Искам да споделя с вас какъв хляб нося когато съм на 5-6-7 дневен поход в гората. Става дума за движение пеша с раница на гърба и максимално(по възможност) избягване на населени места.
Та за хляба: естествено говорим за сухар или по скоро за смлян сухар-галета( не я харесвам тая дума).
Приготвям си го сам от хляб " Добруджа". Моите "домашни любимци" са добили вредния навик да не ядат леко твърд (2-3 дни) хляб и за това ползвам него. Слагам го в тава и го пека във фурната на 150`С при леко отворена врата докато придобие златисто-кафяв цвят от двете страни. После го оставям хубавичко да изстине и го смилам с една "машинка" която купих от Югославия в началото на 90-те г. на миналия век.
После разфасовам в малки пликчета със самозапечатващ се цип (не му знам точното име) , надписвам, датирам и съхранявам на сухо и хладно.
При правилно приготвяне и съхранение трайността е около 2 г.
Предимства са: възможност за консумация в движение, лекота, голяма трайност, малък обем, висока хранителна стойност, оползотворяване на налична суровина и други за които не се сещам в момента.
Качвам няколко снимки от вчерашната партида 7 филийки опаковани в 2 пликчетаТрите в тавата и машинката която ще ги смели Четирите им сестри вече с найлонова дрешка Разфасовка на 3 и 4 филии и домашното ало за сравнение.
Възможни са всякакви вариации и импровизации по темата.
П.П. Пускам я тук тая тема защото мисля, че е по скоро за тук от колкото за хранително-вкусовия.
Та за хляба: естествено говорим за сухар или по скоро за смлян сухар-галета( не я харесвам тая дума).
Приготвям си го сам от хляб " Добруджа". Моите "домашни любимци" са добили вредния навик да не ядат леко твърд (2-3 дни) хляб и за това ползвам него. Слагам го в тава и го пека във фурната на 150`С при леко отворена врата докато придобие златисто-кафяв цвят от двете страни. После го оставям хубавичко да изстине и го смилам с една "машинка" която купих от Югославия в началото на 90-те г. на миналия век.
После разфасовам в малки пликчета със самозапечатващ се цип (не му знам точното име) , надписвам, датирам и съхранявам на сухо и хладно.
При правилно приготвяне и съхранение трайността е около 2 г.
Предимства са: възможност за консумация в движение, лекота, голяма трайност, малък обем, висока хранителна стойност, оползотворяване на налична суровина и други за които не се сещам в момента.
Качвам няколко снимки от вчерашната партида 7 филийки опаковани в 2 пликчетаТрите в тавата и машинката която ще ги смели Четирите им сестри вече с найлонова дрешка Разфасовка на 3 и 4 филии и домашното ало за сравнение.
Възможни са всякакви вариации и импровизации по темата.
П.П. Пускам я тук тая тема защото мисля, че е по скоро за тук от колкото за хранително-вкусовия.
Коментар