Tweet
От: Лекарствата в България,или какво да гледаме преди покупка...
Май да поговорим как се определят надутите цени?
По нашият закон - производителят декларира някаква цена на медикамент. Каквато реши - това си е негово право.
Примерно цената на "научноизследователските" има много косвено отношение към собствено производствените разходи.
Има много голямо отношение обаче към спестените за здравната система разходи ))
Което е обект на "фармакоикономически анализ" ...
Що за чудо пък сега....
Сложна и скъпа работа. Аз не мога да го направя, но горе-долу мога да го обясня с кратка историйка.
Да речем.... Аз съм "НаИзФар-Прозд" (научноизследователскифармацевтиченпроизводител - помните ме, нали
)
Секретарката ми сутринта, докато си пиела кафе със секретарката на адвоката, дето му плащам да плаща на прокурорите, съдиите и гробарите, прочела в Космополитън, че всеки пети жител на Занзибар е с маясъл. Пишело - сега в Занзибар -скоро и у нас... Ихааа, $$$$ !
И нали съм Най-НаизПрозд - веднага (след бутилка от бабината ми джанковица) ми светва, че то на баба козите нямат маясъл, а на баба Гина в съседният двор - през една.... Дали да не проверя, може да е от джибрите на бабината джанковица....
И се отпочват едни R&D мероприятия ... на баба джанката едва насмогва.
Първо козите, после дядовците в махалата, после чак у Занзибар.
В резултат - Четири кашона документация с етикет "Кратка Характеристика" и кутийка Апчета с креативно название: ДжанКур. (принос на секретарката, креативната ми тя)
Какво се оказва: Зобенето на ДжанКур намалява хоспитализациите поради маясъл с две седмици годишно, необходимите прегледи и ИригационниПроцедури от специалисти с 8 годишно, Като през това време пострадалите от страшната напаст са свободни да попълват БВП-то на родината си пишейки жалби, прошения, доноси и молби за реимбурсация.
Всичко това на обща стойност 50 000 донги годишно. (ето го фармакоикономическият анализ)
Забележете, не говорим колко струва производството на вълшебния илач....
Та, каква е справедливата естествено надута цена на въпросното чудоюдо?
Която да оправдае безсънните нощи, тичането подир козите на баба из Занзибарските чукари и съсипаният ми черен дроб?
49 000 донги за мен, щото съм Прозд, 1 000 донги спестени разходи за най-близката Здравна Каца (иначе просто няма да плати, не и 20 години...) и много спестен срам и дискомфорт за хорицата с маясъл? Дам.. справедливо. Все пак освен всичко ще трябва да публикувам ония 4 кашона в местния вестник, да платя на оня тунеядец адвоката да попълни 3 декларации, и на баба-нови калеври да търчи с калемите по всички джанки в околията. А купонът ще продължи само 20 години....
Май да поговорим как се определят надутите цени?
По нашият закон - производителят декларира някаква цена на медикамент. Каквато реши - това си е негово право.
Примерно цената на "научноизследователските" има много косвено отношение към собствено производствените разходи.
Има много голямо отношение обаче към спестените за здравната система разходи ))
Което е обект на "фармакоикономически анализ" ...
Що за чудо пък сега....
Сложна и скъпа работа. Аз не мога да го направя, но горе-долу мога да го обясня с кратка историйка.
Да речем.... Аз съм "НаИзФар-Прозд" (научноизследователскифармацевтиченпроизводител - помните ме, нали
)Секретарката ми сутринта, докато си пиела кафе със секретарката на адвоката, дето му плащам да плаща на прокурорите, съдиите и гробарите, прочела в Космополитън, че всеки пети жител на Занзибар е с маясъл. Пишело - сега в Занзибар -скоро и у нас... Ихааа, $$$$ !
И нали съм Най-НаизПрозд - веднага (след бутилка от бабината ми джанковица) ми светва, че то на баба козите нямат маясъл, а на баба Гина в съседният двор - през една.... Дали да не проверя, може да е от джибрите на бабината джанковица....
И се отпочват едни R&D мероприятия ... на баба джанката едва насмогва.
Първо козите, после дядовците в махалата, после чак у Занзибар.
В резултат - Четири кашона документация с етикет "Кратка Характеристика" и кутийка Апчета с креативно название: ДжанКур. (принос на секретарката, креативната ми тя)
Какво се оказва: Зобенето на ДжанКур намалява хоспитализациите поради маясъл с две седмици годишно, необходимите прегледи и ИригационниПроцедури от специалисти с 8 годишно, Като през това време пострадалите от страшната напаст са свободни да попълват БВП-то на родината си пишейки жалби, прошения, доноси и молби за реимбурсация.
Всичко това на обща стойност 50 000 донги годишно. (ето го фармакоикономическият анализ)
Забележете, не говорим колко струва производството на вълшебния илач....
Та, каква е справедливата естествено надута цена на въпросното чудоюдо?
Която да оправдае безсънните нощи, тичането подир козите на баба из Занзибарските чукари и съсипаният ми черен дроб?
49 000 донги за мен, щото съм Прозд, 1 000 донги спестени разходи за най-близката Здравна Каца (иначе просто няма да плати, не и 20 години...) и много спестен срам и дискомфорт за хорицата с маясъл? Дам.. справедливо. Все пак освен всичко ще трябва да публикувам ония 4 кашона в местния вестник, да платя на оня тунеядец адвоката да попълни 3 декларации, и на баба-нови калеври да търчи с калемите по всички джанки в околията. А купонът ще продължи само 20 години....
Коментар