Tweet
Здравейте,
Като продължение на една нагласена и в комунистически стил анкета във Фейсбук, очевидно на мен ми се падна честта да опиша едно различно пътуване до Румъния от гледна точка на голямата група, която се заформи J
https://web.facebook.com/groups/4811...712/?qa_ref=qd
Въпреки, нагласения характер, все пак бях обещал да го направя между Коледа и Нова Година, а както се казва обещаното си обещано.
Бяхме ходили с Гошо и компания (Илко, Гоши, Илича – жена му и баща му) през 2011-та до Трансалпина и Трансфагарашан и от няколко години се канихме пак да повторим този маршрут. Румъния и по конкретно двата прохода са сравнително близка дестинация, а пък от друга страна са доста подобни на Алпийските проходи и доставят страхотно удоволствие на две колела и може да се направи за един уикенд време J
С Гошо бяхме сложили дата за началото на Август, като оптимално време за самите проходи. Идеята беше донякъде да повторим предишното пътува, като след среща и с Варненската група идеята се поразшири малко…….. Емил беше набелязал и няколко солни мини, като тази в Турда изглеждаше сравнително най- близо до нашия примерен маршрут. Този път решихме да направим пътуването с един ден повече, т.е. вместо един уикенд да го удължим за 3 дни, като идеята беше горе- долу такава:
Петък: фокус Трансалпина, нощувка например в Хунедоара:
Видин – Хунедоара
Събота: по- малко каране - фокус: Солната мина в Турда..... аз лично за първи път чувах за нея.
http://www.peika.bg/statia/Solnata_m...a_i.89539.html
Хунедоара – Солната мина в Турда - Сигишоара
Неделя: фокус Трансфагарашан и прибиране обратно...... най- вероятно тъй като към момента сме група от Видин, София и Варна, след прохода, някъде около Curtea de Arges ще се разделим .... който е за Варна - към Букурещ, а който е за София - към Оряхово..... така като го гледам през Гугъл си се очертава стегнато каране - до София около 600км и над 10 часа + пресичането на Дунав с ферибот .... не е изключено прибирането да е по тъмно:
Сигишоара – Трансфагарашан - София
Както подобава беше отворена и тема в Bikerz, като Емо също я промотира и в BAG Facebook групата и започна да става наистина интересно:
http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=56492
http://balkanmotoadv.com/bg/news/tra...agarashan.html
Аз лично в един момент взех да се плаша, тъй като не липсваше интерес и започна да се очертава сериозна група, а Емо някак си успя да ме натресе и като нещо като организатор, заедно с Гошо и него….. като в последствие някак си почти и успя да абдикира
. Този пътепис пък донякъде ми дава възможност да му се реванширам, т.е. с известна нотка на закачка да му върна топката
Очертаваше се сериозна група, с две точки на тръгване – от Запад (Видин) и от Изток (Русе). Аз бях от „Западната група“, като ние решихме да тръгнем в четвъртък след работа, да преспим във Видин (където да се съберем всички) и петък сутринта да тръгнем заедно. „Източната“ група трябваше да я води Емил (Иванов) или за да не стане объркване ще му казвам само „Емо“ J…. тъй като от Варна има още един Емил- Емо Герчев….. Та Емо беше сложил място на тяхната среща в петък между 8:00 и 8:30 на кръговото преди Дунав Мост……. Среща, която май само той пропусна…. Бил се е нещо разхлабил и разстройл J
Идеята след това беше среща в Новачи – малко градче в подножието на Трасалпина.
Западната група се очертаваше следната: - Аз, Гошо, Радо и Жена му, Любо, Деян и Ицо (Ичиконти)….. Имахме и уговорка със Свилен, за среща направо в Румъния (тъй като той тръгваше от Плевен)…..т.е. общо 7.
Източната група беше – Емо Дългия (който в последствие не дойде за срещата), Емо Герчев, Дарин, Ицо (Horizon), Серго – 4 мотра….
И понеже стана много сух текст, а пък и пътуването премина в много шеги и закачки….. Емо все пак се включи в групата в събота вечерта в Сигишура, заедно с Милен като беше посрещнат подобаващо…. със „специална“ тапа, за да не зацапва свещта
Дано да не изпускам някой, но цялата група стана 7 мотора (Запад) + 4 мотора (Изток) + 2 мотора (Емо и Милен в събота), т.е. общо 13 мотора….. да си призная няколко дни преди пътуването вече се очертаваше група от 10+ мотора и аз бях започнал леко да се плаша – ето копи- пейст от чат с Гошо няколко дни преди пътуването:
Нещо сериозна група се оформя ...... чак започвам да се плаша J От моя опит 2-3..... максимум 4 човека е оптимален вариант, а тук май се очертават 10+ мотора...... дано да няма изненади..... още повече, че с някои от хората не сме се виждали никога J Има вариант да станем като Тур Дюо Франс..... ако не се разделим на по- малки групи J
Както винаги, отговора на Гошо беше кратък, но изчерпателен
“Каквото – такова”
На практика се получи, че в нито един момент не бяхме всички 13 мотора заедно, а както и се очакваше групата се разби на 2-3 подгрупи, в предвид различните приоритети на хората, с идеята да се засичаме вечерите, което поради една или друга причина не се получи J. Но пък пътуването се получи много добре…. с много смях и закачки и може би най- важното, завърши с много нови приятелства
Ето, че започна и същинското пътуване, поне за западната група.
В четвъртък след работа имахме уговорка за среща в Костиброд с Любо и Деян – оттам през Петрохан за Видин стигнахме директно без да спираме. Гошо ни беше запазил хотел, където се срещнахме и с Радо и Жена му и Ицо (Ичиконти) и вечерта всички излязохме заедно да обсъдим плана за следващите два дни…. Имахме желание да седнем на някое от корабчетата – ресторанти на Дунава, но в крайна сметка седнахме на една пицария….. чухме се с Варненската група- направихме уговорка за среща в Новачи…. за която в последствие или те закъсняха или ние подранихме – не помня вече…. може би отчасти и двете Снимки от този ден нямам – той си беше и често логистичен за началото на пътешествието.
На следващия ден станахме рано и минавайки пред Дунав Мост 2, подкарахме през скучните и равнинни Румънски пътища на север от Дунав. Движехме се стегнато и след като ес срещнахме със Свилен на OMV в Крайова, потеглихме отново към мястото на срещата с Източната група в гр. Новачи. За разнообразие от скучните и равни пътища в Румъния имаше доста ремонти
Съдейки по времето от снимките в Новачи сме били към 13:30, а пък на Трансалпина сме започнали да катерим към 15:30, т.е. грешката Изток- Запад е била към 2 часа….. хубавото поне е, че се намерихме, тъй като в един момент имахме известни съмнения за това J
Събирайки се в „Източната група“, започнаха и първите „специфики“ на група от 10+ мотора…. Ние вече бяхме хапнали и доволно изчакали няколко часа, докато колегите от Изток бяха карали доста повече (Серго от Бургас) беше тръгнал може би към 5:00, та те останаха в една кръчма да хапнат, а ние отпрашихме нагоре….. маршрута беше ясен – щяхме да се хванем някъде по пътя J
Трансалпина – изкачването от Юг на Север:
Билото на Трасалпина е доста различно от билата на повечето проходи – дълго и полегато, като за няколко километра пътя се вие по самото било. Някъде там решихме да изчакам и другите, като допълнителна мотивация беше, че беше започнало и да вали J
Скриехме се в едно капанче, където пихме чай, кафе, безалкохолна бира, Гошо си купи и някакъв местен алкохол, а и Ицо пробва и местната мамалига:
Не след дълго пристигна и „Източната“ група J…. Дъжда вече беше спря и голяма раздумка се заформи…. Кой как пътувал, кой закъснял/кой подранил и т.н. J
Радо отпраши, към Хунедоара, където имаше запазена квартира….. с уговорката, че вечерта е се видим в града….. В последствие се оказа, че аз и част от нас повече не се видяхме с него J , просто програмата се променяше в движение съобразно обстоятелствата от придвижване на 10+ мотора, както и различните интереси J
Пускането надолу също беше интересно, макар и леко хлъзгаво, както и от време на време се появяваха и неочаквани препятствия J
Друго което ми направи впечатление още при първото ми ходене преди 4 години е, че Румънците сериозно ходят на пикник в природата, когато са свободни. Буквално всяко удобно място около пътя се използва ….. мероприятия заедно със семейството и приятелите - забавления, скара….. с две думи хората обичат да са сред природата.
Долу на едно кръстовище се изчакахме, за да не стане някакво объркване… аз си купих малини от хора на пътя, които не особено предвидливо сложих в чантата на резервоара с идеята да ги измия на следващата бензиностанция….. е не лош компот се получи, част от който ми беше в чантата J
На кръстовището бях стигнал от първите и успях да направя една поредица от снимки:
След това към Петрошани в един момент пътя стана доста лош, но пък от тук някъде започна едно сериозна въртене на моторите и не беше лесно човек да се ориентира кой с кой мотор е….. изведнъж гледам Тигъра на Гошо скача смело по дупките….. а то го карал Геречев …. Добър подход за да не се притеснява човек от лошите пътища J
Накрая се събрахме, като узурпирахме качествено едно кръстовище…. Не знам как се получи, но хората се чудеха от къде да ни заобикалят J
Посоката беше Хунедоара, като си беше сериозна група за водене….. докъдето се вижда в огледалата, само мотори …. Явно съм успял да направя някоя снимка назад в движение
В един момент Герчев поведе, явно ми привършваше горивото…. как ги прави тези номера – хем е с голям резервоар, хем първи приключва J. Та около Герчев винаги е интересно и този път успя да „стегне“ колоната с едно рязко спиране….. объркал се, че било бензиностанция J. Накрая заредихме, та успяхме да успокоим Герчев
На тръгване от бензиностанцията в първия град успяхме и да изръсим Ицо (Ичиконти) …. Аз като минах през светофара имаше около 20ина секунди, но явно за последния човек от колоната не са стигнали – после минахме през няколко кръгови и с Ицо се видяхме чак вечерта в къмпинга – Браво, че беше успял да го намери сам J
До къмпинга успяхме и да се наГПСим ….. по точно хванахме отбивката, но изглеждаше малко офроуд та продължихме и направихме и малко излишен панорамен тур през Хунедоара, по някакъв начин намерихме къмпинга, който Гошо беше отбелязал, като Дарин и Серго, не изневерявайки на себе си, отидоха на хотел ….. ние някак успяхме да опънем точно преди смръкване, като дори с Гошо и Любо се изкъпахме в езерото J
Къмпинга го беше намерил Гошо, като се оказа, че е пълен и няма места, но хората се смилиха над нас и ни настаниха….. Герчев си избра най- стратегическото мястото близо до кучето…. Да му пази мотора J
Къмпинга се казва Ledo, близо е до Хунедоара…. Нормален къмпинг, само дето нямаше топла вода J
https://web.facebook.com/campingledo.cincis
Плановете за вечерта бяха да обиколим Хунедоара, където да се засечем с Радо, но тъй като закъсняхме, решихме да останем в къмпинга, където хванахме последните поръчки от ресторантчето….. добре се получи – скара, бира, раздумки, а и Гошо извади онази местната ракия или какъвто там алкохол беше, която беше купил от Трасалпина J
Като продължение на една нагласена и в комунистически стил анкета във Фейсбук, очевидно на мен ми се падна честта да опиша едно различно пътуване до Румъния от гледна точка на голямата група, която се заформи J
https://web.facebook.com/groups/4811...712/?qa_ref=qd
Въпреки, нагласения характер, все пак бях обещал да го направя между Коледа и Нова Година, а както се казва обещаното си обещано.
Бяхме ходили с Гошо и компания (Илко, Гоши, Илича – жена му и баща му) през 2011-та до Трансалпина и Трансфагарашан и от няколко години се канихме пак да повторим този маршрут. Румъния и по конкретно двата прохода са сравнително близка дестинация, а пък от друга страна са доста подобни на Алпийските проходи и доставят страхотно удоволствие на две колела и може да се направи за един уикенд време J
С Гошо бяхме сложили дата за началото на Август, като оптимално време за самите проходи. Идеята беше донякъде да повторим предишното пътува, като след среща и с Варненската група идеята се поразшири малко…….. Емил беше набелязал и няколко солни мини, като тази в Турда изглеждаше сравнително най- близо до нашия примерен маршрут. Този път решихме да направим пътуването с един ден повече, т.е. вместо един уикенд да го удължим за 3 дни, като идеята беше горе- долу такава:
Петък: фокус Трансалпина, нощувка например в Хунедоара:
Видин – Хунедоара
Събота: по- малко каране - фокус: Солната мина в Турда..... аз лично за първи път чувах за нея.
http://www.peika.bg/statia/Solnata_m...a_i.89539.html
Хунедоара – Солната мина в Турда - Сигишоара
Неделя: фокус Трансфагарашан и прибиране обратно...... най- вероятно тъй като към момента сме група от Видин, София и Варна, след прохода, някъде около Curtea de Arges ще се разделим .... който е за Варна - към Букурещ, а който е за София - към Оряхово..... така като го гледам през Гугъл си се очертава стегнато каране - до София около 600км и над 10 часа + пресичането на Дунав с ферибот .... не е изключено прибирането да е по тъмно:
Сигишоара – Трансфагарашан - София
Както подобава беше отворена и тема в Bikerz, като Емо също я промотира и в BAG Facebook групата и започна да става наистина интересно:
http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=56492
http://balkanmotoadv.com/bg/news/tra...agarashan.html
Аз лично в един момент взех да се плаша, тъй като не липсваше интерес и започна да се очертава сериозна група, а Емо някак си успя да ме натресе и като нещо като организатор, заедно с Гошо и него….. като в последствие някак си почти и успя да абдикира
. Този пътепис пък донякъде ми дава възможност да му се реванширам, т.е. с известна нотка на закачка да му върна топката Очертаваше се сериозна група, с две точки на тръгване – от Запад (Видин) и от Изток (Русе). Аз бях от „Западната група“, като ние решихме да тръгнем в четвъртък след работа, да преспим във Видин (където да се съберем всички) и петък сутринта да тръгнем заедно. „Източната“ група трябваше да я води Емил (Иванов) или за да не стане объркване ще му казвам само „Емо“ J…. тъй като от Варна има още един Емил- Емо Герчев….. Та Емо беше сложил място на тяхната среща в петък между 8:00 и 8:30 на кръговото преди Дунав Мост……. Среща, която май само той пропусна…. Бил се е нещо разхлабил и разстройл J
Идеята след това беше среща в Новачи – малко градче в подножието на Трасалпина.
Западната група се очертаваше следната: - Аз, Гошо, Радо и Жена му, Любо, Деян и Ицо (Ичиконти)….. Имахме и уговорка със Свилен, за среща направо в Румъния (тъй като той тръгваше от Плевен)…..т.е. общо 7.
Източната група беше – Емо Дългия (който в последствие не дойде за срещата), Емо Герчев, Дарин, Ицо (Horizon), Серго – 4 мотра….
И понеже стана много сух текст, а пък и пътуването премина в много шеги и закачки….. Емо все пак се включи в групата в събота вечерта в Сигишура, заедно с Милен като беше посрещнат подобаващо…. със „специална“ тапа, за да не зацапва свещта
Дано да не изпускам някой, но цялата група стана 7 мотора (Запад) + 4 мотора (Изток) + 2 мотора (Емо и Милен в събота), т.е. общо 13 мотора….. да си призная няколко дни преди пътуването вече се очертаваше група от 10+ мотора и аз бях започнал леко да се плаша – ето копи- пейст от чат с Гошо няколко дни преди пътуването:
Нещо сериозна група се оформя ...... чак започвам да се плаша J От моя опит 2-3..... максимум 4 човека е оптимален вариант, а тук май се очертават 10+ мотора...... дано да няма изненади..... още повече, че с някои от хората не сме се виждали никога J Има вариант да станем като Тур Дюо Франс..... ако не се разделим на по- малки групи J
Както винаги, отговора на Гошо беше кратък, но изчерпателен
“Каквото – такова”
На практика се получи, че в нито един момент не бяхме всички 13 мотора заедно, а както и се очакваше групата се разби на 2-3 подгрупи, в предвид различните приоритети на хората, с идеята да се засичаме вечерите, което поради една или друга причина не се получи J. Но пък пътуването се получи много добре…. с много смях и закачки и може би най- важното, завърши с много нови приятелства
Ето, че започна и същинското пътуване, поне за западната група.
В четвъртък след работа имахме уговорка за среща в Костиброд с Любо и Деян – оттам през Петрохан за Видин стигнахме директно без да спираме. Гошо ни беше запазил хотел, където се срещнахме и с Радо и Жена му и Ицо (Ичиконти) и вечерта всички излязохме заедно да обсъдим плана за следващите два дни…. Имахме желание да седнем на някое от корабчетата – ресторанти на Дунава, но в крайна сметка седнахме на една пицария….. чухме се с Варненската група- направихме уговорка за среща в Новачи…. за която в последствие или те закъсняха или ние подранихме – не помня вече…. може би отчасти и двете
Снимки от този ден нямам – той си беше и често логистичен за началото на пътешествието. На следващия ден станахме рано и минавайки пред Дунав Мост 2, подкарахме през скучните и равнинни Румънски пътища на север от Дунав. Движехме се стегнато и след като ес срещнахме със Свилен на OMV в Крайова, потеглихме отново към мястото на срещата с Източната група в гр. Новачи. За разнообразие от скучните и равни пътища в Румъния имаше доста ремонти
Съдейки по времето от снимките в Новачи сме били към 13:30, а пък на Трансалпина сме започнали да катерим към 15:30, т.е. грешката Изток- Запад е била към 2 часа….. хубавото поне е, че се намерихме, тъй като в един момент имахме известни съмнения за това J
Събирайки се в „Източната група“, започнаха и първите „специфики“ на група от 10+ мотора…. Ние вече бяхме хапнали и доволно изчакали няколко часа, докато колегите от Изток бяха карали доста повече (Серго от Бургас) беше тръгнал може би към 5:00, та те останаха в една кръчма да хапнат, а ние отпрашихме нагоре….. маршрута беше ясен – щяхме да се хванем някъде по пътя J
Трансалпина – изкачването от Юг на Север:
Билото на Трасалпина е доста различно от билата на повечето проходи – дълго и полегато, като за няколко километра пътя се вие по самото било. Някъде там решихме да изчакам и другите, като допълнителна мотивация беше, че беше започнало и да вали J
Скриехме се в едно капанче, където пихме чай, кафе, безалкохолна бира, Гошо си купи и някакъв местен алкохол, а и Ицо пробва и местната мамалига:
Не след дълго пристигна и „Източната“ група J…. Дъжда вече беше спря и голяма раздумка се заформи…. Кой как пътувал, кой закъснял/кой подранил и т.н. J
Радо отпраши, към Хунедоара, където имаше запазена квартира….. с уговорката, че вечерта е се видим в града….. В последствие се оказа, че аз и част от нас повече не се видяхме с него J , просто програмата се променяше в движение съобразно обстоятелствата от придвижване на 10+ мотора, както и различните интереси J
Пускането надолу също беше интересно, макар и леко хлъзгаво, както и от време на време се появяваха и неочаквани препятствия J
Друго което ми направи впечатление още при първото ми ходене преди 4 години е, че Румънците сериозно ходят на пикник в природата, когато са свободни. Буквално всяко удобно място около пътя се използва ….. мероприятия заедно със семейството и приятелите - забавления, скара….. с две думи хората обичат да са сред природата.
Долу на едно кръстовище се изчакахме, за да не стане някакво объркване… аз си купих малини от хора на пътя, които не особено предвидливо сложих в чантата на резервоара с идеята да ги измия на следващата бензиностанция….. е не лош компот се получи, част от който ми беше в чантата J
На кръстовището бях стигнал от първите и успях да направя една поредица от снимки:
След това към Петрошани в един момент пътя стана доста лош, но пък от тук някъде започна едно сериозна въртене на моторите и не беше лесно човек да се ориентира кой с кой мотор е….. изведнъж гледам Тигъра на Гошо скача смело по дупките….. а то го карал Геречев …. Добър подход за да не се притеснява човек от лошите пътища J
Накрая се събрахме, като узурпирахме качествено едно кръстовище…. Не знам как се получи, но хората се чудеха от къде да ни заобикалят J
Посоката беше Хунедоара, като си беше сериозна група за водене….. докъдето се вижда в огледалата, само мотори …. Явно съм успял да направя някоя снимка назад в движение
В един момент Герчев поведе, явно ми привършваше горивото…. как ги прави тези номера – хем е с голям резервоар, хем първи приключва J. Та около Герчев винаги е интересно и този път успя да „стегне“ колоната с едно рязко спиране….. объркал се, че било бензиностанция J. Накрая заредихме, та успяхме да успокоим Герчев
На тръгване от бензиностанцията в първия град успяхме и да изръсим Ицо (Ичиконти) …. Аз като минах през светофара имаше около 20ина секунди, но явно за последния човек от колоната не са стигнали – после минахме през няколко кръгови и с Ицо се видяхме чак вечерта в къмпинга – Браво, че беше успял да го намери сам J
До къмпинга успяхме и да се наГПСим ….. по точно хванахме отбивката, но изглеждаше малко офроуд та продължихме и направихме и малко излишен панорамен тур през Хунедоара, по някакъв начин намерихме къмпинга, който Гошо беше отбелязал, като Дарин и Серго, не изневерявайки на себе си, отидоха на хотел ….. ние някак успяхме да опънем точно преди смръкване, като дори с Гошо и Любо се изкъпахме в езерото J
Къмпинга го беше намерил Гошо, като се оказа, че е пълен и няма места, но хората се смилиха над нас и ни настаниха….. Герчев си избра най- стратегическото мястото близо до кучето…. Да му пази мотора J
Къмпинга се казва Ledo, близо е до Хунедоара…. Нормален къмпинг, само дето нямаше топла вода J
https://web.facebook.com/campingledo.cincis
Плановете за вечерта бяха да обиколим Хунедоара, където да се засечем с Радо, но тъй като закъсняхме, решихме да останем в къмпинга, където хванахме последните поръчки от ресторантчето….. добре се получи – скара, бира, раздумки, а и Гошо извади онази местната ракия или какъвто там алкохол беше, която беше купил от Трасалпина J
.....
Фърлиха ме в размишление, 
Филмчето с Магната също е добро. Аз харесвам такива филми без никакви музики на заден план, а само със звукът на мотора... Карах навремето над 4 години точно такава Магна 750 кубика. Води се V 45 защото е V-образен четирицилиндров двигател, а цифрата 45 означава 45 кубически инча по американската скала, или 750 кубически сантиметра по нашенско.
Коментар