Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

[slowtraveler]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Браво Владич - това е СВОБОДАТА да си решаваш сам къде кога какво да видиш/правиш...
Чакаме нататък

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

6-ти ден. 30 юли. Местия - Тбилиси. 515 км

Тръгнах от Местия към 7,30. Времето беше ясно и хубаво. Направих хубави снимки по местата, които на идване бяха с облаци и си взех довиждане със Сванетия.
uploading pictures
Довиждане Местия.

images upload
Това са последните кули, които снимах в едно село след Местия.

image hosting
Ето и отново Ушба 4700 м нмв снимана странично на обратният път от Местия.

photo hosting
Кавказка красота...

how to capture screen
Я Швейцария!?!... Не. Сванетия.

adult image
Довиждане Сванетия!

Започнах да се спускам надолу от планината. Пътят беше прокаран почти по дефилето на река Ингури, но в нея разбира се, се вливаха и други реки.
adult photo sharing
По дефилето на река Ингури.

click image upload
Река Ингури е мътната, а другата река, която се влива в нея е бистра.

free screen capture
Огромно количество дървен материал свлечен от бурните реки от планината. Това е началото на водохранилището.

free image hosting
Водохранилището на река Ингури.

Спуснах се от планината и още на Джвари започна да ме наляга жегата. На Зугдиди имаше леко объркване и проклетият навигатор упорито се опитваше да ме накара да пресека една ЖП линия направо през релсите, като ме въртеше насам натам из някакви забутани махали. Накрая му теглих една майна, върнах се обратно и намерих друг път, въпреки, че навигаторът непрекъснато ме убеждаваше, че греша. А после преизчисли и аз се оказах правият, та хванахме пътя. От Кутайси нататък вече се води магистрала към Тбилиси. Малко странна магистрала, защото е най-обикновен двулентов път, но със зелени знаци за магистрала. Интересното е, че е изцяло от бетон. Асфалт няма. Само гладък, лъскав, бял бетон. Имаше ограничения до 90 км/час, но естествено грузинците караха, с колкото могат да вдигнат колите им, като непрекъснато ме гонеха, за да ме изпреварят. По-късно на места преди Тбилиси тази магистрала доби наистина вид на магистрала с по две ленти във всяка посока плюс аварийни платна, но нямаше странични мрежи и ограждения отстрани, та кравите спокойно да преминават, освен това на места от магистралата можеше да се слезе към черни, или странични пътища без виадукти и детелини, а направо от шосето. На места тази магистрала беше в строеж. Сигурно за това така странно изглеждаше в началото. Това тогава беше само едната и половина. Но както вече писах всичко беше от гладък, лъскав, бял бетон. Не ми се мисли при дъжд, как ще е тука. А пък при поледица...
Към 17 часа започнах да навлизам в Тбилиси. Градът беше доста голям. Обадих се на зетят Валери на моя грузински приятел Мераби, и му казах, че влизам в Тбилиси. С Мераби поддържах връзка още преди да тръгна за Грузия. Той в момента живе в Рига, така че нямаше да се видим сега с него. Но Мераби беше категоричен, че в Тбилиси трябва да търся Валери и дъщеря му Софико. Зетят на Мераби - Валери, каза, че има работа за още, около час и половина и ме посъветва да намеря някъде характерно място в града, от където той после да ме забере. Какво по-характерно място в един град от центърът му? Попитах за центъра и ми казаха, площад Руставели. Добреее. Тръгнах да търся площад Руставели. До като го намеря този площад минах поне 15 кръстовища със светофари. Наистина голям град. Площада Руставели не изглеждаше точно, като площад , а беше една по-широка и дълга улица. Паркирах се пред № 46, точно пред магазинът на Кристиан Диор. Отсреща беше хотел Радисън. Чичето, което събираше там парите за паркинга, или за зелената зона дойде, но не, за да ми иска пари. Направихме един мохабет с него за мотори и за пътешествия. И той, като много други похвали руският ми език, и попита, от къде го знам. Ами учил съм го в училище и бях добър ученик...
Дойде Валери, зетят на Мераби, със Софико, дъщерята на моят приятел При предишни обаждания още от Местия бях помолил Валери да намери някъде евтин хотел с място, където да прибера мотора. Той каза, че сега е туристическият сезон и цените са по-високи от нормалното. Намерил хотел в старият град с вътрешен двор на мотора, като стаята със закуска била 100 лари (75 лева). Скъпичко... Казах му, че на мен закуска не ми трябва и от хотела намалиха на 90 лари (68 лева). Пак ми се видя много. Валери каза, че можем да намерим квартира, или хотел, за около 70 лари (53 лева), но моторът ще трябва да стои на улицата... Махнах с ръка и се съгласих да спя в тризвездният хотел за 90 лари и да приберем мотора.
На път за хотела моите грузински домакини решиха, че преди да отидем в хотела трябва да минем през ресторант, за да отпразнуваме срещата. Игнорираха протестите ми, че не съм облечен за ресторант и ме отведоха на място с жива музика. Поръчаха хачапури и хинкали, защото сме в Грузия. Дръпнахме и по една бира.
img hosting
Софико, Валери и част от музиката.

Моите нови приятели поговориха нещо с музикантите, този с цигулката дойде над мен и ми изсвири и изпя песента " Не бих желал дори и щерка на султана, по устните ми щом гори, целувката на Ана." Изпълни я на български, с което направо, дето се вика ме хвърли в оркестъра... Бях в шок... Какво да ви говоря повече за грузинското гостоприемство?...
pictures upload
В грузинският ресторант.

После ме отведоха в хотела в старият град. Моторът вкарах във вътрешният двор на хотела.

[Dan7]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Владич, прекрасно четиво и снимки! Давай още!

[rumbata]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

... Какво да ви говоря повече за грузинското гостоприемство?...

Ха, от грузинското гостоприемство главата може да те боли с дни... или пък беше от чача-та, хачапурите и шашлиците...

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

7-ми ден. 31-ви юли. Тбилиси. 0 км

Първоначално смятах този ден да отида до Степансминда (Казбеги) по грузинският военен път и после пак да се върна в Тбилиси. Това общо са към 350 км през планински проходи и превали. Но после реших да не изнасилвам нещата, да почина един ден в Тбилиси и после да тръгна към Степансминда. И така останах да разгледам Тбилиси.
Определено това е един много красив град. Аз не си падам по градове и населени места, и те рядко ме впечатляват, но Тбилиси, пак повтарям е един много красив град. Навсякъде лъха на древност, но всичко това по някакъв начин е съчетано със супер модерна архитектура, а широките булеварди са така прекарани, че много бързо отвеждат потока от автомобили без никакви тапи и задръствания, въпреки кривите тесни и под наклон малки квартални улички. Не знам как са го постигнали това, но евала на архитектите и градостроителите на Тбилиси. За нашенските задръствания, тапи, строежи и улици в София, няма какво да говорим нали? А в Тбилиси, който е, колкото София, ако не и по-голям град никъде и по никое време на деня нямаше тапи и задръствания. Факт!
screen capture
Улица от старият Тбилиси.

image free hosting
Църкава из старият Тбилиси.

upload images free
Друга улица из старият град.

pic upload
Улица и къщи из старата част на града.

upload a gif
Къщи от старият Тбилиси.

image url
Парк. Връзка между старо и ново.

image url upload
Нова централна част под парка от по-горе.

image hosting free
Кръгово в новата част.

host images
Крепост Нарикала. Част от древен Тбилиси.

upload gambar
Части от Тбилиси зад река Кура.

uploading images
Общ поглед зад реката.

image sharing
Друг квартал на града.

capture screen
Река Кура и пешеходният мост на дружбата над нея. Вижда се и блестящата синя кула, сградата на хотел Радисън.

image hosting no register
Древни крепостни стени в центъра на града.

uploadimage
Върху тези арки сега минава широк и модерен булевард.

upload img
Пешеходният моста на дружбата над река Кура.

print screen windows xp
Сградата на Президентството на Грузия. Това под нея са някакви зали с космическа архитектура.

photo upload sites
Старо и ново....

Качих се за две лари с лифта на хълма над Тбилиси, където е крепоста Нарикала. Там е и грандиозният паметник на Майка Грузия. Направих няколко снимки на града от високо.
image hosting sites
Монументът на Майка Грузия. В едната си ръка държи купичка с чай за приятелите, а в другата ръка държи меч за враговете.

free image hosting
Част от Тбилиси и река Кура.

pc screenshot
Друга част от Тбилиси. Горе в дясно се вижда сградата кула на хотел Радисън. Малко по-надолу от него в дясно от центъра на снимката се вижда огромен позлатен монумент. На висока колона Свети Георги с копието си пробожда змея.

click image upload
Общ поглед на Тбилиси.

screen shot pc
От по-високо сниман паркът, от който тръгва и слиза лифтът.
Слязох пак в центъра. Позяпах още малко и тръгнах да търся нещо за ядене. Намерих една уличка пълна с ресторанти и си избрах един. Поръчах си салата, пилешки шашлик, хляб и погълнах всичко това с две големи наливни бири. После потеглих бавно да катеря тесните стръмни улички на старият град към хотела ми и към 15 часа се довлякох успешно до там в голямата жега.
Проверих с какви финанси разполагам. Имах към 300 лева в дебитната карта, които смятах да ползвам за бензин в Турция. Имах още 150 турски лири за ядене пак за там. За Грузия имах още 200 лари (151 лева), след като вече бях платил за хотела в Тбилиси и за Армения ми оставаха 170 евро. Видяха ми се малко. Аз имах намерение, ако вляза в Армения да карам до Степанакерт, столицата на Нагорни Карабах, а това означаваше да мина повече от половин Армения. Да вляза и да изляза от Армения само, за да отчета, че съм бил там нямах намерение. За всеки случай реших да се посъветвам с Димо Калайджиев, който се върна преди няма и месец от Армения и с Ники Китанов, който също е ходил там дали тези пари ще ми стигнат за това, което съм намислил... Но нещо не можах да установя връзка от Тбилиси с нито един от двамата. И тогава реших. В Армения няма да влизам. В последствие това се оказа правилното решение, защото тези 200 лари, които ми бяха останали за Грузия не ми стигнаха, та ползвах и част от еврото.
Денят беше много горещ. Аз имах климатик в стаята, но ми се пиеше нещо студено. За това от един магазин, около хотела купих за 2,5 лари една двулитрова бутилка с грузинска лимонада - Натахтари. Цветът и беше странен, бледо кафяв, а вкусът и още по-странен, но ми хареса и я изпих с кеф. На другият ден потеглях пак към планините.

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Ха, от грузинското гостоприемство главата може да те боли с дни... или пък беше от чача-та, хачапурите и шашлиците...

Тази чача е някаква ракия нали? Аз ракия не пия, а в тази жега да се наливам с вино също никак не вървеше, та ми се размина напиването и махмурлукът в Грузия.
Между другото да спомена. Понеже съм чел по много руски пътеписи за Грузия, че руснаците са във възторг от грузинското вино. Че руснак не разбира нищо от вино това на мен ми е ясно, но много хвалеха Кинзмарули. Попитах за Кинзмарули във Местия. Оказа се, че това е полусухо десертно вино. Аз сладки вина не пия и това отпадна веднага от класацията. Поисках сухо вино. Предложиха ми Саперави. Това го водят в топ 10 от грузинските вина. Изпих го. Младо вино, слабо и ароматно, но не чак толкова. Пил съм и много по-ароматни вина, а иначе това е слабо вино подобно на нашенски Памид. Изпих бутилката, струваше 10 лари и все едно бях изпил бутилка лимонада... В България има много, ама много по-хубави и добри вина, например Гъмза или Мерло, а на Асеновградският Мавруд, изобщо не могат да му стъпят и на малкият пръст.

[rumbata]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Тази чача е някаква ракия нали? Аз ракия не пия, а в тази жега да се наливам с вино също никак не вървеше, та ми се размина напиването и махмурлукът в Грузия.
Между другото да спомена. Понеже съм чел по много руски пътеписи за Грузия, че руснаците са във възторг от грузинското вино. Че руснак не разбира нищо от вино това на мен ми е ясно, но много хвалеха Кинзмарули. Попитах за Кинзмарули във Местия. Оказа се, че това е полусухо десертно вино. Аз сладки вина не пия и това отпадна веднага от класацията. Поисках сухо вино. Предложиха ми Саперави. Това го водят в топ 10 от грузинските вина. Изпих го. Младо вино, слабо и ароматно, но не чак толкова. Пил съм и много по-ароматни вина, а иначе това е слабо вино подобно на нашенски Памид. Изпих бутилката, струваше 10 лари и все едно бях изпил бутилка лимонада... В България има много, ама много по-хубави и добри вина, например Гъмза или Мерло, а на Асеновградският Мавруд, изобщо не могат да му стъпят и на малкият пръст.

И според мен е така. Може би сме свикнали и вкусът ни е настроен за нашите тежки и силни вина, но не и сладки.
Грузинските и на мен ми идват малко по-леки, по-лимонадени, като разредено нашенско

Иначе чача-та е двоен-троен дестилат и я докарват много пивка, но трудно оставя спомени, по-точно форматира цели дялове от харддиска
В Грузия съм пил и едно еликсирче, но не се сещам как се казваше. Много прилича на сръбския "виняк", ни е коняк, ни е ракия, но много приятно.
Ама се отплеснАхме по кръчмарски , давай продължението, че сигурно имаш още доста красоти за показване.

[МИТЬО(питона)]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Ех Владич,каква къща за гости знам от миналата година в стария град на Тбилиси,двойна стая на последния етаж на високата част със 20кв. веранда със гледка към целия град,обилна закуска и вътрешен двор за моторите,за 15$ на човек.
Ама ми каза,че има кой да те посрещне и не сметнах за необходимо.другия път.
За пръв път чувам за тези такси в Армения,аз като бях 2012, платих само виза(10$)и застраховка(10$)за седмица,която не беше задължителна.
Чача е концентрат от преварено вино,и е около 50гр.,много трябва да се внимава с нея.

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

8-ми ден. 1-ви август. Тбилиси - Степансминда. 170 км

Рано сутринта към 7 часа натоварих багажа на мотора и потеглих. Преди това проверих нивото на маслото. За близо 3000 км беше спаднало малко, но още беше в границите и не беше за доливане. Бях проучил тесните криви улички, около хотела и знаех как да се измъкна до булеварда. После щях да разчитам на навигатора. Добрах се до булеварда след обикаляне из камара тесни улички, но посоката, която знаците ми задаваха за движение беше точно противоположна на посоката, в която аз отивах. Покарах малко в обратна посока и тъкмо реших да сгазя лука, да направя обратен завой през двойната непрекъсната линия и видях на стотина метра пред мен полицейска кола. Малей как щях да се натреса.... Там в Грузия появи ли се полицейска, кола всички наоколо стават много кротки и тихи. Няколко пъти съм бил свидетел как полицейската кола излиза отпред на колоната автомобили и започва да ги води, като сейфти кар на формула едно. Води ги примерно с 30-40 км/час и никой не смее да изпревари полицейската кола, примерно, защото тук бил участък с разрешено движение със 70 км/час... Никой! Чак, когато полицията свие нанякъде и се оттегли, точно, както пилотна кола на формулата, двигателите изревават, газта се натиска до ламарините и пак почват с техните грузински простотии. Имат абсолютен респект от полицията. От както Саакашвили смени абсолютно целият състав на Вътрешното министерство и на полицията тук вече с подкупи и пари на ръка не можеш да минеш, ако си сгазил лука. По никой начин. Веднага ти праскат акта и си го плащаш по банков път, като поп. И ако сега те хванат в крачка, вече няма схема, "ама сега какво ще правим"...
Та продължих си аз в обратната посока по булеварда и след половин километър на кръгово островче обърнах обратно. Включих и навигатора. Зададох му посока Владикавказ. Всичко беше точно. Река Кура ми се падаше отдясно, а аз се движех на север. Минах по край центъра, който вчера снимах, минах по край мостът на дружбата, онзи пешеходният със синьозеленият покрив. Кулата на хотел Радисън ми остана отляво. Булевардът ме водеше през доста кръстовища със светофари, но както бях отбелязал задръствания нямаше въпреки огромният поток от коли и всякакви МПС-та. Река Кура все така ми беше отдясно. Минах през много кръстовища и светофари, а навигаторът все така ми показваше, че се движа правилно все напред. В един момент реката пак ми беше отдясно, а пред мен в далечината се появи мостът на дружбата. Онзи същият с интересният покрив и аз карах към него... В първият момент се шашнах и си помислих, че в Тбилиси има два такива моста... После видях и другите характерни места и сгради, които снимах вчера. Ама какво става тука?!?! Аз просто се връщах обратно по другият бряг на реката, а не по този, по който тръгнах... Къде съм се объркал така и не разбрах... Проклетият навигатор все така си сочеше напред, а стрелката си стоеше на розовата линия за правилната посока... Теглих няколко много яки псувни и спрях пред една автомивка, за да питам вътре момчетата за посоката. Обясних им от къде, и за къде съм карал, и те от сърце се смяха на въртележката ми из Тбилиси. Обясниха ми после, къде има мост, за да мина пак на другият бряг и как да сменя посоката на 180 градуса, за да поема пак на север.
- Разбра ли всичко? Попитаха.
- Разбрах...
- Е хайде, карай, пък ако след 20-30 минути, пак се озовеш тук при нас, ние пак ще ти обясним...
Потеглих отново. Пак минах през същият булевард и същите места, както преди малко. Пак карах само направо и река Кура ми беше от дясната страна, но в един момент започнах да излизам от Тбилиси. Шосето вече имаше вид на магистрала и пред мен се появи магазинът на Карфур. Точно по този път пристигнах и влязох в Тбилиси, но тогава магазинът на Карфур ми беше отляво от другата страна на платната. Сега ми беше отдясно и точно в моята посока и платно. Спрях във въпросният Карфур, за да взема батерии за СПОТ-трекера. Тази макина работеше само с литиево йонни батерии АА. Не искаше да работи с алкални такива, въпреки че я бях заредил с Дурасел. Спрях в този магазин за да купя батерии. Да ама и тук нямаше литиево йонни такива батерии. Е купих никел метал хидратни, акумулаторни батерии по 2700 милиамперчаса всяка, двете общо за 20 лари (15 лв). Те толкова струват и в България тези батерии. Те тези машинки СПОТ-трекера и сателитният навигатор са много полезни неща, но както и всяка друга електроника на моменти могат много успешно да ти вдигнат кръвното, и да ти скъсат нервите.
Започнах бавно да навлизам в планините. Тук преходът е плавен за разлика от Сванетия, където планината се изправяше рязко след Джвари. Стигнах водохранилището на река Арагви пред Ананури, а после и манастирът му.
image upload no compression
Жинвалското водохранилище на река Арагви.

screen capture
В дъното на снимката след водохранилището е Ананури.

free picture hosting
Част от стените на манастирът на Ананури.

screen shot pc
Църквата в манастирът на Ананури.

image upload no registration
Олтарът в църквата.

photos upload
Част от манастира.

posted image
Част от манастира и църквата на Ананури.

Продължих нататък. Лека полека планината Кавказ започна да се изправя нагоре и да става все по величествена. Пред Гудаури завоите преминаха в серпентини. Започнах бързо да набирам височина за изкачването на Кръстовия превал. Но разбира се първо трябваше да премина през Гудаури. Това е височинен ски курорт в Кавказ.
uploading pictures
Гледки от Кавказ пред Гудаури.

upload images free
Хотели в Гудаури.

how to screen capture
Гледки от Кавказ.

photo uploading
Гледки от Кавказ.

Между Гудаури и Кръстовият превал се намира една полукръгла наблюдателна площадка наречена "Дружба на народите". Не можех по никакъв начин да я пропусна и подмина.
free adult image hosting
Част от наблюдателната площадка.

img hosting
Друга част от площадката.

img host
Наблюдателна площадка Дружба на народите в Кавказ.

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка.
free picture upload
Пейзаж.

adult picture hosting
Пейзаж.

image upload no limit
Невероятна красота!

hosting images
Горе в дясно на тази снимка, под сенките по склона е Кръстовият превал.

След наблюдателната площадка продължих да се изкачвам нагоре, за да мина през Кръстовият превал.
20mb image hosting
Кръстовият превал.

image upload no size limit

После продължих към Степансминда. Направо се чувствах леко зашеметен от тази красота. Невероятна планина! Много красива! Както казваше един грузинец - " Красиво е! В Кавказ даже да умреш е красиво!"...
От Кръстовият превал започва и спускането към Степансминда (със старо име Казбеги).
windows 7 screen shot
Река Терек, която минава през Дараялските теснини при Верхни Ларс и тече към град Владикавказ - Северна Осетия.

how to do a screen shot
Вече съм пред Степансминда. Виждат се и неизбежните крави по пътя.

Степансминда е на 11 км от границата със Северна Осетия - Русия. Минава се през пункта на Верхни Ларс, а град Владикавказ е на 20 км след границата. Срещу Степансминда е село Гергети. Църквата на Гергети е стара и е построена на един голям баир над селото. Мислех да я посетя. С пристигането в Степансминда се разговорих с разни хора на центъра, и като разбраха, че търся квартира ми предложиха за 20 лари (15 лв) стая. Съгласих се. Хазяинът ме отведе в хостелът, за да се настаня. Стаята беше малка. Легло, стол и стойка с телвизор. На останалото празно пространство се отваряше вратата. Банята и тоалетната бяха в коридора. Идеално ме устройваше всичко за тази цена. Моторът вкарах в двора на къщата. После пак реших да сляза до центъра и да хапна. Времето нещо хич не ми харесваше. Облаците бяха надвиснали много ниско и планината изобщо не се виждаше. Седнах в ресторанта и поръчах. В този момент заваля и заплиска здраво. Айде стига де! Пак се повтаряше историята от Местия. Ще видим утре как ще е. Но явно нямаше да се качвам с моят мотор до Гергетската църква.
Изчаках дъждът да спре и се прибрах в хостела. Там беше пълно с туристи и алпинисти, а хазяйнът и още един друг продължаваха да свалят хора от планината, поради лошото време. Всички стаи вече бяха пълни и даже в двора бяха опънати 5-6 палатки. Банята беше плътно окупирана от жените в тези експедиции. Това не ме разстрои особено. Аз се бях къпал сутринта преди да тръгна от Тбилиси и нямах никакво намерение да се плацикам по два пъти на ден. Верандата на къщата беше затрупана с екипировка, раници, щеки, шалтета и какво ли не. Преместих си ботушите, че ми ги бяха затрупали с техният багаж. Позяпах малко, но планината още беше забулена. Слушах как някаква мацка се кара на някакъв пич. Нещо от рода на - На теб ти бяха поставени задачи, а ти не ги изпълни... "Почему тьи не вьиполняеш поставленьие задачи?" Пичът нещо мрънкаше и се оправдаваше. Помислих си, че тези комунизмът никога няма да ги изостави. Те са просто орисани за него... Към 21 часа почти на смрачаване облаците се разчистиха, потънаха някъде и върхът на Казбек се видя. Снимах го. Реших, че утре времето май ще бъде хубаво.
upload picture
Връх Казбек на смрачаване. Долу пред него е село Гергети. Горе в ляво на баирът се вижда и силуета на църквата на Гергети.

[Iron Horse]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Браво! Страхотни снимки и пътепис. Ентусиазмътти е заразяващ. Примерът ти за едно бюджетно пътуване също е полезен според мен. Значи можело да се пътува без адвенчъри и екипировка за десетки хиляди.... респект.

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

9-ти ден. 2-ри август. Степансминда - Телави (Кахетия).

Времето беше разкошно този ден. Все още никакви облаци, ясно и чисто. Направих няколко снимки на Казбек.

image sharing
Връх Казбек, село Гергети и на баирът църквата на Гергети - Света Троица от 14 век.

После си стегнах багажа и започнах да се ослушвам. Към 8 часа хазяинът изкара от някъде една Лада Нива. Попитах го къде ще ходи. Щял да кара на Гергетската църква двама англичани, които после отивали към базовият лагер на върха. Попитах го дали има място, че и аз искам да се кача на църквата. Имало място и за 20 лари (15 лв) щял да ме откара и после свали. Идеално. Устройва ме. Натоварихме се и потеглихме. Степансминда и Гергети са почти свързани. Дели ги само реката Терек. В момента, в който минахме по моста и влязохме в Гергети асфалтът и паважът изчезнаха, и стана грозна работа. Тесни изровени улици с голям наклон и много свободни камъни с различна големина, повечето, като футболни топки. От селото нагоре работата стана още по-зле. Камъни, дупки, трапове, а на места доста дълбоки коловози по 50-60 см и трябваше много внимателно да се подбира пътя. От горе слизаха други машини и разминаванията ставаха много внимателно, и с изчакване. Като видях, какво чудо е този път, се поздравих за взетото решение да не се качвам с мотора си тука. По този път можеше да се качи някой с мотор, но само, ако моторът му е чист крос. На останалите ентусиасти, които с други мотори щяха да се опитват да се качат тука, изобщо не им завиждах... Минахме един участък в гората, който не беше особено стръмен, но за сметка на това имаше много гаден страничен наклон. Освен това почти всеки метър от този участък беше с огромни гьолове, локви и дупки пълни с вода, а самият път там беше от глина, като намазана с масло. Тези дупки бяха по 40-50 см дълбоки. Изкачваш се по брегът на едната дупка и веднага се спускаш в другата. И така, около 200 метра. Е тука, на това място най-често падат тези с моторите, които се опитват да стигнат до църквата. Коментираше хазяинът. Преди няколко дни измъкнахме един чех с мотор пак от тука. Даже и да не е валяло дълго време, тук това място е все така гадно и хлъзгаво. Просто мястото е такова. Обясни той. Излязохме от гората. Целият този път от селото до църквата е дълъг не повече от 3-4 километра. Пред нас се видя поляната, а в другият и край беше църквата на Гергети. Тази поляна беше около 400 - 500 м, но с формата на леген. Тоест, трябва да се спуснеш на дъното и, и после да се изкачиш до църквата.
image hosting over 2mb
Поляната пред църквата.

screen capture tool
Коне по поляната.

Колите бяха прекарали различни пътища, като се виждаше как бяха затъвали, боксували и поднасяли на места. Като говоря за коли имам в предвид само високо проходими машини 4х4. За всички други е немислимо да стигнат тука. Е тук на тази поляна, ако те хване дъждът и тук си оставаш, до като малко изсъхне... Пак коментираше хазяинът. Сега имаше едни малко по-сухи дири, по които се качихме до църквата.
image hosting no registration
Църквата на Гергети - Света Троица от 14 век.

image free hosting
Църквата е на 2170 м нмв. Зад нея се вижда връх Казбек.

adult photo sharing
Поглед към връх Казбек от църквата на Гергети.

how do you print screen
Кавказкият красавец връх Казбек 5033 м нмв.

upload pics
Поглед надолу от църквата. Долу в ляво Гергети, а в центъра на снимката Степансминда.

Преди да тръгнем надолу запалих и оставих няколко свещи пред олтарът на църквата. Прекъстих се и се помолих на това свято място. Грузинските църкви са някак си по-груби и по-естествени от нашите. Сводовете и куполите им не са измазани, а си стоят с грубата каменна зидария, така, както са направени. Нямат и стенописи по сводовете и куполите. И винаги точно срещу олтарът има богато украсен стол (трон). Оказа се че този ден е някакъв техен празник и в църквата на Гергети двама свещеници водеха служба. Четяха и пееха. Други хора нямаше. Не исках да нарушавам ритуалите им, като щракам с фотоапарата си там, така че други снимки от църквата нямам.
Тръгнахме надолу. За слизането хазяинът качи трима украински алпинисти на средна възраст, за да ги свали долу до колата им в Гергети. Разбраха се за по 10 лари на всеки. Завързаха здрав мохабет на руски за миналото, за дружбата и за други работи. Аз не участвах. Само слушах... Всички и хазяинът, и украинците бяха категорични, че за всичко са виновни американците. За войната в Украйна също. Интересна позиция... Руснаците ги нападнаха, руснаците отцепиха и заграбиха част от територията им, а тези обвиняват американците!?!? Те с руснаците били братя!?!? Абе, какъв брат може да ти е този, който идва с оръжие в ръка и превзема част от територията ти? Както и да е. Този пътепис е за друго.
Прибрахме се в Степансминда. Взех си довиждане с хазяинът и жена му, и тръгнах към границата на Верхни Ларс. Бях решил да видя Дараялските теснини, и изобщо всичко наоколо.
free image hosting
От тук започват Дараялските теснини. Имаше опашка от тирове от няколко километра още преди теснините. Явно не ги допускаха да чакат точно в теснините. Имаше най-различни номера. Видях много ирански камиони. Видях и един нашенски ТИР с хасковски номер.

image hoster
Малко преди границата с Русия.

upload images free
Грузинският граничен пункт на Верхни Ларс.

upload image free
След поредното срутване тука и затварянето на границата преди месец все още не всичко напълно е оправено.

picture uploading
Вече се връщам обратно. Ето реката Терек и в дъното Дараялските теснини. Тук по тези места много често планината прави пътя и границата на мусака и връзката Грузия - Русия прекъсва, до като разчистят. Имаше даже затрупани ТИР-ове миналата година.

upload gambar
Река Терек.

picture uploading
Село в Кавказ. Степансминда е вече зад гърбът ми, но още не съм започнал да изкачвам пак Кръстовият превал.

free photo upload
Пейзаж от Кавказ на фона на стара охранителна кула по грузинският военен път.

image hosting without registration
И аз съм тука.

adult photo hosting
Преди пак да изкача Кръстовият превал спрях, за да снимам това карстово образование.

image hosting over 10mb
Карстови отлагания в Кавказ.

Интересното тука е, че всичко е на открито. Такива карстови образувания се натрупват обикновенно в пещери, но тук минералната вода е направила тези натрупвания на открито. Под пътя срещу това образувание имаше чешма и от нея течеше чиста газирана минерална вода леко кисела на вкус. Все едно си си купил Михалковска вода от магазина. Налях си едно шише, за да си оправя стомаха.
Минах пак Кръстовият превал и продължих надолу към равнината. На Ананури ме заваля дъжд и ме направи вир вода, но още преди да стигна Тбилиси слънцето огря, напече и аз изсъхнах.
Пуснах навигаторът да ме води, около Тбилиси. Не исках пак да влизам в този град. Грузия е така ситуирана, че всички пътища минават през Тбилиси. Сега исках само да мина край него и да стигна до Кахетия и град Телави в Алазанската долина. Разбира се въпреки навигаторът нещата и ситуацията непрекъснато ги сравнявах с хартиената карта. Направи ми впечатление, че там, където на картата имаше едно, или най-много две села, аз в действителност минавах през 5-6. Освен това имената нещо не съвпадаха. Село например, което беше отбелязано на картата с някакво име, точно него с такова име го нямаше на терена. Странна работа. Имената ли са сменявали? Какво? И Степансминда на тази карта се водеше със старото си име Казбеги...
И така с помощта на навигатора, картата и известен усет за посоките на света от моя страна, горе долу държах пътя, по който бях решил да мина. Минах през един проход, изкачих един превал от 1670 м нмв и вече бях в Кахетия.
image hosting 20mb
На върха на превала.

images upload
Натам е Кахетия.

Към 17,30 часа вече бях в Телави. Град голям горе долу, колкото Пещера, с около 20 000 души население. В центъра има два, или три луксозни хотела. Не се опитах да пробвам там цените за спането. Просто влязох в една пицария, изпих една фанта и споделих с персонала, че търся къде да преспя, но тези хотели ми изглеждат скъпи. Да. Скъпи са. Потвърдиха. Едната жена каза, че имала приятелка, която давала стаи под наем. Обади се по телефона и каза, че ме чакат. Къщата беше на 150 метра от пицарията. Имаше двор, където вкарах мотора. Баня и тоалетна в коридора, и стая за 20 лари (15 лева). Идеално. Изкъпах се, а после излязох, хапнах едно хачапури в същата пицария, където ми уредиха спането, пих една бира, прибрах се и легнах. Утре щях да щурмувам планината към Омало.

[peshunov]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

С риск да си навлека виртуални неприятности ще коментирам това:
"Само слушах... Всички и хазяинът, и украинците бяха категорични, че за всичко са виновни американците. За войната в Украйна също. Интересна позиция... Руснаците ги нападнаха, руснаците отцепиха и заграбиха част от територията им, а тези обвиняват американците!?!? Те с руснаците били братя!?!? Абе, какъв брат може да ти е този, който идва с оръжие в ръка и превзема част от територията ти? ". Това го казват хора, живеещи и виждащи какво става, а не гледат по "поавдоподобните" новини... Прав си Владич, отплеснахме се, но не се сдържах)))

[boy3m]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

img host
Наблюдателна площадка Дружба на народите в Кавказ.

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка.
free picture upload
Пейзаж.

adult picture hosting
Пейзаж.

image upload no limit
Невероятна красота!

Поклон пред планината.Гледките са зашеметяващи.На живо вероятно е в пъти по-красиво.
Дълбок преклон и пред теб ВладиЧ,за преживяното и споделено с нас изживяване.

С нетърпение чакаме продължение на увлекателното ти представяне на тези незабравими за теб моменти.

Поздрави,

[s_s1]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Благодаря за споделеното!

[disko04]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Планинските изгледи са супер за тапет на десктопа, много са хубави. Само дето са с малка резолюция във форума.