Tweet
Да, така каза именития австрийски ендурист и организатор на най-трудното ендуро състезание в света - Ерзберг родео при тръгването си от България, където беше на гости за четири дни на нашия клуб.
"Вие имате много добри състезатели, които е време да излязат и да карат в чужбина, а Кокера го искам в моето състезание на 100 %" - заяви още той.
Половината от кадрите са направени от Карл, който непрекъснато снимаше всеки и всичко. "Чудесни условия за ендуро, направо съм впечатлен!" - каза той още при карането през първия ден по пътеките под Бузлуджа и билата над с.Енина и с.Шипка.
- Много сте добри, не се шегувам - заяви още след първото каране Катох - но ние не сме карали с месеци, трябва да позагреем и ще влезем във форма.
И наистина през първия ден гостите бяха много плахи, половината зациклиха на пъвото по-стръмно изкачване, но през следващите дни влязоха във форма и показаха, че са много добри карачи.
Кокера се подсмихва под мустак след като половината австрийци останаха да се борят със не много стръмната, но камениста пътека, а няколко се изгубиха и обикаляхме БАЯ време да ги търсим. Разбира се, Катох и още няколко човека не срещнаха никакви затруднения тук.
След дълго търсене и преброяване, Кокера и Жасмин тръгнаха напред да водят, а аз отзад гледах някой да не се отклони или закъса. Тази тактика се оказа много добра.
Събрахме групата на първата по-голяма полянка и Валтер предложи старата добре изпитана тактика - каране на две групи: стрели и ракети.
Стрелите, заедно с Карл Катох и още няколко по-добри ендуристи поеха Кокера и Жасмин, а моя милост и Валтер се заехме да забавляваме ракетите, които категорично отказаха големи екстрими.
Този кадър на Катох го харесвам много ! След малко обработка се получи интересен сюжет - очертания на хора и мотори на фона на разгънатите била на Стара Планина. Красиво !
Стрелите са над "камъчетата на Брандауер". Зад този връх е теста за напреднали (много напреднали) катерачи. Само Кокера и Жасмин са го качили този ден, а само преди година ни се виждаше невъзможно.
Прекрасно каране, но е време за бира и картофи. Двете групи се събрахме в комплекса на Гущеров в Енина. Първия ден Валтер каза да караме само около 80 км, за да загреят гостите. Така и направихме.
Базата ни беше в хотел "Зорница" в Казанлък. От там до Балкана се караше всеки ден яко рали през долината на тракийските царе. Решихме да стигнем заедно с. Скобелево, където до реката беше междинната почивка на старозагорския кръг и от там да се разделим. Стрелите да хванат надясно през Синаница за Триглав, а ракетите по черния път от Тъжа нагоре и на х.Тъжа да се съберем и заедно да поемем към връх Ботев.
Този маршрут ми е много омразен, защото е еднотипен и скучен, но поне има красиви гледки наоколо, а и Кадемлийското пръскало е на него, та поне има какво да покажем.
Пътят се вие живописно нагоре.
Писна ми тоя път и вече преди х.Тъжа ги прекарах по пътечката напряко, поне малко да се поозорят.
Веднага се започна полягване.
И търкаляне имаше.
"Ами сега ? Как да го вдигам, че трябва и да го обърна обратно ?!"
"Каталясахме. Хайде първо единия, че после другия !"
Не обичаха кривите места ракетите, ама аз се изкушавах и мине се не мине, ги прекарвах по едно такова по-криво място, ей тъй, за тренировка. Сматам, че не ми се разсърдиха много ...
Когато се качих на билото над х, Тъжа по пътечката, която е много лесна и приятна, зад мен пак нямаше никой.
Някой пак беше направил тапа.
Ето, пристигат един по един.
Събрахме се - дет се казваше в една реклама.
Билата между Ботев и Марагидик са направо величествени ! Дори на места беше останал по малко сняг.
Поглед на североизток.
Е, аз също трябваше да имам снимка там. Все съм пренебрегнат, защото все аз щракам !
Групата ми. Готини хора бяха всички и чудесно се разбирахме !
Виждате върхът вдясно, който прилича на цица, нали ?
Това е Триглав и от там трябваше да дойдат "Стрелите", но хубаво, че не ги чакахме, защото ...
... след като Кокера се качил без чужда помощ през каменния праг, за който стана вече дума при едно предишно каране на клуба, групата се засуетила и не се решила да мине, респектирана от стадото крави в краката им, които се виждали като малки черни точки.
Така "Стрелите" се върнали, а ние щяхме да висим на хижата до припадък и да ги чакаме, защото точно там няма покритие на мрежата.
И така нашата група продължи към връх Ботев. Дори и това елементарно сипейче някои не тръгнаха да качват, подозирайки, че им правя поредна клопка. Виждате как най-долу един вече се отклонява по серпентините в ляво.
Ето, вече сме на Ботев, но няма кой да ни даде полагащата ни се бира. Хижата е затворена, а хижарят сигур е някъде по жени ...
Майтапа настрана, но по едно време от сградата излезна слабичко момиче - туристка и слушайки как ги къдря на английски, зачеластри яко езика като матерен.
Аз съответно реших да се пошегувам, че чужденците говорят само немски, но шегата ми се провали тутакси. Девойчето направо ме хвърли в нокаут с перфектния си немски ! 
Съответно и австрийците останаха като гръмнати ! След като скромното момиче нарами раницата и тръгна с бой френда си към х.Тъжа, аз гордо заявих на гостите, че аз съм един от най-тъпите в тази планина с моя английски. Тук всеки турист говори най-малко на три езика, а някои жени и повече.
Шегата ми май не беше много добре разбрана, ама аз бях горд и напъчен от случката току-що !
На снимката е и нашият колега Неделчо, който скоро се сдоби с XR 400. Този мъж кара страхотно и ако го кандърдисаме да идва по състезания, клубът ще спечели много с неговото участие. Той е безспорен талант в ендурото, както Кокера !
Разбира се, снимки за спомен пред табелата с данните на най-високия връх на Стара Планина.
Нямах и аз до сега снимка там, честно !
Бързо обратно, че като гледах как облаците се събират по северния склон на планината, усещах как след най-много час, ще заплуваме в мъгла !
Вятърът се нарича "Бора". Той се получава, когато студеният въздух се напластява на северен склон на планина и след като я прехвърли, се спуска с голяма скорост надолу по склона. Трябваше да побързаме, че студът ни дебнеше зад гърба (щях да напиша друга дума)
Спуснахме се по жалоните за по-направо и по-бързо.
Изпреварихме бурята и ето ни вече в Калофер на мегданя.
Нама как без дълго блянуваната бира. Аз не пия бира по принцип, но след дълго каране ми действа като елексир.
Прибрахме се и двете групи почти заедно. Сварихме Карл да щрака нашите юнаци пред хотела. Казвам "почти", защото се оказа, че пак имаме загубени двама ... Ето как е станало:
След като австрийците са се отказали да минат по билото над "Киминчето", Кокера разбира се ги завел на "Ясеновската пътека". Там Катох е изкачил пътеката почти без проблем, каза Кокера, но точно са се изкачили на билото и облаците вече прехвърлили планината. Започнал да духа много студен вятър и всичко потънало в мъгла, а нашите тръгнали да търсят по голото било другата ясеновска пътека, та да ги спуснат от там, ама в гъстата мъгла не я намерили. Групата се разпиляла и двама потънали някъде.
Кокера обикалял орталъците, но не ги намерил. Чак като се прибрали, издирили телефонните им номера и им обяснили как да дойдат до Казанлък. След един час двамата бяха вече в хотела озъбени от студ и всичко завърши благополучно !
През последния ден беше много шибано време.
Постоянно валеше повече или по-малко, термометърът показваше любимата ми температура от 4 градуса. Когато при тази температура ръкавиците ти се намокрят и караш така, все едно е, че си пъхнал ръцете си в хладилника за няколко часа доброволно. Бях си забравил и медицинските ръкавици, които в такъв случай слагам отдолу. Шибана работа !
На всичко отгоре и на Валтер "резачката" се заинати и не искаше да запали.
Желаещите не бяха много, но и нашите ги намаше този ден. Избрах им за разходка Средна гора, с надеждата да е малко по-топло.
Казаха днес да караме бавно и да минем малко километри, което си беше все пак едно утешение. Карах вече за 11-ти ден без прекъсване (преди с групата на Ивка до Емине). Това си беше яка и продължителна тренировка.
Зведох ги на светилището, щракахме се, но после идеите ми свършиха и тъй като знаех една по-нова пътека към билото на Средна гора, драснах нагоре по нея. По едно време я обърках и подкарах директно през гората. Качих се на билото, лапнах си премръзналите пръсти, но нямаше никой. Чаках БАЯ време и реших да се върна. Доста надолу гледам един мотор закачен на едно дърво на най-малко 3м височина, а Валтер силно паникьосан.
Един от нашите приятели, не успял да вземе завой и като изскочил от една бабуна, направил салто във въздуха ала Травис Пастрана и се проснал направо на бора. Добре че е извадил късмет, та не беше се набил на острите, сухи и жилави долни клони. Направо чудо !
От там, през баните, по Тунджа и се прибрахме, че вече всеки тракаше със зъби. Беше много студено !
Ето, това беше картинката. Окаляни, издрани, а аз измръзнал като куче и със виза за Ерзберг !
На автомивката се мие наред всичко !
Е, в хотела на лобито си е в такъв ден най-гуд ! Коментира се разпалено, а Карл е дарен с фланелка на "Crazy job" за особени заслуги!
Валтер пък, с дежурната бира в ръка, още не може да асимилира днешната случка с фри стайла ...
Всичко е добро, когато завърши добре, дет се вика.
Последната вечер "Crazy job" задели едно агне от контингента си в знак на приятелство към австрийските ни колеги и със специални благодарности към Карл Катох, който направи голям жест за нас с безплатните визи, които ни даде за Ерзберг ! Много готин и точен мъж е Катох и се радваме, че станахме приятели ! Аз мисля, че сме дори много големи приятели и това е чудесно
На снимката: Карл обяснава на Шарков новия автоматичен съеденител за ендуро на английски език, а нашият му отговаря на български, ама като се разбират пък ...
"Вие имате много добри състезатели, които е време да излязат и да карат в чужбина, а Кокера го искам в моето състезание на 100 %" - заяви още той.
Половината от кадрите са направени от Карл, който непрекъснато снимаше всеки и всичко. "Чудесни условия за ендуро, направо съм впечатлен!" - каза той още при карането през първия ден по пътеките под Бузлуджа и билата над с.Енина и с.Шипка.
- Много сте добри, не се шегувам - заяви още след първото каране Катох - но ние не сме карали с месеци, трябва да позагреем и ще влезем във форма.
И наистина през първия ден гостите бяха много плахи, половината зациклиха на пъвото по-стръмно изкачване, но през следващите дни влязоха във форма и показаха, че са много добри карачи.
Кокера се подсмихва под мустак след като половината австрийци останаха да се борят със не много стръмната, но камениста пътека, а няколко се изгубиха и обикаляхме БАЯ време да ги търсим. Разбира се, Катох и още няколко човека не срещнаха никакви затруднения тук.
След дълго търсене и преброяване, Кокера и Жасмин тръгнаха напред да водят, а аз отзад гледах някой да не се отклони или закъса. Тази тактика се оказа много добра.
Събрахме групата на първата по-голяма полянка и Валтер предложи старата добре изпитана тактика - каране на две групи: стрели и ракети.
Стрелите, заедно с Карл Катох и още няколко по-добри ендуристи поеха Кокера и Жасмин, а моя милост и Валтер се заехме да забавляваме ракетите, които категорично отказаха големи екстрими.Този кадър на Катох го харесвам много ! След малко обработка се получи интересен сюжет - очертания на хора и мотори на фона на разгънатите била на Стара Планина. Красиво !
Стрелите са над "камъчетата на Брандауер". Зад този връх е теста за напреднали (много напреднали) катерачи. Само Кокера и Жасмин са го качили този ден, а само преди година ни се виждаше невъзможно.
Прекрасно каране, но е време за бира и картофи. Двете групи се събрахме в комплекса на Гущеров в Енина. Първия ден Валтер каза да караме само около 80 км, за да загреят гостите. Така и направихме.
Базата ни беше в хотел "Зорница" в Казанлък. От там до Балкана се караше всеки ден яко рали през долината на тракийските царе. Решихме да стигнем заедно с. Скобелево, където до реката беше междинната почивка на старозагорския кръг и от там да се разделим. Стрелите да хванат надясно през Синаница за Триглав, а ракетите по черния път от Тъжа нагоре и на х.Тъжа да се съберем и заедно да поемем към връх Ботев.
Този маршрут ми е много омразен, защото е еднотипен и скучен, но поне има красиви гледки наоколо, а и Кадемлийското пръскало е на него, та поне има какво да покажем.
Пътят се вие живописно нагоре.
Писна ми тоя път и вече преди х.Тъжа ги прекарах по пътечката напряко, поне малко да се поозорят.
Веднага се започна полягване.
И търкаляне имаше.
"Ами сега ? Как да го вдигам, че трябва и да го обърна обратно ?!"
"Каталясахме. Хайде първо единия, че после другия !"
Не обичаха кривите места ракетите, ама аз се изкушавах и мине се не мине, ги прекарвах по едно такова по-криво място, ей тъй, за тренировка. Сматам, че не ми се разсърдиха много ...
Когато се качих на билото над х, Тъжа по пътечката, която е много лесна и приятна, зад мен пак нямаше никой.
Някой пак беше направил тапа.
Ето, пристигат един по един.
Събрахме се - дет се казваше в една реклама.
Билата между Ботев и Марагидик са направо величествени ! Дори на места беше останал по малко сняг.
Поглед на североизток.
Е, аз също трябваше да имам снимка там. Все съм пренебрегнат, защото все аз щракам !
Групата ми. Готини хора бяха всички и чудесно се разбирахме !
Виждате върхът вдясно, който прилича на цица, нали ?
Това е Триглав и от там трябваше да дойдат "Стрелите", но хубаво, че не ги чакахме, защото ...
... след като Кокера се качил без чужда помощ през каменния праг, за който стана вече дума при едно предишно каране на клуба, групата се засуетила и не се решила да мине, респектирана от стадото крави в краката им, които се виждали като малки черни точки.
Така "Стрелите" се върнали, а ние щяхме да висим на хижата до припадък и да ги чакаме, защото точно там няма покритие на мрежата.
И така нашата група продължи към връх Ботев. Дори и това елементарно сипейче някои не тръгнаха да качват, подозирайки, че им правя поредна клопка.
Виждате как най-долу един вече се отклонява по серпентините в ляво. Ето, вече сме на Ботев, но няма кой да ни даде полагащата ни се бира. Хижата е затворена, а хижарят сигур е някъде по жени ...
Майтапа настрана, но по едно време от сградата излезна слабичко момиче - туристка и слушайки как ги къдря на английски, зачеластри яко езика като матерен.
Аз съответно реших да се пошегувам, че чужденците говорят само немски, но шегата ми се провали тутакси. Девойчето направо ме хвърли в нокаут с перфектния си немски ! Съответно и австрийците останаха като гръмнати ! След като скромното момиче нарами раницата и тръгна с бой френда си към х.Тъжа, аз гордо заявих на гостите, че аз съм един от най-тъпите в тази планина с моя английски. Тук всеки турист говори най-малко на три езика, а някои жени и повече.
Шегата ми май не беше много добре разбрана, ама аз бях горд и напъчен от случката току-що !
На снимката е и нашият колега Неделчо, който скоро се сдоби с XR 400. Този мъж кара страхотно и ако го кандърдисаме да идва по състезания, клубът ще спечели много с неговото участие. Той е безспорен талант в ендурото, както Кокера !
Разбира се, снимки за спомен пред табелата с данните на най-високия връх на Стара Планина.
Нямах и аз до сега снимка там, честно !
Бързо обратно, че като гледах как облаците се събират по северния склон на планината, усещах как след най-много час, ще заплуваме в мъгла !
Вятърът се нарича "Бора". Той се получава, когато студеният въздух се напластява на северен склон на планина и след като я прехвърли, се спуска с голяма скорост надолу по склона. Трябваше да побързаме, че студът ни дебнеше зад гърба (щях да напиша друга дума)
Спуснахме се по жалоните за по-направо и по-бързо.
Изпреварихме бурята и ето ни вече в Калофер на мегданя.
Нама как без дълго блянуваната бира.
Аз не пия бира по принцип, но след дълго каране ми действа като елексир. Прибрахме се и двете групи почти заедно. Сварихме Карл да щрака нашите юнаци пред хотела. Казвам "почти", защото се оказа, че пак имаме загубени двама ...
Ето как е станало:След като австрийците са се отказали да минат по билото над "Киминчето", Кокера разбира се ги завел на "Ясеновската пътека". Там Катох е изкачил пътеката почти без проблем, каза Кокера, но точно са се изкачили на билото и облаците вече прехвърлили планината. Започнал да духа много студен вятър и всичко потънало в мъгла, а нашите тръгнали да търсят по голото било другата ясеновска пътека, та да ги спуснат от там, ама в гъстата мъгла не я намерили. Групата се разпиляла и двама потънали някъде.
Кокера обикалял орталъците, но не ги намерил. Чак като се прибрали, издирили телефонните им номера и им обяснили как да дойдат до Казанлък. След един час двамата бяха вече в хотела озъбени от студ и всичко завърши благополучно !
През последния ден беше много шибано време.
Постоянно валеше повече или по-малко, термометърът показваше любимата ми температура от 4 градуса. Когато при тази температура ръкавиците ти се намокрят и караш така, все едно е, че си пъхнал ръцете си в хладилника за няколко часа доброволно. Бях си забравил и медицинските ръкавици, които в такъв случай слагам отдолу. Шибана работа !На всичко отгоре и на Валтер "резачката" се заинати и не искаше да запали.
Желаещите не бяха много, но и нашите ги намаше този ден. Избрах им за разходка Средна гора, с надеждата да е малко по-топло.
Казаха днес да караме бавно и да минем малко километри, което си беше все пак едно утешение. Карах вече за 11-ти ден без прекъсване (преди с групата на Ивка до Емине). Това си беше яка и продължителна тренировка.
Зведох ги на светилището, щракахме се, но после идеите ми свършиха и тъй като знаех една по-нова пътека към билото на Средна гора, драснах нагоре по нея. По едно време я обърках и подкарах директно през гората. Качих се на билото, лапнах си премръзналите пръсти, но нямаше никой. Чаках БАЯ време и реших да се върна. Доста надолу гледам един мотор закачен на едно дърво на най-малко 3м височина, а Валтер силно паникьосан.
Един от нашите приятели, не успял да вземе завой и като изскочил от една бабуна, направил салто във въздуха ала Травис Пастрана и се проснал направо на бора.
Добре че е извадил късмет, та не беше се набил на острите, сухи и жилави долни клони. Направо чудо ! От там, през баните, по Тунджа и се прибрахме, че вече всеки тракаше със зъби. Беше много студено !
Ето, това беше картинката. Окаляни, издрани, а аз измръзнал като куче и със виза за Ерзберг !
На автомивката се мие наред всичко !
Е, в хотела на лобито си е в такъв ден най-гуд ! Коментира се разпалено, а Карл е дарен с фланелка на "Crazy job" за особени заслуги!
Валтер пък, с дежурната бира в ръка, още не може да асимилира днешната случка с фри стайла ...
Всичко е добро, когато завърши добре, дет се вика.
Последната вечер "Crazy job" задели едно агне от контингента си в знак на приятелство към австрийските ни колеги и със специални благодарности към Карл Катох, който направи голям жест за нас с безплатните визи, които ни даде за Ерзберг !
Много готин и точен мъж е Катох и се радваме, че станахме приятели ! Аз мисля, че сме дори много големи приятели и това е чудесно На снимката: Карл обяснава на Шарков новия автоматичен съеденител за ендуро на английски език, а нашият му отговаря на български, ама като се разбират пък ...
Коментар