Tweet
От: На север....
Я какъв интерес имало тук
. Благодаря за хубавите отзиви.
В Полша, Литва и Латвия с младежта до около 30 годишни се говори на английски. С по възрастните предимно на руски. В Естония и от там нататък само на английски.
Но да продължаваме:
На сутринта, бодри и отпочинали, натоварихме багажа, пихме по кафе на рецепцията и поехме към целта за деня - Рига. Предполагам е излишно да споменавам, че моторетките не бяха докосвани под зоркият поглед на местните ченгета
.
До границата между Литва и Латвия, пътя е магистрала с добра настилка и спокойно движение. След границата става обикновен двулентов път и се появиха и доста тирове.
След около три часа спокойно каране се озовахме в покрайнините на Рига
На влизане в града покрай шосето имаше няколко хипермаркета и ние отбихме до един от тях. От топлата витрина напазарувахме храна и седнахме на ливадата до паркинга да хапнем. От някъде се появиха група пияни руснаци и започнаха нагло да просят пари, за да си купят водка. Появи се служител на маркета и ги разкара. Заговорихме се с него и по негова препоръка, навлязохме в новата градска част, разположена южно от река Даугава, около която е застроен града. Тук отново се насочихме към сградата на университета, с идеята да се настаним в превърнатото в хостел студентско общежитие, но на рецепцията обясниха, че в момента се провежда някакъв фестивал и общежитието е пълно. Насочиха ни към намиращ се наблизо хотел и там спазарихме цена около 40 евро за нощувка в двойна стая и закуска.
Настанихме се в хотела, зарязахме моторетките на паркинга отпред и се качихме в тролейбус с който за около 20 минути пристигнахме в историческият център на Рига. Цената на билета бе около 1,5 евро, а тролейбусите се движат по разписание, много са и са климатизирани. Рига е стар град застроен от тевтонските рицари и немски търговци, и изглежда като стар немски или холандски град. Из улиците бе пълно с немско говорящи туристи. Града е изключително красив и има собствен чар. Хареса ни. Ще оставя обаче снимките да говорят вместо мен
След около два часа мотане по тесните улички на стария град, излязохме на пристанището на брега на реката, която съвсем наблизо се влива в Балтийско море
Повисяхме на пристанището, позяпахме и айде отново в градската част
Тези момчета свиреха много ентусиазирано и ги послушахме.
На фасадата на тази църква пишеше, че е била построена през 1334 год. и подновена през 1999 год.
пипнахме за късмет Бременските музиканти
Градският парк е обширен, цветен и много свеж. Удоволствие е и за разходка, и за отдих. Из парка и старата градска част бе уютно, чисто и подредено. Като наближихме централната им гара обаче, отново се сблъскахме с просещи пияници. Няма да досаждам с повече снимки. Градът е подходящ за всякакъв туризъм. Хареса ни. Изкарахме си чудесно, късно вечерта се прибрахме в хотела за почивка.
На сутринта закусихме здрава немска закуска - все пак включена бе в цената, намерихме моторетките във вида в който ги бяхме оставили предишният ден, натоварихме багажите и се изнесохме към Естония. Някак си много бързо достигнахме границата
Сега като се замисля, си давам сметка, че колкото по на север отивахме, толкова по нетърпеливи ставахме, да достигнем до Нордкап. Карахме като отнесени. Още преди обед стигнахме в Талин и с моторетките пообиколихме из града. Атмосферата обаче, нещо не ни грабна и решихме да не оставаме за нощувка, а направо да хващаме ферибота за Финландия. Стоварихме се на пристанището
Проверихме разписанието на фериботите. Установихме, че по линията Талин - Хелзинки, пътуват кораби на две линии финландска и естонска. Финландската е с около 30 минути по бърза и с около 25 евро по скъпа. Въпрос на избор е на кой кораб да се качиш. Ние купихме билети и се строихме на терминала. Тук се запознахме с този германец, пътуващ за Нордкап с 35 годишна YAMAHA SR 500.
Пича пътуваше сам, без навигация, само с хартиена карта, без фотоапарат и с един най обикновен телефон. Сподели, че предният ден в Рига, се е извадила втулката, с която свещта на цилиндъра е закрепена към цилиндровата глава, но местни майстори са му помогнали и са отремонтирали повредата. Предложихме му да пътуваме заедно, на той ни отказа. Явно ни прецени, като много модерни
Тази финландка също пътуваше сама. Придвижваше се със SUZUKI GSXR 1000, с някакви много интересни дисаги на задната седалка. По слюдана над фара имаше лепенки на знайни и незнайни за нас алпийски проходи. Каза ни, че ги е карала всичките, Повярвахме и. 
Паркираха нашето фери и ние се позиционирахме
Две снимки на Талин от борда на ферибота
И така, все повече се доближавахме до целта - навлизахме в Скандинавия.
Я какъв интерес имало тук
. Благодаря за хубавите отзиви. В Полша, Литва и Латвия с младежта до около 30 годишни се говори на английски. С по възрастните предимно на руски. В Естония и от там нататък само на английски.
Но да продължаваме:
На сутринта, бодри и отпочинали, натоварихме багажа, пихме по кафе на рецепцията и поехме към целта за деня - Рига. Предполагам е излишно да споменавам, че моторетките не бяха докосвани под зоркият поглед на местните ченгета
.До границата между Литва и Латвия, пътя е магистрала с добра настилка и спокойно движение. След границата става обикновен двулентов път и се появиха и доста тирове.
След около три часа спокойно каране се озовахме в покрайнините на Рига
На влизане в града покрай шосето имаше няколко хипермаркета и ние отбихме до един от тях. От топлата витрина напазарувахме храна и седнахме на ливадата до паркинга да хапнем. От някъде се появиха група пияни руснаци и започнаха нагло да просят пари, за да си купят водка. Появи се служител на маркета и ги разкара. Заговорихме се с него и по негова препоръка, навлязохме в новата градска част, разположена южно от река Даугава, около която е застроен града. Тук отново се насочихме към сградата на университета, с идеята да се настаним в превърнатото в хостел студентско общежитие, но на рецепцията обясниха, че в момента се провежда някакъв фестивал и общежитието е пълно. Насочиха ни към намиращ се наблизо хотел и там спазарихме цена около 40 евро за нощувка в двойна стая и закуска.
Настанихме се в хотела, зарязахме моторетките на паркинга отпред и се качихме в тролейбус с който за около 20 минути пристигнахме в историческият център на Рига. Цената на билета бе около 1,5 евро, а тролейбусите се движат по разписание, много са и са климатизирани. Рига е стар град застроен от тевтонските рицари и немски търговци, и изглежда като стар немски или холандски град. Из улиците бе пълно с немско говорящи туристи. Града е изключително красив и има собствен чар. Хареса ни. Ще оставя обаче снимките да говорят вместо мен
След около два часа мотане по тесните улички на стария град, излязохме на пристанището на брега на реката, която съвсем наблизо се влива в Балтийско море
Повисяхме на пристанището, позяпахме и айде отново в градската част
Тези момчета свиреха много ентусиазирано и ги послушахме.На фасадата на тази църква пишеше, че е била построена през 1334 год. и подновена през 1999 год. пипнахме за късмет Бременските музикантиГрадският парк е обширен, цветен и много свеж. Удоволствие е и за разходка, и за отдих. Из парка и старата градска част бе уютно, чисто и подредено. Като наближихме централната им гара обаче, отново се сблъскахме с просещи пияници. Няма да досаждам с повече снимки. Градът е подходящ за всякакъв туризъм. Хареса ни. Изкарахме си чудесно, късно вечерта се прибрахме в хотела за почивка.
На сутринта закусихме здрава немска закуска - все пак включена бе в цената, намерихме моторетките във вида в който ги бяхме оставили предишният ден, натоварихме багажите и се изнесохме към Естония. Някак си много бързо достигнахме границата
Сега като се замисля, си давам сметка, че колкото по на север отивахме, толкова по нетърпеливи ставахме, да достигнем до Нордкап. Карахме като отнесени. Още преди обед стигнахме в Талин и с моторетките пообиколихме из града. Атмосферата обаче, нещо не ни грабна и решихме да не оставаме за нощувка, а направо да хващаме ферибота за Финландия. Стоварихме се на пристанището
Проверихме разписанието на фериботите. Установихме, че по линията Талин - Хелзинки, пътуват кораби на две линии финландска и естонска. Финландската е с около 30 минути по бърза и с около 25 евро по скъпа. Въпрос на избор е на кой кораб да се качиш. Ние купихме билети и се строихме на терминала. Тук се запознахме с този германец, пътуващ за Нордкап с 35 годишна YAMAHA SR 500.
Пича пътуваше сам, без навигация, само с хартиена карта, без фотоапарат и с един най обикновен телефон. Сподели, че предният ден в Рига, се е извадила втулката, с която свещта на цилиндъра е закрепена към цилиндровата глава, но местни майстори са му помогнали и са отремонтирали повредата. Предложихме му да пътуваме заедно, на той ни отказа. Явно ни прецени, като много модерни Тази финландка също пътуваше сама. Придвижваше се със SUZUKI GSXR 1000, с някакви много интересни дисаги на задната седалка. По слюдана над фара имаше лепенки на знайни и незнайни за нас алпийски проходи. Каза ни, че ги е карала всичките, Повярвахме и. Паркираха нашето фери и ние се позиционирахме
Две снимки на Талин от борда на ферибота
И така, все повече се доближавахме до целта - навлизахме в Скандинавия.
"
Ние го ударихме на разходка с търсене и заснемане на красоти. Не беше нужно да ходим много, и на далече
. Помотахме се до около 20:00 ч., след което скочихме на моторетките и хванахме на север по магистралата за Тампере.
Имам чувството, че тези комари при ухапване, инжектират в раната някакъв серум, пречещ на кръвта да се съсирва и дори да убиеш гадината кръвта продължава да тече и да привлича други комари. Съсредоточен в работата бях мачкал и трил лицето и ръцете си. Когато приключих и се погледнах в огледалото над мивката, се уплаших - нацапаният с боя Мел Гибсън в "Смело сърце" 
Добре дошли в Норвегия.
На прав път бяхме.
Пожелахме им да си купят свещи с толкова много пари, платихме и се паркирахме
Успяхме.
Повъртяхме се наоколо, поснимахме
със слънце.
Коментар