Tweet
И тази година по традиция в края на септември организирахме плавне с ветроходна яхта, като този път плановете бяха да плаваме и разгледаме прочутите Йонийски острови. Още май месец същия екипаж капарирахме яхта BAVARIA 41 Cruiser модел 2015г, която трябваше да вземем от Lefkas Marina на остров Лефкада. За лош късмет 2 дни преди да тръгнем ми се развали колата и на всичкото отгоре ме тръшна ангина с 40гр температура. Нямаше как да проваля дългоочакваната почивка на още 5 човека, намерих друга кола и въпреки забраната на доктора и тръгнахме. Пътя от 1200км решихме да изминенм на два пъти с междинна нощувка в Ставрос на брега на морето на около 60км преди Солун. Имахме време и решихме да се отбием за кратка разхадка в Кавала. Качихме се на крепоста, от където се вижда целия град и има невероятен изглед към морето.
free photo hosting
image sharing
Краси беше предварително резервирал три студия в един пансион на самия плаж. Приятно местенце и близо до буната. Привечер похвърляхме малко воблери, но като изключим един зарган успех нямахме. Затова пък вечерта отпразнувахме началото на почивката в таверната.
adult image hosting
На другия ден продължихме пътя си към Лефкада. Пътя е почти целия магистрала и бързо се стига. Рано сутринта, малко преди Солун срещнахме две групи бежаци на магистралата, само мъже и всичките на една възраст.
В Лефкада друго освен яхти няма, найстина много яхти. Lefkas Marina е голяма и модерна частна марина, предлагаща всички удобства и услуги за яхтсмените. Като се започне от магазини, ресторанти, барове, бани, детски площадки и всякакви услуги свързани с подръжката на яхтата. И няма как да е по друг начин, тъй като тук има стотици яхти и е основна база на повечето чартърни компании.
upload pic
За наша радост в марината имаше осигурен паркинг за колите на клиентите на марината. Паркирахме и се запътихме да търсим яхтата с име ERATO, по обясненията на Джон собственика на лодката.
free upload image
windows print screen
Лодката, въпреки че 2016 и беше първи сезон имаше доста кусури. Електрониката показваща силата и посоката на вятъра не работеше, дълбокомера и скоростомера работеха когато си решат, нямаше инвертор за 220V. Оказа се че втората тоалетна не е оборудвана с душ и не може да се ползва за баня, а вратата на другата тоалетна е разбивана и беше лепена. Джон ни каза за всички проблеми предварително, вместо да ни остави да се чудим в морето. Тези дреболии не можаха да ни развалят настроението и аз разписах „check in” протокола бързайки да натоварим багажа и да отплаваме още същия ден. Паркинга беше далеч, но марината имаше на разположение колички за багаж, с които на няколко курса пренесохме всичкия багаж, провизии, риболовно и гмуркаческо оборудване.
image post
В късния след обед отплавахме към Сивота, малко селце в южната част на острова, до което имахме около 18 мили. Като излязохме от канала на Лефкада и ускорих мотора до 2000 об. усетих силни вибрации по балера предаващи се и на щурвала. Като отнема газта под 1800 об изчезваха. Явно перото беше удряно или имаше разбит лагер на балера. Явно трябваше да я караме по нежно. На свечеряване влязохме в залива Сивота. Свободни места имаше само на един понтон. Пристанахме на него и от съседната лодка се показа човек и ни предупреди, че понтона е платен. Бяхме уморени, гладни и жадни за узо и на никой не му се занимаваше (особено на мен) да търсим и приставаме на ново място в тъмното. Атакувахме веднага най-близката таверна.
picture share
upload pictures online
Вечерта Краси ловеше разни спарови риби на бял червей директно под лодката, което се оказа най-сигурният начин да се яде всяка вечер прясна риба.
image hosting no registration
Ежедневието ни протичаше по един и същи начин. Сутрин ставахме рано мъжете, около час спининг за загрявка, после приготвяхме лодката и отплавахме, а нежната част от екипажа се показваше на палубата някъде по средата на пътя. И този ден не правеше изключение. Станах рано да хвърлям воблери но без успех, въпреки че имаше видимо присъствие на хищници в залива. Но време беше да тръгваме. Плана бе да направим преход до пристанище Порос на о-в Кефалония, като по пътя се отбием в някой тих залив за плаж и обяд. Първоначално плавахме на мотор и грот, но в последстве си задуха и беше време да проверим как е баварията на ветрила. През цялото едноседмично плаване се нагледахме на милионерски яхти. Бяха почти във всеки залив, човек неможе да намери уединение от тях.
image share
host image online
Влачихме през цялото време две въдици. Едната с такъм с две 12см Раглута и воблер, а другата само с воблер. Наближавайки о-в Итака хванахме малко тунаки на раглуто.
Закотвихме се на 5м дълбочина в спокойния залив Дексия на о-в Итака. Видяхме на повърхността близо до лодката голяма костенурка, която не успяхме да снимаме. Къпахме се плажувахме, а аз влязох да огледам перото под водата заради вибрациите. Наистина при разклащане с ръка тресеше на разбито, но нямаше какво да се направи дори и да бях се обадил на собственика. Трябваше да се внимава и да не се зори лодката.
forum image hosting
image url upload
free image hosting
Предимството на голямата лодка, че можеш да си приготвиш вкусна храна дори на фурна.
free photo upload
В късния следобед акустирахме с котва и кърма към кея на Порос. Бяхме изминали около 40 мили. На брега нямаше почти нищо освен един магазин и две три таверни. Но това не пречеше да ни вземат символичната такса от 4,88Е за нощуване. Очертаваше се тенденции, с която не бяхме свикнали, на всяко държавно пристанище да се плаща. С Краси разбира се нарамихме спинингите и воблерите и до тъмно сменяхме места и примамки без никакъв успех. За щастие Краси вечерта на лодката, докато си пиехме узото, с волтата на бял червей надърпа няколко прилични меланурита.
За другия ден трябваше да посетим прочутия в топ 10 в света, залив на Корабокрушенеца „Wreck bay“, от там да обиколим о-в Закинтос от запад и да акустираме за нощувка в пристанище Закинтос. Това си бяха поне 12 часа в море. Бях твърдо решен да посетим този отдалечен залив, въпреки че препоръчителните едноседмични маршрути не включваха толкава далечен преход. За семейна почивка на яхта аз не съм превърженик на преходи по дълги от 5-6ч дневно, но не можех да си представя да плаваме в Йонииско море и да не посетим о-в Закинтос. Сутринта аз и Краси станахме и без да се бавим, отплавахме още по тъмно. Плавахме на грот и мотор право по курса. Към 10ч бяхме на входа му, заедно с първите лодки каращи стотици туристи от цял свят. Високите отвесни брегове покриваха със сянка небесно синята вода, но всичко беше много красиво и въздействащо.
screen capture windows 7
free picture upload
photo sharing
Закотвихме се на 6м дълбочина, но поради каменистото дъно котвата се беше забила и издрейфахме. Заходих отново и от втория път се получи. Наоколо беше пълно с яхти и лодки и постоянно прииждаха нови. Стори ми се рисковано да оставя лодката без човек на борда и реших аз да остана на борда. Краси приготви дингито и кой с плуване кой на гребла се устрмиха към брега. Оказа се че дингито не стига че няма мотор ами и ключовете на греблата му бяха счупени, мъкаааа...
imgur
print screen windows 7
pic host
free image uploader
Изпратих екипажа и отворих една биричка. Докато се чудя кво да правя гледам до платформата за къпане на кърмата минават двойка дорадо около кило. Като по тревога грабнах спининга и замятах воблери. Тия риби си бяха харесали нашата лодка и направиха няколко обиколки около нея, но подминаваха без внимание воблерите, които хвърлях към тях. Сменях кво ли не, минаваха до устите им но не реагираха, докато накрая изчезнаха из залива. Продължих все пак да хвърлям на посоки около лодката, като през 2-3 замятания сменях примамките. Тъкмо изпробвах един нов тип примамка за мен тип „Vibe”, когато с периферното си зрение зърнах гръб на отдалечаваща се от лодката нелоша риба. Ускорих прибирането на вайба за да мога да презаметна в нея посока. Почти бях обрал примамката, когато рибата рязко се обърна, стрелна се към повърхността и буквално на 2м пред мен я сграбчи. Върха на пръчката ми с акция 10-30г се потопи във водата и аванса засвири. Рибата ме разиграваше ту от единия борд, ту на другия. Не смеех да я напъна, тъй като бях с ФК повод 0,25. Краси дойде и наблюдаваше борбата отблизо. На няколко пъти я докарвах до повърхността и малко преди да я извадя се стрелкаше с аванс до дъното. Но накрая се предаде маятико....
upload photo
free photo hosting
Улова ми не остана незабелязан и един германец, от съседна яхта дойде да разпитва как и на какво съм я хванал.
Всички се прибраха на яхтата въодушевени и развълнувани, не че аз не бях. Приготвихме се набързо и вдигнахме котва малко преди обяд. Направих сметка, че ако се придържахме към плана и се отправим към Закинтос заобикаляйки острова от запад имахме още 65 мили, което си е поне 11ч. Щяхме да пристигнем посред нощите, каталясали, пък и целта на тези плавания е и да разглеждаме градовете, които посещаваме. Целта да посетим залива на корабокрушенеца беше изпълнена и вече можеше да я караме ден за ден. Заслужаваше си да го отпразнуваме с по едно блъди мери.
image url upload
Отворих пилота и избрах едно близко селце Николаос с пристанище, където да акустираме за вечерта.
Плаването покрай бреговете на Закинтос е изпълнено с живописни морски пейзажи.
picture share
adult picture hosting
print screen windows xp
Доволен от представянето на ”вайба” го сложих да го изпробвам и на тролинг. Не след дълго поредното тунаки се озова на борда.
how do i print screen
Акустирахме с котва и кърма към южния кей на пристанището. Маневрата не се получи от първия път, поради голямата дълбочина котвата не хвана, но от втория път всичко се получи.
post images
Селцето е малко, има няколко таверни, магазини и страхотно заведение на брега на морето.
image upload no size limit
free upload
Ние с Краси грабнахме въдиците и отидохме да хванем малко риба за вечеря. Излизаха едри заргани на бомбарда. От буната се виждаха гърбовете на лавраци около кило. Естественно хвърляхме всякакви воблери, но като изключим еднин удар на риба, която не се закачи, интерес към примамките не проявяваха. Вечерта до лодката завря от баракуди. Толкова много не бях виждал. Натискаха един пасаж с малки рибки и периодично го атакуваха от всички страни. Сменяхме воблерите, преследваха ги, но не ги атакуваха. Тогава сложих вайба и с първото хвърляне закачих риба. Ебати примамката, дотук на нея бях хванал зарган, маятико, тунаки и баракуда. Направи ми впечатление, че като хвърля „нов” воблер го преследваха. След едно две замятания губиха интерес и не му обръщаха внимание, сменяш го и пак същото се повтаряше. Към нас се присъедини и един местен спинингист, доста добре оборудван и той каза че има дни, в които баракудите кълват на всичко, но има дни като днешния когато не можеш да ги излъжеш. По думите му през декември там се ловяли баракуди по 4-5кг и лефери. Споделих му за лавраците и той ми обясни че през деня били в пристанището но не кълват, а вечер изчезвали нанякъде, да не се занимавам с тях. Гърка не хвана нищо, а аз успях да излъжа още една баракуда на един 13см хардкор и това беше.
image sharing sites
На следващия ден сутринта отплавахме на юг за да посетим залива на костенурките. Национален парк Закинтос е разделен на три зони, като в едната е абсолютно забранено плаването, в другата е забранено закотвянето и риболова, а в третата само риболова и има ограничение на скоростта на плавателните съдове. Зоните са подробно описани в пилота. На практика лодки имаше навсякъде и беше толкова пренаселено, че вероятността да срещнем костенурки граничеше с нула. Обиколихме залива спазвайки забраните и без да спираме се отправихме към град Закинтос. Като изключим поредните тунакита на тролинг, които Краси хващаше и пускаше обратно, този ден си беше гъз вода да види.
pic upload
image sharing
free image hosting 
picture host
Акустирахме в гр. Закинтос след обед . Отново ни провериха документите и ни таксуваха този път 20Е, като в тази цена беше включено единствено вода. Измихме палубата, напълнихме резервоарите с вода и се подготвихме за разходка из столицата на Йонискиите острови.
image hosting free
Закинтос не е типичното гръцко островно градче, а типичен адриатически град. Влиянието на различните култури се усещаше навсякъде, като най сигурния признак беше наличието на повече пицарии отколкото таверни
.. Тук усещането е че по скоро съм в Хърватска от колкото в Гърция.
[url=https://postimg.org/image/7a17tmzob/][img]https://s25.postimg.org/k1fe059gf/20160927_171402.jpg[/img]upload[/url]
screen shot pc
image upload
Приятната разходка завърши в една от малкото таверни. Определено таверните им не могат да стъпят и на малкия пръст на северно егейските.
free photo upload
Като се върнахме на лодката, беше задухало силен вятър, мачтите и вантите свириха, вълните прехвърляха вълнолома, а такива прогнози нямаше. Отворих няколко сайта и всичките даваха за Закинтос по това време около 2-3 м/с. Южно от Пелопонес духаше здраво ама до нас не го даваха да стига. Следвайки старото морско правило, че щом го няма в прогнозите значи ще е за кратко, не му обърнах много внимание и си сипахме по едно питие. Вечерта, както и всяка друга де, завършващи с „парти” на яхтата питиета, музика и сладки приказки, до малките часове. На сутринта вятъра беше утихнал, само мъртвака напомняше за снощното време. Взех спинарката решен да изпробвам има ли лавраци в прибоя на плажа. Но уви за около 30-40 мин нямах удар. То не можеше да се направи и нормална проводка поради многото боклуци, закачащи се веднага на воблера.
Планувахме преход около 40 мили до селцето Сами на о-в Кефалония, последния по дълъг преход за плаването. Излязохме и карахме на мотор при слаб вятър и остатъчна вълна. След около час вятъра взе да усилва, пак противно на прогнозите. Вдигнахме платната и карахме на остър бейдевинт, заради почти насрещния вятър. Вълната си каза думата и женската част от екипажа се събуди с морска болест и направо увиснаха на леерите. Като се отворихме между двата острова вятъра още усили, вълната стана 2м и въпреки че рифовах, вече не можех да карам толкова остро за да заобиколя нос Скали. Наложи са да лавираме. На всичкото отгоре влязохме и в някакво насрещно течение, лодката крени и върви, а като погледнеш GPS показваше 4-4,5 възела. Някъде там на 16 канал пуснаха щурмово предупреждение, но вече бяхме приполовили дистанцията. Една по голяма вълна удари лодката странично и вратата на тоалетната се отвори и от удара изхвърча цялата от пантите. Имахме и опция да сменим курса и да потърсим по-близко пристанище от подветрената страна на Кефалония, но жените казаха че ще издържат. И така 8 часа блъскане с насрещното време.
screenshot program
В крайна сметка пристигнахме в Сами и на всички ни се възвърна доброто настроение, при вида на симпатичното, осеяно с палми и сгушено в подножието на висок връх, малко градче. Краси купи лепило и отремонтира вратата, дори стана по здрава от преди. С него отново обиколихме буните вечерта с надеждата да хванем нещо но уви, въпреки че изглеждаше много перспективно за спининг. Рано на следващата сутрин проверихме едно перспективно плажче. Краси имаше късане от голям лаврак, а пък аз надърпах няколко перки и скармоси за вечеря.
Целта на посещението ни в Сами, бе да се разходим и видим прочутите подземни езера намиращи са на около 3км. На сутринта нарамихме раниците и пеш се запътихме към подземното езеро Мелисани. То се намира в курортното селце с трудното име Каравомилос. Това селце накара всички ни да се влюбим в него. Със свойте малки къщички на плажа и много зеленина.
photo hosting sites
image hosting no sign up
free photo hosting
image hosting site no sign up
И една уникална снимка....
pc screenshot
На входа на езерото ни посрещна с една закачлива статуя.
screen shot
Езерото е изключително живописно и красиво. Намира се на 40м под земята и и има подземна връзка с морето. Всичко това няма как да се опише, а трябва да се види.
windows 7 screenshot
Пускам и две снимки от нета, за да добиете по добра представа.
upload photos
jpg images
Заредени с положителни емоции отплавахме към следващата ни цел, живописния о-в Меганиси. Маршрута ни мина през канала между островите Итака и Кефалония. Разнообразихме се с качване на мачтата за снимки от високо.
upload image online
photo upload
free pic
Пристанахме следобед в градчето Ватхи и както се оказа малко по късно в частната Одисеас марина. Явно информацията в пилота е стара и там никъде не пише че марината е частна. Обслужването е както трябва, посрещат те, насочват те по радиото къде да пристанеш, разбира се и на съответната цена от 50Е за вечер. Чак тогава разбрах защо съседните заливи са пълни с нощуващи яхти. Вечерта си мина рутинно разходка из градчето, рибна вечеря на яхтата и питиета до посред нощ.
image upload with preview
На следващия ден трябваше да приберем яхтата в Левкас. Деня решихме да си направим плаж в някой тих залив, може би последния за тази годена. Пообиколихме преди това половината остров в желанието да си намерим самотен залив, но милионерите и останалите яхти бяха окупирали всичко. В крайна сметка застанахме в едно пренаселено заливче на котва и с дълго въже се вързахме към брега. Риболовствахме, къпахме се хапвахме абе кой квот му е кеф.
image hosting free no registration
[url=https://postimg.org/image/8gizxns4b/][img]https://s25.postimg.org/w7idfrsbj/20160930_143144.jpg[/img]upload[/url]
upload gambar
На връщане към Левкас марина духаше свеж вятър и се възползвахме да покараме на ветрила. Преди да върнем лодката трябваше да презаредим резервоара с гориво. Сварихме час пик, когато всички лодки се завръщат и пред станцията се бяха струпали лодки изчакващи да заредят. Наредихме се и ние на „опашката”.
adult image upload
upload a gif
Успяхме да заредим без инцидент и върнахме лодката на понтон „С”, там от където тръгнахме.
picture share
Дойде и Джон да приеме лодката. Казахме му че не сме имали проблеми и той дори не се качи на яхтата. Това беше най бързото предаване на лодка досега. Съжалявам че забравих да му кажа за вибрациите в балера, може би и той не знаеше.
Плаването ни завърши с вечерна разходка из Левкас и разбира се с празненство в таверна.
image search
С всяка измината почивка на всички ни харесва повече и повече, въпреки че на мен лично Спорадите по ми допадат от Йонийските острови. И този път по време на плаването не сме имали критични моменти. Екипажа вече има достатъчно опит да им поверя лодката дори когато спя. Оправят се без проблемно както на мотор, така и на ветрила, за което съм им безкрайно благодарен. Мечтаем вече за по далечни дестинации догодина.
free photo hostingimage sharingКраси беше предварително резервирал три студия в един пансион на самия плаж. Приятно местенце и близо до буната. Привечер похвърляхме малко воблери, но като изключим един зарган успех нямахме. Затова пък вечерта отпразнувахме началото на почивката в таверната.
adult image hostingНа другия ден продължихме пътя си към Лефкада. Пътя е почти целия магистрала и бързо се стига. Рано сутринта, малко преди Солун срещнахме две групи бежаци на магистралата, само мъже и всичките на една възраст.
В Лефкада друго освен яхти няма, найстина много яхти. Lefkas Marina е голяма и модерна частна марина, предлагаща всички удобства и услуги за яхтсмените. Като се започне от магазини, ресторанти, барове, бани, детски площадки и всякакви услуги свързани с подръжката на яхтата. И няма как да е по друг начин, тъй като тук има стотици яхти и е основна база на повечето чартърни компании.
upload picЗа наша радост в марината имаше осигурен паркинг за колите на клиентите на марината. Паркирахме и се запътихме да търсим яхтата с име ERATO, по обясненията на Джон собственика на лодката.
free upload imagewindows print screenЛодката, въпреки че 2016 и беше първи сезон имаше доста кусури. Електрониката показваща силата и посоката на вятъра не работеше, дълбокомера и скоростомера работеха когато си решат, нямаше инвертор за 220V. Оказа се че втората тоалетна не е оборудвана с душ и не може да се ползва за баня, а вратата на другата тоалетна е разбивана и беше лепена. Джон ни каза за всички проблеми предварително, вместо да ни остави да се чудим в морето. Тези дреболии не можаха да ни развалят настроението и аз разписах „check in” протокола бързайки да натоварим багажа и да отплаваме още същия ден. Паркинга беше далеч, но марината имаше на разположение колички за багаж, с които на няколко курса пренесохме всичкия багаж, провизии, риболовно и гмуркаческо оборудване.
image postВ късния след обед отплавахме към Сивота, малко селце в южната част на острова, до което имахме около 18 мили. Като излязохме от канала на Лефкада и ускорих мотора до 2000 об. усетих силни вибрации по балера предаващи се и на щурвала. Като отнема газта под 1800 об изчезваха. Явно перото беше удряно или имаше разбит лагер на балера. Явно трябваше да я караме по нежно. На свечеряване влязохме в залива Сивота. Свободни места имаше само на един понтон. Пристанахме на него и от съседната лодка се показа човек и ни предупреди, че понтона е платен. Бяхме уморени, гладни и жадни за узо и на никой не му се занимаваше (особено на мен) да търсим и приставаме на ново място в тъмното. Атакувахме веднага най-близката таверна.
picture shareupload pictures onlineВечерта Краси ловеше разни спарови риби на бял червей директно под лодката, което се оказа най-сигурният начин да се яде всяка вечер прясна риба.
image hosting no registrationЕжедневието ни протичаше по един и същи начин. Сутрин ставахме рано мъжете, около час спининг за загрявка, после приготвяхме лодката и отплавахме, а нежната част от екипажа се показваше на палубата някъде по средата на пътя. И този ден не правеше изключение. Станах рано да хвърлям воблери но без успех, въпреки че имаше видимо присъствие на хищници в залива. Но време беше да тръгваме. Плана бе да направим преход до пристанище Порос на о-в Кефалония, като по пътя се отбием в някой тих залив за плаж и обяд. Първоначално плавахме на мотор и грот, но в последстве си задуха и беше време да проверим как е баварията на ветрила. През цялото едноседмично плаване се нагледахме на милионерски яхти. Бяха почти във всеки залив, човек неможе да намери уединение от тях.
image sharehost image onlineВлачихме през цялото време две въдици. Едната с такъм с две 12см Раглута и воблер, а другата само с воблер. Наближавайки о-в Итака хванахме малко тунаки на раглуто.
Закотвихме се на 5м дълбочина в спокойния залив Дексия на о-в Итака. Видяхме на повърхността близо до лодката голяма костенурка, която не успяхме да снимаме. Къпахме се плажувахме, а аз влязох да огледам перото под водата заради вибрациите. Наистина при разклащане с ръка тресеше на разбито, но нямаше какво да се направи дори и да бях се обадил на собственика. Трябваше да се внимава и да не се зори лодката.
forum image hostingimage url uploadfree image hostingПредимството на голямата лодка, че можеш да си приготвиш вкусна храна дори на фурна.
free photo uploadВ късния следобед акустирахме с котва и кърма към кея на Порос. Бяхме изминали около 40 мили. На брега нямаше почти нищо освен един магазин и две три таверни. Но това не пречеше да ни вземат символичната такса от 4,88Е за нощуване. Очертаваше се тенденции, с която не бяхме свикнали, на всяко държавно пристанище да се плаща. С Краси разбира се нарамихме спинингите и воблерите и до тъмно сменяхме места и примамки без никакъв успех. За щастие Краси вечерта на лодката, докато си пиехме узото, с волтата на бял червей надърпа няколко прилични меланурита.
За другия ден трябваше да посетим прочутия в топ 10 в света, залив на Корабокрушенеца „Wreck bay“, от там да обиколим о-в Закинтос от запад и да акустираме за нощувка в пристанище Закинтос. Това си бяха поне 12 часа в море. Бях твърдо решен да посетим този отдалечен залив, въпреки че препоръчителните едноседмични маршрути не включваха толкава далечен преход. За семейна почивка на яхта аз не съм превърженик на преходи по дълги от 5-6ч дневно, но не можех да си представя да плаваме в Йонииско море и да не посетим о-в Закинтос. Сутринта аз и Краси станахме и без да се бавим, отплавахме още по тъмно. Плавахме на грот и мотор право по курса. Към 10ч бяхме на входа му, заедно с първите лодки каращи стотици туристи от цял свят. Високите отвесни брегове покриваха със сянка небесно синята вода, но всичко беше много красиво и въздействащо.
screen capture windows 7free picture uploadphoto sharingЗакотвихме се на 6м дълбочина, но поради каменистото дъно котвата се беше забила и издрейфахме. Заходих отново и от втория път се получи. Наоколо беше пълно с яхти и лодки и постоянно прииждаха нови. Стори ми се рисковано да оставя лодката без човек на борда и реших аз да остана на борда. Краси приготви дингито и кой с плуване кой на гребла се устрмиха към брега. Оказа се че дингито не стига че няма мотор ами и ключовете на греблата му бяха счупени, мъкаааа...
imgurprint screen windows 7pic hostfree image uploaderИзпратих екипажа и отворих една биричка. Докато се чудя кво да правя гледам до платформата за къпане на кърмата минават двойка дорадо около кило. Като по тревога грабнах спининга и замятах воблери. Тия риби си бяха харесали нашата лодка и направиха няколко обиколки около нея, но подминаваха без внимание воблерите, които хвърлях към тях. Сменях кво ли не, минаваха до устите им но не реагираха, докато накрая изчезнаха из залива. Продължих все пак да хвърлям на посоки около лодката, като през 2-3 замятания сменях примамките. Тъкмо изпробвах един нов тип примамка за мен тип „Vibe”, когато с периферното си зрение зърнах гръб на отдалечаваща се от лодката нелоша риба. Ускорих прибирането на вайба за да мога да презаметна в нея посока. Почти бях обрал примамката, когато рибата рязко се обърна, стрелна се към повърхността и буквално на 2м пред мен я сграбчи. Върха на пръчката ми с акция 10-30г се потопи във водата и аванса засвири. Рибата ме разиграваше ту от единия борд, ту на другия. Не смеех да я напъна, тъй като бях с ФК повод 0,25. Краси дойде и наблюдаваше борбата отблизо. На няколко пъти я докарвах до повърхността и малко преди да я извадя се стрелкаше с аванс до дъното. Но накрая се предаде маятико....
upload photofree photo hostingУлова ми не остана незабелязан и един германец, от съседна яхта дойде да разпитва как и на какво съм я хванал.
Всички се прибраха на яхтата въодушевени и развълнувани, не че аз не бях. Приготвихме се набързо и вдигнахме котва малко преди обяд. Направих сметка, че ако се придържахме към плана и се отправим към Закинтос заобикаляйки острова от запад имахме още 65 мили, което си е поне 11ч. Щяхме да пристигнем посред нощите, каталясали, пък и целта на тези плавания е и да разглеждаме градовете, които посещаваме. Целта да посетим залива на корабокрушенеца беше изпълнена и вече можеше да я караме ден за ден. Заслужаваше си да го отпразнуваме с по едно блъди мери.
image url uploadОтворих пилота и избрах едно близко селце Николаос с пристанище, където да акустираме за вечерта.
Плаването покрай бреговете на Закинтос е изпълнено с живописни морски пейзажи.
picture shareadult picture hostingprint screen windows xpДоволен от представянето на ”вайба” го сложих да го изпробвам и на тролинг. Не след дълго поредното тунаки се озова на борда.
how do i print screenАкустирахме с котва и кърма към южния кей на пристанището. Маневрата не се получи от първия път, поради голямата дълбочина котвата не хвана, но от втория път всичко се получи.
post imagesСелцето е малко, има няколко таверни, магазини и страхотно заведение на брега на морето.
image upload no size limitfree uploadНие с Краси грабнахме въдиците и отидохме да хванем малко риба за вечеря. Излизаха едри заргани на бомбарда. От буната се виждаха гърбовете на лавраци около кило. Естественно хвърляхме всякакви воблери, но като изключим еднин удар на риба, която не се закачи, интерес към примамките не проявяваха. Вечерта до лодката завря от баракуди. Толкова много не бях виждал. Натискаха един пасаж с малки рибки и периодично го атакуваха от всички страни. Сменяхме воблерите, преследваха ги, но не ги атакуваха. Тогава сложих вайба и с първото хвърляне закачих риба. Ебати примамката, дотук на нея бях хванал зарган, маятико, тунаки и баракуда. Направи ми впечатление, че като хвърля „нов” воблер го преследваха. След едно две замятания губиха интерес и не му обръщаха внимание, сменяш го и пак същото се повтаряше. Към нас се присъедини и един местен спинингист, доста добре оборудван и той каза че има дни, в които баракудите кълват на всичко, но има дни като днешния когато не можеш да ги излъжеш. По думите му през декември там се ловяли баракуди по 4-5кг и лефери. Споделих му за лавраците и той ми обясни че през деня били в пристанището но не кълват, а вечер изчезвали нанякъде, да не се занимавам с тях. Гърка не хвана нищо, а аз успях да излъжа още една баракуда на един 13см хардкор и това беше.
image sharing sitesНа следващия ден сутринта отплавахме на юг за да посетим залива на костенурките. Национален парк Закинтос е разделен на три зони, като в едната е абсолютно забранено плаването, в другата е забранено закотвянето и риболова, а в третата само риболова и има ограничение на скоростта на плавателните съдове. Зоните са подробно описани в пилота. На практика лодки имаше навсякъде и беше толкова пренаселено, че вероятността да срещнем костенурки граничеше с нула. Обиколихме залива спазвайки забраните и без да спираме се отправихме към град Закинтос. Като изключим поредните тунакита на тролинг, които Краси хващаше и пускаше обратно, този ден си беше гъз вода да види.
pic uploadimage sharingfree image hosting picture hostАкустирахме в гр. Закинтос след обед . Отново ни провериха документите и ни таксуваха този път 20Е, като в тази цена беше включено единствено вода. Измихме палубата, напълнихме резервоарите с вода и се подготвихме за разходка из столицата на Йонискиите острови.
image hosting freeЗакинтос не е типичното гръцко островно градче, а типичен адриатически град. Влиянието на различните култури се усещаше навсякъде, като най сигурния признак беше наличието на повече пицарии отколкото таверни
.. Тук усещането е че по скоро съм в Хърватска от колкото в Гърция. [url=https://postimg.org/image/7a17tmzob/][img]https://s25.postimg.org/k1fe059gf/20160927_171402.jpg[/img]upload[/url]
screen shot pcimage uploadПриятната разходка завърши в една от малкото таверни. Определено таверните им не могат да стъпят и на малкия пръст на северно егейските.
free photo uploadКато се върнахме на лодката, беше задухало силен вятър, мачтите и вантите свириха, вълните прехвърляха вълнолома, а такива прогнози нямаше. Отворих няколко сайта и всичките даваха за Закинтос по това време около 2-3 м/с. Южно от Пелопонес духаше здраво ама до нас не го даваха да стига. Следвайки старото морско правило, че щом го няма в прогнозите значи ще е за кратко, не му обърнах много внимание и си сипахме по едно питие. Вечерта, както и всяка друга де, завършващи с „парти” на яхтата питиета, музика и сладки приказки, до малките часове. На сутринта вятъра беше утихнал, само мъртвака напомняше за снощното време. Взех спинарката решен да изпробвам има ли лавраци в прибоя на плажа. Но уви за около 30-40 мин нямах удар. То не можеше да се направи и нормална проводка поради многото боклуци, закачащи се веднага на воблера.
Планувахме преход около 40 мили до селцето Сами на о-в Кефалония, последния по дълъг преход за плаването. Излязохме и карахме на мотор при слаб вятър и остатъчна вълна. След около час вятъра взе да усилва, пак противно на прогнозите. Вдигнахме платната и карахме на остър бейдевинт, заради почти насрещния вятър. Вълната си каза думата и женската част от екипажа се събуди с морска болест и направо увиснаха на леерите. Като се отворихме между двата острова вятъра още усили, вълната стана 2м и въпреки че рифовах, вече не можех да карам толкова остро за да заобиколя нос Скали. Наложи са да лавираме. На всичкото отгоре влязохме и в някакво насрещно течение, лодката крени и върви, а като погледнеш GPS показваше 4-4,5 възела. Някъде там на 16 канал пуснаха щурмово предупреждение, но вече бяхме приполовили дистанцията. Една по голяма вълна удари лодката странично и вратата на тоалетната се отвори и от удара изхвърча цялата от пантите. Имахме и опция да сменим курса и да потърсим по-близко пристанище от подветрената страна на Кефалония, но жените казаха че ще издържат. И така 8 часа блъскане с насрещното време.
screenshot programВ крайна сметка пристигнахме в Сами и на всички ни се възвърна доброто настроение, при вида на симпатичното, осеяно с палми и сгушено в подножието на висок връх, малко градче. Краси купи лепило и отремонтира вратата, дори стана по здрава от преди. С него отново обиколихме буните вечерта с надеждата да хванем нещо но уви, въпреки че изглеждаше много перспективно за спининг. Рано на следващата сутрин проверихме едно перспективно плажче. Краси имаше късане от голям лаврак, а пък аз надърпах няколко перки и скармоси за вечеря.
Целта на посещението ни в Сами, бе да се разходим и видим прочутите подземни езера намиращи са на около 3км. На сутринта нарамихме раниците и пеш се запътихме към подземното езеро Мелисани. То се намира в курортното селце с трудното име Каравомилос. Това селце накара всички ни да се влюбим в него. Със свойте малки къщички на плажа и много зеленина.
photo hosting sitesimage hosting no sign upfree photo hostingimage hosting site no sign upИ една уникална снимка....
pc screenshotНа входа на езерото ни посрещна с една закачлива статуя.
screen shotЕзерото е изключително живописно и красиво. Намира се на 40м под земята и и има подземна връзка с морето. Всичко това няма как да се опише, а трябва да се види.
windows 7 screenshotПускам и две снимки от нета, за да добиете по добра представа.
upload photosjpg imagesЗаредени с положителни емоции отплавахме към следващата ни цел, живописния о-в Меганиси. Маршрута ни мина през канала между островите Итака и Кефалония. Разнообразихме се с качване на мачтата за снимки от високо.
upload image onlinephoto uploadfree picПристанахме следобед в градчето Ватхи и както се оказа малко по късно в частната Одисеас марина. Явно информацията в пилота е стара и там никъде не пише че марината е частна. Обслужването е както трябва, посрещат те, насочват те по радиото къде да пристанеш, разбира се и на съответната цена от 50Е за вечер. Чак тогава разбрах защо съседните заливи са пълни с нощуващи яхти. Вечерта си мина рутинно разходка из градчето, рибна вечеря на яхтата и питиета до посред нощ.
image upload with previewНа следващия ден трябваше да приберем яхтата в Левкас. Деня решихме да си направим плаж в някой тих залив, може би последния за тази годена. Пообиколихме преди това половината остров в желанието да си намерим самотен залив, но милионерите и останалите яхти бяха окупирали всичко. В крайна сметка застанахме в едно пренаселено заливче на котва и с дълго въже се вързахме към брега. Риболовствахме, къпахме се хапвахме абе кой квот му е кеф.
image hosting free no registration[url=https://postimg.org/image/8gizxns4b/][img]https://s25.postimg.org/w7idfrsbj/20160930_143144.jpg[/img]upload[/url]
upload gambarНа връщане към Левкас марина духаше свеж вятър и се възползвахме да покараме на ветрила. Преди да върнем лодката трябваше да презаредим резервоара с гориво. Сварихме час пик, когато всички лодки се завръщат и пред станцията се бяха струпали лодки изчакващи да заредят. Наредихме се и ние на „опашката”.
adult image uploadupload a gifУспяхме да заредим без инцидент и върнахме лодката на понтон „С”, там от където тръгнахме.
picture shareДойде и Джон да приеме лодката. Казахме му че не сме имали проблеми и той дори не се качи на яхтата. Това беше най бързото предаване на лодка досега. Съжалявам че забравих да му кажа за вибрациите в балера, може би и той не знаеше.
Плаването ни завърши с вечерна разходка из Левкас и разбира се с празненство в таверна.
image searchС всяка измината почивка на всички ни харесва повече и повече, въпреки че на мен лично Спорадите по ми допадат от Йонийските острови. И този път по време на плаването не сме имали критични моменти. Екипажа вече има достатъчно опит да им поверя лодката дори когато спя. Оправят се без проблемно както на мотор, така и на ветрила, за което съм им безкрайно благодарен. Мечтаем вече за по далечни дестинации догодина.
Коментар