Предварително искам да изкажа огромни благодарности на д-р Емануил Найденов и д-р Мариета Караджова!
Ще започна с малко предистория. В 11-ти клас започнах да се занимавам активно с бодибилдинг. Доброто хранене, почти никаквата употреба на алкохол и тогавашният ми статут на непушач дадоха доста бързи резултати (някои учители даже ме бяха обвинили, че злоупотребявам с андрогени, защото качих около 25 кг мускулна маса за кратко време). Подчертавам - във фитнеса никога, ама никога не съм правил тъпите мъртви тяги, гребане, мечки и клекове със щанга, именно с цел да си запазя гръбначният стълб и по-точно - междупрешленните пространства. Крака не тренирах хем защото не ме кефят (това са уреди, които използвам само за ритане на педалите на Бембевето, както и за висене прав в ТУ-София, докато чакаме благоволението на някой преподавател да си допие кафето и цигарата в кабинета), хем там всичките напъни отиват точно в лумбалната област...
Тези дискове изначало са скапани и ненадеждни, а и се сменяват една идея по-трудно от тези на колата, примерно. Това е еволюционно-инженерна глупост, мутиплицирана от милиони години - има известна разлика между това да товариш тази вертебрална система на опън когато си маймуна, висяща на клон и съответно на натиск (вдигаш щанги, съседки, двигатели и т.н.), да не говорим за силите на изкълчване при навеждане или повдигане на тежест с изправена лордоза, примерно. Но няма да задълбавам в Дарвин и тем подобни екзистенциални въпроси.
В един момент се наложи да поспра със спортните истории, но продължавах да спазвам "хигиена" на опорно-двигателния апарат - ако вдигах нещо, то го правех с физиологична поза на кръста, без навеждания и т.н. До този момент никога не съм изпитвал болки на кое да е ниво по гръбнакът, макар, че е имало дни, в които съм правил по едни 15 тона във фитнеса.
Да, ама в началото на 2014-та се събудих една сутрин, с леко напрежение ниско в кръста. Предната нощ се бях понатоварил и реших, че е нещо мускулно, закарах девойката и хукнах по задачи. Това усещане не отмина през следващите дни, че и седмици. Започна и едно интересно парене в ходилата и най-вече - палците на краката. Зачудих се каква е тая щуротия и съобщих на родителите ми (от лекарско семейство съм, да не кажа - фамилия), които проявиха хиперхондрия - "нищо ти няма, ето ти тая милгама". Мина още малко време и предприех едно пътуване с автобус до Чехия, за да видя тогавашната ми приятелка. Нейните родители така се развълнуваха от този факт, тъй щото ми връчиха един огромен сак с багаж за нея. На слизане в БрЪно, на автогара "Звонарждка" (не можаха чехите да натрупат повече съгласни на едно място ) се почувствах като бай Ганя с дисагите (кантарът показваше 41.5 кг...), напуши ме смях и продължих по направлението (Само насаденото ми възпитание ме възпрепятсва да отворя сака и да изхвърля ненужните вещи. Когато разопаковахме багажа, освен дрехи и обувки, се оказа че съм влачил 1500 километра: 2 големи буркана с... лютеница, бутилки шампанско Искра, 20 боядисани яйца, 2 клисави козунака и др...) На връщане към България обаче нещата още се влошиха - паренето по краката стана доста неприятно и имах чувството, че някой ми е стегнал кръста с менгеме. Силна болка нямаше.
Веднага щом се прибрах отидох на скенер, който въпреки лошото си качество, показа малка херния на L5-S1. Посетих 2-3 приятели невролози, които след запознаването си с образната диагностика и симптоматиката, ми казаха горе-долу: "Нищо ти нѢма, всеки човек от улицата има някакви минимални промени там, пий милгама и габаневрал, не вдигай тежко известно време и готово. Най-вероятно всичко е от лоша стойка в ученическите години."
Тогава си припомних кривите столове в техникума. Спомних си и как с един приятел вдигахме даскалото във възхуха през междучасие - всеки нарамил чин, катедра или някой липиден съученик и всичко това - дум, У земята (Един път ме ядоса 110-килограмово туловище , хванах го за коляното и врата, вдигнах го във въздуха, и счупих посредством него чин от 4 сантиметра ПДЧ. Последици за колегата нямаше, но не можеше да се каже същото за горкия чин).
Та, следвах стриктно инструкциите, даже си направих и електромиография, изводът от която беше отново "Нищо ти нѢма!". Проблемите не отшумяха с времето, ами даже се прибавиха още няколко неприятни симптома. Болка изобщо нямаше, но парестезиите и дискомфортът бяха кофти.
В крайна сметка реших да се обадя на д-р Найденов (emanuillis). Човекът ме прие много любезно, изслуша ме и ме прегледа доста обстойно, като ми препоръча упражнения, както и да спра безсмислените хапчета. След това пък от няколко места ме насочиха към кинезитерапевт - д-р Мариета Караджова. Записах си час и я посетих. До този момент бях изпил 1 вагон милгама, 1 камион габаневрал и т.н. без особен резултат! Тя ме усука 2 пъти и на излизане от кабинета установих, че гадните симптоми изчезнаха. Отидох още няколко пъти и останах черезвичайно доволен.
Но шило в торба не стои. От време на време пак усещах скапаната несигурност. Но неврохирурзите категорично не отговаряха на моят апел "Тая херния да се изреже и да се изхвърли (защото не ми трябва) и да наблъскаме малко железа и винтове там".
Вбесих се, извиках един 130-килограмов приятел-колега-фитнесджия, набрах се на един лост и го накарах да увисне с цялата си тежест на кръста ми. След подлагане на такива сериозни опънови сили, лумбалната област изпука зловещо. Това го повтарях 2 седмици, като комбинирах с огромно количество хиперекстензии - 20 х 20 примерно. За това време лумбалната мускулатура толкова се засили, че спрях да "изпуквам". Като инженер прецених, че количествените натрупвания водят до качествени изменения и противно на всички, воден от тази максима, си наблъсках самичък 3 мускулни инжекции Дипрофос, всяка през 5 дни, като включих Б12 към цялата работа. Логиката ми бе проста - с дърпането и упражненията съм премахнал механическото дразнене на неврите, а кортикостероидите пък имат сериозен противовъзпалителен ефект върху тях!
От тогава не съм изпитвал абсолютно никакви симптоми! Даже не предсказвам и времето, когато тръгне да се разваля! Започнах фитнес отново, под 10 тона на тренировка не падам. Разбира се, както и едно време, пазя областта от директно натоварване (не правя клекове, тѢги и простотии). Наистина, нищо ми нѢма!
Още един път искам да благодаря на д-р Найденов и д-р Караджова, че ми помогнаха много а и че имаха търпението да се занимават с такъв идиот като мен! Бъдете здрави!
И да добавя нещо за читателите. По никакъв повод не следвайте моят пример, от гледна точка на самолечението ми Аз рискувах на мой гръб (в този случай - кръст). Хернията ми беше доста малка и "млада". При друга патология тези тегления могат да доведат до тежки последици! Високите дози кортикостероиди също не са за всеки!
Ще започна с малко предистория. В 11-ти клас започнах да се занимавам активно с бодибилдинг. Доброто хранене, почти никаквата употреба на алкохол и тогавашният ми статут на непушач дадоха доста бързи резултати (някои учители даже ме бяха обвинили, че злоупотребявам с андрогени, защото качих около 25 кг мускулна маса за кратко време). Подчертавам - във фитнеса никога, ама никога не съм правил тъпите мъртви тяги, гребане, мечки и клекове със щанга, именно с цел да си запазя гръбначният стълб и по-точно - междупрешленните пространства. Крака не тренирах хем защото не ме кефят (това са уреди, които използвам само за ритане на педалите на Бембевето, както и за висене прав в ТУ-София, докато чакаме благоволението на някой преподавател да си допие кафето и цигарата в кабинета), хем там всичките напъни отиват точно в лумбалната област...
Тези дискове изначало са скапани и ненадеждни, а и се сменяват една идея по-трудно от тези на колата, примерно. Това е еволюционно-инженерна глупост, мутиплицирана от милиони години - има известна разлика между това да товариш тази вертебрална система на опън когато си маймуна, висяща на клон и съответно на натиск (вдигаш щанги, съседки, двигатели и т.н.), да не говорим за силите на изкълчване при навеждане или повдигане на тежест с изправена лордоза, примерно. Но няма да задълбавам в Дарвин и тем подобни екзистенциални въпроси.
В един момент се наложи да поспра със спортните истории, но продължавах да спазвам "хигиена" на опорно-двигателния апарат - ако вдигах нещо, то го правех с физиологична поза на кръста, без навеждания и т.н. До този момент никога не съм изпитвал болки на кое да е ниво по гръбнакът, макар, че е имало дни, в които съм правил по едни 15 тона във фитнеса.
Да, ама в началото на 2014-та се събудих една сутрин, с леко напрежение ниско в кръста. Предната нощ се бях понатоварил и реших, че е нещо мускулно, закарах девойката и хукнах по задачи. Това усещане не отмина през следващите дни, че и седмици. Започна и едно интересно парене в ходилата и най-вече - палците на краката. Зачудих се каква е тая щуротия и съобщих на родителите ми (от лекарско семейство съм, да не кажа - фамилия), които проявиха хиперхондрия - "нищо ти няма, ето ти тая милгама". Мина още малко време и предприех едно пътуване с автобус до Чехия, за да видя тогавашната ми приятелка. Нейните родители така се развълнуваха от този факт, тъй щото ми връчиха един огромен сак с багаж за нея. На слизане в БрЪно, на автогара "Звонарждка" (не можаха чехите да натрупат повече съгласни на едно място ) се почувствах като бай Ганя с дисагите (кантарът показваше 41.5 кг...), напуши ме смях и продължих по направлението (Само насаденото ми възпитание ме възпрепятсва да отворя сака и да изхвърля ненужните вещи. Когато разопаковахме багажа, освен дрехи и обувки, се оказа че съм влачил 1500 километра: 2 големи буркана с... лютеница, бутилки шампанско Искра, 20 боядисани яйца, 2 клисави козунака и др...) На връщане към България обаче нещата още се влошиха - паренето по краката стана доста неприятно и имах чувството, че някой ми е стегнал кръста с менгеме. Силна болка нямаше.
Веднага щом се прибрах отидох на скенер, който въпреки лошото си качество, показа малка херния на L5-S1. Посетих 2-3 приятели невролози, които след запознаването си с образната диагностика и симптоматиката, ми казаха горе-долу: "Нищо ти нѢма, всеки човек от улицата има някакви минимални промени там, пий милгама и габаневрал, не вдигай тежко известно време и готово. Най-вероятно всичко е от лоша стойка в ученическите години."
Тогава си припомних кривите столове в техникума. Спомних си и как с един приятел вдигахме даскалото във възхуха през междучасие - всеки нарамил чин, катедра или някой липиден съученик и всичко това - дум, У земята (Един път ме ядоса 110-килограмово туловище , хванах го за коляното и врата, вдигнах го във въздуха, и счупих посредством него чин от 4 сантиметра ПДЧ. Последици за колегата нямаше, но не можеше да се каже същото за горкия чин).
Та, следвах стриктно инструкциите, даже си направих и електромиография, изводът от която беше отново "Нищо ти нѢма!". Проблемите не отшумяха с времето, ами даже се прибавиха още няколко неприятни симптома. Болка изобщо нямаше, но парестезиите и дискомфортът бяха кофти.
В крайна сметка реших да се обадя на д-р Найденов (emanuillis). Човекът ме прие много любезно, изслуша ме и ме прегледа доста обстойно, като ми препоръча упражнения, както и да спра безсмислените хапчета. След това пък от няколко места ме насочиха към кинезитерапевт - д-р Мариета Караджова. Записах си час и я посетих. До този момент бях изпил 1 вагон милгама, 1 камион габаневрал и т.н. без особен резултат! Тя ме усука 2 пъти и на излизане от кабинета установих, че гадните симптоми изчезнаха. Отидох още няколко пъти и останах черезвичайно доволен.
Но шило в торба не стои. От време на време пак усещах скапаната несигурност. Но неврохирурзите категорично не отговаряха на моят апел "Тая херния да се изреже и да се изхвърли (защото не ми трябва) и да наблъскаме малко железа и винтове там".
Вбесих се, извиках един 130-килограмов приятел-колега-фитнесджия, набрах се на един лост и го накарах да увисне с цялата си тежест на кръста ми. След подлагане на такива сериозни опънови сили, лумбалната област изпука зловещо. Това го повтарях 2 седмици, като комбинирах с огромно количество хиперекстензии - 20 х 20 примерно. За това време лумбалната мускулатура толкова се засили, че спрях да "изпуквам". Като инженер прецених, че количествените натрупвания водят до качествени изменения и противно на всички, воден от тази максима, си наблъсках самичък 3 мускулни инжекции Дипрофос, всяка през 5 дни, като включих Б12 към цялата работа. Логиката ми бе проста - с дърпането и упражненията съм премахнал механическото дразнене на неврите, а кортикостероидите пък имат сериозен противовъзпалителен ефект върху тях!
От тогава не съм изпитвал абсолютно никакви симптоми! Даже не предсказвам и времето, когато тръгне да се разваля! Започнах фитнес отново, под 10 тона на тренировка не падам. Разбира се, както и едно време, пазя областта от директно натоварване (не правя клекове, тѢги и простотии). Наистина, нищо ми нѢма!
Още един път искам да благодаря на д-р Найденов и д-р Караджова, че ми помогнаха много а и че имаха търпението да се занимават с такъв идиот като мен! Бъдете здрави!
И да добавя нещо за читателите. По никакъв повод не следвайте моят пример, от гледна точка на самолечението ми Аз рискувах на мой гръб (в този случай - кръст). Хернията ми беше доста малка и "млада". При друга патология тези тегления могат да доведат до тежки последици! Високите дози кортикостероиди също не са за всеки!
Коментар