Tweet
За много години, колеги!
Волгата не съм я спирал. Малко със закъснение ще покажа малко снимки от пътешествията с нея. Лятото ходихме до Лакатник (няколко пъти - ресторантът много ни допада след ремонта преди няколко години), този конкретен път се качих до паметника (не успях да одера боята в храстите) и оттам през Миланово към Вършец и обратно през Бързия и Петрохан. Из дефилето без драми, даже поизпреварвах разни, дето се влачат съвсем.
На Петрохан от след Бързия до самия връх ме гонеше един Форд. Оказа се една дама - фотограф, та направи снимки на колата на самия Петрохан.
В един светъл ден се заех с пепелника и дръжките на предната седалка. Откак я имам, тези ключови елементи от интериора отсъстват.
По едно време взех една донорска седалка и карах с нея докато нейните се правеха. Тя си имаше всичко и го подарих на моя приятел Драго, на когото му трябваше за Варшавата (неговата е с волгови седалки). За мене си оставих от черната. Свалих какво що и последните три години се мотая с монтажа. И не можех да си измисля маркуч с плат за дръжките. А днес, а утре и то времето си минава. В крайна сметка сътворих това и съм доволен:
После пък ходихме до село Чавдар по Подбалканския и обратно през Панагюрище, Вакарел и Нови хан по стария път.
По идея на жена ми спретнахме фотосесия "На Бали".
Волгата си е тамън на къра. Както всички знаем, до появат на бусовете преди 20г, по селата много се караха Волги и Варшави освен Москвичите и Ладите. Теглич, багажник и газ... Тя и мойта е влачила, тя си знае само колко. След ремонта няма нищо общо с измлатения си стар вид. Толкова лъскави коли по полето не вирееха, ама нейсе, за кадъра става.
Декември се поразходих и на прясно навалял снежец.
IMG_20211219_151723555_HDR by M G, on Flickr
Покрай празниците, реших да оправя разни дреболии, които ме дразнят.
Разглобих антената на радиото и смених пръстенът, който уплътнява нейната основа към купето. Старият беше украински, сложих го при реставрацията на каросерията - значи 2018г. Нацепи се и започна да пропуска вода, а това не е никак приятно. Новият е руски, за сдобиването с него за пореден път ми помогна коегата Наско, за което много му благодаря. Та сложих нов пръстен и не тече. Ура!
Нещо ми преливаше карбуратора на бензиииин. Аз тая Волга открай време си я карам само на газ, та бензинът не ми е приоритет.
Е, колата си има здрав резервоар, бензин в него, помпата я правих 2021г, и и зобщо, всичко си е в изправност.
Решавам аз, че е игла, защото на всички карбуратори К-нещо си, тази игла е проблемна. ВИкам - ще слагам от Шкода 120. Имам нова за Шкода. Тръглавм да свалям филтърааа ииииии! Мизерия!
При някоя си разходка капакът на карбуратора се поразхлабил. Оттам 5-те килограма филтър почнали да се разхождат из пространството и да трошат всичко наред. Та - строшена планка на филтъра и строшен на парчета капак на карбуратора.
IMG_20211229_145613720 by M G, on Flickr
Действието се развива на 29.12.21г.
Викам си - а сега търси К-124 за Волга М-21! Звъня на Стоянчо и айде на обиколка за търсене на карбуратор.
Е, намерих си. Не съвсем нов, ама да речем, не много работил и на вид здрав. Платих си като поп и занесох новопридобитото съветско изделие вкъщи.
Да го пробия ли за газ? Намерих още някакви здрави корпуси и реших - ще го пробивам. Речено - сторено! Пробих, нарязах си резби и на 30.12. се хванах да монтирам.
На стария му се бяха разкачили разните му там лостови системи и се отказах да го реанимирам.
Та ето какво стана, монтирах го.
IMG_20211230_142053635_HDR by M G, on Flickr
И кво, и нищо. Колата запали от раз на бензин. Оказа се, че съм догодил нивото от раз.
Ааа, иглата! Ами иглата от Шкода 120 не става! Влиза много навътре и поплавъка не му стигат едни 4-5 мм да я достигне. Отидох и си купих една нова от Иван на ул. Козлодуй. Уплътненийцето е някакво ново, пластмасово, засега държи отлично.
За филтъра. Отидох, и свалих филтъра на черната Волга. Той е УАЗов се държи на конзола, а не е отгоре. Почистване, налях му масълце и го сложих на синята.
Не е оригинал, ама ми дреме. На 100% при него няма как да се изкърти иначе дефицитния и недотам евтин карбуратор. Пък и си е за тия мотори правен, отвиваш, завиваш и си е на място.
Е, тръгнах да търся масло и намерих още един здрав К-124. Стоял си е прибран... Класика.
С новия карбуратор Волгата върви отлично и на бензин, и на газ! Даже на бензин много ме изненада какъв ряз има тоя 2,4 мотор.
След Нова година, решихме с жената да се поразходим.
София - Нови Искър - Батулия - Бакьово - Ябланица...
IMG_20220103_122522634_HDR by M G, on Flickr
Това се пада по средата на Балкана, природата е фантастична.
IMG_20220103_131129907 by M G, on Flickr
Автомобилът не показа никакви забележки. Оправи се и невръщането напълно на газта. Оказа се заради разпада на лостовата система вътре в стария. Зегерки, шплентове, някой и друг винт липсваха...
Както се вижда, сезонът не съм го закривал, за да откривам нов. Всяка седмица гледам да намеря време и да се повозя на Волгата. След поставянето на новия карбуратор колата работи отлично на бензин и на газ.
Миналата събота реших да се разходя отново по Дефилето. С жена ми ходихме до село Бов и после до село Лакатник. Долу при реката са гарите - Гара Бов и Гара Лакатник. С годините и съвсем логично двете гари са станали може би по-населени от самите села, чиито имена носят. И двете села са на по няколко километра нагоре - на билото на Балкана в сравнително равни места.
Температурата беше около нулата. Парното работи без грешка. Интересно за толкова стара кола е, че отоплителната система има режим на рециркулация, при който става бързо затопляне на въздуха в каросерията. Затваряш външния въздух с люка пред челното стъкло. Отваряш люка под таблото и пускаш вентилатора. Въздухът се върти от под таблото през радиатора на парното към челното стъкло и съответно надолу под таблото и към задната седалка (долното лостче отляво на таблото е точно за това дали да духа само на стъклото, или и към краката).
В резултат спокойно си пътуваме без якета в кола на 60 години. Понеже съм карал доста коли от 50-те и 60-те - масово отоплението зимата е мираж, а при ето, Волгата си топли без проблем.
Гумите са M+S, което дава не лоши възможности на сняг.
Наумих си да се покатерим над село Бов. Колкото по-нагоре, толкова повече сняг. И като се засилих по един баир, а отдолу нечистено... Колкото и М21 да е висока и с добри гуми, в един момент си забоксува както се следва. Не можа да издрапа. Стръмно, сняг, нагоре не може. Леко - леко върнах назад с мотора и спирачките, за да не се хлъзне. Успях да не се пързулна в дерето, че щеше да ни пише във вестника. Обърнах на една отбивка след 30-40 метра и хайде обратно.
На снимката съм вече бая по-надолу в самото село Бов. Нищо не се пързаля, всичко е наред.
IMG_20220115_144744989_HDR by M G, on Flickr
На село Лакатник пък си беше чистено и опесъчено. Екстра, никакви кофти емоции.
Харесахме си една поляна и газ направо по снега. Кристално чист въздух, малко сняг и много слънце.
IMG_20220115_154741401 by M G, on Flickr
IMG_20220115_154710085 by M G, on Flickr
IMG_20220115_154134575 by M G, on Flickr
И вече по-надолу. Отсреща е Дефилето.
IMG_20220115_160558388 by M G, on Flickr
След цялата тази зимна веселба последва обстойно миене. Колкото и да е боядисана и консервирана, химикалите няма да й простят, ако не бъдат премахнати с вода и препарат. Прибрах си я чиста и суха и да видим къде ли пак ще се разхождам.
Волгата не съм я спирал. Малко със закъснение ще покажа малко снимки от пътешествията с нея. Лятото ходихме до Лакатник (няколко пъти - ресторантът много ни допада след ремонта преди няколко години), този конкретен път се качих до паметника (не успях да одера боята в храстите) и оттам през Миланово към Вършец и обратно през Бързия и Петрохан. Из дефилето без драми, даже поизпреварвах разни, дето се влачат съвсем.
На Петрохан от след Бързия до самия връх ме гонеше един Форд. Оказа се една дама - фотограф, та направи снимки на колата на самия Петрохан.
В един светъл ден се заех с пепелника и дръжките на предната седалка. Откак я имам, тези ключови елементи от интериора отсъстват.
По едно време взех една донорска седалка и карах с нея докато нейните се правеха. Тя си имаше всичко и го подарих на моя приятел Драго, на когото му трябваше за Варшавата (неговата е с волгови седалки). За мене си оставих от черната. Свалих какво що и последните три години се мотая с монтажа. И не можех да си измисля маркуч с плат за дръжките. А днес, а утре и то времето си минава. В крайна сметка сътворих това и съм доволен:
После пък ходихме до село Чавдар по Подбалканския и обратно през Панагюрище, Вакарел и Нови хан по стария път.
По идея на жена ми спретнахме фотосесия "На Бали".
Волгата си е тамън на къра. Както всички знаем, до появат на бусовете преди 20г, по селата много се караха Волги и Варшави освен Москвичите и Ладите. Теглич, багажник и газ... Тя и мойта е влачила, тя си знае само колко. След ремонта няма нищо общо с измлатения си стар вид. Толкова лъскави коли по полето не вирееха, ама нейсе, за кадъра става.
Декември се поразходих и на прясно навалял снежец.
IMG_20211219_151723555_HDR by M G, on FlickrПокрай празниците, реших да оправя разни дреболии, които ме дразнят.
Разглобих антената на радиото и смених пръстенът, който уплътнява нейната основа към купето. Старият беше украински, сложих го при реставрацията на каросерията - значи 2018г. Нацепи се и започна да пропуска вода, а това не е никак приятно. Новият е руски, за сдобиването с него за пореден път ми помогна коегата Наско, за което много му благодаря. Та сложих нов пръстен и не тече. Ура!
Нещо ми преливаше карбуратора на бензиииин. Аз тая Волга открай време си я карам само на газ, та бензинът не ми е приоритет.
Е, колата си има здрав резервоар, бензин в него, помпата я правих 2021г, и и зобщо, всичко си е в изправност.
Решавам аз, че е игла, защото на всички карбуратори К-нещо си, тази игла е проблемна. ВИкам - ще слагам от Шкода 120. Имам нова за Шкода. Тръглавм да свалям филтърааа ииииии! Мизерия!
При някоя си разходка капакът на карбуратора се поразхлабил. Оттам 5-те килограма филтър почнали да се разхождат из пространството и да трошат всичко наред. Та - строшена планка на филтъра и строшен на парчета капак на карбуратора.
IMG_20211229_145613720 by M G, on FlickrДействието се развива на 29.12.21г.
Викам си - а сега търси К-124 за Волга М-21! Звъня на Стоянчо и айде на обиколка за търсене на карбуратор.
Е, намерих си. Не съвсем нов, ама да речем, не много работил и на вид здрав. Платих си като поп и занесох новопридобитото съветско изделие вкъщи.
Да го пробия ли за газ? Намерих още някакви здрави корпуси и реших - ще го пробивам. Речено - сторено! Пробих, нарязах си резби и на 30.12. се хванах да монтирам.
На стария му се бяха разкачили разните му там лостови системи и се отказах да го реанимирам.
Та ето какво стана, монтирах го.
IMG_20211230_142053635_HDR by M G, on FlickrИ кво, и нищо. Колата запали от раз на бензин. Оказа се, че съм догодил нивото от раз.
Ааа, иглата! Ами иглата от Шкода 120 не става! Влиза много навътре и поплавъка не му стигат едни 4-5 мм да я достигне. Отидох и си купих една нова от Иван на ул. Козлодуй. Уплътненийцето е някакво ново, пластмасово, засега държи отлично.
За филтъра. Отидох, и свалих филтъра на черната Волга. Той е УАЗов се държи на конзола, а не е отгоре. Почистване, налях му масълце и го сложих на синята.
Не е оригинал, ама ми дреме. На 100% при него няма как да се изкърти иначе дефицитния и недотам евтин карбуратор. Пък и си е за тия мотори правен, отвиваш, завиваш и си е на място.
Е, тръгнах да търся масло и намерих още един здрав К-124. Стоял си е прибран... Класика.
С новия карбуратор Волгата върви отлично и на бензин, и на газ! Даже на бензин много ме изненада какъв ряз има тоя 2,4 мотор.
След Нова година, решихме с жената да се поразходим.
София - Нови Искър - Батулия - Бакьово - Ябланица...
IMG_20220103_122522634_HDR by M G, on FlickrТова се пада по средата на Балкана, природата е фантастична.
IMG_20220103_131129907 by M G, on FlickrАвтомобилът не показа никакви забележки. Оправи се и невръщането напълно на газта. Оказа се заради разпада на лостовата система вътре в стария. Зегерки, шплентове, някой и друг винт липсваха...
Както се вижда, сезонът не съм го закривал, за да откривам нов. Всяка седмица гледам да намеря време и да се повозя на Волгата. След поставянето на новия карбуратор колата работи отлично на бензин и на газ.
Миналата събота реших да се разходя отново по Дефилето. С жена ми ходихме до село Бов и после до село Лакатник. Долу при реката са гарите - Гара Бов и Гара Лакатник. С годините и съвсем логично двете гари са станали може би по-населени от самите села, чиито имена носят. И двете села са на по няколко километра нагоре - на билото на Балкана в сравнително равни места.
Температурата беше около нулата. Парното работи без грешка. Интересно за толкова стара кола е, че отоплителната система има режим на рециркулация, при който става бързо затопляне на въздуха в каросерията. Затваряш външния въздух с люка пред челното стъкло. Отваряш люка под таблото и пускаш вентилатора. Въздухът се върти от под таблото през радиатора на парното към челното стъкло и съответно надолу под таблото и към задната седалка (долното лостче отляво на таблото е точно за това дали да духа само на стъклото, или и към краката).
В резултат спокойно си пътуваме без якета в кола на 60 години. Понеже съм карал доста коли от 50-те и 60-те - масово отоплението зимата е мираж, а при ето, Волгата си топли без проблем.
Гумите са M+S, което дава не лоши възможности на сняг.
Наумих си да се покатерим над село Бов. Колкото по-нагоре, толкова повече сняг. И като се засилих по един баир, а отдолу нечистено... Колкото и М21 да е висока и с добри гуми, в един момент си забоксува както се следва. Не можа да издрапа. Стръмно, сняг, нагоре не може. Леко - леко върнах назад с мотора и спирачките, за да не се хлъзне. Успях да не се пързулна в дерето, че щеше да ни пише във вестника. Обърнах на една отбивка след 30-40 метра и хайде обратно.
На снимката съм вече бая по-надолу в самото село Бов. Нищо не се пързаля, всичко е наред.
IMG_20220115_144744989_HDR by M G, on FlickrНа село Лакатник пък си беше чистено и опесъчено. Екстра, никакви кофти емоции.
Харесахме си една поляна и газ направо по снега. Кристално чист въздух, малко сняг и много слънце.
IMG_20220115_154741401 by M G, on FlickrIMG_20220115_154710085 by M G, on FlickrIMG_20220115_154134575 by M G, on FlickrИ вече по-надолу. Отсреща е Дефилето.
IMG_20220115_160558388 by M G, on FlickrСлед цялата тази зимна веселба последва обстойно миене. Колкото и да е боядисана и консервирана, химикалите няма да й простят, ако не бъдат премахнати с вода и препарат. Прибрах си я чиста и суха и да видим къде ли пак ще се разхождам.
.
Коментар