Tweet
Привет,реших да си направя една темичка и да си пускам тук снимки от разходките ми в Шотландия,до сега съм правил много разходки тук но не си взимах апарата а наблягах повече на карането и снимки не правих.
Този път го сложих в куфара и него а и за напред мисля да правя така за да мога да споделя с вас видяните от мен места.
Снимките не са преработвани,само са оразмерени
И така маршрута от миналата седмица беше-Кенмор,Аберфелди,Питлохри,Форт Уилиям,Обан,Тиндрум и в къщи.
Имам щастието да живея в Скотиш Хайландс или по точно мястото от където започват планините и от тук на север е изпълнено с чудесни пътища за каране,идват мотоциклетисти от цяла Европа и си обикалят на длъж и на шир и въобще Шотландия се оказа доста притегателна за хората със свободолюбив дух като всички нас тук.
Започнах деня без никакъв план,застанах пред картата на Шотландия и набързо си направих маршрут,някой от пътищата ги бях карал преди а други не бях ги минавал до сега
Първите снимки са от Килин,спрях за кафенце а и да се налюбувам на песента на птичките в ранното утро до реката
После продължих покрай Лох Тай което си е едно доста дълго езеро и в Кенмор спрях за снимки пак,този мост от снимките е на края на езерото и от там фактически започва реката Тай
Близо до Кенморе се намира Аберфелди където знаех че е дестиларната на ''Дюърс'',тя пък се оказа на главния път и даже не трябваше да я търся,спрях за бърза снимка,някои друг път ще отида и ще влезна да разгледам вътре а и да дегустирам разбира се
След Кенмор се качих на А9 който свързва Пърт с Инвернес и продължава чак до Турсо които е пък в близост до не безизвестния Джон О'Гроутс-най северната част на Обединеното Кралство,за сега обаче не стигнах до там но покарах около 40 мили по този път с идеята да стигна до Питлохри и да завия на запад по малките пътчета към Форт Уилиям.
Никога не ми е харесвало да карам по магистрали или скоростни пътища,голяма скука е а и с тези ограничения и особено тук в Кралството с тези камери за средна скорост си е направо бич за моториста,но пък имах време да се обадя на жената и да преслушам почти всички радиа в околноста-Огромни благодарности на СЕНА не знам какво щях да правя без нея
Свих по малките пътчета и започна да ми става интересно,даже спрях радиото и останах само със звука от 4те цилиндъра,харесва ми това леко свистене на редовите японци
Стигнах до някакъв мост и отбивка с коли до него и хора дето снимат,реших и аз да се наредя на опашката и да пощракам,името на моста се оказа че е ''Рои'' или по нашенски ''Рои Бридж''
След това продължих за Форт Уилиам покрай Бен Невис-най високия връх в ЮК,имаше сняг още на върха ама пропуснах да го снимам този път,заредих с гориво купих си кола и сникърс и спрях покрай пътя да си ги изконсумирам,развеселен от прилива на енергия чак ми се доснима
За Обан минах по път по който не бях карал до сега но ми хареса много,даже пак ще отида там,за съжаление така се улисах по завоите че забравих да снимам,от Обан до в къщи пътя съм го карал доста,много хубав път с хубави завои и настилка,доста известен път за мотоциклетистите а и за полицията,имаше три поста и на трита поста бяха бяха изпонаспряли по десетина колеги,и някой от тях не изглеждаха щастливи.
Спрях и на Тиндрум на мото кафето със звучното име ''Зеленото Ботушче'' тук правят хубави шейкове и си вземах един,докато паркирах до едно БМВ бегачка HP2 или нещо такова беше,стоящата девойка до него ме гледаше жално и очите и обхождаха задната ми седалка,каза че изглеждала много комфортно за разлика от задната седалка на БМВе то на приятеля и и че дупето я заболяло само след половин час возене.
Като балкански джентълмен и предложих ако иска да продължи пътуването на моята седалка и тъкмо да се съгласи приятеля и се появи и разговора се разсъхна!!!!
На една от снимките на заден план може да видите задната част на БМВе то и мъничката му задна седалка
От там си бих шута и се прибрах доволен в къщи от изминалия ден и чудесната разходка,минах около 420км не ме валя и разбрах че задните седалки по някога не са удобни
Поздрави
Този път го сложих в куфара и него а и за напред мисля да правя така за да мога да споделя с вас видяните от мен места.
Снимките не са преработвани,само са оразмерени
И така маршрута от миналата седмица беше-Кенмор,Аберфелди,Питлохри,Форт Уилиям,Обан,Тиндрум и в къщи.
Имам щастието да живея в Скотиш Хайландс или по точно мястото от където започват планините и от тук на север е изпълнено с чудесни пътища за каране,идват мотоциклетисти от цяла Европа и си обикалят на длъж и на шир и въобще Шотландия се оказа доста притегателна за хората със свободолюбив дух като всички нас тук.
Започнах деня без никакъв план,застанах пред картата на Шотландия и набързо си направих маршрут,някой от пътищата ги бях карал преди а други не бях ги минавал до сега
Първите снимки са от Килин,спрях за кафенце а и да се налюбувам на песента на птичките в ранното утро до реката
После продължих покрай Лох Тай което си е едно доста дълго езеро и в Кенмор спрях за снимки пак,този мост от снимките е на края на езерото и от там фактически започва реката Тай
Близо до Кенморе се намира Аберфелди където знаех че е дестиларната на ''Дюърс'',тя пък се оказа на главния път и даже не трябваше да я търся,спрях за бърза снимка,някои друг път ще отида и ще влезна да разгледам вътре а и да дегустирам разбира се
След Кенмор се качих на А9 който свързва Пърт с Инвернес и продължава чак до Турсо които е пък в близост до не безизвестния Джон О'Гроутс-най северната част на Обединеното Кралство,за сега обаче не стигнах до там но покарах около 40 мили по този път с идеята да стигна до Питлохри и да завия на запад по малките пътчета към Форт Уилиям.
Никога не ми е харесвало да карам по магистрали или скоростни пътища,голяма скука е а и с тези ограничения и особено тук в Кралството с тези камери за средна скорост си е направо бич за моториста,но пък имах време да се обадя на жената и да преслушам почти всички радиа в околноста-Огромни благодарности на СЕНА не знам какво щях да правя без нея
Свих по малките пътчета и започна да ми става интересно,даже спрях радиото и останах само със звука от 4те цилиндъра,харесва ми това леко свистене на редовите японци
Стигнах до някакъв мост и отбивка с коли до него и хора дето снимат,реших и аз да се наредя на опашката и да пощракам,името на моста се оказа че е ''Рои'' или по нашенски ''Рои Бридж''
След това продължих за Форт Уилиам покрай Бен Невис-най високия връх в ЮК,имаше сняг още на върха ама пропуснах да го снимам този път,заредих с гориво купих си кола и сникърс и спрях покрай пътя да си ги изконсумирам,развеселен от прилива на енергия чак ми се доснима
За Обан минах по път по който не бях карал до сега но ми хареса много,даже пак ще отида там,за съжаление така се улисах по завоите че забравих да снимам,от Обан до в къщи пътя съм го карал доста,много хубав път с хубави завои и настилка,доста известен път за мотоциклетистите а и за полицията,имаше три поста и на трита поста бяха бяха изпонаспряли по десетина колеги,и някой от тях не изглеждаха щастливи.
Спрях и на Тиндрум на мото кафето със звучното име ''Зеленото Ботушче'' тук правят хубави шейкове и си вземах един,докато паркирах до едно БМВ бегачка HP2 или нещо такова беше,стоящата девойка до него ме гледаше жално и очите и обхождаха задната ми седалка,каза че изглеждала много комфортно за разлика от задната седалка на БМВе то на приятеля и и че дупето я заболяло само след половин час возене.
Като балкански джентълмен и предложих ако иска да продължи пътуването на моята седалка и тъкмо да се съгласи приятеля и се появи и разговора се разсъхна!!!!
На една от снимките на заден план може да видите задната част на БМВе то и мъничката му задна седалка
От там си бих шута и се прибрах доволен в къщи от изминалия ден и чудесната разходка,минах около 420км не ме валя и разбрах че задните седалки по някога не са удобни
Поздрави
Коментар