Колко див е Дивия Запад???

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Devils Tower прилича на един огромен каменен пън, но си е внушителен монумент, който си заслужаваше отклонението. Решихме да не ходиме чак до него, така или иначе се виждаше от далече, а и по пътя имаше много мотори и коли отправили се натам, което означаваше поредно влизане в навалица. Бяхме на път трети ден и искахме да стигнем колкото се може по скоро до крайната ни дестинация.



Поснимахме и тръгнахме обратно към любимата магистрала.



Стъпихме на магистралата и се газирахме на Запад.

Мисля, че населението на щата е около 500000 човека. Това си личеше и по никаквия трафик. Тук таме някой мотор с чуждощатски номер нарушаваше тоталната самота, но като цяло движение никакво. Цялата магистрала си беше наша.



Време беше да се разкараме от магистралата, след близо 3 дни и 1200 мили каране, истинското пътуване започна.
Заредихме бензин в Bufalo и атакувахме Big Horn Mountain през южния ръкав. На връщане щяхме да я пресечеме от Север, но за това по-късно.
Това беше момента в който забравихме всички дразнители до тук- трафик, вятър, жега, всичко отиде в историята. Бяхме обсебени от фантастичните пейзажи и чудесните пътища.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Казахме си чао за сега с Big Horn и зацепихме в страхотна жега през прерията.
Стана време за обяд, не мисля, че бяхме гладни, но и тримата имахме нужда да спреме за малко. Температурата беше 100Ф.
Спряхме в Ten Sleep, малко село с доста автентични постройки по главната улица.
Пред кръчмата имаше 20 Харлея и един микробус със някво знаме, което оказваше, че е нещо като съпорт на мотористите. Естествено всички бяха на бара.



Греда, пица се правеше след 5, предложиха ни бъргъри.
Помислих и реших, че телешкото от сутринтта, няма как да е стигнало толкова бързо до грила, бойкотирахме офертата.

Продължихме в жегата, оставаха ни около 100 мили.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Най-сетне, след сумати каране влезнахме в Коди-последния град преди Йелоустон. Спряхме за бензин, храна и бира, бяхме на 30 минути от крайната точка.
Бързо и експедитивно напазарувахме и атакувахме последните 30 мили.

Веднага след Коди запчва язовира „Бъфало Бил” и едноименната гора. Пътя се вие в долинта, заобиколен от малки ферми, къмпинги и други туристичести атракции. Това е и източния вход на парка. Времето беше перфектно, около 90Ф на 6000 фута височина.
Вътрешно ликувах, че уцелихме страхотно време.
Даааа, поредната сметка в отсъствието на кръчмаря...

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Къмпинга в който щяхме да прекараме следващите няколко дни се казваше Rex Hale. Беше заобиколен от страхотна природа с река в „задния двор”.Намираше се на 12 мили от входа на парка.



На местата за опъване на палатки забелязахме големи камъни с които някой преди нас си беше укрепвал палатката. Решихме и ние да ги използваме, ей така, за всеки случай, много умно решение.
Опънахме палатките и разтоварихме багажа. Освен огнище и пейка имахме и метална кутия за храна, да я пази от мечки. Много удобен шкаф, който превърнахме в полева кухня.
Време беше за много необходима и крайно наложителна баня в реката.
После отворихме и по една бира, за да бъде кефа пълен.



Докато се мотаехме наоколо по мускули и се наслаждавахме на прекрасния ден и студената бира се чу приближаването на мотор.
Не само, че се приближи, но и спря точно пред нашия паркинг.
Отидох да вида кой беше натрапника... изненада-зелен KLR.



Е, не точно изненада, поне за нас, ние си го очаквахме. Сега вече групата беше пълна.
Да ви представя Сашо, с партизанското име Purple Elephant.



Със Сашо се запознахме покрай неговия пътепис за Аляска в далечната 2011г
Едва ли има човек, който да не го е чел, но за всеки случай:

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=131974

От тогава до сега си водехме една електронна любов, докато най-сетне си напаснахме плановете и успяхме да си стиснем ръцете на живо.
Сашо, извинявай, че те постещнахме по гащи, ама ти разбираш...

Помогнахме му с палатката и намятахме мръвките на скарата. Този момент трябваше да се полее както си му е редът, на всичкото отдолу, Сашо имаше рожден ден преди 2 дни и това допълнително усложни и без това тежката програма.

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ей тва е!! Все едно изживявам срещата наново.

Ще си позволя и аз да се включа в пътеписа. Митко разказа точно, че беше едно ухажване по интернет да се срещнем някой ден--то беше едни намеци от моя страна... За голям късмет всичко пасна, и аз си взех отпуск буквално една седмица преди срещата. Понеже бях мързелив, а и не малко зает по други направления, успях да сменя само масло, да изчистя въздушния филтър, и да долея антифриз за всеки случай... Гумите останаха за смяна след връщане, макар че беше крайно време...

В неделя, на 2-ри Август се надигнах по ранни зори и поех по маршрута:



В сравнение с идващите от Чикаго е нищо--360 мили, един не къс, но и не чак толкова тежък ден.

По магистралата I-90 си беше чисто минаване на разстоянието. Спрях едва в градчето Енис (Ennis, MT: https://en.wikipedia.org/wiki/Ennis,_Montana ). Спрях в супермаркета да грабна нещо за обяд, и заредих с гориво на бензинотанцията. Там се запознах с Матиас, аржентинец на път за Аляска:




Добре си поговорихме, и ограниченият му английски хич не беше пречка--той много се притесняваше... Сайта му е тук:

http://www.motodestino.com.ar

Матиас ме покани да обядваме заедно, и въпреки че много ми се искаше да продължим беседването, отказах... Трябваше да тръгвам, оставаше ми още половината от плануваното разстояние. Разменихме контактна информация, през което време сърна с малкото си се появи на бензиностанцията. Матиас изкара GoPro-то, и почна да коментира на бърз испански .

Скоро потеглих към Йелоустоун. Спрях в магазина на градчето West Yelowstone за припаси, а там касиерката беше от Словения... Айде и с нея се понесе лафа, докато зад мен опашката растеше.

Вече в парка, разбрах че ще ми отнеме доста повече време от първоначалния план заради тълпите туристи , а и нямаше как да не спра за да поснимам някоя друга локва:






Тук калта бълбука:

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Митко, не знам за какви гащи пишеш, ама на мен ей това веднага ми направи впечатление--все едно че се озовах в България:



Ето го и майстор готвача:



Ванката, и уиски от Монтана:



А гледката от къмпинга направо ми спря дъха:



Това беше на другия бряг на реката (Shoshone River). Митко--невероятен избор беше тоя къмпинг!!

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ееее, тя самата среща си заслужаваше и яденето и пиенето, а къмпинга си беше чист късмет, въпреки, че там където и да опънеш няма да сгрешиш

[egerchev]

От: Колко див е Дивия Запад???

Благодаря за снимките, кефят! И май така както ги качвате на големи серии , а писането на една страница по- дълго е по- добре. Първо може да се чете бързо, и второ, ако търсиш някаква информация по- лесно ще стигнеш до нея отколкото да я търсиш след всяка снимка. Имам питане : В ТАЯ ДЪРЖАВА САМО ВИЕ ЛИ КАРАТЕ ТЕЖКИ ЕНДУРА?. Всичките тия големи ,тежки американски туръри са ми толкова грозни,да се чуди човек как ги харесват.Ограмотете ги малко тия хора там,обяснете им къде е истината.

[zzlatev]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ха, Розовия слон не беше ли в братска Русия? И изведнъж в дивия запад.

[Vili4ka]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ха, Розовия слон не беше ли в братска Русия? И изведнъж в дивия запад.

Не знам защо, но съм останала с впечатлението, че е в Щатите. И не е розов, а лилав!

[Венци- малкия]

От: Колко див е Дивия Запад???

Той е двоен агент

Страхотен пътепис! Очаквам с нетърпение продължението

[boy3m]

От: Колко див е Дивия Запад???

отВРАТ ли са пържолите?

Много апетитно изглеждат.Навярна са били и вкусни.
И барбекюто и то много фешън.
Явно си е чудесно местенце с доста екстри.

Поздрави.

[suzuki team]

От: Колко див е Дивия Запад???

Да те питам Митко,там по рано имаше един червен асфалт,нещо различно ли е или просто си е червен?

И друго-до колко са застъпени Сузукитата там изобщо или това е само при вас?

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Колко див е Дивия Запад???

Абе тоя "черния път" по арен от магистралата за Варна бре ...

[Vili4ka]

От: Колко див е Дивия Запад???

Абе тоя "черния път" по арен от магистралата за Варна бре ...

Направо! Точно и аз това си мислех, като написа "типичен черен път" - като се сетя тук за каква кал и коловози става въпрос, а в Албания какви камънаци, това си е направо Highway!