Tweet
Здравейте приятели, както обичайно с нетърпение очакваме края на седмицата и кроим рокерски планове.Да ама природата нещо не е съвсем на наша страна.Уф...пусто да остане и скапаното време си викам...пак ще вали... 
...и то точно като ще почивам и двата дни.Чувам се с другите двама обичайно заподозрени в съвместните ни скитания с моторетките - Стефан и навигаторката му Тонито.
-Брат...започвам аз...как я виждаш за тази седмица?
Отговора е уклончив...
-Планираното ходене и то за два дни евентуално няма да можем да го осъществим брат.
Това което ми казва Стефан по телефона на мен ми е пределно ясно, ама...не искам да си и помисля дори, че...ще изтървем цели два дни...
-Добре де...давай да мъдрим план Б...а може и дори план С...кой де факто се явява план Б на ...план Б... :grin:
След кратка консултация Тонито ни заявява, че ще ходим на...море...
Ха сега де...кожените гащи за мотора ли да нахлузвам или банските.... :hmm:
- Абе...не е ли още раничко за такава дестинация...
Отговора е пределно точен и логичен обаче...
-Ами от цяла България само там не го дават да вали...
Замислям се и разбирам, че всъщност има много логика в избрана дестинация.Веднага аз също допринасям за организацията и давам предложение да направим и едно гости на Тони/Горския/, наш много добър приятел от офроуд годините с джипките, който се изсели и си прави в момента къща в околностите на Бургас.И без това не се виждаме с него често, що пък да не му направим едно гости и дори да преспим там и така ще си скалъпим едно чудесно трипче за два дни.
Идеята се приема мигновено, няколко телефона доуточняват подробностите и след като позабърсваме слюдите и визьорите от насекомите камикадзета докато се усетим, и вече е събота сутрин и ние се движим по стария път към морето
В Ямбол колегите щяха да правят събор, та имахме много съмишленици с които се разминавахме по път и поздравите валяха постоянно.
Първа спирка на Карнобат да ни отпочинат малко задниците и да пием по кафе...
Пием кафето и се кефим на колегите преминаващи по пътя с най-различни марки и модификации мотори.Бяхме като на представление.Скоро тръгваме и скоро достигаме и Бургас.Налага се да спрем екстрено някъде, че два доста големи бръмбара така звучно се размазаха във визьора ми, че за да гледам се наложи да го вдигам, ама...не беше нито комфортно , нито безопасно...
И така къде...ами давай на Джъмбо на паркинга....
Докато снимам моторите, идват хората паркирали колата до нас/на снимката те вече ги няма/.Жената ме заглежда втренчено, аз спирам да снимам и се обръщам към нея :hmm:
-Добър ден, вие от Ст. Загора ли сте?
-Ами да.../то си беше видно и от регистрационните ни табели на моторите де/
-И какво правите насам...на разходка ли?
-Ами да...отговарям отново аз учуден защо е този разпит... :hmm:
Изведнъж жената рязко скъсява дистанцията и ми подава ръка казвайки си името/съжалявам, но не очаквах подобна развръзка и направо не го запомних...
/
- Ние също сме от Ст. Загора...
Аз поглеждам въпросително регистрационния номер на колата им, който си беше откровено бургаски... :hmm:
- ...но се преселихме тук в Бургас...пояснява жената държейки ми ръката.
-Много се извинявам , но...много ви се радвам, а Ст. Загора много ми липсва.
Вече вдявам защо е цялата работа.Поприказвахме си още малко и жената заедно със съпруга си се качиха и потеглиха.Беше доста емоционално...
Потегляме и се разбираме следваща спирка направо в Приморско, където имаме среща с наш познат от форума и по план мислехме да хапнем нещо за обяд.
Времето беше супер, а пътя от Бургас до Приморско беше страхотен за каране с мотор, особено в участъка където той се виеше завой след завой покрай р. Ропотамо.Страшно красиво...
Пристигаме и в Приморско...
Срещаме се с нашия човек, той ни води в една кръчма с добра кухня, хапваме, раздумка и след час и нещо се мятаме на моторите и дърпаме към Китен, където беше планирана и нашата крайна точка от трипа.
Стигаме бързо/защото въпреки разбития път все пак е близо/ и спираме на любимо и посещавано от нас с години място - къмпинг Китен.
Искахме да разберем какво се случва там, защото имаше инфо, че нещо поради задължения от собствениците нямало да работи, бил взет от банката и какви ли не щуротии.
Скоро влизаме и спираме на централната алея близо до мястото където обикновено лагеруваме лятото.
Много странна картина...Винаги съм свикнал тук да е лудница.Туристи, плажуващи, дечурлига бягащи и каращи колелета насам-натам, а сега...пустота.Нямаше никой ...сякаш...бомба беше паднала...
Правим и първия досег с морето и плажа...Момента беше много готин и емоционален...
Стефан...уж носеше вълнените бански, ама нещо не се реши да направи едно гмуркане в моренцето... :laie44:
Снимах и други красоти там...
Приказвахме с един човек, който се появи незнайно откъде и той ни успокои, че къмпинга ще работи...Друг е въпроса на какви цени... :hmm:
Пак беше нещо...Постояхме още малко и след това се метнахме на машините и обратно в посока ММЦ-то.Беше близо, а досега с плажа ме накара да върша щуротии...
Луд умора "нЕма...само се пОти", ама пуста тръпка....
Е...разбира се преди акция по откопаване, зарязах мотора подпрян на една дъска с гвоздеи и направих малко кадри на морето, плажа , вдишвах с пълни гърди въздуха с мирис на миди, слушах крясъците на чайките и с ...разперени ръце, усещах приятния порив на дневния бриз...Беше омагьосващо...
Докато обаче отпред картината беше такава...
Отзад заприиждаха облаци и дъжда беше буквално на дневен ред...
Изкопахме мотора, ама...аз исках още да го ръчкам...и след като го направих... ...Стефката просто вече не издържа, седна на пъна и се хвана за главата...
Подкарахме в посока Созопол под носа на прииждащия дъжд.Навивахме масурите, но дъжда ни настигна...Обаче и ние бяхме бързи и той само ни напомни, че е зад гърба и ни диша във врата, като успя да ни прироси само малко.
Стигаме в Созопол...задължителна спирка в този прекрасен черноморски град.
Пием кафе на центъра и си хортуваме.Теми за разговор да искаш...и бъзици също де....
Правим си по портретче...за спомен...
Скоро потегляме, защото времето напредва и нашите приятели ни чакаха в Банево. Това прекрасно място обаче не само, че не иска да ни пусне току така, но ни прави и спектакъл с много красота...
Следващия кадър ми стана любим...
...а нашите верни машини ни чакаха кротко да се насладим на всичкото това.
Докато правих последния кадър, щеше вече да ме блъсне една кола, защото стоях по средата на платното...
Крайно време беше да тръгваме.Малко с нежелание, но го правим и скоро се носим по пътя към Бургас.Километрите не ги усещам, сякаш минава миг и сме вече в града, а аз съм все още там...на залеза до Созопол...
Нашите приятели ни посрещнаха и срещата беше също доста емоционална.Колко щуротии и приключения сме имали заедно с джипките по планините, язовирите и плажовете.Не е истина само как лети времето...
Тони е по-възрастен от нас, но...само по документи...Всъщност е по дух е по-млад от нас сигурно с едни двадесет години, а по щуротиите направо ни слага в джоба си...
Тони/Горски/...радвам се че те познавам и си част от живота ми приятелю!
Хапваме, пийваме , раздумка...невероятно изкарване с приятели на фона на страхотния и запомнящ се залез...
Скоро се натъркалваме по леглата и потъваме в блажен сън.
Сутринта пием кафенце, Тони веднага използва момента да се метне на Хондата, за да я премери и дори изглеждаше готов въпреки възрастта си да си вземе "такова чудо", и като нищо ще го направи...като го познавам колко не го слуша главата... :friends:
Разделяме с нашите домакини, но не ни се тръгва и...газ обратно към Бургас. Акустираме на морската градина точно до известния мост.Оставяме моторите ...
Бургас е страхотен град.Винаги ми е харесвал.Какво му трябва на човек...изглед към безкрайната шир на морето, крясъците на чайките и гларусите, мириса на миди и на море...хубава бургазлийка в близост до него... /за протокола, модела не го познавам и е случаен.Правя това уточнение, че да не ям бой в къщи... /
...както и приятели с които да изживее подобни моменти, защото колкото и да ги описваш , не ги ли изживееш другото е блед отзвук на всичко...
Ветроходната регата, която сварихме просто беше пък черешката на тортата...
Знаете ли защо на емблемата Caberg на Стефковата каска под надписа има червено...Ами как няма да има, след последните изпълнения, тя/каската/ се изчерви...
Тръгваме, че времето напредна.Вървим към изхода на градината, ама нещо все ме дърпа назад към цялото онова изживяване от първи ми досег с морето за тази година.Не издържам...обръщам се и мигом правя последен кадър.В бързината кадъра се получава леко наклонен, но...не искам да го коригирам...нека да остане такъв, какъвто го видях тогава, бързащ да отнеса ...още един спомен с мен!
Поздрави на всички!
...и то точно като ще почивам и двата дни.Чувам се с другите двама обичайно заподозрени в съвместните ни скитания с моторетките - Стефан и навигаторката му Тонито.-Брат...започвам аз...как я виждаш за тази седмица?
Отговора е уклончив...
-Планираното ходене и то за два дни евентуално няма да можем да го осъществим брат.
Това което ми казва Стефан по телефона на мен ми е пределно ясно, ама...не искам да си и помисля дори, че...ще изтървем цели два дни...
-Добре де...давай да мъдрим план Б...а може и дори план С...кой де факто се явява план Б на ...план Б... :grin:
След кратка консултация Тонито ни заявява, че ще ходим на...море...
Ха сега де...кожените гащи за мотора ли да нахлузвам или банските.... :hmm:
- Абе...не е ли още раничко за такава дестинация...
Отговора е пределно точен и логичен обаче...
-Ами от цяла България само там не го дават да вали...
Замислям се и разбирам, че всъщност има много логика в избрана дестинация.Веднага аз също допринасям за организацията и давам предложение да направим и едно гости на Тони/Горския/, наш много добър приятел от офроуд годините с джипките, който се изсели и си прави в момента къща в околностите на Бургас.И без това не се виждаме с него често, що пък да не му направим едно гости и дори да преспим там и така ще си скалъпим едно чудесно трипче за два дни.
Идеята се приема мигновено, няколко телефона доуточняват подробностите и след като позабърсваме слюдите и визьорите от насекомите камикадзета докато се усетим, и вече е събота сутрин и ние се движим по стария път към морето
В Ямбол колегите щяха да правят събор, та имахме много съмишленици с които се разминавахме по път и поздравите валяха постоянно.
Първа спирка на Карнобат да ни отпочинат малко задниците и да пием по кафе...
Пием кафето и се кефим на колегите преминаващи по пътя с най-различни марки и модификации мотори.Бяхме като на представление.Скоро тръгваме и скоро достигаме и Бургас.Налага се да спрем екстрено някъде, че два доста големи бръмбара така звучно се размазаха във визьора ми, че за да гледам се наложи да го вдигам, ама...не беше нито комфортно , нито безопасно...
И така къде...ами давай на Джъмбо на паркинга....
Докато снимам моторите, идват хората паркирали колата до нас/на снимката те вече ги няма/.Жената ме заглежда втренчено, аз спирам да снимам и се обръщам към нея :hmm:
-Добър ден, вие от Ст. Загора ли сте?
-Ами да.../то си беше видно и от регистрационните ни табели на моторите де/
-И какво правите насам...на разходка ли?
-Ами да...отговарям отново аз учуден защо е този разпит... :hmm:
Изведнъж жената рязко скъсява дистанцията и ми подава ръка казвайки си името/съжалявам, но не очаквах подобна развръзка и направо не го запомних...
/- Ние също сме от Ст. Загора...
Аз поглеждам въпросително регистрационния номер на колата им, който си беше откровено бургаски... :hmm:
- ...но се преселихме тук в Бургас...пояснява жената държейки ми ръката.
-Много се извинявам , но...много ви се радвам, а Ст. Загора много ми липсва.
Вече вдявам защо е цялата работа.Поприказвахме си още малко и жената заедно със съпруга си се качиха и потеглиха.Беше доста емоционално...
Потегляме и се разбираме следваща спирка направо в Приморско, където имаме среща с наш познат от форума и по план мислехме да хапнем нещо за обяд.
Времето беше супер, а пътя от Бургас до Приморско беше страхотен за каране с мотор, особено в участъка където той се виеше завой след завой покрай р. Ропотамо.Страшно красиво...
Пристигаме и в Приморско...
Срещаме се с нашия човек, той ни води в една кръчма с добра кухня, хапваме, раздумка и след час и нещо се мятаме на моторите и дърпаме към Китен, където беше планирана и нашата крайна точка от трипа.
Стигаме бързо/защото въпреки разбития път все пак е близо/ и спираме на любимо и посещавано от нас с години място - къмпинг Китен.
Искахме да разберем какво се случва там, защото имаше инфо, че нещо поради задължения от собствениците нямало да работи, бил взет от банката и какви ли не щуротии.
Скоро влизаме и спираме на централната алея близо до мястото където обикновено лагеруваме лятото.
Много странна картина...Винаги съм свикнал тук да е лудница.Туристи, плажуващи, дечурлига бягащи и каращи колелета насам-натам, а сега...пустота.Нямаше никой ...сякаш...бомба беше паднала...
Правим и първия досег с морето и плажа...Момента беше много готин и емоционален...
Стефан...уж носеше вълнените бански, ама нещо не се реши да направи едно гмуркане в моренцето... :laie44:
Снимах и други красоти там...
Приказвахме с един човек, който се появи незнайно откъде и той ни успокои, че къмпинга ще работи...Друг е въпроса на какви цени... :hmm:
Пак беше нещо...Постояхме още малко и след това се метнахме на машините и обратно в посока ММЦ-то.Беше близо, а досега с плажа ме накара да върша щуротии...
Луд умора "нЕма...само се пОти", ама пуста тръпка....
Е...разбира се преди акция по откопаване, зарязах мотора подпрян на една дъска с гвоздеи и направих малко кадри на морето, плажа , вдишвах с пълни гърди въздуха с мирис на миди, слушах крясъците на чайките и с ...разперени ръце, усещах приятния порив на дневния бриз...Беше омагьосващо...
Докато обаче отпред картината беше такава...
Отзад заприиждаха облаци и дъжда беше буквално на дневен ред...
Изкопахме мотора, ама...аз исках още да го ръчкам...и след като го направих...
...Стефката просто вече не издържа, седна на пъна и се хвана за главата...Подкарахме в посока Созопол под носа на прииждащия дъжд.Навивахме масурите, но дъжда ни настигна...Обаче и ние бяхме бързи и той само ни напомни, че е зад гърба и ни диша във врата, като успя да ни прироси само малко.
Стигаме в Созопол...задължителна спирка в този прекрасен черноморски град.
Пием кафе на центъра и си хортуваме.Теми за разговор да искаш...и бъзици също де....
Правим си по портретче...за спомен...
Скоро потегляме, защото времето напредва и нашите приятели ни чакаха в Банево. Това прекрасно място обаче не само, че не иска да ни пусне току така, но ни прави и спектакъл с много красота...
Следващия кадър ми стана любим...
...а нашите верни машини ни чакаха кротко да се насладим на всичкото това.
Докато правих последния кадър, щеше вече да ме блъсне една кола, защото стоях по средата на платното...
Крайно време беше да тръгваме.Малко с нежелание, но го правим и скоро се носим по пътя към Бургас.Километрите не ги усещам, сякаш минава миг и сме вече в града, а аз съм все още там...на залеза до Созопол...
Нашите приятели ни посрещнаха и срещата беше също доста емоционална.Колко щуротии и приключения сме имали заедно с джипките по планините, язовирите и плажовете.Не е истина само как лети времето...
Тони е по-възрастен от нас, но...само по документи...Всъщност е по дух е по-млад от нас сигурно с едни двадесет години, а по щуротиите направо ни слага в джоба си...
Тони/Горски/...радвам се че те познавам и си част от живота ми приятелю!
Хапваме, пийваме , раздумка...невероятно изкарване с приятели на фона на страхотния и запомнящ се залез...
Скоро се натъркалваме по леглата и потъваме в блажен сън.
Сутринта пием кафенце, Тони веднага използва момента да се метне на Хондата, за да я премери и дори изглеждаше готов въпреки възрастта си да си вземе "такова чудо", и като нищо ще го направи...като го познавам колко не го слуша главата... :friends:
Разделяме с нашите домакини, но не ни се тръгва и...газ обратно към Бургас. Акустираме на морската градина точно до известния мост.Оставяме моторите ...
Бургас е страхотен град.Винаги ми е харесвал.Какво му трябва на човек...изглед към безкрайната шир на морето, крясъците на чайките и гларусите, мириса на миди и на море...хубава бургазлийка в близост до него...
/за протокола, модела не го познавам и е случаен.Правя това уточнение, че да не ям бой в къщи... /...както и приятели с които да изживее подобни моменти, защото колкото и да ги описваш , не ги ли изживееш другото е блед отзвук на всичко...
Ветроходната регата, която сварихме просто беше пък черешката на тортата...
Знаете ли защо на емблемата Caberg на Стефковата каска под надписа има червено...Ами как няма да има, след последните изпълнения, тя/каската/ се изчерви...
Тръгваме, че времето напредна.Вървим към изхода на градината, ама нещо все ме дърпа назад към цялото онова изживяване от първи ми досег с морето за тази година.Не издържам...обръщам се и мигом правя последен кадър.В бързината кадъра се получава леко наклонен, но...не искам да го коригирам...нека да остане такъв, какъвто го видях тогава, бързащ да отнеса ...още един спомен с мен!
Поздрави на всички!
Коментар