ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

То бива стисната работа ... Поне една снимка с булката да беше качил

Булката е за един ден , волгата - цял живот

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Вчера успях да си отделя ден и да се позанимавам със стари коли.
Преди реставрацията често си правех кефа с Волгата, дори и при -15.


Колата като такава пали от четвърт и няма никакви проблеми по отношение на проходимост или пътно поведение. Много ме дразнеше слабото парно обаче. Въпреки големия радиатор, вътре си беше кучи студ - особено, като я карах без кори на вратите...
Глождеше ме съмнение - дали ще има подобрение след една торба пари за нови уплътнения на парното (смених всички - на кожуха, на въздухозаборника, на вътрешния люк към купето). Всяко едно от тия уплътненийца е по 20-30 лева с доставката. Освен това вече и вратите имат уплътнения, прозорците не хлопат, а вървят в нови мъхести водачи, има уплътнение в долната част на отварящите се стъкла. Нови са и уплътненията на триъгълните прозорчета отпред. Изброявам - всичките тия неща са ми минали през ръцета при сглобяването на колата и бая време и усилия ми отне да върна последните 55 години обратно.
Подът също има яка изолация от битум + 10мм микропореста гума. Таванът е с 6мм микропореста. И това е важно.

Та какво стана вчера? Изкарах Волгата и я разходих едно хубаво из града. Взех и колегата Светльо (той има две М21 в момента).
Оказа се, че Волга М21 може да има парно и дори при температура под нулата и силен вятър, вътре си е приятно горещо. От наблюденията ми - ключово за наличето на парно при М21 е уплътнението на вътрешния люк. Той директно отваря огромно отверстие в стената на въздухозаборника, тоест отворен ли е външния люк, ако този не е уплътнен, почва да вее леден вятър на краката, независимо дали има или не горещо радиаторче (то е след това по веригата). Руснаците обичат да го затварят тоя вътрешен люк за вечни времена с подръчни средства. В моя случай с ново уплътнение люкът си се затваря плътно и целият въздух минава през радиаторчето. Като сложим, че и кожухът в коша е вече плътен... Абе работи си както пише по дебелите книги.


Позиция 25 е вътрешния люк.
Понеже моята Волга е от 1964г, тя се явява от първите с отопление и за задните пасажери. Има въздуховод назад. Аз обаче не съм сложил гофрето 41, което го свързва с парното, и сега в краката на шофьора отива още повече топло...




Иначе - никакви ядове, всичко е в норма. Даже и жалюзи не съм дърпал - държи си 75-80 градуса. Волгата има много разтоварен и негреещ двигател - по принцип трябва да стане чудо за да вдигне температура дори лятото, за разлика от много други коли от 50-те. Това пък води до слабо парно. В моя случай обаче термостатът работи изрядно и от въздуховодите духа горещо...

[boreto2]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Ако закачиш маркучлето от крана за топлата вода за долната тръба/ т.е. да кръстосаш маркучите/ на парното, парното става по добро. Автоматично се обезвъздушава. Но при пускане на водата през зимата в радиаторчето остава вода!!! С поздрав Борето Ето как е на Волга ГАЗ 24

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Честно казано, при М21 има няколко варианта на водохващане на парното. Моята изначално взимаше топла вода от блока - от тройник на кранчето за източване - там се навива крана и тръгва топлата вода. В по-късните варианти взима вода от главата, както е на горната схема - и аз така я направих. За момента парното топли повече, отколкото съм очаквал, че може. Ясно е, че аз зимата няма да я карам, така че не мисля повече да ровя по него.
Друго изначално калпаво нещо по парното на Волгата е кранът му - смених 5-6 крана, все нови и все протичаха. Накрая взех кран за Москвич 412. Той е сферичен със странична ръкохватка (всъщност лост за жило, ама стана на ръкохватка). Като резба е същия с крановете за УАЗ - ГАЗ. Заспа. Пускам, спирам - не тече и има малък ход - стана много по удобно.

[boreto2]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Разликата в температурите на водата на блока и главата е около 10градуса. Затова по добре от главата, където е датчика за темп. На по новите са сменили капачката на главата отзад и там има тръба за парното. С поздрав Борето

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Честно казано, при М21 има няколко варианта на водохващане на парното. Моята изначално взимаше топла вода от блока - от тройник на кранчето за източване - там се навива крана и тръгва топлата вода. В по-късните варианти взима вода от главата, както е на горната схема - и аз така я направих. За момента парното топли повече, отколкото съм очаквал, че може. Ясно е, че аз зимата няма да я карам, така че не мисля повече да ровя по него.
Друго изначално калпаво нещо по парното на Волгата е кранът му - смених 5-6 крана, все нови и все протичаха. Накрая взех кран за Москвич 412. Той е сферичен със странична ръкохватка (всъщност лост за жило, ама стана на ръкохватка). Като резба е същия с крановете за УАЗ - ГАЗ. Заспа. Пускам, спирам - не тече и има малък ход - стана много по удобно.

Кранче от москвич на УАЗа , долното разклонение е за изпарителя.

[Ясен]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Изобщо казано, тия фитинги по ГАЗ/УАЗ/Москвич са познати във ВиК техниката като 3/8" . В съответните магазини се намират сгодни кранчета.

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

В последния месец активно се занимавам с Волгата.
Ходихме на сватбата на Биляна и Вальо от моя квартал - и двамата заклети лададжии.




Тук Волгата още е със старите предни мигачи.




Горчиво!


Изкарахме си супер!

Захванах се да донаправя външния вид на колата. Поставих чисто нови предни подфарници. Дори крушките са на 50 години. Работят перфектно.


Поставих заводското предупреждение под капака. Васко с черната Волга ми го подари преди не помня вече колко години - стана супер.


Смених всички шарнирчета по лостовата система за управление на дроселовата клапа. Новите са оригинални за Волга от едно време. Добавих и една малка пружина на самия карбуратор.
Заводски пружина има само на педала на газта, което е откровено малоумие. В резултат при леко натискане на педала газта не се връща. Това от някакви малки милимунди хлабина по системата. Една малка мека пружинка свърши работа и сега минималните обороти са константа.

Заедно със Стоян с Варшавата и Сашо Дрона се хванахме да сменим вътрешната U-образна закрепваща скоба на моста към ресора. Беше сложена някаква от нещо и в резултат ресорът се беше плеко извил. Е, черната даде оригинална скоба. Сменихме я, всичко си дойде на мястото. По принцип съм купил и чисто нови ресори, но да видим кога ще се наканя да ги сменя комплект. Те и тия са си добре - колата не е свръх клекнала отзад и вози супер.

Понаместихме тръбопроводите под пода - дългият от отпред до задния мост на спирачките каза пук и се скъса. Локва спирачна течност и ненормативна лексика. Добре, че едни приятели откриха в склада точно такава дълга 3,40м тръба. Както с повечето руски части за ГАЗ, и тая не пасна без доработка. Направихме си нови лещи и сложихме старите холендри, че на новите резбата с еоказа оле - мале. Сменихме цялата спирачна течност, тока спира, преседях на подемника на тъмно сума време. Разгеле - оправихме се и имам спирачки.

На другия ден - ха, стоповете мъждукат независимо от положението на педала. Иван от ул. Козлодуй изрови нужната стоп машинка ВК12Б - същата е на Москвич 408. Сложих я и си купих още една за резерва. Пред магазина се засякох с Методи Кръстанов, та си спретнахме малък тест драйв на Москвич 412 и Волга. Дванайсетакът върви като змей и определено спира по-добре от Волгата.

Тръгнах за Бяла Слатина.


Кеф, колата върви супер. На Борован обаче километражът започна да вие като сирена. Опа! А„ забравих да кажа, че бях сменил и жилото тия дена с по-дълго, че старото идваше късо и стрелката подскачаше. Отвивам жилото и карам до Бяла Слатина без километраж.
С Драго (dragomir6 си изкарахме прекрасно.
Возих се на Ирбит и на ИЖ с кош (на две гуми)...


Километражът го оправих - взех спрей на Кастрол за мотоциклетни вериги и напръсках изобилно - при М21 над предавките в километража има отвор за мазане с кече - явно не е била достатъчно смазката. Минах 200 км и нито звук от километража, а работи идеално.
Оттам - отиваме на Скравена и после на Боженишки Урвич на банкет на Ботевградския ретро клуб. Събрахме се много колеги от БАК Ретро. Ядохме фантастично агне, дръпнах яко от сиропа и така.


През цялото време от Волгата тече масло на поразия от картера на съединителя. Набивка ли е? За 3000км? Или тапата на тунела на разпределителния вал се е пробила? Мистерия!
В неделя сутринта след банкета с Драго от Скравена вдигнахме Волгата. Драго легна и свали картерчето на съединителя. На празен ход - сухо. Малко газ и стана ясно какво се случва. Тече от набивката, и то от горната страна.
Другата седмица Волгата трябва да ме закара до Гърция и Турция на рали Марица. По кило на 100км масло и локви под колата не е добре.
Тази събота с Драго ще сменим набивката и живот и здраве, Волгата най-накрая ще е напълно изправна.
А иначе - върви супер, държи около 5 атм на маслото и е страшен кеф за каране.

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Да продължа историята за Волгата. Предишният ми разказ свършва в момента, когато беше ясно, че ще трябва да сменявам набивка на колянов вал поради силен теч на масло.
На 17.05.2019г стартира ретро рали "Марица" 2019, на което много исках да отида. още повече, организаторите избраха Волгата и я поставиха на всички материали за ралито - плакати, пътни книги и т.н. Хубаво, ама колата е развалена и на мене не ми се стои на едно място.

Огромна помощ ми оказа Драго от Скравена!
В събота - 10.05. сваляме картера на съединителя и се оказва, че набивка няма как да се смени на монтиран двигател (а на Варшава може). Яснооо, няма да е лесна тая битка! Моторът - вън!
Във вторник - 14.05. моторът на Волгата е натоварен на Нисата и вечерта го карам.


Сваляме картера, маслената помпа, ангренажния капак и черупките на основните лагери, за да можем да повдигнем коляновия вал и да сменим набивката.
Изненада! И петте основни лагера са задрали. Биелните са в отлично здраве, те са си нови. Валът е нов, на 3000км. Е, явно вече не е нов.
Няма как да я съберем така.
Сряда - мятам вала на шлайф, хората отреагираха за два часа. Шлайф 0,50. Комплект лагери ЗМЗ от магазина.
Следобедът обратно с Нисата... Събираме двигателя ударно.








Вечерта моторът е готов, с нови гарнитури и нов семеринг на ангренажния капак освен набивката и ремонта на вала.

Четвъртък Слагаме мотора. Волгата пали и работи добре. С жена ми сме решили да пътуваме вечерта. С Волгата с новите лагери. На Волгата нищо й няма и доволно ръмжи. Мина цели 30км (и поработи на място час и половина).
Събираме багажа. Пипаме детето, я да видим с термометър... Има температура.
Какво да правим? Аз отпадам, заминавай ти, аз ще гледам малкия. А на мене ми се ходи.
Сутринта в петък ставам в 5 часа Мерак ми е, а и съм поел ангажимент към организаторите...
Леко - леко с 60 км/ч по магистралата разработвам. Колата се държи отлично.
В 9:00 бях в Пловдив на паркинга на Панаира. Звъня - малкия няма температура вече. ЕЕЕ!


Тръгваме - първият етам е точна езда до Хасковски минерални бани.

Карам си със 70 и пристигнах точно на минутата. Похапнахме и тръгнахме за Гърция.
На Кърджали спряхме да заредим - дала ми е 14,5/100 газ. Никакви течове. Държи твърдо 5 атмосфери на маслото и точно под 80 на охладителната течност.

Поемаме за Маказа. Бойната група на съветските автомобили чака да премине. Милен и колегите, като разбраха за моите перипетии, не ме оставиха да карам сам, за което огромно благодаря!


Ето ме и в Гърция:




Пътищата бяха супер. Качихме се на магистралата и се отправихме към Александруполис.
С полицейски ескорт пристигнахме на пристанището.



Вторият етап от ралито беше Майсторско управление на площадка, на самия бряг на морето.
Бях минал вече достатъчно километри, нищо няма да й стане и газ! Дадох много добро време предвид габаритите и годините на колата.



Ето го и Бяло море!


Вечерта си изкарахме супер! Много благодаря на организаторите, които ме отличиха за проявената упоритост!
В събота сутринта тръгваме за Турция.
Организацията на ралито беше отлична, минахме много бързо границата.


Оттам се отправихме към град Узункьопрю, където беше третият етап от ралито - скоростен.
Турската полиция беше отцепила улиците, по които преминваме и отново - отлична организация!


Волгата вече на 500км - газ и мина доста чевръсто за Волга с три скорости. На финала бях със 100 по километраж.

Следобедът се отправихме към Одрин, където беше финала на ралито.


Вечерта закрихме ралито - страшно много ми хареса всичко!
В крайна сметка никакви проблеми и само приятни емоции - в неделя се разходихме из града, ядохме джигер тава, купихме разни сладки неща (бях награбил едни огромни торби, ама нали Волга ще ги вози).

Ето ни на Капитам Андреево:


Вече в България заредихме и газ - към София. Без никакво спиране стигнахме. Пак така - тихо и кротко с 80-90км/ч.
Изкарах си супер!

И за да има още по техническата част, в тая събота пак се хвърлихме под Волгите. Тоя път и под синята, и под черната.
Синята имаше луфт в шлиците на предната част на кардана и оттам идваха едни дразнещи вибрации при 85-90км/ч. В добавка задният мост беше разбит - нали е теглила ремаркета, не говорим за пробега й от сигурно 400000км за 55 години.
Реших да взема кардана и моста на черната, която може и да е гнила, но не е карана така душмански на село.
Речено - сторено. С небезизвестния мой комшия Митко се преборихме с двете Волги. Вдигаме, сваляме спирачните механизми и полуоските, откачаме самия мост...
Забавно приключение, омазахме се целите с адска мръсотия. Отлежах си под тотално гнила кола, в която са живяли гризачи...


Вечерта на фаровете на синята монтирахме бившия неин мост и кардана на черната - сега пак мога да си я мостя на манивела.

В крайна сметка, вече лошата вибрация я няма. "Новият" мост е по-неамортизиран и при все, че пак подвива леко, не хлопа и не ручи при пускане на газта.
Като че ли Волгата вече е в изправност. Да видим докога...

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Голямо приключение. Скоро имахме ретропарад и очаквах да си там. Поздрави

[sek.1]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

В сервизното ръководство на ГАЗ 24 пише че виенето от задния мост само влошава комфорта на возене Не вярвам да е по различно и при ГАЗ 21 .

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Благоевград го изтървах точно защото трябваше да оправя теча на масло. Андрей ме беше поканил и като знам колко хубав е парада, много ме беше яд.
За виенето - по принцип нищо не трябва да вие, но на Волгите виенето в малка степен си го има винаги. И при мен не е нещо кой знае какво, а тук опираме до мост от 50+ годишна съветска кола с пробег от поне 4-500000 км. Черната е била служебна в Градския народен съвет - Ловеч до 1977 (предполагам, че при 30000 на година още тогава е врътнала едни 300000), после е вървяла до 2011 или 2012г в Плевен при бащата на един колега. Въпреки километрите, състоянието на агрегатите е много добро. Примерно карданът не е грам разбит, за разлика от този на синята. И то пак бях купил нов кардан, ама се оказа за Латвия. Там предната част е с друга дължина, та взех само задната. И пак имаше голяма хлабина в шлиците.
Синята е теглила ремарке и в резултат за всичките тия повреди по трансмисията - освен че и тя е минала поне 300-400000км.
Черната е возила хора. Понеже очевидно е карана много, в някакъв момент още като държавна е претапицирана с актуален за 70-те лилав плат. Може да звучи зле, но реално е била много красива.
По думите на предния собственик, и моторът й е хубав. Поне твърдо има компресия, като знам как върти на манивела.
В крайна сметка съм много доволен - вече не тече масло от коляновия вал или картера, а и не тресе независимо от скоростта. Сега лятото ми се ще да я разходя и до някое море - Черно, Бяло, каквото дойде. М21 е много удобна кола за дълъг път. С лекота държи 80-90 км/ч, няма какво повече да се желае от кола, модел от 50-те.

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Волгата измина над 1000км до Добрич и обратно без никакви проблеми.
Много ми хареса вентилационната система. Има един хитър люк под таблото, който позволява въздухът директно да влиза в купето , след като мине през клапата под предното стъкло. В резултат свеж въздух постъпва без течение и може да се кара спокойно само с едно отворено триъгълно стъкло.
На отиване спрях само един път за зареждане. 500-те километра ги взех за 6 часа точно, което за кола на 55 години си е отличен резултат.
Не е никакъв проблем да се поддържат 100-110 км/ч. Заради големия двигател, Волгата върви и по баирите така, както на равно и не изостава от масовите съвременни коли. Ако караш с 60-70 би било огромен риск някой да те отнесе.

Организаторите на парада в Добрич отличиха Волгата с купа, за което много им благодаря.




Както се забелязва, на снимките няма нито едно петънце по каросерията. Сутринта преди парада двамата с Наско от Варна закарахме Волгите на мивката со Кауфланд в Добрич. Там се справиха отлично и колите бяха подготвени майсторски за парада.

В неделя се разходих и до Варна. С Росен и Наско с 412 си говорихме цяла сутрин в едно заведение. Към 12 реших да си ходя обратно.
Качих се на Волгата и си викам: Абе що не ида до морето? И без това входа на алеята беше близо. Пускам се аз по нанандолното и насреща колона коли броня в броня. Ще стане интересно на връщане.
В крайна сметка си слязох до брега. Къде - къде да спра и се шмугнах на една буна.
Морето - синьо, Волгата - синя, успях да не хвана никакви навлеци и се получиха прилични снимки.







На връщане пак никакви проблеми. Единствено, че слънцето светеше отпред и си ме опече. Все пак без климатик няма начин, то и да имаше пак щеше да ме опече. Пак карах доста чевръсто. Въпреки якото натискане на газта и адската горещина, Волгата си държи 80 градуса, както и трябва да бъде. Не можа да прегрее даже на бруталното задръстване на Витиня. Маса коли бяха прегрели и стояха с отворени капаци на банкета, а аз си минах като пич и нищо. Е, сложил съм 6-лопатна перка от УАЗ, но Волговият изцяло алуминиев мотор си е корава работа. Неслучайно и до ден днешен се монтира по джиповете.

Организацията на мероприятието беше отлична. Беше осигурен огромен охраняем паркинг на 500м от мястото на парада. Хотелът беше супер, ресторантът също. Изложението беше в градската градина - огромен парк на входа на Добрич откъм Варна. Въпреки, че е за първи път, дойдоха страшно много участници - както коли, така и мотоциклети. На мен ми беше много интересно да разгледам, при все, че ходя по събори от много години и съм понаучил колите на редовните участници. В случая обаче на другия край на България колите бяха нови за мен и много се изкефих.
Награждаването беше лично от кмета на Добрич. Жалко, че телевизиите не се усетиха и събитието беше отразено предимно в интернет.
От София бяхме само 3-4 участника, но пътя си е път - 500км.
Снимки тоя път направих много. Още повече, че се събрахме цели 6 Волги М21 - двете сини - една силистренска и една бивша силистренска (моята), две черни (от Варна и от Панагюрище), бялата кабриолет от Разград и зелената втора серия от Добрич.
Много предвоенни коли се изкараха - и то в наистина впечатлявщо състояние.

[turtey]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Тоя кабриолет заводски ли е?

[Джоу (x3mrjoe)]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Не. Имаше го някъде из темите, та е коментирано.