От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.
Бяхм чел в някакъв блог за много добрата кухня на едно ресторатче на язовир Кърджали, и поогладнели се запътихме натам. Малко трудно го открихме, но пък си заслужаваше. Хапването на рибка беше задължително.
Часът удари 14.00, а ни очакваше най натоварващия маршрут за деня. След стабилния обяд, беше време да се пораздвижим.
Яз. Кърджали – доста поизпразнен...
Доста коли имаше на импровизирания паркинг пред пътеката отвеждаща към пещерата, лесно намерих къде да паркирам, нарамих раницата, и поехме нагоре... Есента беше в разгара си... Слънцето се скри по поръчка зад доста гъсти облаци, сякаш и то иска да ни е по леко с изкачването.
Кладенеца, непосредствено под пещерата...
А ето я и нея, след час и половина преход, някои бяха доста поизплезели езика...
Наближаваше 16.30ч., а ни чакаше и слизане. По парче шоколад за възвръщане на изразходената енергия, кратка почивка, и закрачихме надолу...
Слязохме за около час. Щом влязохме в колата, сякаш някой спусна завесата, мрака настъпи почти мигновено. Очакваха ни около 150км. шофиране на фарове, нещо което доста мразя, но е неизбежно.
Толкова за един ден. Имах желание за повече, но нали трябва и да се върнем някой ден отново, а останаха и толкова много набелязани обекта. И дано да е през зимата, че пролетта ми звучи някак далечно...
Поздрави...
Бяхм чел в някакъв блог за много добрата кухня на едно ресторатче на язовир Кърджали, и поогладнели се запътихме натам. Малко трудно го открихме, но пък си заслужаваше. Хапването на рибка беше задължително.
Часът удари 14.00, а ни очакваше най натоварващия маршрут за деня. След стабилния обяд, беше време да се пораздвижим.
Яз. Кърджали – доста поизпразнен...
Доста коли имаше на импровизирания паркинг пред пътеката отвеждаща към пещерата, лесно намерих къде да паркирам, нарамих раницата, и поехме нагоре... Есента беше в разгара си... Слънцето се скри по поръчка зад доста гъсти облаци, сякаш и то иска да ни е по леко с изкачването.
Кладенеца, непосредствено под пещерата...
А ето я и нея, след час и половина преход, някои бяха доста поизплезели езика...
Наближаваше 16.30ч., а ни чакаше и слизане. По парче шоколад за възвръщане на изразходената енергия, кратка почивка, и закрачихме надолу...
Слязохме за около час. Щом влязохме в колата, сякаш някой спусна завесата, мрака настъпи почти мигновено. Очакваха ни около 150км. шофиране на фарове, нещо което доста мразя, но е неизбежно.
Толкова за един ден. Имах желание за повече, но нали трябва и да се върнем някой ден отново, а останаха и толкова много набелязани обекта. И дано да е през зимата, че пролетта ми звучи някак далечно...
Поздрави...
Коментар