) + в онази посока летяха по-малко КР и боекомплекта на второто С-300 трябва да стигне да направи доста поразии. Зад тях с подскок в Моздок летят още 8 Су-34, 4 Су-24МР и 4 Су-30СМ със същата задача. След това ще има 6-7 часа пауза, защото неизползвани и боеготови самолети остават само 4 МиГ-29СМТ, 4 Су-34 и два Су-24МР - те вероятно ще разчистват Оси-те извън обсега на С-300 в случай, че оцелее. Утре ако имам време ще извъртя тези неща. Как предлагате да се напада С-300 - макс височина и скорост, за максимум далекобойност на ПБК-500 със СПБЭ-К и омитане след пуск или много нисък полет с риск да ги понасвалят Осите?
Доразчистването около Баку (освен остатъците на небоеспособното С-300 имаше само Оси) с използване на Су-24ки беше доста лоша идея. Принципно ако бяха само Осите сигурно не си струва главоболието да ги гърмиш, но имаше вероятност, че има и други зенитни системи, а за да няма неприятни изненади по-късно трябваше да се "преслуша" сериозно региона. В крайна сметка с цената на 2 (от 2, наразузнаваха се) Су-24МР, 2 Су-24М (от 6) и 2 (от 6) израелски БЛА бяха гръмнати 10 Оси и командния бункер (с бетонобойна КАБ 1500). Осите са пуснали 44 ЗР общо. За тяхното неутрализиране заминаха 4 Х-58, 6 Х-29 и 6 ПБК-500У (помощ от Су-34ките).
И така преди срещата със С-300 имаше нов залп с КР и Искандер за изразходване на част от ЗУР + поразяване на откритите преди това радари и позиции на С-125. 12 Калибъра + 12 Искандер - резултата бяха 3 унищожени радара + останалите позиции на С-125 в района. Близо 40 ЗУР от С-300 се опитаха да противодействат, но като цяло свалиха или само една ракета на Искандер или 0 (просто дефектна ракета).
В случая остават 4 МиГ-29 + незасегнати С-300 (дивизион с 12 ПУ), Барак 8 с 9 ПУ с израелски EL/M 2080 радар, SPYDER MR с 6 ПУ + EL/M 2106 радар, 4 Тор-а, Бук с 3 ПУ и дебнещи из района Оси с изключени радари.
Ил-22ПП, Ту-214Р и А-50Уто още са във въздуха, преместили се по-близо след като около Баку беше разчистено и летят на около 300км от С-300. Ударните самолети са 16 Су-34 (Х-31 противорадарни ракети, ПБК-500 и КАБ-500), 4 Су-35, 4 Су-30СМ + 2 танкера с 4 МиГ-29ки за ескорт. Колкото и неразумно да е 1 ПАК-ФА от Ахтубинск също ще участва като тест с 2 Х-58УШКЭ противорадиолокационни ракети.
Както писа Сун Дзъ ще се лети на максимална височина и скорост този път. Въздушния бой беше ясен и трите МиГ бързо изчезнаха срещу Су-35ците и Су-30СМките, но С-300 бълваше ракети и едно Су-35 и едно Су-30СМ заминаха. В това време ПАК-ФА на 17км височина и скорост се промъкваше към най-сериозния радар в района - израелския EL/M 2080. Уж точно срещу него летеше (тоест най-малко ЕОП от носа трябва да има), но радара го видя от около 150-160км. Двете ракети, които пусна бяха свалени от Тор-овете. 2 Су-30СМ и 2 Су-34 напускаха антиворадарни ракети, повечето от които бяха свалени от Тор-овете, а другите нацелиха второстепенни цели като Бук-ове и Оси. След това останалите Су-34 просто си проправяха път с откачени маневри през облака от зенитни ракети (С-300, спайдърите и Барак
. Доста стигнаха и успяха да напускат ПКБ-500 и Каб-500-Л (2 отряда ССО бяха локализирали С-300 и "светеха" на КАБ-овете) + още антирадарни ракети. Друга част от Су-тата напуска ПБК и антирадарни ракети по позициите на Барак 8. В крайна сметка бяха унищожени всички налични радари на С-300, спайдърите и Барак-а, както и добра част от самите ПУ. Няколко СПБЭ-К са си намерили Тор-ове и Бук-ове. Основното ПВО практически беше заличено, но цената беше 10 от 16 Су-34, повече от половината докато се мъчеха да избягат след пуснатите оръжия. Това да трябва да долетиш на 20-30км от С-300 или Барак-8, за да пуснеш бомбите си и после да бягаш е много болезнено, тъй че такова количество загуби е някак нормално. Два часа по-късно наминаха 4 Су-34 и 4 Су-24М + 2 Су-24МР и безпилотници да довършат каквото е останало и да погърмят безобидни ПУта без радари и КП. Разчистиха и останалите Тор-ове с един загубен Су-24М. Друг Су-24МР падна поради техническа неизправност.
След това имаше известна пауза, за да се подготвят самолетите от първите удари за нови такива. Към 01:00 на следващия ден започна нощен лов на Оси - предния път беше денем, радарите им бяха изключени и чакаха само по телевизионния канал да видят нещо, за да пуснат радарите и "изкачаха" из невиделица по този начин. През нощта само няколко радара работеха и тези машини бяха гръмнати с противорадарни ракети или забити от пристигнал Ан-12ПП (имало все пак 3 летящи все още), 4 Су-24МР претърсваха райони с радари + ниско летящи безпилотници с ИЧ камерите. Отгоре въртят кръгове Су-34 с КАБ-500-Л и чакат цели, някои от фортпостовете бяха минали модернизация и имаха лазерен целеуказател да маркират целите. По светло лова продължи като се нанасяха удари и по инфраструктурните цели като складове с муниции и гориво и командни пунктове. Бяха свалени още няколко безпилотника и един Су-24МР, но към следобед реално всички задачи бяха изпълнени ( ... е ако не броим това, че загубите бяха нежелателни, особено пък такива
), за последните 16 часа бяха изловени 20 Оси и беше пробит широк коридор към Армения, сериозното ПВО беше унищожено (не просто подавено) и азербайджанската авиация вече не съществуваше, в небето дежуреха Су-27СМ и Су-30СМ. Цялата операция продължи около 36 часа.Краен резултат:
Руските загуби - 2 Су-30СМ, 1 Су-35, 3 Су-24М, 4 Су-24МР, 13 Су-34 + 17 безпилотника. Азербайджанските загуби са 11 МиГ-29, 16 от 24 ПУ на С-300 + радарите, 36 от 36 ПУ на С-125М, 5 от 5 ПУ на С-200, 8 от 8 Тор-а, 6 от 6 Бук-а, 9 от 9 ПУ Барак 8, 4 от 6 ПУ на SPYDER MR, 32 от 54 Оси. Плюс разбира се инфраструктура, радари и тн.
Количеството изстреляни ЗР обаче наистина поразява - 130 от С-300, 203 от Осите, 55 от Тор-овете, 56 от Бук-вете, 48 от Спайдърите , 53 от Барак и 11 от С-125М. Отделно още 16 ракети ВВ от МиГ-вете.
Ако не беше доброто количество Су-34ки (32 участваха в операцията общо) и сериозното използване на ново оръжие (имам чувството, че направо измятах повече отколкото имат по складовете към днешна дата
) дори не мога да си представя какво може да се направи ако Су-24ките дори срещу Оси-те така се изпотиха.
Коментар