От: На ски в Австрия 02.01.16-09.01.16г.
Да, дължа Ви този разказ. Обещал съм.
Ще разказвам малко по малко.
Посрещнахме 2016 г. в София.
На 01.01.2016 г. в 8.30 ч. вече бяхме на изхода на София по посока Сърбия. В 9.05ч. вече бяхме пресекли границата. В Сърбия нямаше отворено нищо, нито кафене, нито пекар, ни ресторант. В 14.30 часа бяхме на границата със Хърватска. Чакахме близо 4 часа. Беше ужасна навалица, изкарах 3.5 часа държейки спирачка и газ на джипа и гледайки навсякъде да не ни прецака някой. Оставих замалко сина ми да мърда джипа и веднага се намериха няколко нахалника да го изпреварят. По закона на всемирната гадост опашката на която се наредиш върви най-бавно. С много изхабени нерви и 1/2 резервоар газ минахме без други щети границата. Към 18 и нщо часа бяхме вече в Загреб и си търсехме резервираната стая. Настанихме се и тръгнахме пеша да търсим ресторант или магазин, но не намерихме нищо отворено. Само пекар работеше, но още месеше и нямаше още опечен хляб. След доста обикаляне на автогарата си купихме по 1 дюнер и в стаята отворихме дисагите. Пийнахме хапнахме, метнахме по един душ и положихме канчета. На сутринта първо атакувахме пекаря, купихме си хляб и закуски, но в кафенетата ни отказаха да вземат нашите евра. Пак ктигнахе до автогарата и сменихме пари. Пихме кафе, заредихме газ и продължихме към Словения. Чакахме на границата около 40 мин. В 16ч. бяхме на адреса в Цел ам зее...
Да, дължа Ви този разказ. Обещал съм.
Ще разказвам малко по малко.
Посрещнахме 2016 г. в София.
На 01.01.2016 г. в 8.30 ч. вече бяхме на изхода на София по посока Сърбия. В 9.05ч. вече бяхме пресекли границата. В Сърбия нямаше отворено нищо, нито кафене, нито пекар, ни ресторант. В 14.30 часа бяхме на границата със Хърватска. Чакахме близо 4 часа. Беше ужасна навалица, изкарах 3.5 часа държейки спирачка и газ на джипа и гледайки навсякъде да не ни прецака някой. Оставих замалко сина ми да мърда джипа и веднага се намериха няколко нахалника да го изпреварят. По закона на всемирната гадост опашката на която се наредиш върви най-бавно. С много изхабени нерви и 1/2 резервоар газ минахме без други щети границата. Към 18 и нщо часа бяхме вече в Загреб и си търсехме резервираната стая. Настанихме се и тръгнахме пеша да търсим ресторант или магазин, но не намерихме нищо отворено. Само пекар работеше, но още месеше и нямаше още опечен хляб. След доста обикаляне на автогарата си купихме по 1 дюнер и в стаята отворихме дисагите. Пийнахме хапнахме, метнахме по един душ и положихме канчета. На сутринта първо атакувахме пекаря, купихме си хляб и закуски, но в кафенетата ни отказаха да вземат нашите евра. Пак ктигнахе до автогарата и сменихме пари. Пихме кафе, заредихме газ и продължихме към Словения. Чакахме на границата около 40 мин. В 16ч. бяхме на адреса в Цел ам зее...
Коментар