Здравейте,
С голямо удоволствие съм прочел във форума доста красиви пътеписи! Адмираций към всички колеги, които го правят.
Започвам настоящата тема със ясното съзнание, че едва ли ще се справя много добре, дори дълго се колебаех дали да пиша. В днешно време пътуванията са ежедневие за ужасно много хора и не е кой- знае какъв проблем всяка една дестинация.
Още от начало бих желал да спомена, че не пътувам с цел туризъм, а по- скоро по работа. Поне по мое мнение разлика има - едно е да си на почивка и разходка, друго е да имаш някакви задължения, или както обичам да се изразявам- на туриста всеки му се усмихва, на работника...
Дано не го докарам от пътепис ... на патиланско царство ...
И така:
София - Амстердам - Найроби - Лубумбаши - Ндола - с предварително планиране за около месец престой.
-"Е, нещо по- така кратичко, с по- малко прекачвания, не се ли намери?"- попитах началника си,
Отговорът му беше: "Чудесна ти е програмата за пътуването, лично съм я избирал" - то просто нямаше вече какво да му отговоря...
Бих искал да се извиня и за качеството на снимките, които ще качвам - снимам с възрастен телефон или с фотоапарат, който не би привлякъл вниманието даже и на най-гладния джепчия.
През първият ден преминах до Найроби, пристигнах на 24.10 около 22.00 и имах престой до другият ден- 12 часа.
Бяха ми извадили ваучер за нощувка в хотел 67 еърпорт хотел - да, само че не се намира на летището. Хайде на паспортните гишета, вадене на транзитна виза, отвън ме чакал shuttle да ме закара. Повъртях се известно време - няма табелка с името ми, и взех да разпитвам посрещачите, евентуално търсейки тези от моят хотел. Бързичко ги намерих, едно момиче ме чакаше, но си призна, че от хотела забравили да й кажат кого точно чака (интересно защо не се е сетила да им се обади, след като те са забравили да й кажат... както и да е)
Хотела е близичко, през нощта се стига за по- малко от 15 минути. Едно от големите му предимства е, че не се влиза в града - нещо което оцених на следващата сутрин - задръстването се оказа встрани от нас и бързо се върнах на летището.
Смятам да продължа утре, тъй като нета тук в Ндола е изнервящ и качване на снимка няма да издържа да се преборя (в служебният офис е доста по- добър), а пък няма да върви текста правилно без необходимият снимков арсенал.
Поздрави!
С голямо удоволствие съм прочел във форума доста красиви пътеписи! Адмираций към всички колеги, които го правят.
Започвам настоящата тема със ясното съзнание, че едва ли ще се справя много добре, дори дълго се колебаех дали да пиша. В днешно време пътуванията са ежедневие за ужасно много хора и не е кой- знае какъв проблем всяка една дестинация.
Още от начало бих желал да спомена, че не пътувам с цел туризъм, а по- скоро по работа. Поне по мое мнение разлика има - едно е да си на почивка и разходка, друго е да имаш някакви задължения, или както обичам да се изразявам- на туриста всеки му се усмихва, на работника...
Дано не го докарам от пътепис ... на патиланско царство ...
И така:
София - Амстердам - Найроби - Лубумбаши - Ндола - с предварително планиране за около месец престой.
-"Е, нещо по- така кратичко, с по- малко прекачвания, не се ли намери?"- попитах началника си,
Отговорът му беше: "Чудесна ти е програмата за пътуването, лично съм я избирал" - то просто нямаше вече какво да му отговоря...
Бих искал да се извиня и за качеството на снимките, които ще качвам - снимам с възрастен телефон или с фотоапарат, който не би привлякъл вниманието даже и на най-гладния джепчия.
През първият ден преминах до Найроби, пристигнах на 24.10 около 22.00 и имах престой до другият ден- 12 часа.
Бяха ми извадили ваучер за нощувка в хотел 67 еърпорт хотел - да, само че не се намира на летището. Хайде на паспортните гишета, вадене на транзитна виза, отвън ме чакал shuttle да ме закара. Повъртях се известно време - няма табелка с името ми, и взех да разпитвам посрещачите, евентуално търсейки тези от моят хотел. Бързичко ги намерих, едно момиче ме чакаше, но си призна, че от хотела забравили да й кажат кого точно чака (интересно защо не се е сетила да им се обади, след като те са забравили да й кажат... както и да е)
Хотела е близичко, през нощта се стига за по- малко от 15 минути. Едно от големите му предимства е, че не се влиза в града - нещо което оцених на следващата сутрин - задръстването се оказа встрани от нас и бързо се върнах на летището.
Смятам да продължа утре, тъй като нета тук в Ндола е изнервящ и качване на снимка няма да издържа да се преборя (в служебният офис е доста по- добър), а пък няма да върви текста правилно без необходимият снимков арсенал.
Поздрави!
Коментар