Tweet
От: Трансфагарашан и Трансалпина 15.08.2016 пътуване за два три дни има ли желаещи ко
Винаги много съм се възхищавал на участниците в Iron Butt Rally и възможностите до които се простира човешкия мазохизъм. В маратонен режим аз не се забавлявам и не мога да кажа че са чак приятни, но поне по няколко пъти в годината правя такива пътувания. Да видя от какво съм направен, дето се вика.... винаги са на места, на които съм бил по много пъти и разглеждането не ми е толкова важно. Проверка на организация до последен детайл (всичко се прави в движение, ядене, пиене, пушене, WC само при спирания за бензин - голям резервоар помага), дисципллина и самоконтрол. И много, много болка.
Някои от вас със сигурност няма да разберат такъв тип пътувания, биха казали "гъз път да види"... и са прави донякъде - пътя е много и гъзът го вижда най-ясно. Ето една рецепта за мазохисти:
3:30 тръгване от София
6:00 качване на ферибота на Оряхово
6:30 излизане от Бекет
8:00 Крайова
10:30 Ранча, малко раздвижване, баси колко комплексари има сред мотористите, някои са готови да умрат за глупости, особено ако возят мацка.
14:00 разколона за Картишоара (входа на Трансфагараш от север), като се минава през Джина, много хубави села там...
14:00 - 14:30 почивка с лек обяд на разклона (не съм сигурен за точните часове тук, бях уморен за да помня и пропуснах да си запиша...)
17:00 тръгване на юг от стената на Видрару, след като е минат прохода, с натрупване на умората темппото спада и кратките спирания приключват тук
18:20 Питещи, на Куртея де Арджеш минавам в насрещаното, защото има задръстване от поне 5 километра, дори не помня каква беше причината
20:10 Крайова, от известно време карам само прав или седнал на задната седалка, всяка промяна на позата е добре дошла
21:05 Бекет - много каруци и зомбита на велосипеди (аз осветявам поне половин километър пред мен), закъснях с 5 минути, но ферибота не беше тръгнал и извадих късмет
21:30 тръгване от Оряхово, никакво движение по пътя... патрулка ме настига и минава с включени буркани... вече едвам поддържам 100 км/ч и пътя няма маркировка
22:30 - 23:00 обилна вечеря на Враца, не толкова от глад, колкото от умора.
00:30 съм вкъщи. След Новачене двойка полицай ме изглждат странно без да ме спрат, аз отдавна съм над тия неща и дори не правя опити да намаля. На влизане в София по Ботевградско имам своя Дон-Кихот момент и виждам как едни светофари се трансформират в много високи тирове и карат като побъркани направо срещу мен.
Изводи: селата в Румъния и ролята на Шосето в техния бит и култура са убиец на средната скорост. Проходите също, но там си ухилен. Километрите не са много, но изцеждането е пълно. Днес работя на бюрото си, но изправен, не съм сядал.
Интересно ми е има ли други тук, които ги влече такива пътувания? Ще се радвам да споделим опит, а може и да пробваме пакетно подобно пътуване. Хората казват "ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам; ако искаш да стигнеш далеч, тръгни с приятел". Тук някакси целта са и двете.... При групово каране, дори от два мотора, средната скорост със сигурност ще падне, но ми интересно да го пробваме, ако има навити...
Винаги много съм се възхищавал на участниците в Iron Butt Rally и възможностите до които се простира човешкия мазохизъм. В маратонен режим аз не се забавлявам и не мога да кажа че са чак приятни, но поне по няколко пъти в годината правя такива пътувания. Да видя от какво съм направен, дето се вика.... винаги са на места, на които съм бил по много пъти и разглеждането не ми е толкова важно. Проверка на организация до последен детайл (всичко се прави в движение, ядене, пиене, пушене, WC само при спирания за бензин - голям резервоар помага), дисципллина и самоконтрол. И много, много болка.
Някои от вас със сигурност няма да разберат такъв тип пътувания, биха казали "гъз път да види"... и са прави донякъде - пътя е много и гъзът го вижда най-ясно. Ето една рецепта за мазохисти:
3:30 тръгване от София
6:00 качване на ферибота на Оряхово
6:30 излизане от Бекет
8:00 Крайова
10:30 Ранча, малко раздвижване, баси колко комплексари има сред мотористите, някои са готови да умрат за глупости, особено ако возят мацка.
14:00 разколона за Картишоара (входа на Трансфагараш от север), като се минава през Джина, много хубави села там...
14:00 - 14:30 почивка с лек обяд на разклона (не съм сигурен за точните часове тук, бях уморен за да помня и пропуснах да си запиша...)
17:00 тръгване на юг от стената на Видрару, след като е минат прохода, с натрупване на умората темппото спада и кратките спирания приключват тук
18:20 Питещи, на Куртея де Арджеш минавам в насрещаното, защото има задръстване от поне 5 километра, дори не помня каква беше причината
20:10 Крайова, от известно време карам само прав или седнал на задната седалка, всяка промяна на позата е добре дошла
21:05 Бекет - много каруци и зомбита на велосипеди (аз осветявам поне половин километър пред мен), закъснях с 5 минути, но ферибота не беше тръгнал и извадих късмет
21:30 тръгване от Оряхово, никакво движение по пътя... патрулка ме настига и минава с включени буркани... вече едвам поддържам 100 км/ч и пътя няма маркировка
22:30 - 23:00 обилна вечеря на Враца, не толкова от глад, колкото от умора.
00:30 съм вкъщи. След Новачене двойка полицай ме изглждат странно без да ме спрат, аз отдавна съм над тия неща и дори не правя опити да намаля. На влизане в София по Ботевградско имам своя Дон-Кихот момент и виждам как едни светофари се трансформират в много високи тирове и карат като побъркани направо срещу мен.
Изводи: селата в Румъния и ролята на Шосето в техния бит и култура са убиец на средната скорост. Проходите също, но там си ухилен. Километрите не са много, но изцеждането е пълно. Днес работя на бюрото си, но изправен, не съм сядал.
Интересно ми е има ли други тук, които ги влече такива пътувания? Ще се радвам да споделим опит, а може и да пробваме пакетно подобно пътуване. Хората казват "ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам; ако искаш да стигнеш далеч, тръгни с приятел". Тук някакси целта са и двете.... При групово каране, дори от два мотора, средната скорост със сигурност ще падне, но ми интересно да го пробваме, ако има навити...
Коментар