Tweet
Минаха почти два месеца и вече е крайно време да понапиша малко, че съвсем забравих как мина пътуването.
Точно пътуване си беше за съжаление, а не пътешествие защото вместо обещаните 14 дена имах само 7. Един ден отиде в оправяне на багаж и документи. В крайна сметка ми се наложи да мина през западна европа. Съответно няма много снимки. Надявам се да се реванширам с пътешествия из Шведско.
Маршрутът който ще покажа на гугъл карти ще е приблизителен, защото не успявам да се преборя с траковете от Иго-то.
Ето и първият ден:
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%A...45.7488716!3e0
Вече сме готови за път!
на 01.07.16 в 8,30 стартирах от София. За по-гот реших да мина през Искърското дефиле. Яко се кефя на този път. Обаче като дойдоха по-"скоростните" отсечки усетих, че предницата вибрира. Спрях в Ребърково да видя каква е работата. След триста зора успях да вдигна мотора на централна. За щастие багажа беше доста, та предната гума се озова във въздуха. Врътнах я и видях, че бие, не разбрах обаче от каплата ли е или от гумата. Предната е Хайденау К74, купена нова преди 3000 км. Реших да търся във Враця някакъв гумаджия да видим какво можем да направим. Съответно изрових от нета адреса на магазин в който продаваха мото-гуми с надеждата, че ще имат и сервиз. Обаче - ядец. Пообикалях малко насам-натам да намеря гумаджия - пак ядец. Накрая изрових от някой от мото-форумите телефона на Росен. Който каза, че може да погледне, но не обещава, че ще може нещо да помогне. Закарах моторетката до него след доста обикаляне из врачанският оффроад по центъра. Целият център е яко разкопан и половината улици са затворени. Както и да е, успях да стигна. Оказа се изкривена капла - с две разхлабени спици. Чпвека каза, че може само да пробва с балансиране - ако стане, стане. Съгласих се. Всъщност другият вариант беше да се върна до София, ама хич не ми се искаше. Защото тва означаваше да пътувам по магистралите, което всячески се опитвах да избягна. В крайна сметка благодарение на Росен благополучно стигнах до Швеция и още карам така. Отстранихме вибрацията в предницата, обаче се оказа, че задната е спаднала на 0,8! Бахти и късметлийското тръгване! Напомпих и реших, че ще карам така.
Около Димово имаше ремонт и аз естествено се бухнах в него. Така де - имаше табелка за над 12 т. да минат на някъде си, ама аз скоро се мерих и не ми достигат около 11 650 кг. ;-) Табела за ремонт нямаше. Както и да е, минах някак си. Най-тегаво ми беше когато трябваше да размина грайдера, който тъкмо разстилаше чакъла по който едвам се крепях.
Във Видин се пробвах да намеря гумаджия да погледне задната, но след час и половина връткане из града, като двама ме препращаха един на друг, се отказах. Сигурно се питате защо не си я оправих сам? Ми защото не бях го правил и ме беше страх да не оплескам нещо. Иначе си имах всичко необходимо - инструмент, лепенки и резервна вътрешна гума.
Както и да е, газ нататък. Доста време повисях на границата с Румъния - минаваха някакви бусове с хора, които подаваха някакви листя, вместо паспорти. Какви бяха, не разбрах, но бавно минаваха.
В Румъния пътят е готин, особено покрай Дунава и прохода.
Неприятните селца се минавах като се залепях зад някой местен бързак. Вече наближаваше 23 ч. и се обадих на "съпорта" в София да ми намери някой хостел наблизо. Това се оказа в Тимишоара. Завих на запад и най-накрая се бухнах в дъжда, които упорито заобикалях последните часове.
Голямата си грешка разбрах на сутринта - мярнах хладилна витрина с бира, която бях пропуснал при пристигането.
Ето малко снимки от хостела на сутринта.
Следва......
Точно пътуване си беше за съжаление, а не пътешествие защото вместо обещаните 14 дена имах само 7. Един ден отиде в оправяне на багаж и документи. В крайна сметка ми се наложи да мина през западна европа. Съответно няма много снимки. Надявам се да се реванширам с пътешествия из Шведско.
Маршрутът който ще покажа на гугъл карти ще е приблизителен, защото не успявам да се преборя с траковете от Иго-то.
Ето и първият ден:
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%A...45.7488716!3e0
Вече сме готови за път!
на 01.07.16 в 8,30 стартирах от София. За по-гот реших да мина през Искърското дефиле. Яко се кефя на този път. Обаче като дойдоха по-"скоростните" отсечки усетих, че предницата вибрира. Спрях в Ребърково да видя каква е работата. След триста зора успях да вдигна мотора на централна. За щастие багажа беше доста, та предната гума се озова във въздуха. Врътнах я и видях, че бие, не разбрах обаче от каплата ли е или от гумата. Предната е Хайденау К74, купена нова преди 3000 км. Реших да търся във Враця някакъв гумаджия да видим какво можем да направим. Съответно изрових от нета адреса на магазин в който продаваха мото-гуми с надеждата, че ще имат и сервиз. Обаче - ядец. Пообикалях малко насам-натам да намеря гумаджия - пак ядец. Накрая изрових от някой от мото-форумите телефона на Росен. Който каза, че може да погледне, но не обещава, че ще може нещо да помогне. Закарах моторетката до него след доста обикаляне из врачанският оффроад по центъра. Целият център е яко разкопан и половината улици са затворени. Както и да е, успях да стигна. Оказа се изкривена капла - с две разхлабени спици. Чпвека каза, че може само да пробва с балансиране - ако стане, стане. Съгласих се. Всъщност другият вариант беше да се върна до София, ама хич не ми се искаше. Защото тва означаваше да пътувам по магистралите, което всячески се опитвах да избягна. В крайна сметка благодарение на Росен благополучно стигнах до Швеция и още карам така. Отстранихме вибрацията в предницата, обаче се оказа, че задната е спаднала на 0,8! Бахти и късметлийското тръгване! Напомпих и реших, че ще карам така.
Около Димово имаше ремонт и аз естествено се бухнах в него. Така де - имаше табелка за над 12 т. да минат на някъде си, ама аз скоро се мерих и не ми достигат около 11 650 кг. ;-) Табела за ремонт нямаше. Както и да е, минах някак си. Най-тегаво ми беше когато трябваше да размина грайдера, който тъкмо разстилаше чакъла по който едвам се крепях.
Във Видин се пробвах да намеря гумаджия да погледне задната, но след час и половина връткане из града, като двама ме препращаха един на друг, се отказах. Сигурно се питате защо не си я оправих сам? Ми защото не бях го правил и ме беше страх да не оплескам нещо. Иначе си имах всичко необходимо - инструмент, лепенки и резервна вътрешна гума.
Както и да е, газ нататък. Доста време повисях на границата с Румъния - минаваха някакви бусове с хора, които подаваха някакви листя, вместо паспорти. Какви бяха, не разбрах, но бавно минаваха.
В Румъния пътят е готин, особено покрай Дунава и прохода.
Неприятните селца се минавах като се залепях зад някой местен бързак. Вече наближаваше 23 ч. и се обадих на "съпорта" в София да ми намери някой хостел наблизо. Това се оказа в Тимишоара. Завих на запад и най-накрая се бухнах в дъжда, които упорито заобикалях последните часове.
Голямата си грешка разбрах на сутринта - мярнах хладилна витрина с бира, която бях пропуснал при пристигането.
Ето малко снимки от хостела на сутринта.
Следва......
Коментар