Tweet
Ден неделя. Ранна сутрин къде 14:30. Будя се със смътно чувство на неудовлетворение. След 30 минути, две кафета и дълбок вътрешно-душевен самоанализ вече знам и причината за настроението - остър пристъп на "walkabout". Болест, прихваната несъмнено от аборигените в Австралия. Ето и кратко описание на същата:
Откъсване от ежедневната рутина и отправяне на самотно пътешествие, извън цивилизацията, с цел обновяване на духа. Без GPS или компас, стотици километри, воден единствено от стремлението на душата. Мда.
Отивам да си търся душата в гаража и двамата потегляме без план в посока изток. След някакво време виждам Пирдоп и вътрешния глас заповядва - посока Етрополе.
За мой срам никога не съм минавал през прохода за Етрополе. За мое оправдание, табелата гласяща "Прохода е затворен" не ме спира.
Почти стигам билото без да видя какъвто и да е проблем с пътя. Миг по-късно пътя става макадам. Дреме ми на ендурото. Продължавам смело и се натрисам слизайки на "безумно добра" комбинация от дребен чакъл върху асфалтово-бетонна основа. И така до Етрополе. Една-две приятни гледки, но нищо особено.
Душата продължава да търси удволетворение в посока с. Ямна. Намира разбит от ерозия и свлачища асфалт, както и първата галеща окото гледка за деня:
Пътчето продължава да се вие покрай километрични сечища и щетите от тях:
Преминавам последователно през вече познатите Черни Вит, Тетевен и Рибарица. Сега вече и тялото се обажда, напомняйки, че само на духовна храна не се кара.
Лесна работа - ей го къде е Шипково. А там има място със звучното наименование Бакхус.
Което подсеща зажаднелия дух за бира. Да, ама друг път. Затворено е.
Продължавам през Троян и Варненското шосе за ... ами и аз не знам за къде. Духът мълчи обидено.
Малко преди Севлиево моторът също изявява претенции, показвайки жълта лампа.
Отбивам за бензин в традиционния Лукойл преди Севлиево. Пия една студена вода и сръчквам духа с чаша кафе.
Същият отваря половин око и промърморва "Идилево". Явно ще се спи там. 11 км. и кацам в известния мотокамп на Дъг и Поли...
...и заварвам сбирка на Horizons Unlimited.
Стаи разбира се няма. Милостиво ми обещават място за палатка (каквато не нося). Ето тук:
Добре де, ще намеря нещо. Връщам се до Кауфланда в Севлиево. Имат надуваемо шалте, мижав спален чувал (сигурно с 30 градуса комфорт и 15 градуса лимит), но нямат палатки. Имат половин палатки (от плажните). Имат и раница в която натъпквам всичко това.
Връщам се в мотокампа и разпъвам катуна две минути преди да се е мръкнало.
Закупувам един суетчър (за да компенсирам термоизолацията на спалния чувал) и спрей за верига (да се погрижим за душата все пак) от Поли.
Мушвам една бира с малко крекери да залъжа глада (кой да мисли да купи и храна от Кауфланд?)
Бързо напръскване на веригата и отбой.
Изминати за деня къде 300км. Маршрут: https://goo.gl/maps/KSiEkC1i5Ho
Неделя, ден втори.
Събуждам се въпреки опасенията си в съвсем комфортна топлина. И което е по-важно отпочинал. Но гладен. Слава богу, към спането е включена и закуска с кафе. А при закуската и храна за душата: Пътешественици продават написани от тях книги (че даже и с автограф). Единия от тях е сложил плакат: "Не четете тъпите ни книги, а си размърдайте тлъстите кълки и се разходете до някъде на мотор". Добър съвет. Излизам навън да го последвам. Пътьом отбелязвам интересен мотоциклет. Някой да го познае?
Потеглям през с. Буря за Дряново, отминавам Трявна и Плачковци поемайки през прохода Хаинбоаз докато стигам до следната дилема:
Отклонение за Мъглижкия проход. Дали да не го пробвам?
Пътя е римско паве. Мотора е средно ендуро (BMW F650 GS Dakar). А водача е идиот. Всички предпоставки са налице да поем по прекрасния римски път...
... който скоро започва да не е съвсем прекрасен:
Стигам до хижа Българка:
Където римския път съвсем деградира:
Да се върна или да продължа? Както винаги си търся белята и продължавам. Сам, без ендуро екипировка, гуми Tourance (предимно асфалтови) и без GSM покритие.
Ще кажа само едно: не повтаряйте простотията. Ако мога да пиша за нея толкова скоро, това е поради изцяло независещи от мен фактори - невероятен мотор, способен да ме измъкне от почти всяка каша, в която се натикам; безценните съвети на Жоро Донечки и позадържалото се сухо време.
Поради което сухо време, пътя представлява кална река само 8 км. вместо всичките 16. На най-стръмните участъци, камионите на дървосекачите са изрязали лабиринти от коловози, по метър дълбоки и с достатъчно тесни и остри ръбове. Постепенно ставам дълбоко набожен.
С много молитви преминавам гадния участък и стигам до хижа Извора:
Която тъне в запустение и начални стадии на разграбване. Оттам до хижа Дюлята пътя става по-приемлив:
...а след това направо разкошен:
Докато не стигам до едно много китно селце на име...Селце.
Следва невероятната Мъглижка Клисура:
Прегрял от адреналин и емоции, спирам да охладя на една крайпътна чешма:
...и поемам по серпантините към Мъглиж:
После вече не е интерсно - обяд в Стара Загора и по магистралата към София.
Денят е неделя, шофьорите също са неделни и нещо ги е напекло. Подобен стил на каране не познават и в Бангалор. Засичанията които виждам са вероятната причина да наброя седем коли по таван в канавката. Върнете ме в Балканааааа! Там поне е красиво и ако се претрепя, ще е по моя вина.
Както и да е. Прибирам се цял (съвсем не по моя заслуга) в София след 350 км. и много нови впечатления.
Маршрута за деня: https://goo.gl/maps/bnVgfaSRbJw
Откъсване от ежедневната рутина и отправяне на самотно пътешествие, извън цивилизацията, с цел обновяване на духа. Без GPS или компас, стотици километри, воден единствено от стремлението на душата. Мда.
Отивам да си търся душата в гаража и двамата потегляме без план в посока изток. След някакво време виждам Пирдоп и вътрешния глас заповядва - посока Етрополе.
За мой срам никога не съм минавал през прохода за Етрополе. За мое оправдание, табелата гласяща "Прохода е затворен" не ме спира.
Почти стигам билото без да видя какъвто и да е проблем с пътя. Миг по-късно пътя става макадам. Дреме ми на ендурото. Продължавам смело и се натрисам слизайки на "безумно добра" комбинация от дребен чакъл върху асфалтово-бетонна основа. И така до Етрополе. Една-две приятни гледки, но нищо особено.
Душата продължава да търси удволетворение в посока с. Ямна. Намира разбит от ерозия и свлачища асфалт, както и първата галеща окото гледка за деня:
Пътчето продължава да се вие покрай километрични сечища и щетите от тях:
Преминавам последователно през вече познатите Черни Вит, Тетевен и Рибарица. Сега вече и тялото се обажда, напомняйки, че само на духовна храна не се кара.
Лесна работа - ей го къде е Шипково. А там има място със звучното наименование Бакхус.
Което подсеща зажаднелия дух за бира. Да, ама друг път. Затворено е.
Продължавам през Троян и Варненското шосе за ... ами и аз не знам за къде. Духът мълчи обидено.
Малко преди Севлиево моторът също изявява претенции, показвайки жълта лампа.
Отбивам за бензин в традиционния Лукойл преди Севлиево. Пия една студена вода и сръчквам духа с чаша кафе.
Същият отваря половин око и промърморва "Идилево". Явно ще се спи там. 11 км. и кацам в известния мотокамп на Дъг и Поли...
...и заварвам сбирка на Horizons Unlimited.
Стаи разбира се няма. Милостиво ми обещават място за палатка (каквато не нося). Ето тук:
Добре де, ще намеря нещо. Връщам се до Кауфланда в Севлиево. Имат надуваемо шалте, мижав спален чувал (сигурно с 30 градуса комфорт и 15 градуса лимит), но нямат палатки. Имат половин палатки (от плажните). Имат и раница в която натъпквам всичко това.
Връщам се в мотокампа и разпъвам катуна две минути преди да се е мръкнало.
Закупувам един суетчър (за да компенсирам термоизолацията на спалния чувал) и спрей за верига (да се погрижим за душата все пак) от Поли.
Мушвам една бира с малко крекери да залъжа глада (кой да мисли да купи и храна от Кауфланд?)
Бързо напръскване на веригата и отбой.
Изминати за деня къде 300км. Маршрут: https://goo.gl/maps/KSiEkC1i5Ho
Неделя, ден втори.
Събуждам се въпреки опасенията си в съвсем комфортна топлина. И което е по-важно отпочинал. Но гладен. Слава богу, към спането е включена и закуска с кафе. А при закуската и храна за душата: Пътешественици продават написани от тях книги (че даже и с автограф). Единия от тях е сложил плакат: "Не четете тъпите ни книги, а си размърдайте тлъстите кълки и се разходете до някъде на мотор". Добър съвет. Излизам навън да го последвам. Пътьом отбелязвам интересен мотоциклет. Някой да го познае?
Потеглям през с. Буря за Дряново, отминавам Трявна и Плачковци поемайки през прохода Хаинбоаз докато стигам до следната дилема:
Отклонение за Мъглижкия проход. Дали да не го пробвам?
Пътя е римско паве. Мотора е средно ендуро (BMW F650 GS Dakar). А водача е идиот. Всички предпоставки са налице да поем по прекрасния римски път...
... който скоро започва да не е съвсем прекрасен:
Стигам до хижа Българка:
Където римския път съвсем деградира:
Да се върна или да продължа? Както винаги си търся белята и продължавам. Сам, без ендуро екипировка, гуми Tourance (предимно асфалтови) и без GSM покритие.
Ще кажа само едно: не повтаряйте простотията. Ако мога да пиша за нея толкова скоро, това е поради изцяло независещи от мен фактори - невероятен мотор, способен да ме измъкне от почти всяка каша, в която се натикам; безценните съвети на Жоро Донечки и позадържалото се сухо време.
Поради което сухо време, пътя представлява кална река само 8 км. вместо всичките 16. На най-стръмните участъци, камионите на дървосекачите са изрязали лабиринти от коловози, по метър дълбоки и с достатъчно тесни и остри ръбове. Постепенно ставам дълбоко набожен.
С много молитви преминавам гадния участък и стигам до хижа Извора:
Която тъне в запустение и начални стадии на разграбване. Оттам до хижа Дюлята пътя става по-приемлив:
...а след това направо разкошен:
Докато не стигам до едно много китно селце на име...Селце.
Следва невероятната Мъглижка Клисура:
Прегрял от адреналин и емоции, спирам да охладя на една крайпътна чешма:
...и поемам по серпантините към Мъглиж:
После вече не е интерсно - обяд в Стара Загора и по магистралата към София.
Денят е неделя, шофьорите също са неделни и нещо ги е напекло. Подобен стил на каране не познават и в Бангалор. Засичанията които виждам са вероятната причина да наброя седем коли по таван в канавката. Върнете ме в Балканааааа! Там поне е красиво и ако се претрепя, ще е по моя вина.
Както и да е. Прибирам се цял (съвсем не по моя заслуга) в София след 350 км. и много нови впечатления.
Маршрута за деня: https://goo.gl/maps/bnVgfaSRbJw
Коментар