Непал 2016

[paksss]

Непал и похода до кралството Мустанг.


Идеята за тази дестинация се роди в началото на годината. Горе долу по същото време, когато се разбра, че за Монголия няма никакъв шанс да се съберем и четири души.Е остана Непал, където всъщност са били и доста хора от форума и конкретно поход до кралството Мустанг, където бяха доста по-малко хора от форума.

Времето от началото на годината до октомври се изниза доста бързо и бодрата ни група от 12 човека, постепенно се редуцираше на 10, после на 8 и накрая на 7 човека. За организация в Непал се свързахме с познатия на доста българи Маду, който организира доста походи до базовите лагери на високите планини, както и обиколните екскурзии из Непал и сафари парка, но който не беше организирал досега такъв до Мустанг, което ни изигра лоша, въпреки, че всичко се размина само с нерви, шега. Но за това по-натам.

Освен организационно-документалн-билетна подготовка, друга всъщност липсваше - топли туристически дрехи и обувки си почиваха в гардероба, в групата ни си имаше човек със сериозна видео и фото техника, така, че се ограничихме със сапунерка и телефон. А то и колко ще навреш в 23те килограма багаж. Допълнителни имунизации не са необходими, визи също се правят на място и ни оставяше само чакане.

ГПС картата, свалена от линка на колегата, от рутракера, се оказа добра - топографската част беше добре и точно изрисувана. Лошото е, че липсваха пътеките и малките населени места. Хубавато бе, че и картата НЕПАЛ 2015 заключена и закупена за 50евро, се оказа точна и полезна.

Друга полезна джаджа, особено за парите си, и особено за населените места встрани от туристическите Катманду и Покхара, се оказа китайско евтино соларно зарядно-енергийна банка. Напълно заредена, спокойно зареждаше фотоапарат и телефон, а през другото време закачена за раницата се дозареждаше сама.

За месец до пътуването отпаднах и аз от похода. За съжаление служебните ангажименти не можах да ги отложа за да участвам и се задоволих само с полета и два дни в Катманду. Но брат ми изпълни мисията. Така, че след увода за Катманду, ще публикувам неговите записки, от първо лице, ден по ден.

Летим с турските авиолини, хапваме каквото ни се полага, профилактично и по 300грама червено, за да помогне на първите дни стомашна адаптация към местните деликатеси



..... но за кухнята и специалитетите ще е по-късно.

Летище излитане, летище кацане, всичко е стандартно. Чака ни и такси .... за съжаление само за багажа ни:




Катманду ...... в туристическата част сме настанени, тази в която се събират бродяги от цял свят, и тази която е пълна с всякакви търговци, магазини и магазинчета. Първото усещане е, че съм в кофти кварталите на Истанбул, дори неее, той е прекалено цивилизован вече, може би Измир, ама той пък мирише прекалено хубаво .....





Това което ти напомня, че все пак си някъде не толкова близо, са традиционните индийски одеяния, жените и тези хубавци ...





п.п. снимките са от телефон, от апарата още не са обработвани и сваляни, но ако чакам да се сваялят и сортират, то може и да не се и сетя да напиша нещо. Затова така, пък с времето ще допълвам според силите си.

[bochkata]

От: Непал 2016

С нетърпение чакам продължението.

[paksss]

От: Непал 2016

Първият ден, премина без туристическите атракции, които ни предлага Непал. Полет, настаняване - между другото съвсем прилично, не голямо хотелче, с три, дву и дори едноместни стаи. Ток, телевизор, контакти и топла вода - какво да иска повече човек. Съвсем честни три звезди по Бг стандарт. И дори и изглед от терасата:




дата и часът, между другото не са верни, да не се обърка някой.

Срещнахме се около 5-6 часа след обяд с Маду, дадохме му да ни обмени по 500долара. 500долара е предвиденият дневен рацион, средно по 25долара дневно. Естествено е, е в Катманду си има допълнителни разходи за сувенири и всякакви непотребни изгъзици, а на Маду, защото обменяйки голяма сума ни спести блъсканици по обменни бюра и отделно от 500 долара изкярихме по около 20на лева отгоре, в сравнение, ако ги бяхме обменяли сами. Въпреки умората, направихме една бърза обиколка по околните улици, на нашият не толкова туристически, колкото търговски район.






Интересното е, че по улици няма котки. По-точно май изобщо няма котки в целият Непал, за сметка на кучета, които са на всяка крачка и спокойно може да се спънеш в тях, ако си се загледал във вирините на магазинчетата.

Да, за витрините, определено ДВСК ще има работа тук и ще се труди за благото на народа:











Въпреки тези снимки, месо на практика в Непал не се яде, в 95% от хранения се яде вегетаринска храна, но веднъж оцелихме и гурме мероприятие с изключителни деликатеси, но за това по-натам. Отделно, че се разбрахме първите три дни да изключим месо от рациона си, за да няма неприятни изненади, за някой от групата.

Не липсват и тези приятели / или приятелки??/ по страничните улици:





Бързата разходка завърши за днешният деш беше завършила и се отправяхме към местното ресторантче до хотела, все пак и да се нахраним. Корема си иска своето и сандвича на турските авиолинии определено не беше достатъчен. Специално не наблягам, на туристически снимки със супер гледки, тях ще си ги намерите цял куп в интернет пространството, а се опитвам поне малко да поднеса, това, което виждат и моите очи. И нали да не се радваме само на кравите по пътя, не липсваха и такива, които ти пълнят очите и душата с краските си:








Старите патиланци ни бяха казвали, да не мъкнем с нас дрехи за прехода и ежедневието, а че същите съвсем спокойно могат да се купят и на място в катманду, време имаме, пари също. Общо взето е така - пълно е с малки, средни и големи магазинчета, напълненин с микс туристическа екипировка - нордфейс /основният продукт във всичките магазини/, салева, айспик, мамут и какво ли не. Срещат се и големи магазини, специализирани в предлагането на избрана марка екипировка. Преход-панталон примерно, който си купих от известният наш лозенски търговец за 35лева, там спокойно без пазарлък се намира за 25лв. По същият начин стоят нещата и с обувки, раници, шапки. Леко демотивиращо е, че се срещат и магазини, специализирани в продажба само на : етикети за шиене, лепене, копчета с емблеми, гумени закопчалки, ципове брандирани, картонени упътвания с горе-море-текове, брандирани пликове на абсолютно всички марки ..... ама пълно щастие няма.

Вечер, приятно време, в ресторанта сме. Уморени. Ястията са основно два вида - ориз и макарони. Ориза се подава в купа, с пет малки купички към него - три вида сос / нормален, лютив и много лютив/ и зеленчуци в другите две и салата допълнително, както и купичка зеленчукова супа. Удоволствието струва около 8 лева. Като допълнение си поръчах и местна бира


хубавото й е, че е 650мл, 5 процентна, лошото й е, че цената в ресторанта е около 8 лева.








Вместо ориз другите си поръчваха вариации на тема макарони, които са в изобилие от видове и според мен, и в Италия няма да намерите такова разнообразите - Чоумен, Чукпа, Далбат - тип фиде, плоски и дълги, спагети, дебели и дълги спагети, тъмни пълнозърнести макарони и какви ли още не, цената им е като на ориза. Бирата тотално ме разкова и с това приключи първият ден в Непал, дори и без душ, който го отложих за утре. И без това трябва да свикваме, че над десет дни ще има да си мечтаем не само за топла, а изобщо за вода.