Tweet
Здравейте приятели.И тази седмица верен на хъса и желанието си за мото-езда чаках с нетърпение да дойде уикенда. Да, ама...Емил Чолаков при всичките му лакъртии, не успях да доловя да обещава добро време.В събота го даваха да е една идея с по-малка вероятност за валежи, а неделя едва ли не да ни удави... 
Брей...я викам си аз да не изтървам съботата.Звънкам в петък вечер на Стефко, ама...той пък разглобил предницата и щял да прави ремонт на коловете и преди обяд нямаше как да правим нещо съвместно.Започнах да се замислям, какво да измъдря...Хем ми се караше, хем не ми се искаше да съм сам, хем обаче и ...не ме свърташе.
Ставам в събота сутрин, гледам времето, а то...навъсено, облачно...Пия кафето и към 09,00ч. заглеждам и термометъра.Показва 15 градуса, ама аз си казвам...тъкмо няма да се пОтим...
В крайна сметка нервите ми не издържат, неистово нахлузвам екипировката, мятам фотоапарата през рамо, вадя мотора от гаража и...Сега накъде...
Стоя седнал върху Хондата, двата цилиндъра боботят с невероятния си звук и не знам накъде да потегля.В един момент се отърсвам от унеса и си казвам...посоката е някъде на север...и в движение ще решавам накъде да отбивам и какво да правя.
Така и тръгнах на първия си самостоятелен мото-трип.Спирам на изхода на града да заредя, ама...в портмонето нещо кинтите не са в достатъчни количества
Нищо де...сипвам за една десетуна, резервоара е едва наполовина пълен, ама...това не може да ме спре.Хората на бензиностанцията ме гледат как закопчавам методично копчетата на якето, след това затягам каишката на каската и след надяване и на ръкавиците възсядам жребеца и с рев на мотора отпрашвам...някъде на север.
Движа се сравнително бавно, разглеждам всичко покрай което минавам.Дърветата вече са се разлистили и някои дори цъфнали.Красиво е...а и карайки мотор усещах с пълни дробове въздуха осеян с невероятната пролетна миризма на цъфнали дръвчета и на пробуждащата се природа!
За първа спирка избирам една нива с красиво цъфнала рапица.Спирам, вадя фотото и въпреки не-дотам готината светлина правя няколко кадъра.
Времето беше доста мрачно и затова не наблегнах на много кадри...
Затова...няколко кадъра и ...
...се мятам на мотора.
Продължавам на север...Нямам уж намерение да се отдалечавам кой знае колко, ама докато просто си карам и зяпам осъзнавам, че съм стигнал почти Казанлък.Сещам се, че в дясно от пътя има кариера горе в планината и направиха супер готин нов асфалт виещ се много примамливо из баирите.Казах си..."абе аз от кога се каня като минавам да драсна нагоре и да видя докъде може да се стигне и каква гледка ще се открие" и докато си го мисля, вече съм дал десния мигач и съм взел завоя.
Пътчето наистина е много готино.Хубав и "мазен" нов асфалт, изкачване и доста завои.Хондата мърка нагоре, а аз се кефя лягайки в завоите ту наляво ту на дясно.Скоро обаче пътя стига до едно обръщало и до там.Отбивам се в ляво и ми се разкрива частична гледка към долината и Казанлък.Това обаче нещо не ме кефи много и решавам по един черен и насипан път да пробвам поведението на мотора извън пътя.Карах съвсем бавно и внимателно, но се усещаше една нестабилност в поведението на Хондата.Искаше постоянно да коригирам с кормилото, ама ...то аз какво искам, тежък мотор с асфалтови гуми, рохка настилка поизкопана тук-там...ами нормално е.В един момент стигам края на насипа.Спирам за снимка ...
...след което обръщам кръгом и газ към асфалта, а после и надолу.
Включвам се в главния път и продължавам към Казанлък.Там спирам да видя колегите в нашия магазин/това си е по-точно моя си магазин, защото до преди година аз не само работех там преди да ме премести регионалния в Ст. Загора, а и отворих магазина, правих му ремонт редом с други колеги , боядисвах, редих стока при първоначалното зареждане и така.../
Обръщаме по няколко лафа, дори се спускам да обслужа един от старите ми познайници там.След около 30-40мин...вече обаче не ме свърта.Колегите ме питат накъде ще отпрашвам...ама аз като не знам.Отговора ми е...ами нямам точна посока, просто се шляя с мотора, разтоварвам се, не се съобразявам с никого, правя каквото си искам и...решавам в движение точно накъде ще завия.Та...посока няма...
Всъщност не...посока има и тя е...на север...
Скоро Казанлък остава зад гърба ми, а аз поемам на ...запад.Движа се по под-балканския път и тъкмо се чудя докъде точно ще отида и си мисля някаква дестинация, стигам разклона на с. Дунавци.Преди него се мъдри кафява табела с надпис..."Долината на Тракийските царе" -6км.
Трябва поне 1000 пъти да съм минавал от тук, но по този път никога не съм се отбивал.Докато все още обмислях, действието вече беше предприето...десен мигач и газ по пътя, поправяйки отклонението отново се движех на север.А пътя беше страхотен.Нов асфалт , завойчета и невероятно-красива гледка към Ст. Планина.Стигам Шейново и решавам да завия на ляво и да се движа в подножието на планината към с. Ясеново...
Пътя е прав и хубав...е поне в началото си де...
Чувството за простор и свобода беше невероятно и изпълваше всяка фибра от тялото ми.
Продължих напред и скоро стигнах селото.По нататък път нямаше и ...обръщам и хайде обратно.На връщане спирам на едно красиво място, което си набелязах за снимки.
Моята хубавица веднага влезе в ролята на модел...
Времето се влошаваше.На предния кадър ясно се вижда, че там някъде над Ст. Планина вече валеше сериозен дъжд.Самия мирис на идващия дъжд се усещаше във въздуха.Да...ама мястото е много красиво и не ми се тръгва.Правя още няколко кадъра...
...докато облаците във формата на призрачна акула не се сгъстиха застрашително над мен.
Във въздуха освен миризмата на идващия дъжд, вече се носеха и милиони ситни капчици, а небето започна да се прорязва от мощни светкавици/интересно е, че не гърмеше, а само светеше/.
Мятам се на мотора, и газ към дома.Имам чувството, че дъжда ме следваше по петите, но...явно му избягах.На връщане спрях отново на нивата с рапицата.
Искаше ми се да направя нещо, което не направих сутринта, а именно...да снимам мотора на фона на тази красота.То хубаво...ама от асфалта до нивата беше един разкопан рохък насип, ама нали пък днес беше и първото бойно кръщение извън пътя, та...Направих маневра, за да позиционирам както исках Хондата, но...задната гума хлътна в един коловоз и забоксува отказвайки да избута мотора повече напред.Казах си...аре сега се наигра.Как ще го вадиш този тежък мотор от тук...?
Офроуда обаче ме е научил да не се отказвам, дал ми е много практика и опит и точно те ми помогнаха с лашкане и подаване в точния момент на умерена газ да изскоча като тапа след 10-тина минути борба с терена.Все пак...постигнах това което исках и много скоро моя модел беше заснет на фона на тази красота.
След фотосесията, без да рискувам внимателно се измъквам на асфалта и газ към града.
Влизам в града, но не се насочвам към гаража.Всъщност...Стефко трябва да е готов с ремонта на БМВ-то и аз направо отивам към тях.Правилно предполагам, моторетката е готова за приключения.Първо отиваме да полафим на едно любимо за нас кафене, но след 30-40 мин....решаваме, че отделно от моето самостоятелно бягство, трябва да мръднем и заедно макар и някъде наблизо.Дестинация...Старозагорските Минерални Бани.Подкарваме машините по завоите и скоро сме на място.
Полафихме си, порадвахме се на природата, Стефката ми направи фотосесия върху мотора, че аз обикновено като снимам...и все ме няма по снимките/благодаря Стефка/.
И накрая...тест дали е удобен маТора за ...спалня...
Следващия тест планирам да е с някоя навигаторка отгоре ми, за да тестваме...как ще е стабилността...
Последва прибиране и с това приключи мото-разходката ми за деня.Много се накефих.Тръгнах без цел и посока, чувствах се някак свободен и това ми донесе невероятни положителни емоции.След това се видях с приятел...пихме кафенце до паркираните ни мотори и покарахме заедно.
Какво повече да искам...
Поздрави на всички!
Брей...я викам си аз да не изтървам съботата.Звънкам в петък вечер на Стефко, ама...той пък разглобил предницата и щял да прави ремонт на коловете и преди обяд нямаше как да правим нещо съвместно.Започнах да се замислям, какво да измъдря...Хем ми се караше, хем не ми се искаше да съм сам, хем обаче и ...не ме свърташе.
Ставам в събота сутрин, гледам времето, а то...навъсено, облачно...Пия кафето и към 09,00ч. заглеждам и термометъра.Показва 15 градуса, ама аз си казвам...тъкмо няма да се пОтим...
В крайна сметка нервите ми не издържат, неистово нахлузвам екипировката, мятам фотоапарата през рамо, вадя мотора от гаража и...Сега накъде...
Стоя седнал върху Хондата, двата цилиндъра боботят с невероятния си звук и не знам накъде да потегля.В един момент се отърсвам от унеса и си казвам...посоката е някъде на север...и в движение ще решавам накъде да отбивам и какво да правя.
Така и тръгнах на първия си самостоятелен мото-трип.Спирам на изхода на града да заредя, ама...в портмонето нещо кинтите не са в достатъчни количества
Нищо де...сипвам за една десетуна, резервоара е едва наполовина пълен, ама...това не може да ме спре.Хората на бензиностанцията ме гледат как закопчавам методично копчетата на якето, след това затягам каишката на каската и след надяване и на ръкавиците възсядам жребеца и с рев на мотора отпрашвам...някъде на север.
Движа се сравнително бавно, разглеждам всичко покрай което минавам.Дърветата вече са се разлистили и някои дори цъфнали.Красиво е...а и карайки мотор усещах с пълни дробове въздуха осеян с невероятната пролетна миризма на цъфнали дръвчета и на пробуждащата се природа!
За първа спирка избирам една нива с красиво цъфнала рапица.Спирам, вадя фотото и въпреки не-дотам готината светлина правя няколко кадъра.
Времето беше доста мрачно и затова не наблегнах на много кадри...
Затова...няколко кадъра и ...
...се мятам на мотора.
Продължавам на север...Нямам уж намерение да се отдалечавам кой знае колко, ама докато просто си карам и зяпам осъзнавам, че съм стигнал почти Казанлък.Сещам се, че в дясно от пътя има кариера горе в планината и направиха супер готин нов асфалт виещ се много примамливо из баирите.Казах си..."абе аз от кога се каня като минавам да драсна нагоре и да видя докъде може да се стигне и каква гледка ще се открие" и докато си го мисля, вече съм дал десния мигач и съм взел завоя.
Пътчето наистина е много готино.Хубав и "мазен" нов асфалт, изкачване и доста завои.Хондата мърка нагоре, а аз се кефя лягайки в завоите ту наляво ту на дясно.Скоро обаче пътя стига до едно обръщало и до там.Отбивам се в ляво и ми се разкрива частична гледка към долината и Казанлък.Това обаче нещо не ме кефи много и решавам по един черен и насипан път да пробвам поведението на мотора извън пътя.Карах съвсем бавно и внимателно, но се усещаше една нестабилност в поведението на Хондата.Искаше постоянно да коригирам с кормилото, ама ...то аз какво искам, тежък мотор с асфалтови гуми, рохка настилка поизкопана тук-там...ами нормално е.В един момент стигам края на насипа.Спирам за снимка ...
...след което обръщам кръгом и газ към асфалта, а после и надолу.
Включвам се в главния път и продължавам към Казанлък.Там спирам да видя колегите в нашия магазин/това си е по-точно моя си магазин, защото до преди година аз не само работех там преди да ме премести регионалния в Ст. Загора, а и отворих магазина, правих му ремонт редом с други колеги , боядисвах, редих стока при първоначалното зареждане и така.../
Обръщаме по няколко лафа, дори се спускам да обслужа един от старите ми познайници там.След около 30-40мин...вече обаче не ме свърта.Колегите ме питат накъде ще отпрашвам...ама аз като не знам.Отговора ми е...ами нямам точна посока, просто се шляя с мотора, разтоварвам се, не се съобразявам с никого, правя каквото си искам и...решавам в движение точно накъде ще завия.Та...посока няма...
Всъщност не...посока има и тя е...на север...
Скоро Казанлък остава зад гърба ми, а аз поемам на ...запад.Движа се по под-балканския път и тъкмо се чудя докъде точно ще отида и си мисля някаква дестинация, стигам разклона на с. Дунавци.Преди него се мъдри кафява табела с надпис..."Долината на Тракийските царе" -6км.
Трябва поне 1000 пъти да съм минавал от тук, но по този път никога не съм се отбивал.Докато все още обмислях, действието вече беше предприето...десен мигач и газ по пътя, поправяйки отклонението отново се движех на север.А пътя беше страхотен.Нов асфалт , завойчета и невероятно-красива гледка към Ст. Планина.Стигам Шейново и решавам да завия на ляво и да се движа в подножието на планината към с. Ясеново...
Пътя е прав и хубав...е поне в началото си де...
Чувството за простор и свобода беше невероятно и изпълваше всяка фибра от тялото ми.
Продължих напред и скоро стигнах селото.По нататък път нямаше и ...обръщам и хайде обратно.На връщане спирам на едно красиво място, което си набелязах за снимки.
Моята хубавица веднага влезе в ролята на модел...
Времето се влошаваше.На предния кадър ясно се вижда, че там някъде над Ст. Планина вече валеше сериозен дъжд.Самия мирис на идващия дъжд се усещаше във въздуха.Да...ама мястото е много красиво и не ми се тръгва.Правя още няколко кадъра...
...докато облаците във формата на призрачна акула не се сгъстиха застрашително над мен.
Във въздуха освен миризмата на идващия дъжд, вече се носеха и милиони ситни капчици, а небето започна да се прорязва от мощни светкавици/интересно е, че не гърмеше, а само светеше/.
Мятам се на мотора, и газ към дома.Имам чувството, че дъжда ме следваше по петите, но...явно му избягах.На връщане спрях отново на нивата с рапицата.
Искаше ми се да направя нещо, което не направих сутринта, а именно...да снимам мотора на фона на тази красота.То хубаво...ама от асфалта до нивата беше един разкопан рохък насип, ама нали пък днес беше и първото бойно кръщение извън пътя, та...Направих маневра, за да позиционирам както исках Хондата, но...задната гума хлътна в един коловоз и забоксува отказвайки да избута мотора повече напред.Казах си...аре сега се наигра.Как ще го вадиш този тежък мотор от тук...?
Офроуда обаче ме е научил да не се отказвам, дал ми е много практика и опит и точно те ми помогнаха с лашкане и подаване в точния момент на умерена газ да изскоча като тапа след 10-тина минути борба с терена.Все пак...постигнах това което исках и много скоро моя модел беше заснет на фона на тази красота.
След фотосесията, без да рискувам внимателно се измъквам на асфалта и газ към града.
Влизам в града, но не се насочвам към гаража.Всъщност...Стефко трябва да е готов с ремонта на БМВ-то и аз направо отивам към тях.Правилно предполагам, моторетката е готова за приключения.Първо отиваме да полафим на едно любимо за нас кафене, но след 30-40 мин....решаваме, че отделно от моето самостоятелно бягство, трябва да мръднем и заедно макар и някъде наблизо.Дестинация...Старозагорските Минерални Бани.Подкарваме машините по завоите и скоро сме на място.
Полафихме си, порадвахме се на природата, Стефката ми направи фотосесия върху мотора, че аз обикновено като снимам...и все ме няма по снимките/благодаря Стефка/.
И накрая...тест дали е удобен маТора за ...спалня...
Следващия тест планирам да е с някоя навигаторка отгоре ми, за да тестваме...как ще е стабилността...
Последва прибиране и с това приключи мото-разходката ми за деня.Много се накефих.Тръгнах без цел и посока, чувствах се някак свободен и това ми донесе невероятни положителни емоции.След това се видях с приятел...пихме кафенце до паркираните ни мотори и покарахме заедно.
Какво повече да искам...
Поздрави на всички!
ей такъв като тебе, който обича мотора си и като пътува-да снима с фотоапарата. що не им пуснеш на "хонда" някой фотос? може и да спечелиш нещо? представяш ли си? канят те да се тестваш за фотограф при тях, ти отиваш с мотора си,а се връщаш с чисто нов модел-подарък от тях. "the power of dreams"...
Коментар