От: Западна Сърбия и Черна Гора през юли
Дебнех за удобно за спиране място. След толкова четене за него беше пред мен, а още не съм го видял. Вмъквам накратко най-важното от това, което съм чел.
Которският залив, известен още като Бока Которска е вътрешния от два последователни залива в Адриатическо море, свързани с тесен проток. Често е наричан най-южният фиорд в Европа и представлява погълнат от морето речен каньон.
Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица среднoвековни градове като Котор, Пераст, Херцег Нови. Районът има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. Тук се преплитат двата главни клона на християнството, затова съществуват повече от 100 католически и повече от 200 православни църкви. Има също и огромно туристическо значение, като някои от населените места са типични летни дестинации.
Съставен от няколко заливчета, съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-красивите морски заливи в Европа.
Накрая си избрах отбивка и спрях да се запознаем с Бока Которска.
Не беше много, но имаше още за слизане. Около 5 км път, около 300 м денивелация, поредните няколко тунела и пристигаме на кота нула.
Предстоеше ни да обиколим залива от западна, северна и източна страна докато стигнем до Котор. Звучи сериозно, но всъщност ставаше дума за 22 км. Поехме край брега.
Първото селце, през което минаваме е Стрип.
Следващото е по-голямо - Рисан.
Стигаме до градчето Пераст. Това в дясно е отклонението за него.
Облеклото на двойката от горния кадър ме накара да погледна термометъра. Очаквах горещина, но 37 градуса беше малко в повече.
Няколко думи за Пераст.
Той датира от византийски времена. Прочут е с двата малки острова край него. Единият е Свети Георги, на който има едноименен Бенедиктински манастир от 12 век, в чийто стар двор са погребани редица местни знатни личности. Втория остров се казва „Дева Мария от скалите” заради едноименната католическа църква, която се намира там. За разлика от Свети Георги този остров е изкуствено направен чрез потапяне на големи стари кораби, натоварени с камъни. Към църквата има и музей.
Ето ги двата острова. Левия е Свети Георги
Желанието ни бе да минем през градчето за да го видим, но уви.
Продължихме по пътя. След малко насреща се появи планината, на чието име е кръстена държавата. Сега само я вижте, а описанието утре, когато ще минем през нея.
По-нататък започна една почти непрекъсната застройка, така че не разбрахме кога точно влязохме в Котор. Разбрахме по това.
Котор е с население около 14 хиляди. Повече от 350 години е бил под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Старият град и пристанище са в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Крепостните стени на Стария град имат дължина 4.5 км и са строени в продължение на 900 години.
Крайбрежната улица
От лявата страна са стените на Стария град.
Последва пристигане и настаняване. Беше планирано да пообиколим още край Которския и дори малко от съседния Тиватски залив, но получихме вести от БГ, които налагаха да ускорим завръщането си. Не беше супер спешно и понеже бяхме на 1300 км от къщи, решихме да нощуваме тук, на другия ден вместо да отидем в Будва да поемем обратния път, да нoщуваме в Нови Пазар горе-долу по средата и на следващия ден да се приберем. Така съкращаваме пътешествието с един ден и от програмата отпада Будва и околностите.
Хотелът (по-скоро къща за гости) беше на самото пристанище. Оттук добре се виждаше масива със Стария град и крепостната стена.
Корабът за круизи, който видяхме преди малко от другата страна щял да тръгва утре, а на негово място да акостира друг. Така било всеки ден. Бая посещавано място се оказа Котор.
На пристанището горещината беше нетърпима. На другия ден разбрахме, че стигнала до 39 градуса и този ден бил най-горещия. В апартаментчето имаше климатик, който работеше добре и се отказахме от всякакви обиколки за днес. Решихме вечерта да разгледаме Стария град и толкова.
След два часа на нормална температура излизайки навън човек имаше чувството, че влиза в леко изстинала пещ. В тази обстановка никак не ми се носеше фотоапарата и взехме само малката сапунерка за всеки случай. Така, че следващите снимки няма да са от най-добрите.
Южния край на крепостната стена и пристанището отсреща.
Главния вход към Стария град и напдиса отгоре.
Ако си мислите, че надписът е от венецианско време, както всичко останало, много се лъжете. Датата се вижда на снимката, а изразът представлява прословутите думи на Тито : “Tude necemo, svoje ne damo” (Чуждото не искаме, своето не даваме). Всъщност в израза няма нищо лошо, само дето се е използвал в онези времена за други цели и се превърнал в комунистически слоган.
След като минеш през портата попадаш в друг свят. Стари и красиви каменни постройки, много от тях църкви, тесни улички, магазинчета, кафета и ресторанчета, всичко подходящо осветено, просто приказка. И много, много туристи. Няма да казвам какъв беше преобладаващия език, но нито това, нито горещината можеха да развалят впечатлението.
Опитахме някакви снимки в тъмното, но със сапунерката не се получиха, затова ако някой иска да види, в нета има много. Мястото, обаче определено си срува да се посети.
Вечеря в едно от ресторантчетата и после обратно до хотела на хладно. С това приключи и най-натоварения ден. Сутринта бяхме на 1900 м сред високопланински пейзажи, а следобед край морския бряг на едно от най-красивите места на Адриатика.
Дебнех за удобно за спиране място. След толкова четене за него беше пред мен, а още не съм го видял. Вмъквам накратко най-важното от това, което съм чел.
Которският залив, известен още като Бока Которска е вътрешния от два последователни залива в Адриатическо море, свързани с тесен проток. Често е наричан най-южният фиорд в Европа и представлява погълнат от морето речен каньон.
Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица среднoвековни градове като Котор, Пераст, Херцег Нови. Районът има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. Тук се преплитат двата главни клона на християнството, затова съществуват повече от 100 католически и повече от 200 православни църкви. Има също и огромно туристическо значение, като някои от населените места са типични летни дестинации.
Съставен от няколко заливчета, съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-красивите морски заливи в Европа.
Накрая си избрах отбивка и спрях да се запознаем с Бока Которска.
Не беше много, но имаше още за слизане. Около 5 км път, около 300 м денивелация, поредните няколко тунела и пристигаме на кота нула.
Предстоеше ни да обиколим залива от западна, северна и източна страна докато стигнем до Котор. Звучи сериозно, но всъщност ставаше дума за 22 км. Поехме край брега.
Първото селце, през което минаваме е Стрип.
Следващото е по-голямо - Рисан.
Стигаме до градчето Пераст. Това в дясно е отклонението за него.
Облеклото на двойката от горния кадър ме накара да погледна термометъра. Очаквах горещина, но 37 градуса беше малко в повече.
Няколко думи за Пераст.
Той датира от византийски времена. Прочут е с двата малки острова край него. Единият е Свети Георги, на който има едноименен Бенедиктински манастир от 12 век, в чийто стар двор са погребани редица местни знатни личности. Втория остров се казва „Дева Мария от скалите” заради едноименната католическа църква, която се намира там. За разлика от Свети Георги този остров е изкуствено направен чрез потапяне на големи стари кораби, натоварени с камъни. Към църквата има и музей.
Ето ги двата острова. Левия е Свети Георги
Желанието ни бе да минем през градчето за да го видим, но уви.
Продължихме по пътя. След малко насреща се появи планината, на чието име е кръстена държавата. Сега само я вижте, а описанието утре, когато ще минем през нея.
По-нататък започна една почти непрекъсната застройка, така че не разбрахме кога точно влязохме в Котор. Разбрахме по това.
Котор е с население около 14 хиляди. Повече от 350 години е бил под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Старият град и пристанище са в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Крепостните стени на Стария град имат дължина 4.5 км и са строени в продължение на 900 години.
Крайбрежната улица
От лявата страна са стените на Стария град.
Последва пристигане и настаняване. Беше планирано да пообиколим още край Которския и дори малко от съседния Тиватски залив, но получихме вести от БГ, които налагаха да ускорим завръщането си. Не беше супер спешно и понеже бяхме на 1300 км от къщи, решихме да нощуваме тук, на другия ден вместо да отидем в Будва да поемем обратния път, да нoщуваме в Нови Пазар горе-долу по средата и на следващия ден да се приберем. Така съкращаваме пътешествието с един ден и от програмата отпада Будва и околностите.
Хотелът (по-скоро къща за гости) беше на самото пристанище. Оттук добре се виждаше масива със Стария град и крепостната стена.
Корабът за круизи, който видяхме преди малко от другата страна щял да тръгва утре, а на негово място да акостира друг. Така било всеки ден. Бая посещавано място се оказа Котор.
На пристанището горещината беше нетърпима. На другия ден разбрахме, че стигнала до 39 градуса и този ден бил най-горещия. В апартаментчето имаше климатик, който работеше добре и се отказахме от всякакви обиколки за днес. Решихме вечерта да разгледаме Стария град и толкова.
След два часа на нормална температура излизайки навън човек имаше чувството, че влиза в леко изстинала пещ. В тази обстановка никак не ми се носеше фотоапарата и взехме само малката сапунерка за всеки случай. Така, че следващите снимки няма да са от най-добрите.
Южния край на крепостната стена и пристанището отсреща.
Главния вход към Стария град и напдиса отгоре.
Ако си мислите, че надписът е от венецианско време, както всичко останало, много се лъжете. Датата се вижда на снимката, а изразът представлява прословутите думи на Тито : “Tude necemo, svoje ne damo” (Чуждото не искаме, своето не даваме). Всъщност в израза няма нищо лошо, само дето се е използвал в онези времена за други цели и се превърнал в комунистически слоган.
След като минеш през портата попадаш в друг свят. Стари и красиви каменни постройки, много от тях църкви, тесни улички, магазинчета, кафета и ресторанчета, всичко подходящо осветено, просто приказка. И много, много туристи. Няма да казвам какъв беше преобладаващия език, но нито това, нито горещината можеха да развалят впечатлението.
Опитахме някакви снимки в тъмното, но със сапунерката не се получиха, затова ако някой иска да види, в нета има много. Мястото, обаче определено си срува да се посети.
Вечеря в едно от ресторантчетата и после обратно до хотела на хладно. С това приключи и най-натоварения ден. Сутринта бяхме на 1900 м сред високопланински пейзажи, а следобед край морския бряг на едно от най-красивите места на Адриатика.
Коментар