Tweet
Българските ловци, които използват полуавтоматични оръжия, подобни на бойните, например ловен вариант на автомата "Калашников", трябва да се подготвят психически да се разделят с тях.
Забраната те да бъдат притежавани от физически лица е в утрешния дневен ред на министрите на вътрешните работи на ЕС, в който ще участва и вицепремиерката Румяна Бъчварова.
България е против тази забрана, научи Клуб Z от дипломатически източник. Правителството я смята за непропорционална на риска.
Мярката е част от проект за изменение на директива за режима на огнестрелните оръжия в ЕС, което Европейската комисия предложи заради атентатите в Париж от 13 ноември м.г., в които терористи убиха 130 души и раниха над 350.
Повечето от жертвите бяха разстреляни с незаконно закупени автомати "Калашников".
Българската позиция е, че забраната на полуавтоматични ловни оръжия, конструирани на базата на бойни, не може да се обоснове само с външната прилика между двете.
Ако ЕС все пак я въведе, тя ще задължи държавата за своя сметка да изкупи този тип оръжия от притежателите им и да ги извади от пазара.
За да стане това, трябват одобрение с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и съгласието на Европейския парламент.
В момента у нас не е известна оценка на въздействието на такава мярка, т.е. колко би струвала тя на бюджета и какви биха били загубите на производителите, търговците и собствениците на този вид ловни и спортни оръжия.
Пресцентърът на МВР поиска от Клуб Z официално запитване, за да отговори на този въпрос утре. В пресцентъра на Министерството на икономиката нямаше дежурен.
Обикновените ловни пушки са гладкоцевни. Тези, които са разработени възоснова на бойните огнестрелни оръжия, имат резба в цевта, която повишава далекобойността и точността им. Затова се наричат нарезни.
Те са от категория Б-7 в европейска директива 477 от 1991 година, а именно "полуавтоматични огнестрелни оръжия за цивилна употреба, които приличат на оръжия с автоматичен механизъм".
Мотивът на вносителя на промените е, че те биха могли да бъдат преработени, така че да станат като бойните.
Забраната им за частно притежание е един от пет спорни въпроса в предложената ревизия на директивата.
По други от тях България има положително становище. Така например страната ни е за това навсякъде в ЕС да се въведе минимална възраст от 18 години за притежаване на оръжие. Сега държавите-членки имат различни режими в това отношение.
Българското правителство подкрепя и евентуална забрана на продажбата на оръжие в интернет и задължителни психотестове при издаването на разрешително за притежание на оръжие.
от тук
Забраната те да бъдат притежавани от физически лица е в утрешния дневен ред на министрите на вътрешните работи на ЕС, в който ще участва и вицепремиерката Румяна Бъчварова.
България е против тази забрана, научи Клуб Z от дипломатически източник. Правителството я смята за непропорционална на риска.
Мярката е част от проект за изменение на директива за режима на огнестрелните оръжия в ЕС, което Европейската комисия предложи заради атентатите в Париж от 13 ноември м.г., в които терористи убиха 130 души и раниха над 350.
Повечето от жертвите бяха разстреляни с незаконно закупени автомати "Калашников".
Българската позиция е, че забраната на полуавтоматични ловни оръжия, конструирани на базата на бойни, не може да се обоснове само с външната прилика между двете.
Ако ЕС все пак я въведе, тя ще задължи държавата за своя сметка да изкупи този тип оръжия от притежателите им и да ги извади от пазара.
За да стане това, трябват одобрение с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и съгласието на Европейския парламент.
В момента у нас не е известна оценка на въздействието на такава мярка, т.е. колко би струвала тя на бюджета и какви биха били загубите на производителите, търговците и собствениците на този вид ловни и спортни оръжия.
Пресцентърът на МВР поиска от Клуб Z официално запитване, за да отговори на този въпрос утре. В пресцентъра на Министерството на икономиката нямаше дежурен.
Обикновените ловни пушки са гладкоцевни. Тези, които са разработени възоснова на бойните огнестрелни оръжия, имат резба в цевта, която повишава далекобойността и точността им. Затова се наричат нарезни.
"Членовете на Съюза на ловците и рибарите в България са около 120-140 хиляди. Всеки трети има нарезно оръжие. АК-47 в ловния му вариант, на полуавтоматична стрелба, струва между 350-400 лв. Отделно над 200 хил. имат и късо нарезно оръжие", каза пред Клуб Z Любомир Кольовски, дългогодишен ловец и член на съюза от 1989 година.
Ако това е вярно, значи в частни ръце у нас са поне 40 000 ловни нарезни оръжия, които струват минимум 14 милиона лева, ако се водим по цената на ловния АК-47. Не е ясно колко има в складовете на предприятията и на търговците на оръжие.Те са от категория Б-7 в европейска директива 477 от 1991 година, а именно "полуавтоматични огнестрелни оръжия за цивилна употреба, които приличат на оръжия с автоматичен механизъм".
Мотивът на вносителя на промените е, че те биха могли да бъдат преработени, така че да станат като бойните.
Забраната им за частно притежание е един от пет спорни въпроса в предложената ревизия на директивата.
По други от тях България има положително становище. Така например страната ни е за това навсякъде в ЕС да се въведе минимална възраст от 18 години за притежаване на оръжие. Сега държавите-членки имат различни режими в това отношение.
Българското правителство подкрепя и евентуална забрана на продажбата на оръжие в интернет и задължителни психотестове при издаването на разрешително за притежание на оръжие.
от тук
Няма кой да чете обаче,голям го вадят само.
Коментар