Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Как пишехме

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Как пишехме

    За да се впиша буквално точно в този хубав раздел, бих могъл да озаглавя темата "Фантастичното потомство на Бай Моливчо".

    Бих могъл да я кръстя и "Драматичното родословие на тънкописеца".

    Но май няма нужда от такива словесни изхвърляния.

    * * *
    Намерих розовия лист между някакви старинни вестници; той ме подсети за тази тема.



    И започвам темата с гатанка. Какво е въпросното розово нещо, за какво служеше, как се казваше, защо трябваше да внимаваш при използването му?

    Не е трудна гатанката, няма да ви измъчи.

    За подсказване снимах Нещото и увеличено: структурата му е важна за неговото предназначение. (Друг е въпросът, че съм имал такива Неща и с доста по-качествена структура.)



    От десетилетия не бях виждал такова розово Нещо. А доста колеги може би не са го виждали никога.

    * * *
    За 50-ина години "колегите" и потомците на молива минаха през бурно развитие. За началото на този период имам предвид достъпното у нас развитие.

    Това има значение. Химикалката е разработена и пусната на пазара преди Втората световна война; в България в началото на 60-те беше позната, но практически забранена (ще го обясня допълнително).

    Друга уговорка - тук имам предвид само ръчните приспособления за писане, а не машините.

    Машините също имат вълнуваща история, в която не липсват изненади.

    Например, след електрическата пишеща машина се появи електронна. Било е почти напразен труд - много бързо навлезе персоналният компютър, а той по рождение можеше да пише по-добре от всякаква машина.

    * * *
    На всичкото отгоре към наши дни взе да се свива - и кажи-речи да изчезва - разликата между "приспособление за ръчно писане" и "машина".

    Нали има и SMS-и и смартфони, и ноутбуци, и т. н. - с тях се пише може би по-неграмотно от едно време, но определено по-четливо. Разбирането не зависи от почерка.

    * * *
    Мисля, че ще интересно да си припомним как пишехме. Някои неща ще ви бъдат интересни - дори да ги знаете, не сте сещали за тях толкова време, колко аз не бях виждал розовото Нещо от гатанката.

    Много са стъпките преди да допрем до тънката разлика между тънко пишеща химикалка и тънкописец:







    Сещате ли се, например, за услугата "Пълня химикалки"? Бизнесът "пълнене на запалки" се удържа доста по-дълго".

    Как се нарича учебният предмет, посветен изцяло на писането?

    Опасен ли е химическият молив? Говори ли ви нещо изразът "химически молив"?

    Как се остри автоматичен молив?



    Може ли да не се остри изобщо? (Това е коварен въпрос.)

    И тъй нататък.

    А засега помислете над гатанката.

    Поздрави!
    Искам България чиста!

  • #2
    От: Как пишехме

    Прес-папие?
    Или както се казва онова нещо,дето попива излишното мастило...
    Нищо не мога,и нищо не знам...

    Коментар


    • #3
      От: Как пишехме

      Автоматичния молив се остри с приспособлението завито отзад или на шкурка. Ако е с дебелина 0,5 - няма нужда да се остри.
      За тушовки аз не мога да говоря - винаги съм работил с рапидограф. А бикчето по наше време беше култово , но често се разтичаше.
      Фиат Купе
      Опел Фронтера В
      Мицубиши Паджеро Пинин

      Коментар


      • #4
        От: Как пишехме

        Топло!

        За прес-папието съвършено бях забравил. Отдолу е нещао като полуцилиндър, като люлка, по която се опъва въпросното розово Нещо (в книжарницата го търсиш с друго име, не е прес-папие).

        Но предназначението е точно да обере излишното мастило.
        Искам България чиста!

        Коментар


        • #5
          От: Как пишехме

          Това е само попивателна хартия за преспапието.Като се пише с писалка често се случва да се покапе мастило и с нея закачена за преспапието се попива,а и без да се покапе също,за да не се размаже.
          Как бързо се издаваме по-дъртите.
          Тойота Ленд Крузер RJ 73 22R-E,LPG
          Субару Форестер 2.0 ХТ,253к.с.
          Враца

          Коментар


          • #6
            От: Как пишехме


            Да, попивателна хартия, разговорно само "попивателна".

            Прес-папието е по-скоро настолен, канцеларски инструмент. Не помня да съм го виждал в клас.

            Имаше някаква сръчност с попивателната - така че първо да попие, а не да размаже.

            Това парче хартия ме върна към цяла (отдавна изчезнала) система: перодръжка - писец обикновен - тесен писец (дефицитен) - мастилница - мастилени петна по чантата (найлоновите торбички меко казано не бяха популярни) - безопасна мастилница (дефицитна).

            Преди това - правото да пишеш с перодръжка, което се издейства чрез добри постижения с молив. След това - правото да пишеш с автоматична писалка.

            Какво ли още забравям?
            Искам България чиста!

            Коментар


            • #7
              От: Как пишехме

              До трети клас бяхме с перодръжки и мастилници. После разрешиха химикалките.
              А по-после се наложи да ползвам и графус и редус, че и рапидографи.....

              Коментар


              • #8
                От: Как пишехме

                Е, аз съм малко по млад, та само с рапитографи съм чертал, но имам някъде у нашите и перодръжка и мастилница. А на въпроса за автоматичните моливи ще отговоря - да острят се с една миниатурна острилка завинтена на бутона отзад! А също и като го търкаш ( молива ) настрани по лист хартия!
                Колкото по-проходим джип имаш, толкова по-далеч ще ходиш за трактор.....
                0882 52 00 52 - Жоро

                Коментар


                • #9
                  От: Как пишехме

                  Май Пенчо поведе в класацията...
                  Графуси и редуси, тушовка...

                  Кой помни черните тубички с туш, с гуменото дъно? Българските, де.. Ротринга се появи относително скоро, и с него се чертаеше много мазно...

                  А тетрадките за техническо писане?

                  Пиромоливите си ги точех на дъсчица с шкурка на нея, и с малко парченце дебел плат близо до дръжката - да обера стружчиците.
                  Тия 0.5 се появиха доста по-късно.

                  Всъщност, защо се казваха пиромоливи, не помня.

                  Яка тема, браво!
                  А попивателната хартия, поставена на преспапие, служи не за обиране на капки случайно разлято мастило, а тези капчици, които остават в края на символа, написан с перодръжката.
                  Който не е писал с такова нещо, няма да разбере.

                  Ама да се изфукам, де. Освен рапидографите Ротринг, имам и писалка Пакард.
                  ..не е с пълнители, а с резервоар.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Как пишехме

                    Ротринг бяха Мерцедес-и. Имах някакви друга марка, големи мъки бяха.
                    Колкото по-проходим джип имаш, толкова по-далеч ще ходиш за трактор.....
                    0882 52 00 52 - Жоро

                    Коментар


                    • #11
                      От: Как пишехме

                      Да, верно е, че бяха Мерседеса на тия технологии.
                      Аз първоначално чертаех с някакви гедерейски рапидографи, но татко, лека му пръст, си беше купил и рапидографи, и пергели, и шаблони всякакви на Ротринг, и някак си естествено преляха към мен.
                      Дори и гъвкава кривка имах..

                      Коментар


                      • #12
                        От: Как пишехме

                        Автоматичните моливи ги острих на парче шкурка, че доста ги ползвах по едно време.
                        The Flat Earth Society has members all around the globe.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Как пишехме

                          Да, да допълня и за калиграфията - висшето изкуство да се пише красиво ( което, всъщност и значи термина)

                          Да допълня и за пишещите машини - първоначално електрическите пишещи машини бяха с електрически задвижван вал, който подема чукчето с необходимия символ, и с точно определена сила го удря през мастилената лента към хартията.

                          Такива бяха електрическите "Марица", които се правеха в Пловдив.

                          Скоро след това се появи изобретената от IBM сферична печатаща глава, която представлява сфера с нанесени опозитни символи. Въртейки се по две оси, желания символ се отпечатва на хартията.

                          Още малко след това се появи ЕПМ "Бултекст" 20, която беше мечтата на секретарката - с печатаща маргаритка, на която са нанесени символите за печат, с възможността за бърза смяна на маргаритката с такава с друг шрифт, с памет - позволяваща да се запомнят двадесетина страници, и да се разпечатат, с възможността за корекция на грешки в текста..

                          Още малко след това се появи интерфейс към тези машини, и в Пловдив започнаха да се правят и принтери - същото, като ЕПМ, но без клавиатура, и позволяващ да отпечати набрания текст от Правеца ( осмица, естествено).

                          Още малко след това в Асеновград започнаха да правят първите изцяло български матрични принтери - 136 колонните Бултекст 200. Матричен, 9 иглен принтер, с тегло над 15 килограма.

                          По същото време в Петрич се правеха едни пак толкова недомислени, изцяло български принтери - К1320, които бяха по-зле от асеновградските.

                          Пак по тези времена в Габрово се произвеждаха български плотери, които бяха революционно нови за нас.
                          Интересно, че макар и не много популярни, тия машини работят и до сега ( имах клиенти, които ползваха доскоро габровски плотер - като резервен вариант, в случай, че струйния им широкоформатен принтер нещо поспре).

                          Коментар


                          • #14
                            От: Как пишехме

                            А това помните ли го:

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:2715166_b_1456664895.jpg
Прегледи:1
Размер:46.1 КБ
ID:5736799
                            "Смъртта е по-лека от перо, Дългът е тежък като планина" - Мейджи, император на Япония

                            2007' Jeep Cherokee KJ 2,8 CRD

                            Коментар


                            • #15
                              От: Как пишехме

                              Първоначално публикуван от дядо Ники Преглед на мнение

                              Опасен ли е химическият молив? Говори ли ви нещо изразът "химически молив"?
                              Много добре го помня. Интересно, има ли някой такъв останал поне за снимка, или изчезнаха тотално?

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X