Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

[BatGeorgeone]

Темата ме гложди много отдавна, но едни думи на Д-р Емо от преди малко ме провокираха да пусна темата.

Който е чел книжки за първа помощ и ходил на курсове, може би е забелязал как всичко се случва като на филм, всеки е спокоен, дори усмихнат или леко апатичен.

Е да ама в реалния живот, нещата са малко по-различни, КЛУВ обикновенно има много болка, има е адреналин ама има и болка.

Потрошени кости, тежки травми, малки деца, има болка, има рев, викове и най-пропусканото в книжките и курсовете за ПП, пострадалия НЕ винаги съдейства, понякога буйства и се мята, при силна болка трудно се седи неподвижен, особено след като свърши адреналина и пострадалия е все още в съзнание.

Бих желал да видя и други гледни точки и за да започна дискусия, с искрено любопитство задавам три въпроса:

1. Гади ли ви се при сблъсък с кръв, на филм, на снимка, на живо? Като ви вземат кръв обръщате ли се настрани?

2. Тежко и неприятно ли ви става при сблъсък с повръщано, ами ако драйфаното е обилно и смърди зверски? В този ред на мисли, бихте ли могли да правите уста в уста на оповръщан тинейджър или повръщащ алкаш токущо спасен от удавяне?

3. Гадно ли ви става когато някой друг страда, парализира ли ви емпатията, ами ако страданието е на ваш близък, обзема ли ви паника в такива случаи? Паниката ще ви попречи ли да спазите протокола при ПП?

*КЛУВ = WSHTF

[chrichri]

От: Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

Какви други гледни точки? Това е провокативно създаване на ситуация. Всичко е индивидуално и според случая.

[BatGeorgeone]

От: Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

Какви други гледни точки? Това е провокативно създаване на ситуация. Всичко е индивидуално и според случая.

Кое му е провокативнито, че се е случвало да се спасява спасителя, тоест да се прави първа помощ на опитващия да прави ПП или факта, че книжките са написани като от Уолт Дисни, и това е масовата практика в западна европа?

Аз не съм журналист във вестник Трета Възраст, тук в тази сериозна тема, говорим само сериозни неща, давам пример.

Преди години, правех по 2-300 аутопсии на животни за един ден, по-скоро за една сутрин, щото после ги забираха за екарисажа, правех кастрация на мъжко прасенце за под 40 секунди, работих в кланница едно лято, правил съм много десетки операции, в последните години обаче ми става кофти от кръв.

Веднъж аха да забеля очите като ми вземаха кръв от вената, а преди години сам си слагах система, сам си слагах венозен източник, сам си инжектирах сума медикаменти, сам си правех локална анестезия и т.н.

Не знам дали е просто с годините, или липсата на практика но комбинацията от болка и кръв според мен яко усложняват ситуацията за това и мисля на глас и търся други мнения.

[slowtraveler]

От: Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

Явно всичко е в главата и липсата на продължаваща практика (когато не си правил скоро нещо, започваш да се страхуваш от него).
Винаги е трудно и почти невъзможно (явно спазъм на съдовете) да ми вземат кръв за анализ... Последния път ме дупчиха три пъти, и накрая ми взеха от горната страна на китката след сума ти упражнения, защото след дупченето (и умерването на вената, която е лесно видима) пак не тръгна.. Неприятно ми е да гледам когато дупчат и друг човек..
Просто страх от лекари явно...
Което не ми пречи да нямам какъвто и да е страх, дискомфорт и т.н. от кръв или рани... (току ще се връщам от 'жертвоприношение' на теле )
Тъй-като поради лично невнимание, се наложи да си давам ПП - проверете си аптечките на автомобила - оказа се, че 3 годишната ми аптечка в автомобила не става за нищо - поради някаква причина въпреки заводската 'вакуумна' упаковка, под найлона всичко бе мокро... Използваеми бяха само бинтовете, всеки в отделна упаковка.. Ножички - ръждясали... Лепенки - калпави и неизползваеми - мокри.. Аптечката не е мокрена - явно така е била упакована...

По т.3 - винаги е гадно, когато някой друг страда...Паника - едва ли... Но силен дискомфорт от усещане за безпомощност - да... За щастие - не в ситуации ПП..

[kalin09]

От: Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

Пожарникар съм в София 15 и кусур години. Виждал съм и съм отработвал всякакви ситуации. Не ми прилошава от кръв,но и не ми е приятно да се цапам с нея. На произшествие с пострадали хора ,по-лесно се справям като мисля само в/у професионалния аспект на нещата. Виж от екскременти ми се гади,като един път особено много,бях със сълзи на очите от стискане. Но си свърших работата. Преди години ,когато за първи път се сблъсках с вадене на трупове от смазана лека кола ,ми беше много трудно. Още са ми пред очите,но както казах,вече гледам по друг начин на нещата.

[Frysco]

От: Болка и кръв - защо се игнорират в инструкциите по първа помощ

1. Гади ли ви се при сблъсък с кръв, на филм, на снимка, на живо? Като ви вземат кръв обръщате ли се настрани?

2. Тежко и неприятно ли ви става при сблъсък с повръщано, ами ако драйфаното е обилно и смърди зверски? В този ред на мисли, бихте ли могли да правите уста в уста на оповръщан тинейджър или повръщащ алкаш токущо спасен от удавяне?

3. Гадно ли ви става когато някой друг страда, парализира ли ви емпатията, ами ако страданието е на ваш близък, обзема ли ви паника в такива случаи? Паниката ще ви попречи ли да спазите протокола при ПП?

1.Не
2.Нямам голям опит, но от драйфано ме свива леко стомаха.Не знам защо, при мен има разлика дали ще е тинейджър или дама, или пък алкаш.Във втория случай ми е по трудно.
3.Да.И на двата въпроса.