Tweet
Здравейте приятели, от няколко години си мечтая за по дълга почивка, че с това ежедневие и работа от понеделник до събота, със само един ден за разпускане – неделята – в която задължително се прави разходка някъде в Стара планина, вече не ми е достатъчна. Трябва да се мисли за по различен преход, някъде където все още не съм бил, а такива места в България колкото искаш. От доста време чета пътеписи за Родопа планина – наистина величествена и очерователна, и винаги предлага нещо ново и невероятно като изживяване. Наближава Гергьовден, а заедно с него и три почивни дни, през които съм твърдо решен, че ще използвам максимално за жадуваната почивка. Не се колебах дълго къде ще е следващата ни дестинация – а точно „Орлово око” и няколкото пещери в района.Великден е , сборихме яйцата, изядохме агнешкото, че на празен стомах не се взимат правилните решения, и започнахме да се разглеждаме за оферти за хотелче в Девин. Малко май сме позакъснели, че не останали празни хотели, но все пак намираме свободни стаи, резервираме и тръпнем в очакване на заветния ден.
Ден първи:
Гергьовден, багажа е натоварен, всички с усмивка очакват новите предизвикателства. Пътят е хубав, движението по-слабо натоварено отколкото се очакваше, с оглед на трите почивни дни които предстояха. По обед пристигаме в с.Широка лъка, бързо се запътваме към първата кръчма изпречила се пред очите ни, и си поръчваме агнешко за обяд – трябва да се спазват традициите
, приготвили са го добре, макар че не беше на пещ или чеверме, а на фурна. Похапнахме, пиинахме и след обилните порции храна която унищожихме, сега трявба движение – разходката в селото беше просто задължителна.
Бях идвал тук преди години, и помня че имаше етнографски музей – за съжаление ударихме на камък – затворено, големия катинар си висеше спокойно на вратата.
Кръгом и обратно, поне до църквата ще отидем да запалим по свещичка за здраве.
Интересни къщички имат тук, очаквах и някой гайдар да чуя, както ми се беше случило преди години, на предишното ми посещение но уви – нямаше желаещи да надуят меха точно по обед. Разходихме се,натоварихме се по колите, и газ към Девин... Времето доста бързо се промени, заваля ситен дъждец, който скоро се превърна в буря, и Девин ни посрещна намръщен. Настанихме се в хотела, който уж беше СПА, а имаха само едно джакузи, и стаичка за сауна. Ами сега какво да правим, едва 4 следобед е? Бърза справка на забележителностите около Девин, и чичко Гугъл веднага дава следващата дестинация: екопътека Струлица – Калето – Лъката. По пътеката има отклонение което води до водопад Самодивско пръскало – за там сме. Скачаме в туристическата екипировка, и потегляме. Дъжда продължава да вали, но ентусеазма ни беше по голям, и с бодра крачка се отправихме към водопадчето, което се оказа доста величественно. Времето започна да се оправя, облаците доста бързо се разкъсаха, и настроението ни се върна. По пътя минахме покрай малкото братче на водопада към който се бяхме запътили.
След доста лепкава кал достигаща до ушите ни, най накрая достигаме заветната цел. А ето го и него : водопад Самодивско пръскало
Доволни бяхме от видяното, и наистина си заслужаваше да газим калта до тук. Последва връщане към хотела, вечеря, и по леглата.....
С това първия ден приключи...
Следва....
Ден първи:
Гергьовден, багажа е натоварен, всички с усмивка очакват новите предизвикателства. Пътят е хубав, движението по-слабо натоварено отколкото се очакваше, с оглед на трите почивни дни които предстояха. По обед пристигаме в с.Широка лъка, бързо се запътваме към първата кръчма изпречила се пред очите ни, и си поръчваме агнешко за обяд – трябва да се спазват традициите
, приготвили са го добре, макар че не беше на пещ или чеверме, а на фурна. Похапнахме, пиинахме и след обилните порции храна която унищожихме, сега трявба движение – разходката в селото беше просто задължителна.Бях идвал тук преди години, и помня че имаше етнографски музей – за съжаление ударихме на камък – затворено, големия катинар си висеше спокойно на вратата.
Кръгом и обратно, поне до църквата ще отидем да запалим по свещичка за здраве.
Интересни къщички имат тук, очаквах и някой гайдар да чуя, както ми се беше случило преди години, на предишното ми посещение но уви – нямаше желаещи да надуят меха точно по обед. Разходихме се,натоварихме се по колите, и газ към Девин... Времето доста бързо се промени, заваля ситен дъждец, който скоро се превърна в буря, и Девин ни посрещна намръщен. Настанихме се в хотела, който уж беше СПА, а имаха само едно джакузи, и стаичка за сауна. Ами сега какво да правим, едва 4 следобед е? Бърза справка на забележителностите около Девин, и чичко Гугъл веднага дава следващата дестинация: екопътека Струлица – Калето – Лъката. По пътеката има отклонение което води до водопад Самодивско пръскало – за там сме. Скачаме в туристическата екипировка, и потегляме. Дъжда продължава да вали, но ентусеазма ни беше по голям, и с бодра крачка се отправихме към водопадчето, което се оказа доста величественно. Времето започна да се оправя, облаците доста бързо се разкъсаха, и настроението ни се върна. По пътя минахме покрай малкото братче на водопада към който се бяхме запътили.
След доста лепкава кал достигаща до ушите ни, най накрая достигаме заветната цел. А ето го и него : водопад Самодивско пръскало
Доволни бяхме от видяното, и наистина си заслужаваше да газим калта до тук. Последва връщане към хотела, вечеря, и по леглата.....
С това първия ден приключи...
Следва....
Коментар