От: Колко див е Дивия Запад???
Devils Tower прилича на един огромен каменен пън, но си е внушителен монумент, който си заслужаваше отклонението. Решихме да не ходиме чак до него, така или иначе се виждаше от далече, а и по пътя имаше много мотори и коли отправили се натам, което означаваше поредно влизане в навалица. Бяхме на път трети ден и искахме да стигнем колкото се може по скоро до крайната ни дестинация.
Поснимахме и тръгнахме обратно към любимата магистрала.
Стъпихме на магистралата и се газирахме на Запад.
Мисля, че населението на щата е около 500000 човека. Това си личеше и по никаквия трафик. Тук таме някой мотор с чуждощатски номер нарушаваше тоталната самота, но като цяло движение никакво. Цялата магистрала си беше наша.
Време беше да се разкараме от магистралата, след близо 3 дни и 1200 мили каране, истинското пътуване започна.
Заредихме бензин в Bufalo и атакувахме Big Horn Mountain през южния ръкав. На връщане щяхме да я пресечеме от Север, но за това по-късно.
Това беше момента в който забравихме всички дразнители до тук- трафик, вятър, жега, всичко отиде в историята. Бяхме обсебени от фантастичните пейзажи и чудесните пътища.
Devils Tower прилича на един огромен каменен пън, но си е внушителен монумент, който си заслужаваше отклонението. Решихме да не ходиме чак до него, така или иначе се виждаше от далече, а и по пътя имаше много мотори и коли отправили се натам, което означаваше поредно влизане в навалица. Бяхме на път трети ден и искахме да стигнем колкото се може по скоро до крайната ни дестинация.
Поснимахме и тръгнахме обратно към любимата магистрала.
Стъпихме на магистралата и се газирахме на Запад.
Мисля, че населението на щата е около 500000 човека. Това си личеше и по никаквия трафик. Тук таме някой мотор с чуждощатски номер нарушаваше тоталната самота, но като цяло движение никакво. Цялата магистрала си беше наша.
Време беше да се разкараме от магистралата, след близо 3 дни и 1200 мили каране, истинското пътуване започна.
Заредихме бензин в Bufalo и атакувахме Big Horn Mountain през южния ръкав. На връщане щяхме да я пресечеме от Север, но за това по-късно.
Това беше момента в който забравихме всички дразнители до тук- трафик, вятър, жега, всичко отиде в историята. Бяхме обсебени от фантастичните пейзажи и чудесните пътища.
Коментар