Tweet
Джвари, Гудаури, Степансминда, Вардзия, Омало... Странни имена. Далечни и загадъчни от една страна наречена Грузия. Отдавна исках да отида там. Повечето ми приятели пътешественици с мотори бяха ходили, или минавали от там, а аз все още само мечтаех... Парите в последно време никакви ги нямаше. Реших, че трябва нещо да продам, за да получа пари накуп, с които да пътувам тази година към Грузия някъде юли месец. Спрях се на екипировката ми за парапланеризъм. Не, че вече не ми се хвърчеше, но годините ми не са малко и реших - край с парапланеризма. Още през май месец продадох сбруята, каската, вариометъра, резервният парашут, кокпита и други неща. По този начин събрах към 800 лева. Не стигаха за това, което бях замислил. По мои сметки толкова щеше да ми струва само бензинът за това пътуване... Остана ми да продам само крилото - парапланера. Тука нещо работата се закучи. Минаха май и юни, а никой не се обажда за параплана, въпреки че бях обявил сравнително ниска цена. Намалих още цената, която стана направо смешна за това крило в това състояние. Минаха две седмици от юли. Започнах да се отчайвам. Реших, че ако още поне една седмица никой не се обади ще прибера крилото и няма да го продавам. Няма да правя подаръци я... И тогава се обадиха от Шумен. Там има много силен парапланеристки клуб и Доктора един от големите парапланеристи там каза, че ще го вземат това крило за някакво момче, което още било в Германия, но скоро щял да се прибере. О,кей. Разбрахме се в петък 15 юли да пратя крилото за Шумен с ЕКОНТ. Изпратих крилото, а в понеделник, или вторник щях да си взема парите след доставката от ЕКОНТ-а, и след няколко дни да замина на така дълго мечтаното от мен пътешествие до Грузия през Турция... На другият ден 16 юли (събота) се разбра, че имало опит за преврат в Турция и там положението е много "къдраво". Мааамка му... Каква е тая каръшка работа при мен!?!? Почаках няколко дни за да разбера точно, какво е положението в Турция. Естествено външно министерство веднага обяви българи да не ходят там. Беше създаден даже някакъв комитет, който даде телефони, ако на някой спешно му се налага да ходи в Турция, да им се обади, да се регистрира при тях, а те щели да го следят из Турция и веднага да вземат мерки, ако станело нещо. А аз си стягах багажа... И на комитета, и на външно министерство им теглих по една майна... Приятели и познати ме съветваха да не тръгвам, но аз реших, че турците могат да си веят байраците, да се гонят, преследват и арестуват едни други, но туристите едва ли ще закачат, и то точно в разгара на туристическият сезон. И в последствие се оказах абсолютно прав. Даже жандармерията и трафик полицията се отнасяха към мен сега много по-меко и толерантно, в сравнение с отношението им при другите ми посещения в Турция, когато не е имало преврат.
Взех от Илийката Танчев неговият GPS навигатор Гармин Зумо 660. Това е автомобилен навигатор, но той беше купил кабел с букса за БМВ и си го ползваше на мотора. За 30 лева ми качиха на този навигатор карти на Грузия и Армения, а после хванах със свински опашки стойката на Гармина на кормилото ми, промуших кабела до буксата отляво на двигателя под седалката на мотора и готово. За всеки случай от Ники Китанов (един друг голям мотопътешественик) взех и хартиена карта на Грузия и Армения. Карти на Турция имах. Няколко пъти вече споменавах Армения. Е имах намерение да посетя и тази страна, ако ми стигнеха парите разбира се. В Грузия щях да реша това окончателно. Визи не ми трябваха нито за Турция, нито за Грузия, нито за Армения.
Определих датата на тръгване на 24-25 юли през нощта. За първият ден имах повечко километри за минаване, а освен това щях да мина и през Истанбул, та за това смятах да тръгна доста рано.
Моторът ми BMW R 1100 GS го бях подготвил и сервизирал. Смених спирачната течност, маслото в двигателя, въздушният филтър, прегледах и заредих акумулатора и монтирах нови по-рошави гуми. Отпред Димо ми беше подарил една малко използвана Хайденау К 60, а отзад купих нова Митас Е 07. Тези гуми се водят 50х50% асфалт плюс черно. Сложих ги, защото имах намерение да покарам по черно из Кавказ. Качих и страничните алуминиеви куфари плюс задният, който си стои на мотора, взех най-малката и лека моя палатка, надувното шалте, дрехи и даже и една малка раничка, за да правя пешеходен туризъм в Кавказ, ако се наложи... Ще отворя една скоба и ще кажа, че пешеходен туризъм в Кавказ правих, а тази раничка се оказа излишна в багажа ми... Аз щях да пътувам, така, както винаги си карам мотора, със моторджийското яке и панталон, и двете с протектори, а на краката ми ендуро ботушите. Сигурно щеше да ми е топло, но аз така пътувам винаги. По ризи, по блузи, по тениски и особено, пък по къси гащи аз мотор не карам!
На 24-ти юли след обяд бях готов за старта. Тогава ми се обяди Ники Китанов и Митака Анастасов-Питона от Бургас. Питона имал СПОТ-тракер, та най-добре да съм минел през Бургас да го взема, понеже съм сам, за да могат в реално време да ме следят по интернет, къде съм и какво правя. И аз имах такъв СПОТ-тракер на времетор, но го продадох през 2011 година, за да не му плащам годишните такси. Умувах и се ослушвах известно време, но накрая тия двамата ме кандърдисаха. Така си удължавах още първият ден пътя с поне 200 км, но пък щях да съм видим в реално време за света. И така да започваме.
1-ви ден, 25-ти юли изминати 1030 км.
Към 4,30 сутринта измъкнах мотора от гаража, запалих и потеглих. Потеглих не към капитан Андреево, а към Бургас.
Към 8 часа бях в Бургас. Взех от Митьо Питона СПОТ-тракера, който се оказа че има и стойка. Монтирах го на мотора, а Митака ми нагласи навигатора да ме води към Малко Търново и пак потеглих, този път вече към границата.
upload imagem
Митака е така след падане в Мароко и моторът му притисна крака. Какво ли си вика... Ееех защо не бях с такова БМВ тогава, щях да съм здрав сега...
print screen
След малко потеглям.
Прекосих за минути граничните пунктове и нашият и турският. Нямаше почти никой да преминава от тук. След пунктовете в Турция започна хубав трилентов път с много серпентини в гората на Странджа. Започнах да се кефя на карането. После излязох на магистралата за Истанбул и дадох газ. Карах някъде със 110-120 км/час. Повече не се изсилвах. Тази скорост ме устройваше, освен това куките нямаше да ме закачат за такава скорост на магистрала. Към 13 часа започнах да навлизам в Истанбул. Трафикът стана много сериозен, ТИР-ове, автобуси, минибуси и всякакви други коли и МПС-та. Задръстванията и тапите ставаха все повече, а скоростта падаше. Добре че отстрани на шосето има тясно аварийно платно към 1,50-1,70 метра широко. То е предвидено за аварийно преминаване на полицаи, пожарни и други, но видях че турски мотоциклетисти много често карат по него и аз взех да изскачам там. Карах по няколко стотин метра по това платно, даже и километри, до като другите висяха в задръстванията. Полицията не ни притесняваше, но когато кола със сирени и лампи изскачаше на това платно ние си се прибирахме кротко в трафика.
Стигнах пред един от мостовете над Босфора и реших, че каквото и ще да стане този път ще спирам и ще снимам от моста. На моста аварийно платно нямаше та се наложи да спра на платното за движение за минутка. Свиреха и ме заобикаляха, но направих няколко снимки.
photo hosting sites
Ето как спрях....
upload an image
Това са турски моторджии. Клатеха глава неодобрително, до като ги снимах, и когато минаваха по край мен, но аз се направих на ударен, и щракнах, и няколко снимки на Босфора преди пак да потегля.
free image uploading Босфора и Истанбул.
image hosting 10mb limit Части от Истанбул от мост над Босфора.
free photo hosting
Пролив Босфора.
Продължих нататък. Към 15,30 започнах да излизам от Истанбул. Все още трафикът беше ужасен, но тапите и задръстванията малко намаляха. Хванах магистралата за Анкара. Тези магистрали са с по три платна в едната посока плюс аварийно. В най-дясната лента трябва да карат ТИР-овете. Средната лента е за такива като мен дето карат със 110-115 км/час, а най-лявата лента е за изпреварване и за бързаците, които карат с поне 150-160км/час, или с толкова колкото може да вдигне колата му. Тази схема, обаче много често се нарушаваше. Един ТИР се движи най-в дясно със 100 км/час , а друг ТИР, започне да го изпреварва със 105 км/час примерно. Това се точи поне половин километър. Трябва да минеш най в ляво, за да ги изпревариш, но внимаваш бързаците да не те отнесат. Освен това тези ТИР-ове, тези огромни сандъци, правят страхотна турболенция зад себе си. От това моторът ми се клати наляво надясно и поднася, а аз подскачам все едно ме блъскат с юмруци насам натам. Времето беше много горещо, а и вятър духаше напряко на пътя та веселбата да става още по-голяма. Тука ми спретнаха и една ситуация, от която косата ми се изправи та чак ми повдигна каската... Два ТИР-а се изпреварват. Аз се ослушвам зад тях. Минавам в ляво, давам мигач и започвам да изпреварвам. Подминавам най-задните гуми на единият ТИР и зад мен изскача някакъв състезател с голям бус. Не ме изчаква аз да изпреваря, а започва и той изпреварване, като весело ми свирка... В един момент се озовава точно до мен в ляво, а не зад мен и започва да ме притиска към ТИР-а, защото няма място къде да мине. Всичко това става със 120 км/час. За мен остана, някъде, около 1,50 м между ТИР-а и микробуса. Стиснах здраво кормилото, за да не трепна, или мръдна нито на сантиметър в страни, че нямаше да могат да ме съберат за погребението и така бавно се изнесохме аз и бусът покрай ТИР-а, който изпреварваше друг ТИР... Габаритът на мен ми е точно 105 см. Значи ми оставаха по цяла една педя от страни до ТИР-а и от другата страна до буса и това става, както вече казах при 120 км/час. След като всичко се размина почуствах как каската пак ляга на главата ми... Мааамка му... Каква ситуация ми нагласи тоя "веселяк" с буса... Даже нямаше време да се ядосам, като хората. Добре, че не съм от тези, които се паникьосват в различни рискови ситуации, а в такива ситуации изчислявам и действам като машина...
Към 18 часа вече бях близо до Измит.
gifs upload
В дъното град Измит.
jpg images
Зад мен заливът на Измит на Мраморно море.
Към 19 часа подминах Болу. Трябваше да сляза от магистралите и да отида на нормален път, за да мога да разпъна палатката. Оставаха ми около 130 км до Аккара, когато слязох от магистралата пред Гереде. Подминах го и веднага след него свих към едни села в едни ожънати ниви и на няколко стотин метра от шосето разпънах палатката.
adult image host
Слънцето вече залязва в лагер № 1. В горната част на снимката се виждат ТИР-овете по шосето. За този ден бях минал 1030 км. Задникът ми беше станал на мекица... Утре пак ме чакаше каране.
Взех от Илийката Танчев неговият GPS навигатор Гармин Зумо 660. Това е автомобилен навигатор, но той беше купил кабел с букса за БМВ и си го ползваше на мотора. За 30 лева ми качиха на този навигатор карти на Грузия и Армения, а после хванах със свински опашки стойката на Гармина на кормилото ми, промуших кабела до буксата отляво на двигателя под седалката на мотора и готово. За всеки случай от Ники Китанов (един друг голям мотопътешественик) взех и хартиена карта на Грузия и Армения. Карти на Турция имах. Няколко пъти вече споменавах Армения. Е имах намерение да посетя и тази страна, ако ми стигнеха парите разбира се. В Грузия щях да реша това окончателно. Визи не ми трябваха нито за Турция, нито за Грузия, нито за Армения.
Определих датата на тръгване на 24-25 юли през нощта. За първият ден имах повечко километри за минаване, а освен това щях да мина и през Истанбул, та за това смятах да тръгна доста рано.
Моторът ми BMW R 1100 GS го бях подготвил и сервизирал. Смених спирачната течност, маслото в двигателя, въздушният филтър, прегледах и заредих акумулатора и монтирах нови по-рошави гуми. Отпред Димо ми беше подарил една малко използвана Хайденау К 60, а отзад купих нова Митас Е 07. Тези гуми се водят 50х50% асфалт плюс черно. Сложих ги, защото имах намерение да покарам по черно из Кавказ. Качих и страничните алуминиеви куфари плюс задният, който си стои на мотора, взех най-малката и лека моя палатка, надувното шалте, дрехи и даже и една малка раничка, за да правя пешеходен туризъм в Кавказ, ако се наложи... Ще отворя една скоба и ще кажа, че пешеходен туризъм в Кавказ правих, а тази раничка се оказа излишна в багажа ми... Аз щях да пътувам, така, както винаги си карам мотора, със моторджийското яке и панталон, и двете с протектори, а на краката ми ендуро ботушите. Сигурно щеше да ми е топло, но аз така пътувам винаги. По ризи, по блузи, по тениски и особено, пък по къси гащи аз мотор не карам!
На 24-ти юли след обяд бях готов за старта. Тогава ми се обяди Ники Китанов и Митака Анастасов-Питона от Бургас. Питона имал СПОТ-тракер, та най-добре да съм минел през Бургас да го взема, понеже съм сам, за да могат в реално време да ме следят по интернет, къде съм и какво правя. И аз имах такъв СПОТ-тракер на времетор, но го продадох през 2011 година, за да не му плащам годишните такси.
Умувах и се ослушвах известно време, но накрая тия двамата ме кандърдисаха. Така си удължавах още първият ден пътя с поне 200 км, но пък щях да съм видим в реално време за света. И така да започваме.1-ви ден, 25-ти юли изминати 1030 км.
Към 4,30 сутринта измъкнах мотора от гаража, запалих и потеглих. Потеглих не към капитан Андреево, а към Бургас.
Към 8 часа бях в Бургас. Взех от Митьо Питона СПОТ-тракера, който се оказа че има и стойка. Монтирах го на мотора, а Митака ми нагласи навигатора да ме води към Малко Търново и пак потеглих, този път вече към границата.upload imagem Митака е така след падане в Мароко и моторът му притисна крака. Какво ли си вика... Ееех защо не бях с такова БМВ тогава, щях да съм здрав сега...
print screen След малко потеглям.
Прекосих за минути граничните пунктове и нашият и турският. Нямаше почти никой да преминава от тук. След пунктовете в Турция започна хубав трилентов път с много серпентини в гората на Странджа. Започнах да се кефя на карането. После излязох на магистралата за Истанбул и дадох газ. Карах някъде със 110-120 км/час. Повече не се изсилвах. Тази скорост ме устройваше, освен това куките нямаше да ме закачат за такава скорост на магистрала. Към 13 часа започнах да навлизам в Истанбул. Трафикът стана много сериозен, ТИР-ове, автобуси, минибуси и всякакви други коли и МПС-та. Задръстванията и тапите ставаха все повече, а скоростта падаше. Добре че отстрани на шосето има тясно аварийно платно към 1,50-1,70 метра широко. То е предвидено за аварийно преминаване на полицаи, пожарни и други, но видях че турски мотоциклетисти много често карат по него и аз взех да изскачам там. Карах по няколко стотин метра по това платно, даже и километри, до като другите висяха в задръстванията. Полицията не ни притесняваше, но когато кола със сирени и лампи изскачаше на това платно ние си се прибирахме кротко в трафика.
Стигнах пред един от мостовете над Босфора и реших, че каквото и ще да стане този път ще спирам и ще снимам от моста. На моста аварийно платно нямаше та се наложи да спра на платното за движение за минутка. Свиреха и ме заобикаляха, но направих няколко снимки.
photo hosting sites Ето как спрях....
upload an image Това са турски моторджии. Клатеха глава неодобрително, до като ги снимах, и когато минаваха по край мен, но аз се направих на ударен, и щракнах, и няколко снимки на Босфора преди пак да потегля.
free image uploading Босфора и Истанбул.image hosting 10mb limit Части от Истанбул от мост над Босфора.free photo hosting Пролив Босфора.
Продължих нататък. Към 15,30 започнах да излизам от Истанбул. Все още трафикът беше ужасен, но тапите и задръстванията малко намаляха. Хванах магистралата за Анкара. Тези магистрали са с по три платна в едната посока плюс аварийно. В най-дясната лента трябва да карат ТИР-овете. Средната лента е за такива като мен дето карат със 110-115 км/час, а най-лявата лента е за изпреварване и за бързаците, които карат с поне 150-160км/час, или с толкова колкото може да вдигне колата му. Тази схема, обаче много често се нарушаваше. Един ТИР се движи най-в дясно със 100 км/час , а друг ТИР, започне да го изпреварва със 105 км/час примерно. Това се точи поне половин километър. Трябва да минеш най в ляво, за да ги изпревариш, но внимаваш бързаците да не те отнесат. Освен това тези ТИР-ове, тези огромни сандъци, правят страхотна турболенция зад себе си. От това моторът ми се клати наляво надясно и поднася, а аз подскачам все едно ме блъскат с юмруци насам натам. Времето беше много горещо, а и вятър духаше напряко на пътя та веселбата да става още по-голяма. Тука ми спретнаха и една ситуация, от която косата ми се изправи та чак ми повдигна каската... Два ТИР-а се изпреварват. Аз се ослушвам зад тях. Минавам в ляво, давам мигач и започвам да изпреварвам. Подминавам най-задните гуми на единият ТИР и зад мен изскача някакъв състезател с голям бус. Не ме изчаква аз да изпреваря, а започва и той изпреварване, като весело ми свирка... В един момент се озовава точно до мен в ляво, а не зад мен и започва да ме притиска към ТИР-а, защото няма място къде да мине. Всичко това става със 120 км/час. За мен остана, някъде, около 1,50 м между ТИР-а и микробуса. Стиснах здраво кормилото, за да не трепна, или мръдна нито на сантиметър в страни, че нямаше да могат да ме съберат за погребението и така бавно се изнесохме аз и бусът покрай ТИР-а, който изпреварваше друг ТИР... Габаритът на мен ми е точно 105 см. Значи ми оставаха по цяла една педя от страни до ТИР-а и от другата страна до буса и това става, както вече казах при 120 км/час. След като всичко се размина почуствах как каската пак ляга на главата ми... Мааамка му... Каква ситуация ми нагласи тоя "веселяк" с буса... Даже нямаше време да се ядосам, като хората. Добре, че не съм от тези, които се паникьосват в различни рискови ситуации, а в такива ситуации изчислявам и действам като машина...
Към 18 часа вече бях близо до Измит.
gifs uploadВ дъното град Измит.
jpg imagesЗад мен заливът на Измит на Мраморно море.
Към 19 часа подминах Болу. Трябваше да сляза от магистралите и да отида на нормален път, за да мога да разпъна палатката. Оставаха ми около 130 км до Аккара, когато слязох от магистралата пред Гереде. Подминах го и веднага след него свих към едни села в едни ожънати ниви и на няколко стотин метра от шосето разпънах палатката.
adult image hostСлънцето вече залязва в лагер № 1. В горната част на снимката се виждат ТИР-овете по шосето. За този ден бях минал 1030 км. Задникът ми беше станал на мекица... Утре пак ме чакаше каране.
...
Коментар