На север....

[s_s1]

От: На север....

Невероятно красиво!

[stefans]

От: На север....

На сутринта, отпочинали и бодри стегнахме багажите, облякохме изсушените дрехи и тръгнахме на юг. Целта за деня бе селото Тисседал, от където смятахме да се качим, до скалната забележителност Тролтунга - езикът на трола. Излязохме на главният път и пак се заредиха разни водопади и идилични пейзажи


Тъкмо бяхме отхвърлили стотина километра и поради извършване на ремонтни дейности по шосето, пътя бе затворен за три часа.
Тук, като затворят пътя, е много трудно да избереш обходен маршрут и просто се налага да си чакаш. Ние се приготвихме за чакане, обрахме една наскоро узряла череша в нечии двор / тук черешите зреят в началото на юли /, пихме по кафе, полафихме с други мотористи, спрели до нас и дочакахме пускането на движението. Тук искам да вметна, как ставаше спирането на движението в Норвегия. Тъй като лятото им е кратко, за да извършат целия обем работа по поддръжка на шосетата, който предполагам никак не е малък, така организират работата си, че когато е наложително спират движението цялостно, свършват каквото е планувано и пускат отново движението. Необходимо е добро планиране и подходяща организация - изключително са ефективни. Та значи в часа в който се решили, че ще спрат движението, на пътното платно, излиза един чичак с оранжеви дрехи и каска, вдига стоп палката и ВСИЧКИ моментално спират и отбиват в дясно. Нямаше нито един наглец или тарикат, който да се опита да заобиколи и да продължи въпреки забраната или пък да демонстрира на спиращия колко е важен, да го уволнява и други подобни, на които сме се нагледали в милата ни Родина. След като всички са спрели, чичака минава от кола на кола и обяснява на добър английски, причината, поради която е спряно движението, продължителността на забраната за движение и обходните маршрути. Когато кажат, че движението ще бъде пуснато, след да кажем 45 минути, наистина го пускаха тогава, не по рано и не по късно . Впечатлени от тази организация, С Кънчо коментирахме, че в България лопатарите / тези дето въртят лопатите де / не могат да се подпишат на ведомостта за заплата, а тукашните свободно говорят английски - образователна система. Ей отплеснах се.
Е, пуснаха движението и ние се разбързахме - бяхме изостанали от графика и нямахме време за много снимки, но все пак поснимвахме тук там де




В ранният следобед пристигнахме в Тисседал, намерихме изходният пункт за пешеходния преход към Тролтунга, преоблякохме се и се преобухме с туристически дрехи и обувки, и тръгнахме по маршрута. Старата ж.п. линия, описана от Митьо, бе с разрушени подстъпи и оградена с мрежа, минаването по нея бе преустановено. Пешеходната пътека е дълга 11 км. в едната посока. Първият километър е една безкрайна поредица от стъпала, водеща нагоре. Хлъзгаво и кално е, и отстрани е опънато осигурително въже. Въпреки тежкият маршрут и лошите метеорологични условия, наоколо бе пълно с туристи.
След стръмният първи километър, се излиза на нещо като плато

и от там следваш маркировката

На всеки километър има табели указващи колко си изминал и колко ти остава

Пейзажа е скалиста пустош

Наоколо обаче бе пълно с хора

Някъде там в дъното е езика на трола


Добре, че са тези гледки, за да не усещаш умората и да имаш мотивацията, да продължиш да вървиш


Това е самият зъбер, отдолу е бездна


Имаше опашка от желаещи да излязат на зъбера. Изчакахме, дойде и нашият ред




Размяна на местата




Въпреки тежкия маршрут, тук сърдити хора нямаше, еуфорията бе обхванала всички.
Поседяхме, поснимахме, починахме си и се насочихме наобратно. Заваля дъжд и се спусна мъгла, по пътеката стана мазало. След много падане и ставане , се добрахме до моторите, преоблякохме се и подкарахме на юг, с надеждата скоро да намерим подходящо место за преспиване, тъй като времето напредваше и бяхме много уморени

Как обаче да прескочиш место, като това



Наблизо по пътя намерихме подходящото место, разпънахме палатките и легнахме да спим. Даже май и не ядохме, бяхме преуморени

[Iron Horse]

От: На север....

Страхотно пъуване, Благодаря!

[ikristiqn]

От: На север....

Много яко!

[stefans]

От: На север....

На следващия ден по план, трябваше да се придвижим до скалата Прейкостолен и там да направим пеш преход. Още със ставането от сън обаче, установихме, че вали силен дъжд. Събрахме палатките, опаковахме всичко макар и мокро, и тръгнахме на юг с надеждата за по сухо време. Не се получи. Колкото по на юг отивахме, толкова по проливен ставаше дъжда. Придвижихме се до паркинга, от където започва пешеходния маршрут за Прейкостолен, но дъжда бе толкова проливен, че наоколо всичко бе потънало във вода и кал. По високото имаше гъста мъгла. Решихме да се откажем от пешеходния маршрут - нито щяхме да ходим с удоволствие, нито щяхме да видим каквото и да било в мъглата. Снимки не сме правили никакви.
Подкарахме към Форсанд, за да хванем ферибота за Лисеботен. Тук се скрихме от дъжда в чакалнята на ферибота. Постепенно се насъбраха доста мотористи и чакалнята отесня. Добре че пристигна ферибота - в ресторанта бе топло и сухо Цената на билета за човек с мотор беше около 40 евро. Ферибота е атракционен и обикаля всички скални забележителности на Лисеботен фиорд, и има панорамна тераса. Ние си стояхме на топло и когато лодката застанеше срещу някоя забележителност, излизахме на терасата да направим по някоя снимка и отново се прибирахме вътре. Дъжда продължаваше да се лее неспирно.
По този мост пристигнахме

Началото на Лисеботен фиорд


От водата се извисяват скални стени, като ей там горе се вижда пропуснатият от нас Прейкостолен


А тази малка точица, там горе е скалата Kjerak /Яйцето/



Там в дъното е Лисеботен. Там трябваше да изчакаме спирането на дъжда, за да се изкачим до Яйцето

Пристигнахме в къмпинга. По поляната имаше разпънати стотина палатки. Цялата поляна бе наводнена, но на местните това явно не им правеше никакво впечатление. Пиеха бира и купона бе на ниво. Ние обаче решихме да спим на сухо - достатъчно бяхме мокри от цял ден каране в дъжда. Наехме кревати в хостела, мисля че струваха по около 16 евро на човек. Топлата вода в банята бе с жетони от по две евро. WI FI имаше само в бара и то, само ако консумираш. В хостела обаче бе топло и сухо с добре обзаведено кухненско помещение. Тук се запознахме с двама норвежци занимаващи се със Скайдайвинг. Тия колко откачени бяха, не е за разправяне. Показаха ни оборудването си - на каските имаха монтирани по две екшън камери и ни пускаха, записани от тях при скоковете им клипчета. Това свободно падане вдига адреналина дори само на запис. Представям си какво ли е на живо. Лафихме до късно, ударихме един молебен за сухо време на следващие ден и по креватите.
На сутринта от дъжда нямаше и помен, а яркото слънце правеше панорамата приказна


Сградата на хостела

Натоварихме багажите и по най сбитите серпентини, по каквито някога съм карал, се качихме до паркинга от където започваше пешеходният маршрут за Яйцето - около 6 км в едната посока

Беше рано и нямаше много хора. Катерехме скалите заедно с пичовете от Скайдайвинг, ние си носехме само бутилки с вода, а те раници с цялото оборудване. Корави момчета. Казваха, че в хубави дни правят по два скока




Там долу е пристанището и къмпинга

Пътеката е непрекъснато изкачване и спускане



Това е камъка, отдолу е бездна

Не бяхме сигурни дали ще се престрашим да се качим на камъка, за това се снимахме пред него


След това се престрашихме и се качихме на камъка




Страшничко си е, но за това пък удоволствието от успеха е по голямо. Това е гледката от камъка

От тази скала скачаха Скайдайвингите



Поседяхме на скалите около час и тръгнахме на обратно. По пътеката се разминахме с това семейство - носеха децата в раници на гърбовете си, а пътеката е доста екстремна



Видяхме и доста хора с които се бяхме срещали в предишните дни на Тролтунга или мотористи с които сме били заедно по фериботите. Явно маршрута е един и всички вървят по него.
Спуснахме се до паркинга, тук имаше паркиран и хеликоптер. Не знаем дали беше медицински или пък за платежоспособни клиенти, практикуващи парашутизъм.

Починахме си и по моторите. По план това трябваше да ни е последният ден в Норвегия. Насочихме се към Кристиянсанд, от където възнамерявахме да се качим на ферибот за Дания.

Когато пристигнахме на пристанището, ни сюрпризираха, че на отплаващите същата вечер два ферибота няма места за нас и моторите ни. Тъй като бяхме доста настоятелни, ни казаха, че ще направят компромис и ще ни вземат, но на цена от 120 евро за човек с мотор. Видя ни се много скъпо - нормалната цена е 45 евро за човек с мотор, и се отказахме. Подкарахме на североизток. След около три часа пристигнахме в Сандефьорд. От тук си закупихме билети за сутрешният ферибот до Стрьомстад. Напазарувахме храна от един маркет и разпънахме палатките на съседната поляна. Рано сутринта бяхме на Ферибота. Швеция ни посрещна така




От Стрьомстад по шведските магистрали за няколко часа се спуснахме до Трелеборг, отидохме на пристанището и си купихме за по 50 евро на човек с мотор билети за ферибота до Рощок в Германия. Помотахме се из Трелеборг






Към 20:00 ч. се натоварихме на ферибота, вързахме моторите и се качихме в кафенето на най горната палуба.

Сритахме няколко маси и столовете и се опънахме на мокета на пода върху шалтетата си. Цяла нощ сън на сухо и топло. Сутринта около 06:00 бяхме в Германия. Заредихме с малко по евтин бензин и сритахме моторетките. Чакаха ни 2100 км. до Панагюрище. Повече снимки не сме правили. От тук до в къщи бе само каране, каране и пак каране по скучните магистрали. Покрихме разстоянието за два дни с преспиване в едно селце в близост до Братислава. Проблеми не сме имали, с изключение на това, че двама сръбски полицаи се опитаха да ни изнудват за пари на белградската обиколница, но ние се заинатихме и след половин час разправии и напразно очакване да дадем по нещо, ченгетата ни зарязаха и си продължихме по маршрута. Вечерта си бяхме по домовете.
В крайна сметка се насъбраха 19 дни и 10300 км. Малко похарчени пари, огромно количество емоции, 7 гигабайта снимки и безкрайно удоволствие несравнимо с нищо материално. За първи път ми се случва, да сменя масло и филтри на мотора, да попътувам на някъде, да се върна и отново да сменям масло и филтри , но дай боже всекиму.
За мен беше удоволствие да опиша и преживея още веднъж пътуването, дано и за вас да е било удоволствие да четете.
Поздрави, Стефан.

[Венци- малкия]

От: На север....

Благодаря! Уникални места!

[К.Наков]

От: На север....

Благодаря за пътеписа.
Страхотни места, заслужава си човек да ги посети.

[Daniel]

Re: На север....

Благодаря. Страхотни местенца. Някой ден може и аз ....

[Mitko69]

От: На север....

Ако някога имам възможност за каране в Европа, то Норвегия ще е мястото.
Благодаря

[aptt]

От: На север....

И аз Благодаря за пътеписа.

[Стефан2023]

От: На север....

Браво момчета. Страхотен пътепис, вечерта ми мина неусетно, попивайки пейзажи и текст. РЕСПЕКТ.

[balkanski]

От: На север....

Чудесен пътепис и много готини снимки и места.
Браво на вас, железни сте!

[mitiracing]

От: На север....

Браво,страхотен пътепис,уникални места и преживявани,поднесени по много приятен начин!!
Какви са плановете за тази година....?????