Tweet
Днес ми е малко депресивно та ще пробвам да си излея душата в една интересна посока.
Спорех наскоро с жената за изкуството, музиката и въобще творчеството, че са нужни предимно труд и много себеотдаване и още труд и те така.
Примерно аз като малък с години тренирах рисуване, много бях добър, имах изложби, картини пратени в чужбина и т.н. ама после се хванах с щангите, спрях да рисувам и всичко си отиде, така е и с музиката, почни на 2 години и до 4-5 години вече си станал Бахо-БетовеноМоцартоЩоне и т.н.
Тя, жената вика не, всичко е даденост, талант иначе казано; нещо с което аз категорично не съм съгласен, но както и да е.
Днес чета си както всекидневно фишките и попадам на едно ново клипче на грузинското трио Мандили и екстаз.
Готини девойчета, с медени гласове, красива природа, истинска неподправена музика, няма ефекти и т.н. шитове, само тяхната си тарамбука или гъдулко подобна китара и гласове, и какви гласове.
И най-готиното нещо е, че не вдявам и дума за какво пеят, и не искам и да вдявам, защото според мен ще изчезне внезапно всичката хубост.
Като малък бях фен, не, не само фен, бях маниак на черна музика, рап, хип хоп и всичко подобно, на авера баща му беше мутричка и ни носеше плочи и касети диретно от запада, баща му имаше и дискотека та дневно време се кефехме на макс на черните ритми.
И така едни дълги години, докато не понаучих английски, и сразу всичко това дето беше куул ми се стори кич, дори повърня, няма такава простотия, все едно Джъстин Бийбър, ужаст, вече дори и 2Пак не мога да слушам, просто простотията която пеят ме стяга за гушата и ми се гади.
И те така, за това сега си се кефя на грузинска музика и ми е широко около врата защото няма никакви шансове скоро да прозрея грузински език
И за да разберете за какво говоря ще опитам да пусна две-три песни много хубави според мен.
Трио Мандили - https://www.youtube.com/watch?v=IbsQJBxICN0
Мариам Елиешвили - https://www.youtube.com/watch?v=4B6slh5U6sY
Едни добри юнаци с тази култова кавказка балада - https://www.youtube.com/watch?v=5ZsMekcTvGo
Спорех наскоро с жената за изкуството, музиката и въобще творчеството, че са нужни предимно труд и много себеотдаване и още труд и те така.
Примерно аз като малък с години тренирах рисуване, много бях добър, имах изложби, картини пратени в чужбина и т.н. ама после се хванах с щангите, спрях да рисувам и всичко си отиде, така е и с музиката, почни на 2 години и до 4-5 години вече си станал Бахо-БетовеноМоцартоЩоне и т.н.
Тя, жената вика не, всичко е даденост, талант иначе казано; нещо с което аз категорично не съм съгласен, но както и да е.
Днес чета си както всекидневно фишките и попадам на едно ново клипче на грузинското трио Мандили и екстаз.
Готини девойчета, с медени гласове, красива природа, истинска неподправена музика, няма ефекти и т.н. шитове, само тяхната си тарамбука или гъдулко подобна китара и гласове, и какви гласове.
И най-готиното нещо е, че не вдявам и дума за какво пеят, и не искам и да вдявам, защото според мен ще изчезне внезапно всичката хубост.
Като малък бях фен, не, не само фен, бях маниак на черна музика, рап, хип хоп и всичко подобно, на авера баща му беше мутричка и ни носеше плочи и касети диретно от запада, баща му имаше и дискотека та дневно време се кефехме на макс на черните ритми.
И така едни дълги години, докато не понаучих английски, и сразу всичко това дето беше куул ми се стори кич, дори повърня, няма такава простотия, все едно Джъстин Бийбър, ужаст, вече дори и 2Пак не мога да слушам, просто простотията която пеят ме стяга за гушата и ми се гади.
И те така, за това сега си се кефя на грузинска музика и ми е широко около врата защото няма никакви шансове скоро да прозрея грузински език
И за да разберете за какво говоря ще опитам да пусна две-три песни много хубави според мен.
Трио Мандили - https://www.youtube.com/watch?v=IbsQJBxICN0
Мариам Елиешвили - https://www.youtube.com/watch?v=4B6slh5U6sY
Едни добри юнаци с тази култова кавказка балада - https://www.youtube.com/watch?v=5ZsMekcTvGo
Коментар