Tweet
Инспектор Стрезов погледна гравюрата. Тя представляваше две жени, които носеха пълни кошници.
— Гравюрата е фалшива — каза спокойно Стрезов и това го съобщаваше на мен, дългогодишния музеен работник, чийто живот е протекъл сред картини, в изучаване изкуството на Възраждането.
Стрезов наистина прекалява. Какво разбира той от немско възраждане, колко познава стила и похватите на Дюрер, за да твърди, че гравюрата е фалшива! Той само ме попита от кого е картината. Посочих му подписа в долния ъгъл на творбата, обясних му колко велик художник е Дюрер и му разправих няколко любопитни неща от неговата биография. После Стрезов ме попита кога е живял Дюрер, „1471–1528 година“ — издекламирах аз, крайно разочарован от своя приятел. Как може да не знае кога е роден Дюрер! „Краят на петнадесети — началото на шестнадесети век, така ли?“ — засмя се ехидно Стрезов. „Така е и в това няма нищо смешно“ — казах му аз, малко обиден.
А иначе историята е следната. Днес следобед при мен дойде един гражданин заедно с художника Самсаров.
— Представи си — ръкомаха току пред очите му възбуденият Самсаров — отивам в къщата на ей тоя другар. Гледам, в стаята му виси гравюра, разглеждам я по-отблизо и не мога да повярвам. Дюрер. Откъде имаш точно ти тази гравюра, питам го аз, а той ми разправя една предълга сълзлива история, как дядо му бил голям търговец, как напуснал семейството и живял дълги години в чужбина, а след смъртта му синовете отишли да получат наследството и донесли гравюрата. Ти знаеш ли, че на тази гравюра не й е мястото тук, а в художествената галерия, разправям му аз и заедно с картината го докарах при теб.
Бях силно смутен — пред мен стоеше творба на Дюрер — селянки носят кошници с картофи. Трябваше веднага да я отнеса в лабораторията. Там щяха да я подложат на обстоен анализ и да преценят дали е истинска, или фалшива, но не можех да откъсна погледа си от нея. Тогава дойде моят приятел от детинство инспектор Стрезов. Просто минавал оттук, видял, че свети и решил да ми се обади…
— Фалшива е — повтори, инспектор Стрезов, прочел недоверието в моите очи.
Какво кара инспектор Стрезов да твърди, че гравюрата е фалшива?
Простичка е - ама тоя път няма да давам жокери като в задачата за втори клас (дасетаковамвкухаталейка).
Не давайте верния отговор, просто е интересно за колко време сте се сетили. Има я в нета ако някой се запъне съсем
— Гравюрата е фалшива — каза спокойно Стрезов и това го съобщаваше на мен, дългогодишния музеен работник, чийто живот е протекъл сред картини, в изучаване изкуството на Възраждането.
Стрезов наистина прекалява. Какво разбира той от немско възраждане, колко познава стила и похватите на Дюрер, за да твърди, че гравюрата е фалшива! Той само ме попита от кого е картината. Посочих му подписа в долния ъгъл на творбата, обясних му колко велик художник е Дюрер и му разправих няколко любопитни неща от неговата биография. После Стрезов ме попита кога е живял Дюрер, „1471–1528 година“ — издекламирах аз, крайно разочарован от своя приятел. Как може да не знае кога е роден Дюрер! „Краят на петнадесети — началото на шестнадесети век, така ли?“ — засмя се ехидно Стрезов. „Така е и в това няма нищо смешно“ — казах му аз, малко обиден.
А иначе историята е следната. Днес следобед при мен дойде един гражданин заедно с художника Самсаров.
— Представи си — ръкомаха току пред очите му възбуденият Самсаров — отивам в къщата на ей тоя другар. Гледам, в стаята му виси гравюра, разглеждам я по-отблизо и не мога да повярвам. Дюрер. Откъде имаш точно ти тази гравюра, питам го аз, а той ми разправя една предълга сълзлива история, как дядо му бил голям търговец, как напуснал семейството и живял дълги години в чужбина, а след смъртта му синовете отишли да получат наследството и донесли гравюрата. Ти знаеш ли, че на тази гравюра не й е мястото тук, а в художествената галерия, разправям му аз и заедно с картината го докарах при теб.
Бях силно смутен — пред мен стоеше творба на Дюрер — селянки носят кошници с картофи. Трябваше веднага да я отнеса в лабораторията. Там щяха да я подложат на обстоен анализ и да преценят дали е истинска, или фалшива, но не можех да откъсна погледа си от нея. Тогава дойде моят приятел от детинство инспектор Стрезов. Просто минавал оттук, видял, че свети и решил да ми се обади…
— Фалшива е — повтори, инспектор Стрезов, прочел недоверието в моите очи.
Какво кара инспектор Стрезов да твърди, че гравюрата е фалшива?
Простичка е - ама тоя път няма да давам жокери като в задачата за втори клас (дасетаковамвкухаталейка).
Не давайте верния отговор, просто е интересно за колко време сте се сетили. Има я в нета ако някой се запъне съсем
Коментар