Tweet
Понеже сме новоизпечени мотористи (книжките ги взехме на 18.12.) и мерак имаме много, решихме да прекараме празниците в Гърция. Моята моторетка (Honda TransAlp 650) я бях купил три седмици по-рано и бях карал общо около 200 км. Таня нямаше мотор, съответно след курса не беше минала и 1м. Но пък вече си беше харесала Yamaha Fazer 600. И понеже е работен човек, а не айляк като мен, ме командирова в с. Сапарево с майстора за оглед. Гледахме каквото гледахме и решението е взето!
На следващият ден (23.12.) докараха мотора пред КАТ, след 4 часа минахме успешно регистрацията и закарах Ямахата при майстора да обслужи предницата, че единият кол беше протекъл.
На 24.12. натоварих Транса и си чукнахме по обяд среща при майстора в Горна Баня, където се видяхме с едни приятели също със Фейзър. Те решиха да ни изпратят до Перник по магистралата, да загреем гумите, един вид. :-)
Това пътуване беше под знака "за първи път". Никога не бяхме правили нещата, които ни предстояха, с мотори.
В Сандански неприятно изпуснахме работното време на Кауфланд-а - затваряше в 16 ч. заради празниците. Леко и лежерно стигнахме границата вече на свечеряване, където успяхме да купим неща за похапване в крайпътен магазин. И понеже бях успял да забравя преходника за зареждане на телефона се върнахме към бензиностанцията на Шел, където намерихме такъв. Това обаче ни наложи да минем през с. Кулата за да се върнем на границата. В селото докато се оглеждах, спирайки, назад за Таня успях да изпусна мотора. В резултат единият страничен китайски куфар се счупи. За щастие си носех допълнителна лента с тресчотка и набързо закрепихме положението. И научих добър урок - спри, пък чак тогава се опитвай да си завъртиш главата на 180 градуса.
За първи път карахме на тъмно и хич не ни хареса. За това решихме да спим на близо до езерото Керкини. С малко залутване влязохме в село Акритохори и успяхме да се набутаме в черен път. За пръв път! ;-) По черно и на тъмно! В момента в който съвсем започна да се скапва пътя, спряхме. За наш късмет пред изоставена къща, в чиито двор си опънахме палатката.
Леко подмоткване и отново доста късно, към 11 ч. след оглед на моторите, потегляме.
Решихме да заобиколим езерото, по спомени от юг има доста приятен път покрай брега. Обаче кой да се сети, че южните брегове на езерото мият СЕВЕРНИТЕ склонове на хълмовете. Съответно на пътя имаше доста дебел слой скреж. Няма да ви казвам за кой път карахме в почти зимни условия. ;-)
Леко, бавно и внимателно стигнахме до обзорният пункт близо до стената.
Продължихме покрай Серес в посока Драма. Целта ни бе да стигнем изоставен курорт с минерални извори, който бяхме открили преди няколко години. През Амфиполи слезнахме на крайбрежният път за Кавала. Подминахме разклона за минералните извори, защото трябваше да попълним запасите от ядене и най-вече пиене. Така че отскочихме до Неа Перамос, на около 25 км. от отбивката. За наше щастие намерихме работещ магазин и заредихме доволно провизии. В крайна сметка хляба успяхме да си го занесем в София цял и непокътнат.
Пихме по едно кафе с паста, докато телефонът се зареждаше в заведението. Да, след като се наложи да купувам зареждалка, се оказа, че изводът за запалка на Транса не бачка. Както и да е, насладихме се на пастичките и се отправихме обратно към "курорта".
Нямам идея защо са го изоставили, обаче това ни даваше възможност да се насладим безплатно на горещата вода. Там има два закрити басейна, един голям открит (който беше целта ни) и няколко по-дребни открити. Опънахме палатката, тамън да убием малко време, докато хората в басейнчето излязат.
Тук е прието, ако има някой в басейна, останалите чинно да чакат, докато другите не излязат от водата.
В крайна сметка дойде и нашият ред. Супер готино изживяване е след каране да се разпльокаш в топлата вода. Тук температурата е идеална за дълго разкисване под звездното небе.
На другият ден сутринта повторихме процедурата.
Традиционно вече близо до обед потеглихме, но не за дълго. Спряхме на отбивката на главният път, за да похапнем на слънце.
След това пак минахме през Неа Перамос да заредим, после по крайбрежният път до Кавала. Там се качихме на магистралата до Ксанти, където избягнахме платеният участък и се отправихме през Комотини към Кърджали. Изядохме по супа и тръгнахме да търсим място за спане до язовир Тракиец. Той пък се оказа с голи брегове, но понеже вече се свечеряваше, останахме.
Разбира се, не минахме без огън. Доста пообиколих докато намеря дърва.
На другата сутрин бяхме изненадани от падналата слана.
Изчакахме да понапече и хванахме пътя за Асеновград.
Където един десен завой с намаляващ радиус ме изненада и влезнах в насрещното. Гумите минаваха по ръба на асфалта и от уплах подадох малко по-рязко газ. В резултат паднах за първи път в движение. С около 45 км./ч. Добре, че нямаше насрещно движение. Разминах се с дупки по якето и панталона и ожулени ръкавици. Мотора се прости с едното си огледало, поодраха му се пластмасите и вече счупеният куфар съвсем се дочупи.
Таня, която караше след мен прояви здрав разум и спря на отбивка малко по-надолу. С общи усилия изправихме мотора и поразпределихме багажа. Понеже не бях уверен, че може да се кара с един куфар от страни, го завързах на седалката зад мен.
След това продължихме към Пловдив с цел да ядем баклава на Старата джамия. Обаче ударихме на камък - цялото заведение беше резервирано. Друг път ще дойдем.
После се качихме на магистралата и газ към София. Малко преди Вакарел хубавото свърши. Както щастливо си карахме под ласкавите слънчеви лъчи внезапно се гмурнахме в столичната студена мъгла. Скоростта рязко падна до 60-70 км./ч.
Малко преди Църна маца не издържахме и спряхме на Петрола да се сгреем.
Без повече перипетии се прибрахме в къщи.
Ето приблизителният маршрут.
На следващият ден (23.12.) докараха мотора пред КАТ, след 4 часа минахме успешно регистрацията и закарах Ямахата при майстора да обслужи предницата, че единият кол беше протекъл.
На 24.12. натоварих Транса и си чукнахме по обяд среща при майстора в Горна Баня, където се видяхме с едни приятели също със Фейзър. Те решиха да ни изпратят до Перник по магистралата, да загреем гумите, един вид. :-)
Това пътуване беше под знака "за първи път". Никога не бяхме правили нещата, които ни предстояха, с мотори.
В Сандански неприятно изпуснахме работното време на Кауфланд-а - затваряше в 16 ч. заради празниците. Леко и лежерно стигнахме границата вече на свечеряване, където успяхме да купим неща за похапване в крайпътен магазин. И понеже бях успял да забравя преходника за зареждане на телефона се върнахме към бензиностанцията на Шел, където намерихме такъв. Това обаче ни наложи да минем през с. Кулата за да се върнем на границата. В селото докато се оглеждах, спирайки, назад за Таня успях да изпусна мотора. В резултат единият страничен китайски куфар се счупи. За щастие си носех допълнителна лента с тресчотка и набързо закрепихме положението. И научих добър урок - спри, пък чак тогава се опитвай да си завъртиш главата на 180 градуса.
За първи път карахме на тъмно и хич не ни хареса. За това решихме да спим на близо до езерото Керкини. С малко залутване влязохме в село Акритохори и успяхме да се набутаме в черен път. За пръв път! ;-) По черно и на тъмно! В момента в който съвсем започна да се скапва пътя, спряхме. За наш късмет пред изоставена къща, в чиито двор си опънахме палатката.
Леко подмоткване и отново доста късно, към 11 ч. след оглед на моторите, потегляме.
Решихме да заобиколим езерото, по спомени от юг има доста приятен път покрай брега. Обаче кой да се сети, че южните брегове на езерото мият СЕВЕРНИТЕ склонове на хълмовете. Съответно на пътя имаше доста дебел слой скреж. Няма да ви казвам за кой път карахме в почти зимни условия. ;-)
Леко, бавно и внимателно стигнахме до обзорният пункт близо до стената.
Продължихме покрай Серес в посока Драма. Целта ни бе да стигнем изоставен курорт с минерални извори, който бяхме открили преди няколко години. През Амфиполи слезнахме на крайбрежният път за Кавала. Подминахме разклона за минералните извори, защото трябваше да попълним запасите от ядене и най-вече пиене. Така че отскочихме до Неа Перамос, на около 25 км. от отбивката. За наше щастие намерихме работещ магазин и заредихме доволно провизии. В крайна сметка хляба успяхме да си го занесем в София цял и непокътнат.
Пихме по едно кафе с паста, докато телефонът се зареждаше в заведението. Да, след като се наложи да купувам зареждалка, се оказа, че изводът за запалка на Транса не бачка. Както и да е, насладихме се на пастичките и се отправихме обратно към "курорта".
Нямам идея защо са го изоставили, обаче това ни даваше възможност да се насладим безплатно на горещата вода. Там има два закрити басейна, един голям открит (който беше целта ни) и няколко по-дребни открити. Опънахме палатката, тамън да убием малко време, докато хората в басейнчето излязат.
Тук е прието, ако има някой в басейна, останалите чинно да чакат, докато другите не излязат от водата.
В крайна сметка дойде и нашият ред. Супер готино изживяване е след каране да се разпльокаш в топлата вода. Тук температурата е идеална за дълго разкисване под звездното небе.
На другият ден сутринта повторихме процедурата.
Традиционно вече близо до обед потеглихме, но не за дълго. Спряхме на отбивката на главният път, за да похапнем на слънце.
След това пак минахме през Неа Перамос да заредим, после по крайбрежният път до Кавала. Там се качихме на магистралата до Ксанти, където избягнахме платеният участък и се отправихме през Комотини към Кърджали. Изядохме по супа и тръгнахме да търсим място за спане до язовир Тракиец. Той пък се оказа с голи брегове, но понеже вече се свечеряваше, останахме.
Разбира се, не минахме без огън. Доста пообиколих докато намеря дърва.
На другата сутрин бяхме изненадани от падналата слана.
Изчакахме да понапече и хванахме пътя за Асеновград.
Където един десен завой с намаляващ радиус ме изненада и влезнах в насрещното. Гумите минаваха по ръба на асфалта и от уплах подадох малко по-рязко газ. В резултат паднах за първи път в движение. С около 45 км./ч. Добре, че нямаше насрещно движение. Разминах се с дупки по якето и панталона и ожулени ръкавици. Мотора се прости с едното си огледало, поодраха му се пластмасите и вече счупеният куфар съвсем се дочупи.
Таня, която караше след мен прояви здрав разум и спря на отбивка малко по-надолу. С общи усилия изправихме мотора и поразпределихме багажа. Понеже не бях уверен, че може да се кара с един куфар от страни, го завързах на седалката зад мен.
След това продължихме към Пловдив с цел да ядем баклава на Старата джамия. Обаче ударихме на камък - цялото заведение беше резервирано. Друг път ще дойдем.
После се качихме на магистралата и газ към София. Малко преди Вакарел хубавото свърши. Както щастливо си карахме под ласкавите слънчеви лъчи внезапно се гмурнахме в столичната студена мъгла. Скоростта рязко падна до 60-70 км./ч.
Малко преди Църна маца не издържахме и спряхме на Петрола да се сгреем.
Без повече перипетии се прибрахме в къщи.
Ето приблизителният маршрут.
Коментар