Tweet
От два месеца се каня да напиша нещо за това пътешествие, но все не ми оставаше време. Почнах да осъзнавам, че не седна ли да напиша за него в скоро време, няма да го напиша никога.
Идеята за това пътешествие се зароди някак си спонтанно. Търсех алтернативен път до Черна гора. Защото масовото преселение беше по линията Охрид (св. Наум) – Поградец – Елбасан – Тирана – Шкодра – Черна гора стана масово.
Е па що да не разцепим Албания надлъж и шир? Що само да я минаваме транзит?
Малката балканска държава все още се определя като последната „Адвенчър“ дестинация в Европа. Освен това съчетаниета на планини и море, както и фактът, че там завършват на ют Динаритите, щеше да ме върне 15-20 години назад, когато за първи път посетих Черна гора.
На идеята ми се върза само Пламен (pa4o_petrov )
и започнахме планирането: и за месец и благодарение на чикото G.... набелязахме най-атрактивните места в Албания.
Едно от първите неща, които направихме бе да си осигурим надеждна пътна карта . Единственият местен производител VECTOR подаваше през няколко чужди сайта, най-вече немски. Когато картата пристигна, учудването беше голямо защото според класацията в картата пътищата там се делят на: автострада, първокласен път, второкласен път, друг път, ПЪРВОКЛАСЕН ЗЕМЕН ПЪТ, ВТОРОКЛАСЕН ЗЕМЕН ПЪТ – голям кеф.
Друг голям помощник в планирането на маршрута, а и навсякъде където няма street view, се оказа “Google earth professional “ приложението е безплатно от началото на 2015 год.
Така постепенно маршрута придоби нелошите 1300 км на колела само в страната и около 120 км ферибот. И това в държава, която е три и половина пъти по-малка от България.
За изходна точка избрахме гр. Дебър в Македония.
Ден първи – придвижване приз Македония и преспиване в планинския курорт Маврово.
Крави в Маврово. Снимайки ги въобще нямах представа, че с техни братовчедки щяхме да разминаваме доста често по завоите в следващите дни.
Маврови анови (Маврови ханове) остават ни дава – три километра
Пред хотелчето
Дъждът спря и решихме да се поразходим
Маврово
Конкурентът на потопената църква в яз. Жребчево.
Интересното беше, че единият и прозорец светна !?!?
Ден втори
Валя цяла нощ. Температурата падна до около 4-5 градуса и силно се молихме да не ни завали сняг. L
Към 9,30 успяваме да тръгнем. ...... Времето върви към рязко подобрение
Дебър и Дебърското езеро.
От там: Пешкопия – Кукс – Фиерза – Байрам цури – долината Валбона
Минаваме границата и първите ни фенове са ококоло нас.
Газ през планините.
Първи впечатления: Теренът е .....много къдрав, пътища: доста нов асвалт, но сравнително тесни и нападали камъни колкото искаш. Хората, за наша голяма изненада, учудващо учтиви и готови да помогнат. Говорещите английски, дори и в малките селца са повече отколкото у нас. Останахме с впечатление, че всеки трети го владее в някаква степен.
Това първоначелно впечатление се запази през цялото пътуваане.
От друга страна, начинът на шофиране в Албания е малко странен:
Най-вероятно, член първи в правилника за движение по пътищата гласи: КОЙТО КАКВАТО МАНЕВРА Е РЕШИЛ ДА НАПРАВИ, Я ПРАВИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО.
Чл.2 МИГАЧИТЕ СЕ ПОЛЗВАТ ЕДИНСТВЕНО И САМО ЗА УКРАСА НА АВТОМОБИЛА.
Чл. 3 ЗА ДА ТЕ ВИДЯТ ДРУГИТЕ И ДА ЗНАЯТ, ЧЕ СИ НАОКОЛО, ПОЛЗВАЙ КЛАКСОНА ИНТЕНЗИВНО.
Чл. 4 В КРЪГОНВО ДВИЖЕНИЕ ПРЕДИМСТВО ИМА ...............? Е, те това не го научих.
От друга страна, прави впечатление, че всички карат относително бавно и рядко превишават ограниченията на скоростта. Но да те пуснат напред в трафика – и дума не може да става.
Важен факт: На следващия завой никога не знаеш какво се крие: Крава с бозаещо теле, стадо овце(кози или друг добитък), спряла кола, каруца или нещо друго или просто местните да си разпъват клюки. (За камъните да не говорим – те са част от пейзажа).
Докато в движение учехме в движение основните правила за придвижване по пътищата, продължихме зигзакообразно към първата ни цел: езерото, или по-точно, яз. Фиерза (Fierza), който е първият от язовирната каскада Фиерза, Комани, Вау Деаш.
И трите язовира са посторени на река Дрин. Фиерза започва при гр. Кукс, при събирането на Бели и Черни Дрин. Язовирът е построен през 1978 год. Старият Кукс (Kukës) е потопена под язовира. Новият т град "New Kukës" е построен през 1970 г. в платото наблизо, което е 320метра над морското равнище. До него преминава новата магистрала, свързваща страната с Косово.
Сред прекрасни панорами, непрекъснато криволичещ път със спиращи сърцето фиби, безброй изкачвания и слизания най-накрая виждаме язовирната стена и ВЕЦ Фиерза.
На газ през гр. Фиерза, кратко зареждане в Байрам Цюри и потегляме към долината Валбона.
Валбона(Valbona), заедно с долината Тет(Teth) е една от двете култови долини в албанската част на Динаритите. И двете са обявени за национални паркове.
Национален парк Валбона не без основания е наречен „Чудото на Албанските алпи“, през долината тече и едноименната река, над нея се намира и най-високия връх на Динарските планини вр. Езерце или Езерски връх с надморска височина от 2694 м. Надморската височина на долината е около 930 м.
Това е краят на пътя. Между двете долини има само туриситческа пътека. Пешеходният преход е около 6 часа. Доколкото успяхме да разберем има и off road маршрут. Албанското правителство има планове за прокопаване на тунел, който да свърже двете Тет с Валбона, но това са само планове. Пътят от Байрам Цури до долината е изцяло асвалтиран едва през началото на 2015 год. По време на нашето пътуване все още течаха довършителни работи.
За съжаление, облаците скриваха високите върхове от погледите и фотоапаратите ни.
Останали без дъх от величествените гледки и уморени от дългото пътуване хапнахме по една бърза местна пъстърва и отнесохме плувките.Този ден изминахме само около 300 км за десет часа с кумулативно изкачване и слизане от по около 10000 м).
Идеята за това пътешествие се зароди някак си спонтанно. Търсех алтернативен път до Черна гора. Защото масовото преселение беше по линията Охрид (св. Наум) – Поградец – Елбасан – Тирана – Шкодра – Черна гора стана масово.
Е па що да не разцепим Албания надлъж и шир? Що само да я минаваме транзит?
Малката балканска държава все още се определя като последната „Адвенчър“ дестинация в Европа. Освен това съчетаниета на планини и море, както и фактът, че там завършват на ют Динаритите, щеше да ме върне 15-20 години назад, когато за първи път посетих Черна гора.
На идеята ми се върза само Пламен (pa4o_petrov )
и започнахме планирането: и за месец и благодарение на чикото G.... набелязахме най-атрактивните места в Албания.
Едно от първите неща, които направихме бе да си осигурим надеждна пътна карта . Единственият местен производител VECTOR подаваше през няколко чужди сайта, най-вече немски. Когато картата пристигна, учудването беше голямо защото според класацията в картата пътищата там се делят на: автострада, първокласен път, второкласен път, друг път, ПЪРВОКЛАСЕН ЗЕМЕН ПЪТ, ВТОРОКЛАСЕН ЗЕМЕН ПЪТ – голям кеф.
Друг голям помощник в планирането на маршрута, а и навсякъде където няма street view, се оказа “Google earth professional “ приложението е безплатно от началото на 2015 год.
Така постепенно маршрута придоби нелошите 1300 км на колела само в страната и около 120 км ферибот. И това в държава, която е три и половина пъти по-малка от България.
За изходна точка избрахме гр. Дебър в Македония.
Ден първи – придвижване приз Македония и преспиване в планинския курорт Маврово.
Крави в Маврово. Снимайки ги въобще нямах представа, че с техни братовчедки щяхме да разминаваме доста често по завоите в следващите дни.
Маврови анови (Маврови ханове) остават ни дава – три километра
Пред хотелчето
Дъждът спря и решихме да се поразходим
Маврово
Конкурентът на потопената църква в яз. Жребчево.
Интересното беше, че единият и прозорец светна !?!?
Ден втори
Валя цяла нощ. Температурата падна до около 4-5 градуса и силно се молихме да не ни завали сняг. L
Към 9,30 успяваме да тръгнем. ...... Времето върви към рязко подобрение
Дебър и Дебърското езеро.
От там: Пешкопия – Кукс – Фиерза – Байрам цури – долината Валбона
Минаваме границата и първите ни фенове са ококоло нас.
Газ през планините.
Първи впечатления: Теренът е .....много къдрав, пътища: доста нов асвалт, но сравнително тесни и нападали камъни колкото искаш. Хората, за наша голяма изненада, учудващо учтиви и готови да помогнат. Говорещите английски, дори и в малките селца са повече отколкото у нас. Останахме с впечатление, че всеки трети го владее в някаква степен.
Това първоначелно впечатление се запази през цялото пътуваане.
От друга страна, начинът на шофиране в Албания е малко странен:
Най-вероятно, член първи в правилника за движение по пътищата гласи: КОЙТО КАКВАТО МАНЕВРА Е РЕШИЛ ДА НАПРАВИ, Я ПРАВИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО.
Чл.2 МИГАЧИТЕ СЕ ПОЛЗВАТ ЕДИНСТВЕНО И САМО ЗА УКРАСА НА АВТОМОБИЛА.
Чл. 3 ЗА ДА ТЕ ВИДЯТ ДРУГИТЕ И ДА ЗНАЯТ, ЧЕ СИ НАОКОЛО, ПОЛЗВАЙ КЛАКСОНА ИНТЕНЗИВНО.
Чл. 4 В КРЪГОНВО ДВИЖЕНИЕ ПРЕДИМСТВО ИМА ...............? Е, те това не го научих.
От друга страна, прави впечатление, че всички карат относително бавно и рядко превишават ограниченията на скоростта. Но да те пуснат напред в трафика – и дума не може да става.
Важен факт: На следващия завой никога не знаеш какво се крие: Крава с бозаещо теле, стадо овце(кози или друг добитък), спряла кола, каруца или нещо друго или просто местните да си разпъват клюки. (За камъните да не говорим – те са част от пейзажа).
Докато в движение учехме в движение основните правила за придвижване по пътищата, продължихме зигзакообразно към първата ни цел: езерото, или по-точно, яз. Фиерза (Fierza), който е първият от язовирната каскада Фиерза, Комани, Вау Деаш.
И трите язовира са посторени на река Дрин. Фиерза започва при гр. Кукс, при събирането на Бели и Черни Дрин. Язовирът е построен през 1978 год. Старият Кукс (Kukës) е потопена под язовира. Новият т град "New Kukës" е построен през 1970 г. в платото наблизо, което е 320метра над морското равнище. До него преминава новата магистрала, свързваща страната с Косово.
Сред прекрасни панорами, непрекъснато криволичещ път със спиращи сърцето фиби, безброй изкачвания и слизания най-накрая виждаме язовирната стена и ВЕЦ Фиерза.
На газ през гр. Фиерза, кратко зареждане в Байрам Цюри и потегляме към долината Валбона.
Валбона(Valbona), заедно с долината Тет(Teth) е една от двете култови долини в албанската част на Динаритите. И двете са обявени за национални паркове.
Национален парк Валбона не без основания е наречен „Чудото на Албанските алпи“, през долината тече и едноименната река, над нея се намира и най-високия връх на Динарските планини вр. Езерце или Езерски връх с надморска височина от 2694 м. Надморската височина на долината е около 930 м.
Това е краят на пътя. Между двете долини има само туриситческа пътека. Пешеходният преход е около 6 часа. Доколкото успяхме да разберем има и off road маршрут. Албанското правителство има планове за прокопаване на тунел, който да свърже двете Тет с Валбона, но това са само планове. Пътят от Байрам Цури до долината е изцяло асвалтиран едва през началото на 2015 год. По време на нашето пътуване все още течаха довършителни работи.
За съжаление, облаците скриваха високите върхове от погледите и фотоапаратите ни.
Останали без дъх от величествените гледки и уморени от дългото пътуване хапнахме по една бърза местна пъстърва и отнесохме плувките.Този ден изминахме само около 300 км за десет часа с кумулативно изкачване и слизане от по около 10000 м).
.Иначе наистина гледките са уникални.
….…….. Не, наред сме си, не сме се объркали, в планината сме, но от гр. Фиерза (Fierzа) до Комани най-бързият и атрактивен начин за придвижване е с ферибот по втория язовир от каскадата, Коман (Komani lake). Той е дълъг около 120 км и е завършен през 1985 год. През 1896 е пусната в експлоатация и ВЕЦ Коман.
Коментар