Discover Albania

[Veni1]

От: Discover Albania

....Абе бункери нямаше...

В тая част на Албания няма причина да има, или поне видимо много..

За разлика от Елбасан до Драч..

А за Мерседесите - някъде в единия от двата ми пътеписа за Албания Симеон беше рекъл - на море с пясък, и на бостан с дини... че с Бенцове пътувах все натам... Много са..
Има причини да е така.

Отклоних се.
Продължавай с пътеписа - готино е.
Фиерце е невероятно красив, и зелен.

[automax]

От: Discover Albania

В Елбасан и Тирана умишлено не ходихме. Но и в Дурас (Драч) бункери не видяхме, даже по пътя след него на юг, но за това по нататък.

[Veni1]

От: Discover Albania

За Тирана - добре сте направили. Там, според местните, ако един има работа за вършене, отиват трима - един пази колата, друг върши работата, трети пази втория.
Ако се върнат и тримата, и с колата - повод за пиене е.

А в Елбасан - толкова кротко и спокойно място, дето не се връзва с нищо, помислено за тая страна...

Иначе - бункери все пак има, де..

[pa4o_petrov]

От: Discover Albania

Еееех, вторият ден в Албания....... беше едно наистина приказно приключение!
Езерото Коман е едно от задължителните места, които човек трябва да посети в тази държава, и то ......... плавайки по него! Задължително!
Както Юли е написал по-горе, ГоУемата жеУезна Уодка се оказа закотвена, та трябваше да чакаме по-малката, която по план трябваше да тръгне в 13:00 часа.
И такааа, 5 часа за уплътняване – какво друго освен да се повозим до края на пътя покрай езерото. Както се казва, няма нищо случайно. Гледките по пътя бяха наистина впечатляващи. Пътят беше хубав, но с много камъни. Това не ни попречи особено, тъй като ние и без това имахме предостатъчно време за уплътняване. Карахме си бавно, наслаждавахме се на прекрасна природа и естествено спирахме за някоя и друга снимка (плюс някое селфи ).


Тук е момента да спомена, че в нас се прокраднаха за кратко едни съмнения относно това, как „аджеба” ще дойде фирибот по таз вода, която очевидно свършваше.


Нооо, след кратко съвещание, се успокоихме и решихме, че явно не сме видели правилно нещата Така и се оказа.
Седим си ние вече на кея и чакаме ферито..... Хоп, в едим момент се появява тоз рейс (във водата де) , който щеше да ни затрудни с качването на мАторите, но за щастие се оказа, че той не е нашият превоз.
От тук натам всичко е ясно, Юли го е показал в снимки, аз само ще добавя още някоя.


След изпълненото с "комфорт" пътуване до Шкодра, разгледахме крепоста Розафа, настанихме се, и се отдадохме на размисли и БИРА

[automax]

От: Discover Albania

Ден четвърти:
Сутринта ставаме рано и приготвяме багажа.
Днес трябва да посетим култовия за албанската история гр. Круя, Древния Дурас (Драч) и да посетим една малко известна природна забележителност – каньонът на р. Осуми (Осъм) до гр. Чоровода.
Но първо закуската. Бяхме изключително приятно изненадани от богато заредената маса в трапезарията на хостелчето. Прясно изпечен бюрек (собственичката и нейната помошничка бяха станали в четири сутринта), домашно приготвени сладко от горски плодове, мед, прясно краве масло и сирене (пак домашно производство), пресни плодове и зеленчуци и т.н. За мое голямо съжаление тази софра не съм снимал, дано Пачо да е направил това и да пусне снимка.
Накрая тръгваме. Излизаме по магистралата от Шкодра … и ……….. из невиделица през пътя спокойно премина около 90-100 килограмово прасе. …. Това мислено го добавихме към местния колорит и продължихме.

Круя. Градът на Скендербег.



Крепостта на Круя е едно от последните гнезда на съпротива срещу османското нашествие на Балканите. Построена е на върха на планински хребет, като стените ѝ са подсилени с девет различни по вид кули.
Кой всъщност е Скендербег?
Роден е през 1405 год под името Георги Кастриоти и е син на местния владетел Гьон Кастриоти. Като младеж, след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година той е даден на султан Мурад II като заложник. Там приема исляма под името Искандер-бей или Скендербег (турски вариант на името Александър - Александър Велики) и се прославя, сражавайки се за турците. Под негово командване са били 5000 османци.
През 1438 година Скендербег се завръща в родния си град като турски управник на Круя. След османското поражение при Ниш, в края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града, разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, разбива войските на Мурад II пред Круя. През същата година е обявен за глава на княжеството Кастриоти.
Скендербег се отрича от исляма. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и с вождовете на разни племена (обединени в т.нар. „Лига Леши“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.
Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Светиград, но прекратява кампанията, заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад II обсажда отново без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по късно султанът умира.
С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу следващия султан - Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е за управител на Албания.
Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро, като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г., с благословията на папа Пий II, Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко поражения. През следващата година папата планира да посети лично Албания и да короняса Скендербег за крал, но умира преди да осъществи намерението си.
През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, за да може по-успешно да атакува крепостта на Круя.
През 1466 година Скендербег заминава за Италия в търсене на помощ — в Рим не получава нищо, но неаполитанският крал Феранте I му дава пари, храни и оръжие. След връщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан.
Безуспешна била и третата обсада на Круя, извършена от Мухамед през юли 1467 г. В момента, когато Скендербег свиква на съвещание албанските феодали, за да организират обща борба срещу нашествениците, той се разболява тежко и умра в Алесио на 17 януари 1468 г. Албанците обаче, въодушевени от неговите героични дела, не паднали духом и продължили борбата срещу турците, които успели да превземат Круя едва след двегодишна обсада в 1476—1478 г., а Шкодра в 1479 г., Алесио в 1506 г., Дулчино в 1571 г.
Днес крепостта е място за туристически посещения. В нея е построен и величествен музей на легендарния Скендербег.



Продължаваме към Дурас.
Това, може би, е най-стария град на територията на Албания. Основан е през 7 век преди новата ера от гръцки колонисти от Коринт и Корфу под името Epidamnos и е постоянно обитаван от тогава.
Името му се споменава през Пелопонеската война в 431 г. пр.н.е., като място на едина от най-значимите битки. През 321 г. пр.н.е. е завладян от Илирите (Днешните албанци предпочитат да се наричат наследници на илирийските племена, но това е една много оспорвана в научните среди теория).
След илирийски войни с Римската република в 229 г. пр.н.е., приключили с поражение на илирите, градът преминава под римското владичество, като става основна военна и военноморска база в района. Римляните го преименуват (Дирахиум) Dyrrachium . Те смятат, че името Epidamnos е лошо защото има прилики с латинската дума damnum, което означава "загуба" или "вреда".
През 4 век градът става столица на римската провинция Нов Епир. Това е родното място на император Анастасий I в гр. 430. Малко по-късно, той е сринат от мощно земетресение, което унищожава отбраната на града. Анастасий I възстановяна и укрепва градските стени, превръщайки го в най-силната крепост на Западните Балкани.
Подобно на много от други градове на Балканите и Дирахиум и околността претърпява значителни поражения от варварските нашествия. Той е обсаден в 481 от остготите. Оставайки във владение на Византийската империя той е важно пристанище и основен връзка между нея и Западна Европа.
През 916 век, нашият цар Симеон обсажда Дирахиум, но не успява да го превземе. Това се отдава чак на цар. Самуил през 1005 г.
През 1082 г. император Алексей І Комнин губи града в битка с норманите. В следващите
150 години той многократно преминава в различни ръце нормани, византийци, венецианци, сицилиянци, докато през 1278 г не е унищожен от силно земетресение.
През 1317 е превзет от сърбите и остава в техно владение до 1350 г. Следват години на прехвърляне от албански във венециански ръце. През 1501 пада под османско владичество, което продължава чак до 1912 годин.
Цялата бурна история на Дурас говори за изключително стратегическото му място и важността му през вековете. Затова следите от древната му история са твърде малко.
Днес Дурас е вторият по големина и може би най-красивият град в Албания. Но времето напредва, а ни чака още път и в града се задържахме малко.

Прекрасният център на града.



Венецианската кула




Хотели до пристанището.



Продължаваме на югоизток към централната част на Албания. Желанието ни е да видим едно малко познато място, а именно невероятният каньон на р. Осуми до гр. Чоровода. Пътя ни минава през гр. Берат, известен в миналото като Бял Град, но него го оставяме за следващия ден.
Спираме в Чоровода и си наемаме хотел. Скоро ще се стъмни, а до каньона има още път.



Накрая пристигаме. Гледката е невероятна. Реката е издълбала красив каньон, а когато е пълноводна мястото привлича много любители на рафтинга.
Преди да предприемем това пътуване гледахме много снимки в интернет и попаднахме на доста предложения за екстремно плаване, та чак ме учудва фактът, че това място не е известно на нашите рафтингари. Може би греша, ако не съм прав, но мястото и природата наистина си заслужават.



Има и къмпинг.



Гр. Чоровода остави в нас противоречиви чувства (поне в мен). Малък и захвърлен в средата на страната град. До него има само един асфалтиран път, този идващ от Берат. След каньона асвалтът свършва. Много ми заприлича на малките наши градове от времето на застаряващия комунизъм в края на осемдесетте. Хората отново са отзивчиви, а храната в ресторанта, който се напълни с млади хора, беше както навсякъде отлична.
Нека да вметна един факт, който ни направи силно впечатление. Винаги и навсякъде в ресторантите носят пръв хляб (както в Гърция и отчасти в Турция) никой не пита искаме или не, хлябът навсякъде е хубав и НИКЪДЕ не се включва в сметката накрая. На фона на повсеместното наше „Колко филийки хляб ще искате“ и ти носят филийки препечени на скарата на която преди това е печена риба …….бррррррр.



Бирата я биваше.

[Сергей Янков]

От: Discover Albania

Eййй, тва стромаджиите сте голяма работа. Както винаги перфектна организация. Кефите. А сте и едни убавци - еле на селфито. А Юли е като енциклопедия. Благодаря! Чакам продължението.
PS. А бре, нема ли да правите есенна сбирка

[automax]

От: Discover Albania

Благодарим...... Ми, убавци сме си. А за другото помага и чичко G.......

[lubashki777]

От: Discover Albania

Хм...изчетох пътеписа, но незнайно защо той е оставен незавършен...След две седмици имам идея за подобна обиколка с мотора на Албания/в тази посока, ако пък има мераклий да се обадят, че не се знае дали няма да съм сам/ и четивото ми беше крайно полезно...За съжаление, очаквах и финала на експедицията, но...

[automax]

От: Discover Albania

Ех. Мина много време от тогава. Не го довърших. Не знам защо (домързя ли ме ...)
Но ако мога да бъда с нещо полезен пиши.

[lubashki777]

От: Discover Albania

Ами би ми било интересно накъде продължава маршрута, през Гърция ли се прибрахте, къде сте нощували...Все такива едни неща...

[fozy]

От: Discover Albania

...

На 20.06.2018 се прибрахме от там.
Ако с нещо мога да съм полезен питай.
Маршрута общо беше:
https://drive.google.com/open?id=1HizyL50qDO_I3R18AHKdc7BFqp0tADLt&usp=sharing

Пътувахме по часовниковата стрелка

[Стефан Слабов]

От: Discover Albania

Колко дни ви отне?
По Албанското крайбрежие трафика как беше? (Препоръки?)

[fozy]

От: Discover Albania

5 дена и имаше време за плаж.
Като българин трафика в Албания изобщо не ме стряска и сега и преди 3 години. Но вярно, че са уникални в спирането, където им дойде. Може да се плаща с евро, не съм попадал на измекяри за курса. Все още са малко бензиностанциите ползващи пост терминали.

[automax]

От: Discover Albania

Тук съм показал по-интересните места в Албания.

За хотели не се притеснявай в всяко градче има хотел или къща за гости. А бензиностанциите са поне три пъти повече от тези в България.