Tweet
Пред история
Връзките с иранските пещерняци възникнаха през 2013 година, когато екип от български спасители проведе международен курс за спасители в пещери в Тунис и в рамките на който бяха обучени колеги от Тунис, Алжир, Мароко и Иран. Въз основа на създадената връзка, през 2014 българската страна, съвместно с словенски колеги, инициира провеждането на идентичен курс за ирански пещерняци, който се проведе под патронажа на Европейската федерация по спелеологи. В рамките на курса за пещерни спасители бяха обучени 23 ирански пещерняци. Междувременно 3-на ирански спелеолози взеха участие в Балканската спелеоложка конференция, която бе организирана в нашата страна през миналата година. През настоящата година, отново на базата на вече укрепналите българо-ирански връзки, 7 ирански пещерняка участваха в международната експедиция „Бански Сиходол“ организирана от софийските пещерни клубове „Хеликтит“ и „Академик“. Щафетата пое Българското пещерно дружество! Въпреки недоброжелатерното поведение на отговорните "другари" от БФСп, дружеството организира заплануваната експедиция
Иран - 2015
От 23 до 30-ти Октомври 2015 г. Българското пещерно дружество, съвместно с клуба по пещерно дело и каньонинг Кавошгаран, регионалният клон на Иранската асоциация по пещерно дело и спелеология в Машхад и секцията по пещерно дело при планинарския съюз в района проведоха съвместна пещерна експедиция на територията на иранските провинции Хорасан Разави и Южен Хорасан. От българска страна в експедицията участваха следните членове на Българското пещерно дружество
по азбучен ред):Алексей Жалов (организатор и ръководител); Жорж Влайков; Камен Бонев; Хелиана Дундарова; Цветан Паров. С цел инициирането на международен проект под егидата на Европейската федерация по спелеология, в екипа бяха поканени и участваха и колегите Томаш Павловски (Полша) и Тибериу Тулуциан (Румъния). За най-голямо съжаление, Българската федерация по спелелогия не подкрепи проекта и той не можа да получи материална и финансова подкрепа от европейската федерация. Въпреки това, проявата се проведе напълно и изцяло със собствени средства на участниците възлизащи общо на около 5 400 или по 900 лева на човек.
Първата част от проучванията се осъществи в района планинския масив Безанган – разположен в провинция Хорасан Разави и на около 130 км източно - югоизточно от провинциалния център Машхад. Обект на изследване и картиране бе пещерата Karkas , като основната цел на начинанието бе да се докаже практически, че това е най-дългата пещера в провинцията. След 2-часов преход в планината, след преодоляване на денивелация от около 500 участниците достигнаха входа на пещерата. Там , от състава на международният екип, бяха обособени 3 групи за картиране, като останалите участници имаха за цел други проучвателски задачи. В резултат на на около 8-часова работа, в рамките на които бяха открити около 150 м девствени и изключително красиви галерии, бяха картирани 787 м. Сложният характер на пещерата и ограниченото време с което се разполагаше не позволиха пещерата да бъде картирана изцяло. Останаха за доработване най-малко още 200 m пещерни галерии, а се откриха възможности и за продължения, но и без тях, на този етап пещерата Каркас вече е най-дългата в провинцията. Хелиана Дундарова – нашият специалист но прилепите, с помощта на Ц.Паров , разпъна мрежа на входа на пещерата. Бяха уловени 3 екземпляра прилепи Rhinolophus blasii и от тях бяха взети проби за ДНК анализ и точна идентификация. За съжаление, организаторите не предвидиха проучването да продължи на следващия ден. Той бе отреден на посещение на съседна, но и много по-лесно достъпна пещера с името Ghar Bezangan с опознавателна цел, а и провеждане на акция за почистването и в рамките на инициативата „Ден на почистването“, която Иран тече всеки петъчен ден. Пещерата е наклонена в входната си част и има големи обеми. В долната си част е изцяло хоризонтална и богата на пещерни образувания, повечето от които са в процес на изсъхване. Вътре, нашият зоолог локализира голяма колония от Miniopterus schreibersii . Следващият ден бе посветен на познавателно проникване в солната пещера Namaksar и районът наоколо, разположени на около 125 кm южно от Машхад. Пещерата, не впечатлява с размери (дължина 147 m), но за сметка на това се оказа много интересна за българската част от екипа, която не бе посещавала пещери образувани в каменна сол. К.Бонев и Ж.Влайков проучиха ново отворила се в солният карст вертикална пещера, но тя се оказа достатъчно малка за да бъде картирана. През следващият, „почивен ден“, бяхме приети от г-н Roshan-Raran директор на Иранската геоложка служба за източните територии и изследователския център гео науки и посетихме музеят към него. Културната програма продължи в местния природонаучен музей, пробване на иранската традиционна кухня, визита в единствения магазин за туристическа, алпийска и пещерна екипировка в града. Денят приключи достойно – с посещение на мавзолея и музея на великият персийски писател и поет Фирдоуси – автор на световно известната поема Шах Наме!
Новият ден ни завари на път. Трябваше да се придвижим на около 400 км южно от Махшад за да достигнем село Charmah над който се извисяваха 2769-те метра на планинския масив в чиято „утроба“ се намираше пещерата Ghar Baton. Попътно ,бяхме любезно и горещо посрещнати от градоначалника на град Сараян, къдено посетихме запазеният там карвансарай и музеят поместен в едно от помещенията му. Като изневиделица се появи и възможността да надникнем в ателие за тъкане на прочути персийски килими. Междувременно дадохме интервю за местния клон на националната телевизия , след което се отправихме към селото. След обяда се придвижихме към мястото на базовия ни лагер – джамията "Ziaratgahe Pire Abazar"разположена на 2 100 м надморска височина – място отстоящо на около 300 м по-ниско от местоположението на пещерата. Тя се намира 2400 и има два входа - долен, чието име е Гар Батон . От него, чрез наклонен пасаж и малък отвес, се достига до плетеница от галерии свързващи два зали и горен, който е разположен 100 –на метра по-високо, който е наименован "Ejdeha" , което на фарси означава „дракон“. От по-високо разположеният вход следва серия от отвеси, които водят до една от залите достъпни от входа Батон. Част от пещерата е била картирана още през 2009 г. В последствие е картирана частично вертикалната връзка между двата входа.
Работата в пещерата започна на следващия ден. Международния екип се раздели на няколко групи – за обход на района и търсене на нови обекти, фото и кино заснемане, проникване и екипиране в непроучените части и картиране. Непроучените части се достигат след екипирането на няколко отвеса водещи началото си от драконовия вход, чиято обща дълбочина е 100 м . Нататък, в продължение на 12-тина часа бяха екипирани премиерно , респективно и картирани 172 m отвеси. Наш екип осъществи видеозаснемане. Зоологът на групата, залови 17 екземпляха Myotis blythii , от които бяха взети ДНК проби. Основната група се завърна в около 4 сутринта.
Новият ден премина в събиране на багажа , нови срещи с отговорните фактори в Сараян, начело с директора на провинциалната структура на министерството на културата , хапка грозде, обяд, посещение на цех за обработка на шам фъстък и дълго пътуване назад към Машхад. В базовият лагер ни очакваше останалата част от местни пещерняци, начело в бившия председател на Иранската асоциация по пещерно дело и спелеология Javad Nesamdoost. Беше последната ни нощ в Иран поради, което се почерпихме се със сладки, чай и газирани напитки – който не знае, в Ислямска република Иран – ползването на алкохол е табу!
Последният ден в Иран бе отреден за пресконференция организирана от директора на провинциалната служба на департамента по околната среда на Иран г-н Salehi, която продължи почти 3 часа. Времето да заминаването ни уплътнихме със закупуване на сувенири, хапване, стъкмяване на багажа и прочее. Накрая, като за „десерт“ посетихме набързо вероятно една от най-големите забележителности на Машхад – мавзолеят на Имам Реза – осмият шиитски имам, потомък на седмото поколение на пророка Мухамед. Всъщност това е невероятен комплекс в рамките на който е гробницата на имама, най-голямата по размери и втора по капацитет джамия в света, музей, библиотека, четири семинарии, университет за ислямска наука, молитвени зали, дворни пространства . Общата площ на комплекса е 598,657 m2 . Той е най-големият център за туризъм и поклонничество в Иран с около 15-20 милиона посетители годишно.
Най-накрая се озовахме на летището. Раздялата с иранските колеги бе доста емоционална – и нямаше как да е друго яче, защото 9-те дни на общуване ни беше сторило искрени и истински приятели. На изпроводяк отново благодарихме за радушния прием и си обещахме нови срещи в България, Иран или някъде другаде по света! После поехме по дългият въздушен път назад Машхад-Доха-Истанбул. Нататък продължихме с автобус и след 9 часа скучно пътуване се добрахме до дома – изтощени от преживявания и емоции. Вече кроим нови планове, но това е друга приказка!
АЛБУМ СЪС ФОТОСИ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!
Връзките с иранските пещерняци възникнаха през 2013 година, когато екип от български спасители проведе международен курс за спасители в пещери в Тунис и в рамките на който бяха обучени колеги от Тунис, Алжир, Мароко и Иран. Въз основа на създадената връзка, през 2014 българската страна, съвместно с словенски колеги, инициира провеждането на идентичен курс за ирански пещерняци, който се проведе под патронажа на Европейската федерация по спелеологи. В рамките на курса за пещерни спасители бяха обучени 23 ирански пещерняци. Междувременно 3-на ирански спелеолози взеха участие в Балканската спелеоложка конференция, която бе организирана в нашата страна през миналата година. През настоящата година, отново на базата на вече укрепналите българо-ирански връзки, 7 ирански пещерняка участваха в международната експедиция „Бански Сиходол“ организирана от софийските пещерни клубове „Хеликтит“ и „Академик“. Щафетата пое Българското пещерно дружество! Въпреки недоброжелатерното поведение на отговорните "другари" от БФСп, дружеството организира заплануваната експедиция
Иран - 2015
От 23 до 30-ти Октомври 2015 г. Българското пещерно дружество, съвместно с клуба по пещерно дело и каньонинг Кавошгаран, регионалният клон на Иранската асоциация по пещерно дело и спелеология в Машхад и секцията по пещерно дело при планинарския съюз в района проведоха съвместна пещерна експедиция на територията на иранските провинции Хорасан Разави и Южен Хорасан. От българска страна в експедицията участваха следните членове на Българското пещерно дружество
по азбучен ред):Алексей Жалов (организатор и ръководител); Жорж Влайков; Камен Бонев; Хелиана Дундарова; Цветан Паров. С цел инициирането на международен проект под егидата на Европейската федерация по спелеология, в екипа бяха поканени и участваха и колегите Томаш Павловски (Полша) и Тибериу Тулуциан (Румъния). За най-голямо съжаление, Българската федерация по спелелогия не подкрепи проекта и той не можа да получи материална и финансова подкрепа от европейската федерация. Въпреки това, проявата се проведе напълно и изцяло със собствени средства на участниците възлизащи общо на около 5 400 или по 900 лева на човек. Първата част от проучванията се осъществи в района планинския масив Безанган – разположен в провинция Хорасан Разави и на около 130 км източно - югоизточно от провинциалния център Машхад. Обект на изследване и картиране бе пещерата Karkas , като основната цел на начинанието бе да се докаже практически, че това е най-дългата пещера в провинцията. След 2-часов преход в планината, след преодоляване на денивелация от около 500 участниците достигнаха входа на пещерата. Там , от състава на международният екип, бяха обособени 3 групи за картиране, като останалите участници имаха за цел други проучвателски задачи. В резултат на на около 8-часова работа, в рамките на които бяха открити около 150 м девствени и изключително красиви галерии, бяха картирани 787 м. Сложният характер на пещерата и ограниченото време с което се разполагаше не позволиха пещерата да бъде картирана изцяло. Останаха за доработване най-малко още 200 m пещерни галерии, а се откриха възможности и за продължения, но и без тях, на този етап пещерата Каркас вече е най-дългата в провинцията. Хелиана Дундарова – нашият специалист но прилепите, с помощта на Ц.Паров , разпъна мрежа на входа на пещерата. Бяха уловени 3 екземпляра прилепи Rhinolophus blasii и от тях бяха взети проби за ДНК анализ и точна идентификация. За съжаление, организаторите не предвидиха проучването да продължи на следващия ден. Той бе отреден на посещение на съседна, но и много по-лесно достъпна пещера с името Ghar Bezangan с опознавателна цел, а и провеждане на акция за почистването и в рамките на инициативата „Ден на почистването“, която Иран тече всеки петъчен ден. Пещерата е наклонена в входната си част и има големи обеми. В долната си част е изцяло хоризонтална и богата на пещерни образувания, повечето от които са в процес на изсъхване. Вътре, нашият зоолог локализира голяма колония от Miniopterus schreibersii . Следващият ден бе посветен на познавателно проникване в солната пещера Namaksar и районът наоколо, разположени на около 125 кm южно от Машхад. Пещерата, не впечатлява с размери (дължина 147 m), но за сметка на това се оказа много интересна за българската част от екипа, която не бе посещавала пещери образувани в каменна сол. К.Бонев и Ж.Влайков проучиха ново отворила се в солният карст вертикална пещера, но тя се оказа достатъчно малка за да бъде картирана. През следващият, „почивен ден“, бяхме приети от г-н Roshan-Raran директор на Иранската геоложка служба за източните територии и изследователския център гео науки и посетихме музеят към него. Културната програма продължи в местния природонаучен музей, пробване на иранската традиционна кухня, визита в единствения магазин за туристическа, алпийска и пещерна екипировка в града. Денят приключи достойно – с посещение на мавзолея и музея на великият персийски писател и поет Фирдоуси – автор на световно известната поема Шах Наме!
Новият ден ни завари на път. Трябваше да се придвижим на около 400 км южно от Махшад за да достигнем село Charmah над който се извисяваха 2769-те метра на планинския масив в чиято „утроба“ се намираше пещерата Ghar Baton. Попътно ,бяхме любезно и горещо посрещнати от градоначалника на град Сараян, къдено посетихме запазеният там карвансарай и музеят поместен в едно от помещенията му. Като изневиделица се появи и възможността да надникнем в ателие за тъкане на прочути персийски килими. Междувременно дадохме интервю за местния клон на националната телевизия , след което се отправихме към селото. След обяда се придвижихме към мястото на базовия ни лагер – джамията "Ziaratgahe Pire Abazar"разположена на 2 100 м надморска височина – място отстоящо на около 300 м по-ниско от местоположението на пещерата. Тя се намира 2400 и има два входа - долен, чието име е Гар Батон . От него, чрез наклонен пасаж и малък отвес, се достига до плетеница от галерии свързващи два зали и горен, който е разположен 100 –на метра по-високо, който е наименован "Ejdeha" , което на фарси означава „дракон“. От по-високо разположеният вход следва серия от отвеси, които водят до една от залите достъпни от входа Батон. Част от пещерата е била картирана още през 2009 г. В последствие е картирана частично вертикалната връзка между двата входа.
Работата в пещерата започна на следващия ден. Международния екип се раздели на няколко групи – за обход на района и търсене на нови обекти, фото и кино заснемане, проникване и екипиране в непроучените части и картиране. Непроучените части се достигат след екипирането на няколко отвеса водещи началото си от драконовия вход, чиято обща дълбочина е 100 м . Нататък, в продължение на 12-тина часа бяха екипирани премиерно , респективно и картирани 172 m отвеси. Наш екип осъществи видеозаснемане. Зоологът на групата, залови 17 екземпляха Myotis blythii , от които бяха взети ДНК проби. Основната група се завърна в около 4 сутринта.
Новият ден премина в събиране на багажа , нови срещи с отговорните фактори в Сараян, начело с директора на провинциалната структура на министерството на културата , хапка грозде, обяд, посещение на цех за обработка на шам фъстък и дълго пътуване назад към Машхад. В базовият лагер ни очакваше останалата част от местни пещерняци, начело в бившия председател на Иранската асоциация по пещерно дело и спелеология Javad Nesamdoost. Беше последната ни нощ в Иран поради, което се почерпихме се със сладки, чай и газирани напитки – който не знае, в Ислямска република Иран – ползването на алкохол е табу!
Последният ден в Иран бе отреден за пресконференция организирана от директора на провинциалната служба на департамента по околната среда на Иран г-н Salehi, която продължи почти 3 часа. Времето да заминаването ни уплътнихме със закупуване на сувенири, хапване, стъкмяване на багажа и прочее. Накрая, като за „десерт“ посетихме набързо вероятно една от най-големите забележителности на Машхад – мавзолеят на Имам Реза – осмият шиитски имам, потомък на седмото поколение на пророка Мухамед. Всъщност това е невероятен комплекс в рамките на който е гробницата на имама, най-голямата по размери и втора по капацитет джамия в света, музей, библиотека, четири семинарии, университет за ислямска наука, молитвени зали, дворни пространства . Общата площ на комплекса е 598,657 m2 . Той е най-големият център за туризъм и поклонничество в Иран с около 15-20 милиона посетители годишно.
Най-накрая се озовахме на летището. Раздялата с иранските колеги бе доста емоционална – и нямаше как да е друго яче, защото 9-те дни на общуване ни беше сторило искрени и истински приятели. На изпроводяк отново благодарихме за радушния прием и си обещахме нови срещи в България, Иран или някъде другаде по света! После поехме по дългият въздушен път назад Машхад-Доха-Истанбул. Нататък продължихме с автобус и след 9 часа скучно пътуване се добрахме до дома – изтощени от преживявания и емоции. Вече кроим нови планове, но това е друга приказка!
АЛБУМ СЪС ФОТОСИ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!