Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

[boy3m]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Май, че времето се гаври с нас навсякъде...там, където трябва да бъда след 3 седмици в момента е -2 и вали сняг

Тук евентуално, би трябвало да съм след 5 седмици, снимката е направена преди 5 дни...
[ATTACH=CONFIG]868337[/ATTACH]

Mного яко хвърля задната гума на таз моторетка.Бря....

Пожелавам скорошно подобрение на времето там и бързо разтопяване на нахвърлялия сняг.

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Както казва една съветска поговорка: "Плановете са мечти с пусков срок"..
Пусковият срок е утре. Ще пробвам 2-3 дена района и дано сефтето е сполучливо!

[boda nx]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Както казва една съветска поговорка: "Плановете са мечти с пусков срок"..
Пусковият срок е утре. Ще пробвам 2-3 дена района и дано сефтето е сполучливо!

успех и да снимаш,че да гледаме и ние!

[martiob]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Пиши къде ще ходиш, може да се засечем някъде ако е ми е наблизо

[Roninn]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Както казва една съветска поговорка: "Плановете са мечти с пусков срок"..
Пусковият срок е утре. Ще пробвам 2-3 дена района и дано сефтето е сполучливо!

Къде по точно?

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Плана е рано в Събота от София към Свиленград, към Узункопрю, после Дарданелите на запад, до ръба на полуострова. Там да пренощувам. В Неделя мотане пи брега. Ако всичко е ОК може до Чанаккале...
В Понеделник - прибиране.
На палатка.

[Roninn]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Плана е рано в Събота от София към Свиленград, към Узункопрю, после Дарданелите на запад, до ръба на полуострова. Там да пренощувам. В Неделя мотане пи брега. Ако всичко е ОК може до Чанаккале...
В Понеделник - прибиране.
На палатка.

Сам ли ще ходиш,не се обади?

[Edo]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Ей, хвана ме неподготвен - паспорта изтече преди две седмици и още не съм го подновил. Приятна разходка и дано имаш късмет с времето, че и аз мисля да карам утре, но прогнозата нещо хич не ми харесва!

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Отчитам грешката, че не потърсих сродни души тука, за което се извинявам, най-вече на Анатолий..
Сам ще ходя, да.
В 90-тата минута не се търси компания, но ще проверявам темата, живо-здраво поне до границата.

[ичиконти]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Айде успех и безаварийно...

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Малко за екскурзията.
За точно 48 часа се събраха 1281 км.
Всичките ми представи и очаквания се оправдаха, даже надминаха, и все в положителен аспект!
Основната ми цел на пътуването бе фарът Mehmetcik feneri, намиращ се в най-западната част на полуострова. Всичко останало бе бонус. Замечтах да отида до там, откакто си купих мотор.
Преди това. Станах в Събота около 4:30, в 5:30 излезнах от къщи за гаража. В 6:30 бях в гаража, а в 7:25 вече бях тръгнал. По пътя до границата - нищо интересно, Прохладно време, умерен трафик, идеално за каране.
На Капитан Андреево заварвам огромни опашки от тирове, а на самите гишета - от автомобили. Като съвестен гражданин се нареждам най-отзад. Вече е около 11 часа ипочва да напича. както съм се облякъл - почва да ме мъи жега. Тогава един българин от мацинствата ме вижда и ми казва: "минавай, инавай, няма какво да ги чакаш"...
(Тука да уточня, че не правя разлика между българи, турци, помаци, мацинства, понеже ще ползвам тези думи. За мене всички са равни и всичко зависи от човека).
Изпреварвам колоната и се мушкам възможно най-отпред... Идва моя ред. Всичко е ОК. Преди да потегля от бутката излиза българския полицаи и ми подвиква: "Чакай, чакай. Дай талона, че има някакво съвпадение с турската система"... При което си представям, как ще ми кажат, че мотора е краден или подобно и как плановете ще отидат на вятъра... Чакам справката около 20 минути, а след мене и всичките хора, които съм изпреварил. Връща се полицая, а аз от далеко: "Кво става?"...А той: "А? Ааа,няма проблем". Взимам талона и се отправям към търското ГКПП. Пак документи, услужливо предлагам да ми проверят куфара. Полицая само това чака. Рови вътре, нищо не си харесва. Пита ме на анфлийски: "Дрога?", а аз: "Дне съм чист"... И ме пуска...
Пътяпокрай Одрин е сравнително ненатоварен. Спазвам чинно ограниченията: 70, 90... Но местните си надуват покрай менес около и поне със 100 км/ч. Подминавам Одрин покрай околовръстното и се отправям на юг... Оътя е с хубав асфалт,ненатоварен. Постепенно се отпусвам и отварям клапана на карбуратора и почвам около 100-110 км/час...
На 50-60 км от границата е гр. Хавса. Спирам на кръстовището в града за да изчакамзелено.. Светва зелено, стискам ръчката за съединителя... и се къса жилото...
Избутвам мотора в страни и... За момента пак съм на никъде... Тогава монава един възрастен човек с мотопед, вижда ме, че се суетя около мотора, и ми обяснява, сочи с ръце, че отсреща има гумаджийница... Пак е нещо. Избутвам мотора 100 метра до гумаджийницата... На един от работещите там обяснявам" булгар-сефте-турки... и соча жилото. Човека ме разбира... вади телефона и се обажда някъде. СЛед 10 мин. идва един младеж. Оказва се, че на 200 метра от светофара има 3-4 сервиза за мотори/скутери! Късмет! Идва младежа, поглежда, прави успокоителни знаци и ми полказва къде да забутам машината. Забутвам до там, междувременно негов приятел ми помага и тика отзад. Майсторчето се връща след малко с чисто ново жило! Следва подмяна, проби. Всичко е повече от перфектно. Питам: "Кач пара?"... Нещо ми ми казват, не разбирам... Пишат ми с пръсти във въздуха: 20 лири... ОК, вадя 10 евро.Следва малко суетене, пресмятане.. При което един от присъстващите там отсича: "Таман!" при което си стискаме ръцете. Хората са доволни, даже пращат едно хлапе за Пепси. Пием пепси, "говорим си". Показвам им листа от принтера с маршрута. Те, "Ааа, атлас!"... Кефят се и ми обясняват, как Хонда е номер 1...
На снимката (от дяснона ляво): Аз, майстора, шефчето му, а зад нас един помак, който успя да си спомни няколко български думи.



Разделяме се като приятели и аз продължавам на юг..

[ВладиЧ]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Готино! Добре започва. Давай нататък....
В същност 20 лири сега са 10 лева, или 5 евро, ама толкова няма да го тъним, нали.... Важното е, че всичко е станало бързо и точно.

[s_s1]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

А аз се чудих къде да се мотам през трите почивни дни...
Само че това с палатките и с багажа е невъзможно за моя мотоциклет, че нямам място за багаж. Но пък хотели има много и за добри пари.

[boda nx]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

готино! очаквам продължението....

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Продължавам на юг. От гр. Хавса до Кавакьой пътя е еднообразен и скучен. Въпреки всичко си отварям очите на 4 и постоянно гледам в огледалата назад. В Турция явно дневните светлини не са задължителни и рядко някой ползва. Друго, че изпреварват, като минават много близко. Още - месните скутерджии съвсем нормално си изпреварват от дясно. Няколко пъти ми излизаха изневиделица. Продължавам да се придържам към ограниченията на скоростта + 20 отгоре.
При Кавакьой вече се открива гледка към Егейско море, в дясно. Отекчението отстъпва на удоволствието от гледката. Има островчета във водата и всичко това го виждаш някак отгоре, понеже се пътя се спуска от някакви височини. Кеф!
Има табели, много указателни знаци, чак се дразня в един момент, понеже го няма познатия момент на изненада
Карам към Галиполо. Тряфика се засилва в двете посоки. В Галиполи има невероятно задръстване от автобуси с туристи. Опашката е чак от табелата на града. Криво-ляво пробивам, като основно карам в насрещното. Пълно е с "трафик жандарма", но никой не прави проблем. Измъквам се и продължавам към Ечеабат.
Пътя започва да следва брега. На места е на метър от водата. В залива има огромен трафик на всякакви кораби и имах усе'ането, че в съседната лента е пълно с параходи. Всякакви чудовища по големина, форма, предназначение с изключение на ледоразбивач...
Същевременно в посока изток, насрещното платно, буквално вреше от туристически автобуси, които се връщаха от обиколка на забележителностите. Отчита и това като добър късмет, иначе щеше да бъде много трудно пътуване...
В Ечеабат историята със задръстването в Галиполи се повтори... След това нещата се поуспокоиха и станаха лежерни...
Наближавам крайната цел, когато виждам това, за което бях тръгнал: Mehmetcik feneri


Зад него има огромен месмориал с турски батареи и паметник, посветен на английските ВМС и загинали. Беше полупълно с хора, въпреки огромния паркинг.
Тръгвам да търся път към вара, знам че е черен. Влязох в гората, обикалям, почнаха табели в жълто, на турски, а отдолу с големи букви "Жандарма"... Връща се и срещам един човечец, тъкмо излиза от нивата с трактор. Махам му с ръка. До тогава не знаех, че е подходящ поздрава "Селам алейхум"... "Заговарям" го с мойте фрази: булгаристан-сефте-турки... Човека ме "разбира"... Соча фара и продължавам: фенер-чадър? Права знаци, че искам да спя на палатка до фара... Човека почва да обяснява нещо леко наставително, от което единствено схващам "Йок" и "жандарма"... Явно не дават. Разделяме се, махам му за довиждане...
излизам на пътя и се отправям към резервното място за преспиване, избрано от Гугъл мапса.
Попадам на полянка/паркинг до друг мемориалс перфектна гледка към пролива, фара, мемориала, селото и цялата околия!



Това ще бъде мястото за лагер, но не бързам с палатката, искам да се уверя, че няма да се сърди някой и изчаквам. Пристига автомобил младо семейство с три малки момченца. Влизат в мемориала.За щастие не се бавят много... Махам им с ръка, че искам да поговорим. Вече поздравявам и говоря по-усерено: "Селам алейхум, булгар-сефте-тюрк, чадър, проблем, жандарма?" ... и соча мотора и мястото... Мъжът се малко се чуди и казва, че "йок проблем". Идеално! Хората се качват в колата, а аз вадя консерва "Свинско варено", понеже не бях се хранил цял ден... Колата на семейството се бави,не тръгва и аз изчаквам търпеливо...

Тогава задната врата се отваря, от колата слизах две от момченцата, идват към мен... Приближават и ми подават кутия с бонбони....
Нямам думи! Взимамси един...Децата си тръгват щастлииви. Махам с ръка след колата....

Хапвам, вадя палатката, приготвям се за нощта. Идва втора кола до паркинга. Явно местни, баща и дъщеря. момичето говори английски. Пътам пак за проблеми, ако преспя тук. Момичето превежда на баща си, а той отговаря, че не е редно и жандармата би се сърдила. Имали хотел (пансион) в селото, да заповядам. Но аз държа на моето, че много обичам да спя сред приридата... Бащата се чуди...

Пита ме дали имам писалка (калем)... Нямам... Момичето дава. Бащата записва телефонен номер и казва: Обади ми се, ако имаш нужда от нещо или има проблеми.....


Малко снимки от лагера и мемориала:


Лягам си рано, уморен, доволен и шастлив!