Tweet
Здравейте... всички тот форума които ме знаят от преди години когато пишех редовно, знаят, че се занимавам с механика/заваряване... тооо ми е хем работа, хем хоби. Но от известно време се запалих и по друга моя краста
Като цяло от малък съм с фотоапарат в ръка, първият ми цифров фотоапарат си купих 2004г. когато съм бил 10-11клас в училище... винаги съм си мечтаел как ще си купя някой голям фотоапарат, като на професионалистите, но никгоа не съм мислил, че ще имам такъв... обаче преди 2-3 години се реших да си взема първия по-"голям" апарат... турбосапунерка Fuji 9500 с която започна моето навлизане във фотографията иии от там голямото четене- защо, как и кога... след 3-4 месеца обаче този апарат ми умаля и се реших на първия DSLR, в случая Nikon D90 който беше почти като нов и съответно много му се радвах... от там се започна филма с обективите... а понеже съм човек който обича да експериментира и да си играе с техниката... почнах да купувам всякакви евтини ръчно и автофокусни... (има няма съм сменил/тествал 30-40 обектива за 2 години докато се спра на няколкото които ми допадат и си ги пазя)... след около година ползване на едното тяло, се сдобих от един търг в Ebay с друго тяло- Nikon D300, като същевременно си запазих предишното... така премахвам нуждата от постоянно сменяне на обективи в дадени обстоятелства
А сега относно моето "творческо" развитие...
Като цяло, както всеки фотоновобранец, започнах да снимам залези и облачета (както казва един приятел, това е чалгата на фотографията, просто не може без тях) но не след дълго ми омръзнаха... прехвърлих се на природата... буквално си разбих окачването на колата за една зима из горите, имах повече път по тях от колкото по нормалните пътища Та тогава започнах да снимам пейзажи, водопоадчета... като междувременно непрестанно четях всеки ден по много... като попивателно бях... (разбира се не ме пропусна и HDR дупката, но за моя радост бързо я преминах) Първоначално бях решил да искам съвети и мнения от някои що-годе известни имена в тази сфера... но се оказа, че никой не споделя нищо, ако не отидеш на платен негов семинар
...(а аз съм от хората които обичат сами да се справят с всичко, не да си плащат, че да ги научат на нещо) и зарязах и въпроси и питанки и тнт към който и да е... хванах се в ръце и започнах още по-яко обикаляне и снимане тип проба-грешка... ( аз съм на принципа, че си иска практика, а не питане/мнения ) връщах се с по 7-800 кадъра на излизане.. бях като луд с картечница
Не след дълго ме хвана крастата към колите (беше ми омръзнало да ги правя, дойде ред да ги поснимам)... почнах да ходя да снимам автосъстезания съвсем любителски (драг, дрифт най-вече) като с времето тази моя краста към авто/мото спорта се разрасна повече, заедно и с рутината ми към заснемането им... като съответно си взех и доста по-качествен обектив за тази цел... 80-200 2.8... след което нямаше как да не започна да снимам и портретно, чат-пат се появява някое друго червенокосо момиче за снимки (човещинка си е все пак)
Отделно из между всичките замяни на обективи които описах по-горе, се сдобих чрез чист бартер с един Fisheye 8mm. към който първоначално бях много скептичен (какви смотани снимки, ужас... как може хората да снимат с това нещо... и някакви такива мисли ми бяха в главата преди да го взема) но не бях снимал само с такова и реших да го тествам... Просто след като го взех, вече не го свалям от тялото... изключително интересен и забавен обектив... с който пък започнах да ходя по разни изоставени сгради, военни поделения, гори иии тнт да правя някакви по-интересни и разчупени снимки.
Таа общо взето обичам да снимам каквото ми е на душата в даден момент... не се конктретизирам в даден стил снимки, просто обичам разнообразието...
В следващите дни ще гледам да кача мои снимки и съпоставки горе долу в хронологичен ред от както хванах апарата в ръцете и такива към сегашно време...
Като цяло от малък съм с фотоапарат в ръка, първият ми цифров фотоапарат си купих 2004г. когато съм бил 10-11клас в училище... винаги съм си мечтаел как ще си купя някой голям фотоапарат, като на професионалистите, но никгоа не съм мислил, че ще имам такъв... обаче преди 2-3 години се реших да си взема първия по-"голям" апарат... турбосапунерка Fuji 9500 с която започна моето навлизане във фотографията иии от там голямото четене- защо, как и кога... след 3-4 месеца обаче този апарат ми умаля и се реших на първия DSLR, в случая Nikon D90 който беше почти като нов и съответно много му се радвах... от там се започна филма с обективите... а понеже съм човек който обича да експериментира и да си играе с техниката... почнах да купувам всякакви евтини ръчно и автофокусни... (има няма съм сменил/тествал 30-40 обектива за 2 години докато се спра на няколкото които ми допадат и си ги пазя)... след около година ползване на едното тяло, се сдобих от един търг в Ebay с друго тяло- Nikon D300, като същевременно си запазих предишното... така премахвам нуждата от постоянно сменяне на обективи в дадени обстоятелства
А сега относно моето "творческо" развитие...
Като цяло, както всеки фотоновобранец, започнах да снимам залези и облачета (както казва един приятел, това е чалгата на фотографията, просто не може без тях) но не след дълго ми омръзнаха... прехвърлих се на природата... буквално си разбих окачването на колата за една зима из горите, имах повече път по тях от колкото по нормалните пътища
Та тогава започнах да снимам пейзажи, водопоадчета... като междувременно непрестанно четях всеки ден по много... като попивателно бях... (разбира се не ме пропусна и HDR дупката, но за моя радост бързо я преминах) Първоначално бях решил да искам съвети и мнения от някои що-годе известни имена в тази сфера... но се оказа, че никой не споделя нищо, ако не отидеш на платен негов семинар...(а аз съм от хората които обичат сами да се справят с всичко, не да си плащат, че да ги научат на нещо) и зарязах и въпроси и питанки и тнт към който и да е... хванах се в ръце и започнах още по-яко обикаляне и снимане тип проба-грешка... ( аз съм на принципа, че си иска практика, а не питане/мнения ) връщах се с по 7-800 кадъра на излизане.. бях като луд с картечницаНе след дълго ме хвана крастата към колите (беше ми омръзнало да ги правя, дойде ред да ги поснимам)... почнах да ходя да снимам автосъстезания съвсем любителски (драг, дрифт най-вече) като с времето тази моя краста към авто/мото спорта се разрасна повече, заедно и с рутината ми към заснемането им... като съответно си взех и доста по-качествен обектив за тази цел... 80-200 2.8... след което нямаше как да не започна да снимам и портретно, чат-пат се появява някое друго червенокосо момиче за снимки (човещинка си е все пак
)Отделно из между всичките замяни на обективи които описах по-горе, се сдобих чрез чист бартер с един Fisheye 8mm. към който първоначално бях много скептичен (какви смотани снимки, ужас... как може хората да снимат с това нещо... и някакви такива мисли ми бяха в главата преди да го взема) но не бях снимал само с такова и реших да го тествам... Просто след като го взех, вече не го свалям от тялото... изключително интересен и забавен обектив... с който пък започнах да ходя по разни изоставени сгради, военни поделения, гори иии тнт да правя някакви по-интересни и разчупени снимки.
Таа общо взето обичам да снимам каквото ми е на душата в даден момент... не се конктретизирам в даден стил снимки, просто обичам разнообразието...
В следващите дни ще гледам да кача мои снимки и съпоставки горе долу в хронологичен ред от както хванах апарата в ръцете и такива към сегашно време...
Добре дошъл!!! Тук лудите са на уважение!!! Краставите магарета се надушвали... 
Коментар