Tweet
От xижа Трещеник до връх Мусала
Откакто форумът се върна към "старата" си версия се каня да прехвърля темата и днес най-после ми дойде музата.
Маршрутът беше замислен миналата година, когато посетихме ремонтираната хижа Трещеник за първи път. Тогава на шега се качихме на връх Юрушки чал (Овчарец). Завладени от красотите, които ни предложи Рила, продължението беше логично –връх Мусала, но тъй като бяхме тръгнали късно се наложи да го отложим за друг път.
Близо година по-късно дойде времето и на Мусала! В петък вечер пристигнахме на хижа Трещеник, бяхме само ние и домакините, за разлика от миналата година(тогава беше доста оживено).
Няколко снимки около хижата:
Запалихме огън, наредихме скарата… всичко както си му е реда. Вечерта беше много приятна, но се наложи да си легнем рано, за да имаме сили за предстоящото изкачване.
Сутринта дойде, в 7 часа се натоварихме в джиповете и потеглихме към хижа Грънчар, която се намира на 2187 м надморска височина . След 40-минутно изкачване пристигнахме на хижата, заредихме водните запаси и потеглихме без да се бавим.
В началото на юли денят е дълъг, но от справки в интернет и след кратък разговор с хижаря, бяхме наясно, че ни предстоят около 4 часа ходене до връх Мусала. По тази причина бяхме решили да тръгнем рано, за да имаме запас от време, ако излезе нещо непредвидено.
Снимка на хижата от стената на езерото Грънчар:
И една от по-високо:
Поглед към близките върхове:
Сред клек-а, съзирам този малък приятел да се катери към своята цел:
Панорама от равнината на пътя, точно преди изкачването към връх Овчарец:
Язовир Бели Искър ни се показва:
Родопите:
Рила и в далечината Пирин:
Вече вървим по относително хоризонталната пътека на около 2700 метра надморска височина, мислейки си че ни остават под 300 метра изкачване във височина и доста ходене по относително равен терен. Да, ама не! Следваха няколко спускания и изкачвания като равнинните части бяха рядкост. Като се замисли човек това е съвсем нормално, имайки предвид, че ходим по билата на рилските върхове. Преди изкачването на връх Мусала слизането беше най-продължително, съответно последвалото изкачване – най-изморително!
За да добиете представа за разстоянието, в далечината връх Мусала, преди нея Близнаците:
Поглед назад:
Зъберите насреща ни:
Бавно се приближаваме:
Тук е момента да спомена, че на отиване засякохме само едни турист ( на връх Овчарец), като не броим навалицата около Мусала, а на връщане пред нас вървяха две групи по 3-ма, които отиваха към хижа Заврачица. Освен въпросния турист, за когото споменах, засякохме и един местен :
Мястото от където извира река Марица – Маричините езера:
От едната страна са те, а от другата:
Пътеката зад нас:
Язовир Бели Искър ни се показва отново, този път в по-голямата си част:
В цялата си прелест:
Маршрутът беше замислен миналата година, когато посетихме ремонтираната хижа Трещеник за първи път. Тогава на шега се качихме на връх Юрушки чал (Овчарец). Завладени от красотите, които ни предложи Рила, продължението беше логично –връх Мусала, но тъй като бяхме тръгнали късно се наложи да го отложим за друг път.
Близо година по-късно дойде времето и на Мусала! В петък вечер пристигнахме на хижа Трещеник, бяхме само ние и домакините, за разлика от миналата година(тогава беше доста оживено).
Няколко снимки около хижата:
Запалихме огън, наредихме скарата… всичко както си му е реда. Вечерта беше много приятна, но се наложи да си легнем рано, за да имаме сили за предстоящото изкачване.
Сутринта дойде, в 7 часа се натоварихме в джиповете и потеглихме към хижа Грънчар, която се намира на 2187 м надморска височина . След 40-минутно изкачване пристигнахме на хижата, заредихме водните запаси и потеглихме без да се бавим.
В началото на юли денят е дълъг, но от справки в интернет и след кратък разговор с хижаря, бяхме наясно, че ни предстоят около 4 часа ходене до връх Мусала. По тази причина бяхме решили да тръгнем рано, за да имаме запас от време, ако излезе нещо непредвидено.
Снимка на хижата от стената на езерото Грънчар:
И една от по-високо:
Поглед към близките върхове:
Сред клек-а, съзирам този малък приятел да се катери към своята цел:
Панорама от равнината на пътя, точно преди изкачването към връх Овчарец:
Язовир Бели Искър ни се показва:
Родопите:
Рила и в далечината Пирин:
Вече вървим по относително хоризонталната пътека на около 2700 метра надморска височина, мислейки си че ни остават под 300 метра изкачване във височина и доста ходене по относително равен терен. Да, ама не! Следваха няколко спускания и изкачвания като равнинните части бяха рядкост. Като се замисли човек това е съвсем нормално, имайки предвид, че ходим по билата на рилските върхове. Преди изкачването на връх Мусала слизането беше най-продължително, съответно последвалото изкачване – най-изморително!
За да добиете представа за разстоянието, в далечината връх Мусала, преди нея Близнаците:
Поглед назад:
Зъберите насреща ни:
Бавно се приближаваме:
Тук е момента да спомена, че на отиване засякохме само едни турист ( на връх Овчарец), като не броим навалицата около Мусала, а на връщане пред нас вървяха две групи по 3-ма, които отиваха към хижа Заврачица. Освен въпросния турист, за когото споменах, засякохме и един местен :
Мястото от където извира река Марица – Маричините езера:
От едната страна са те, а от другата:
Пътеката зад нас:
Язовир Бели Искър ни се показва отново, този път в по-голямата си част:
В цялата си прелест:
Коментар