Tweet
Здравейте приятели, миналата неделя беше Велик Ден.Голям църковен празник , а също така и повод за семейни сбирки над тавата с агнето.Изкарахме празника, но в понеделник нали се почива и ние с бат Стефко доволно потриваме ръце, като правим едни тънки сметки да бръмнем с моторетките до...Троянския манастир.
То хубаво, ама...идва понеделник, а времето начумерено, студено.Чуваме се към 09,00ч. и не можем да решим какво да предприемем.За да отидем до въпросната дестинация, така или иначе трябва да се премине два пъти Ст. Планина.При прогнозата за ниски температури, дъжд, че и сняг по високите планини, направо въпросните 140км. в едната посока нещо ни се видяха доста голямо приключение :hmm:
Говорим си ние в 09,00ч. по тела и не можем да се решим какво да правим.Разбира ме се да изчакаме до към 10,00ч., че да видим ще има ли промяна на времето.Естествено, че в 10,00ч. промяна няма, ама пък...и нас не ни свърта.И какво сега...ще изтървем почивния ден и този уикенд няма да има каране ли...
Стефко казва, "давай да се обличаме и да хващаме нанякъде"..., а аз само това и чакам...
Скоро се събираме пред моя гараж, а докато ги чакам и подгрявам мотора, дори и заръмява дъжд.Казвам си...е май толкова ще ни е.То хората по всички прогнози казаха, че ще вали и ще се разваля времето, а ние очакваме чудо.Докато Стефан и Тонито идват, ръменето престава и ...решаваме да направим някоя по-безобидна дестинация.
Къде...къде...предлагам до отскочим до яз. Жребчево и да ги заведа до потъналата църква.Те не бяха ходили, а мястото е меко казано уникално...http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=176718...
И така решено...зареждаме резервоарите и газ.
Пътя е хубав, и просто се носим в посоката.Скоро достигаме и дори последните метри заради доста ниското ниво на язовира/интересно мислех, че сега през пролетта нивото ще е доста по-високо/, се наложи да покараме и офроуд по изровените от дъждовете коловози и едрите камъни, които се търкаляха под гумите ни пробвайки колко сме ербап.
Ето ни вече и там...
Времето не е добро за снимки.Облачно и мрачно, а цветовете стояха едни убити, но колкото толкова...
Доближавам до църквата, Стефката ми прави снимка, за да се вясна и аз на някое кАдро...
...след което въоръжен с фотото в ръце, надниквам през прозореца, който е бил някога на олтара и попадам на гледка, която до сега не ми се е случвало да видя на това място.Църквата с под от ...вода...
Интересна гледка, сега вече имам и такава снимка от това място.
Правя кадър и от вън...
...както и още няколко на околността...
...след което се мятаме на моторетките и потегляме обратно, като вече сме решили да се върнем през Нова Загора.
Следваща спирка малко преди Паничерево.Готино местенце, но...пусто тук пък сега имаше прекалено много вода...
Както и да е...отдалечавам се за няколко кадъра...
...а като се връщам какво да видя.
Нашите другари, яхнали истинския мАтор и се кефят. Последва бърз кадър, за да не отричат после...
...и предупреждение, че от следващия път подобни изпълнения, ще им струват по 50 кинта...
Тръгваме, и се спускаме към Нова Загора.Вятъра, който ни духаше в горния край на язовира сега прерасна направо в ураганен такъв и най-лошото беше, че ни духаше странично и то на силни пориви.Трудно се поддържаха 90-100км. скорост и имах чувството, че с всеки порив ще се изтърся от мотоциклета...
Скоро стигаме безаварийно и града.Сядаме на Лукойл-а за по кафенце и след малко виждаме как един скутер Априлия Скарабео 500 се задава, водача ни съзира, дава мигача и скоро се запознаваме с колега от форума от Варна.Ние не го познавахме, но той ни познавал... Всичко беше изчел от моите писания и като ни видял веднага отбил, за да се запознаем и на живо.Беше готино и емоционално...
Пихме заедно кафе, полафихме и след това той към Варна, а ние към Ст. Загора.
С това кратката ни разходчица приключи.Може да нямаше много километри, но всички сме доволни, че все пак успяхме да бръмнем машините и да си навъртим едни 120-130км.без да пропускаме уикенда.
Поздрави!
То хубаво, ама...идва понеделник, а времето начумерено, студено.Чуваме се към 09,00ч. и не можем да решим какво да предприемем.За да отидем до въпросната дестинация, така или иначе трябва да се премине два пъти Ст. Планина.При прогнозата за ниски температури, дъжд, че и сняг по високите планини, направо въпросните 140км. в едната посока нещо ни се видяха доста голямо приключение :hmm:
Говорим си ние в 09,00ч. по тела и не можем да се решим какво да правим.Разбира ме се да изчакаме до към 10,00ч., че да видим ще има ли промяна на времето.Естествено, че в 10,00ч. промяна няма, ама пък...и нас не ни свърта.И какво сега...ще изтървем почивния ден и този уикенд няма да има каране ли...
Стефко казва, "давай да се обличаме и да хващаме нанякъде"..., а аз само това и чакам...
Скоро се събираме пред моя гараж, а докато ги чакам и подгрявам мотора, дори и заръмява дъжд.Казвам си...е май толкова ще ни е.То хората по всички прогнози казаха, че ще вали и ще се разваля времето, а ние очакваме чудо.Докато Стефан и Тонито идват, ръменето престава и ...решаваме да направим някоя по-безобидна дестинация.
Къде...къде...предлагам до отскочим до яз. Жребчево и да ги заведа до потъналата църква.Те не бяха ходили, а мястото е меко казано уникално...http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=176718...
И така решено...зареждаме резервоарите и газ.
Пътя е хубав, и просто се носим в посоката.Скоро достигаме и дори последните метри заради доста ниското ниво на язовира/интересно мислех, че сега през пролетта нивото ще е доста по-високо/, се наложи да покараме и офроуд по изровените от дъждовете коловози и едрите камъни, които се търкаляха под гумите ни пробвайки колко сме ербап.
Ето ни вече и там...
Времето не е добро за снимки.Облачно и мрачно, а цветовете стояха едни убити, но колкото толкова...
Доближавам до църквата, Стефката ми прави снимка, за да се вясна и аз на някое кАдро...
...след което въоръжен с фотото в ръце, надниквам през прозореца, който е бил някога на олтара и попадам на гледка, която до сега не ми се е случвало да видя на това място.Църквата с под от ...вода...
Интересна гледка, сега вече имам и такава снимка от това място.
Правя кадър и от вън...
...както и още няколко на околността...
...след което се мятаме на моторетките и потегляме обратно, като вече сме решили да се върнем през Нова Загора.
Следваща спирка малко преди Паничерево.Готино местенце, но...пусто тук пък сега имаше прекалено много вода...
Както и да е...отдалечавам се за няколко кадъра...
...а като се връщам какво да видя.
Нашите другари, яхнали истинския мАтор и се кефят. Последва бърз кадър, за да не отричат после...
...и предупреждение, че от следващия път подобни изпълнения, ще им струват по 50 кинта...
Тръгваме, и се спускаме към Нова Загора.Вятъра, който ни духаше в горния край на язовира сега прерасна направо в ураганен такъв и най-лошото беше, че ни духаше странично и то на силни пориви.Трудно се поддържаха 90-100км. скорост и имах чувството, че с всеки порив ще се изтърся от мотоциклета...
Скоро стигаме безаварийно и града.Сядаме на Лукойл-а за по кафенце и след малко виждаме как един скутер Априлия Скарабео 500 се задава, водача ни съзира, дава мигача и скоро се запознаваме с колега от форума от Варна.Ние не го познавахме, но той ни познавал...
Всичко беше изчел от моите писания и като ни видял веднага отбил, за да се запознаем и на живо.Беше готино и емоционално...Пихме заедно кафе, полафихме и след това той към Варна, а ние към Ст. Загора.
С това кратката ни разходчица приключи.Може да нямаше много километри, но всички сме доволни, че все пак успяхме да бръмнем машините и да си навъртим едни 120-130км.без да пропускаме уикенда.
Поздрави!
Коментар