Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

[suzuki team]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Много готин пътепис, но много чакане.

Абе много чакане,ама пък е готин!

[Mitko69]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Абе много чакане,ама пък е готин!

Завършения пътепис, описан от другия колега, участник в пътуването го има по другите мото-форуми.

[go6o]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Алармата на телефона звъни настоятелно , но тъй като знаех че събуждането ще ми е трудно , и можех да го игнорирам, предвидливо го бях скрил в каската, сложена в другия край на палатката. Надигнах се уморено , тялото ме болеше , спеше ми се, а в съзнанието ми настоятелно звучеше глас от второто ми аз – „Ти не си в ред, що не се наспиш... а? „ . Игнорирах го , и бавно изпълзях от палатката – часа – 6.30 ...
Бях си наумил да пия кафе в центъра на Сен Тропе днес, и нямаше сила която да ме спре. Разстоянието малко над 100 км, но по слухове знаех че се изминава бавно , защото пътя е много натоварен, а и бе туристически сезон. Облякох се по леко , с дънки и джърси, времето се очертаваше да е прекрасно и зачаках да отворят портала, което се случи точно в 7. Слушайки равномерното похъркване от Емиловата палатка , се изкушавах да лисна една чаша вода вътре и с подобаващ бърнаут да напусна къмпинга – егаси колко ми се спеше наистина.
Не си взех ГПС, разчитах да се оправя и така, по интересно е някак си. По безлюден булевард, целият в разцъфнали магнолии се спуснах до изхода на града и се насочих на запад, старателно избягвайки табела с надпис А8 , водеща за магистралата.



Малко отклонение – ще се опитам да дефинирам понятието моторгазъм , което най-точно описва усещането , което започнах да изпитвам след малко. Това е онова магнетично сливане, докато караш мотор, на спокойствие, удоволствие, вътрешен мир и наслада, докато всичките ти сетива в синхрон попиват заобикалящата действителност, прехвърляйки те от мечтите ти обратно в реалността, без рязка граница между тях. Сбъднат сън, дежаву .
Пътят по Лазурния бряг е уникално красив, едва ли съм първият който го казва. В ранната сутрин, слънцето бе невисоко на хоризонта на морето, температурата малко над 20 градуса, а движение на МПС та нямаше никакво. Тук там холивудско изглеждащи мадами с клинове и с плеъри в ушите правеха джогинг, тръскайки фитнес тела, а самотни колоездачи въртяха педалите мързеливо.











Нещо като надземно подводно селище в Мирамар.















Така си представям нещата след пенсия...









Пътя се вие по брега на морето , като се спуска и изкачва, между скали, разкошни вили и имения, както и малки селца и градове, във въздуха се носи миризма на море, окосена трева , разцъфнали цветя и дървета, редуваха се палми и иглолистни... Спирах на няколко места и просто си стоях безмълвно, макар че ми се искаше да крещя.
Табелите се сменяха, четях имена , уж познати и всъщност толкова нови сега за мен – Антиб, Кан, Фрежу, Сент Максим – спирах съвсем за малко , колкото за усещането че съм там – общото впечатление е за красиви градчета, устроени по общ план – с булевард около морето и паркова зона, а в ранната сутрин изглеждаха спокойни места, но тъй като са туристически , сигурен съм че това около обяд и вечер се променя коренно.
Неусетно стигнах Сен Тропе – намира се на брега на едноименния залив, който се обикаля, и е малко странно че фактически е със северно изложение. Ако се пита някой, защо точно това си избрах за крайна точка на пътуването, нямам специален отговор. Дори когато споделях с баща си къде мисля да ходя , той ми каза – „То това си е едно село по техните стандарти...”. Може би защото когато чуя Франция , в съзнанието ми изниква спомена за филмите с Луи дьо Финес, може би защото това ме връща в едно по хубаво време, в детството...





Сен Тропе е с население малко над 5 000 души, освен с туризъм , земеделие и търговия с друго май не се занимават, убеден съм че знаят защо и си имат основателна причина за това. Към входа на града вече имаше задръстване, но с мотор не е проблем да се провираш, и скоро се озовах на центъра – всъщност с почти нищо незапомнящ се – паркче с макадамова настилка и фонтан, безплатен паркинг за мотори разбира се, кафенета и магазинчета наоколо. Паркирах и въоражен с апарата тръгнах на разходка. Спуснах се към пристанището, по приятни тесни улички с кафенета и бутици, и се разходих около морето. Ако нещо може да се мери с Монако по АкваЯхтПарк, то това е Сен Тропе – всякакъв калибър лукс , вкус и снобария, подреден в нескончаема редица, а за капак предния ред си бе отреден за мотопарк, с подобаващи двуколесни. Чак се зарадвах че си оставих мотора горе, щяха да ме вземат за клошар ако се бях наредил и аз, а нямах дори надуваема лодка .















Селфи на фернска витраж














Поснимах тук-там , минах покрай полицейското управление от филма, за съжаление бе в ремонт, и се върнах в центъра, да сложа точка на плана си , и да отбележа половината изпълнение – намерих най-луксозното на вид заведение , разхвърлях си нещата по масата, и си поръчах кафе и фанта на зализания келнер, който ме гледаше малко странно.



Отпивах леко от горчивата течност, пушех, наслаждавах се. С течение на годините , установих за себе си , че времето започва някак си да тече все по бързо, а именно моменти като този изпълваха спомените ми със съдържание.
Някъде около обяд бе станало, платих си сметката , за изненада на гелосания ( 12 евро), събрах си кротко нещата и се затътрих към мотора. Трябваше да взема хляб и бира, уж по пътя, но се самоизненадах , като напазарувах от центъра на най-скъпия град в района – майната му, казах си, то като се замисля че може тоя живот да ми е последния...



Почешах Пухър зад ухото, стори ми се че и той е доволен, запалих, врътнах прощално кръгче и се отправих към изхода – задръстването вече бе факт. Провирах се тук там, следвайки примера на моторизираните колеги, а тия със скутерите бяха най-нахакани. Не знам- ако с подобен стил на каране се опита някой да шофира в нашата държава, не му давам повече от 30 мин... По обикновен двулентов път, с нескончаема редица коли , се кара по осевата. Проблема идва тогава , когато няма видимост, а и отсрещните мотори карат по същия начин. След час лавиране, си избрах един с „МотоГуци”350, и се лепнах за него – такова каране съм убеден че няма да повторя – гадината караше като на ГП, а аз любопитен, викам си „я да видим кой е по прост...”, смъкнах една скорост на долу, в последствие още две, че оня се амбицира, и играта започна. Чудех се по едно време дали ще имам възможност да извикам „Алах акбар” , преди да се размажа в някоя кола или каравана, или ще си ида зян. Адреналин на талази, но пък темпото с което се прибирах, бе по добро от това на идване – ще ми се представляват някакви малолитражки – как пък не. Изпреварих го, то е ясно.
Бях си набелязал една сграда в Ница, по която се ориентирах за завоя към къмпинга, и скоро бях там. Емил баровски бе обсебил басейна , и явно се чувстваше добре и отпочинал, дори с лек розов тен. Аз се чувствах само добре.





Извадих бирата, седнахме на нашата си маса, и хапвайки , между друго решихме да врътнем следобяд един от най-известните проходи – Кол де Тюрини. Що па да не го врътнем...

[Vili4ka]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Кефче!

[air-d]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Колега пред компютъра е удоволствие, а кефа за Вас двамата е бил в пъти повече, убеден съм. Благодаря, че ни правите съпричастни към едно много интересно пътуване. Браво!
За карането на колегите във Франция, по осовата линия това е ежедневие. По многолентовите пътища мотоциклет се кара между най лявата и съседната линия. Тази линия се нарича "линията на смъртта" от мотористите, но в същност водачите на четириколестни се съобразяват изключително много с мотористите и им правят път. При евентуален инцидент с моторист виновен е винаги водача на четириколестното, така че всички винаги гледат в огледалата и се съобразяват, не правят проблеми, свикнали са на такова каране от страна на мотористите. Мотористите също са толерантни, когато им се прави път и не пропускат да благодарят с протягане на крак или ръка.
Позволявам си това пояснение, в опит да помогна на Колегите, които биха посетили Франция за в бъдеще. Сигурен съм, че след този пътепис ще има такива...
Поздрви за всички, които следват мечтите си, а всеки е толкова голям, колкото са му големи мечтите.

[Сергей Янков]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Баси кефа! Слязъл преди няколко часа от мотора, след няколко дневно есенно пътуване в супер време до Адриатика - Будва, Котор, Дубровник и по яките завои из Сърбия, Черна гора и Босна и сега вечерна биричка с продължението на пътеписа. Благодаря Гошо. И за съветите по маршрута и за настроението, което създаваш с неповторимия си стил. По-добро описание на мотооргазъм /какъвто сигурно всеки, който кара мотор е изпитвал/ не съм срещал.

[Roninn]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Баси кефа,ако не си намеря дружка,лятото ще отпраша сам в тая посока.
Лошото е че не всеки мотор е готов за такъв маршрут,колко км.изминахте горе долу?

[go6o]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Между 4 и 5 000, зависи от къде се тръгва. Бюджет - 2000 лв. Среден разход 5.5 л/100 км. Къмпинг - 14 - 22 евро . Хотел в Западна Европа по тоя маршрут - средно 80 евро за двойна стая. Цените в магазините - около два пъти по високи от при нас. Уикендите по проходите е много натоварено.

п.п. Досъп до компютър имам рядко тоя сезон, поради много работа, ще се постарая да пускам поне пълни дни, самото писане е бързо, но снимките бавят процедурата.

[go6o]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Решението за следобяда бе взето, но преди да тръгнем, се насладих на половинчасово къпане в басейна.







Няколко думи за къмпинга – намира се в западната част на Ница, почти извън града, мястото е спокойно , красиво, с много зеленина и добре уредено, а в случая бе почти безлюдно – ние двамата, самотна дама на шезлонг , която четеше книга , и двама влюбено изглеждащи левенти, май даже бяха в обща палатка. Сетих се за Асен и преживяването му в съседство на палаткуващи лезбийки , надявах се да не стана свидетел през нощта на любовна игра или нещо подобно, с герои от мъжки пол. Въпреки че се майтапехме за железния ред , лично на мен „Магали „ ми хареса и го препоръчвам. Все пак, когато легна да спя, няма да ми е приятно някой ненормален като мен да си запали мотора по нощите и да тръгне да се вози на някъде...
Поехме на север, пътя се вие около голяма разливна зона на река Вар, ако не се лъжа, някъде около Коломар пресякохме по мост и продължихме от другата страна. На Ла Везюби заредихме, малко след това бе и разклона към нашата цел.
Преди да продължа, малко отклонение относно региона – невероятно е в рамките на 40-50 км да успееш да се насладиш на море и планина, всичко това опасано с безброй разкошни и ненатоварени пътища –тоя район стана един от фаворитите ми за посещение от типа „базов лагер” и разходки в различни посоки. Всичко което видях да започва с “Col du/e …” ( еквивалента на “Pass”) си заслужава.



Пътя към Белведере е в красив каньон, изкопан в скалите, много приятен за каране , а отбивката за Кол де Тюрини е при Ла Болен. Емиловият ГПС твърдеше че до там остават 90 км , аз бях убеден че са десет пъти по малко. Оказахме се прави и двамата, но не виждах смисъл от офертата на електронната джаджа, за това я игнорирахме. Самият проход е известен с това, че е най-атрактивният етап от рали Монте Карло, а някога и Тур де Франс, и определян за един от най-известните пътища. Най-високата точка е на 1607 м нв. Знаех че Солберг го прави за 22 мин, и за това преди да започнем качването се поразкърших, нямаше как да не приема предизвикателството. С 1 час бонус, но , все пак, това ни бе първи опит.



Катерим си ние с Емил , въртим се по завоите, цъкаме с език и ахкаме – голяма красота, спор няма. Единствените МПС та които видяхме , бяха мотори , разбира се ГС и... изпревариха ни , караха много бързо, а ние предпазливи, защото реално на завоите нямаше видимост. Тия явно се возеха редовно и знаеха че почти няма движение. Тук-там някой колоездач скапваше пейзажа, но успокояващото бе че задминаваме някого. А и закъде пък толкова да бързаме – удоволствието бе в пътуването.









Добрахме се до върха в късния следобед , има няколко хотелчета на прохода със снимки от ралито , не е нещо помпозно, там отпочинахме и започнахме спускането. А то не отстъпваше по нищо на изкачването, че на места даже по атрактивно като завои и панорама.













След Мулине трябваше ситуацията да стане по лежерна, ама не – завои , чудеса , кеф . Пътя се влива в Гранд Рут де Алпс ( или както там се пише) при Соспел , и завършва подобаващо в Мантон – в общи линии , мисля че всеки сантиметър минат с мотор по тоя маршрут е награда за моториста.







Града е много красив и разчупен, ние се разходихме по крайбрежната ивица, и старателно избягвайки табелите с намек за магистрала, хванахме пътя около морето , който „изненадващо” ни заведе до Монако, на фона на залязващото слънце.







За Монако какво да кажа... инфо има достатъчно. През моя поглед го видях като страшно уреден град, с терасовидно наредени сгради с много зеленина , чисто и скъпо място. Самата процедура по виждането ми обаче протече по нашият си модел – караме си на където ни е кеф, на горе , надолу, по тунели , виадукти, серпентини и подобни, понякога и в кръг. Емил се оплака че ГПС са му направо полудял от толкова подземия и денивелация –постоянно му обяснявал – „Вие се намирате във Монако”, „Вие се намирате във Франция” и т.н... Така докато блокирал. Лека му пръст(силициева) или там каквато рециклация го очаква, гадината мръсна.
Определено за първи път виждах такова струпване на кръгови в тунели, паркинги, магазини , асансьори за МПС и какво ли не –тая държава като че ли половината е под земята, ъндеруорлда приличаше на местно сирене.
Тунела от Формула 1 разбира се го минахме два пъти, щото си е късмет да го нацелиш, после около огромна вила – казино в центъра , от там слязохме на яхтеното пристанище. Ми, к’во да кажа, то ако живееш на такова място , и ако си нямаш голяма лодка ( защо не и самолет) , явно си объркал мястото.





Позяпахме и там, впечатли ни и магазин „Монако моторс”, ще премълча какво имаше в него, и по крайбрежната алея поехме след един Ролс кабрио, макар че ми се пречкаше, не го изпреварих докато не ми направи място. Това е то , мислех си , ще го запомня, защото като се върна едва ли ще ми се случи. Даже кимнах на зализания господин и дамата вътре – спокойни и усмихнати. Всеки с проблемите си, да се оправят с тоя шлеп, ние си маневрирахме спокойно и най-вече безцелно. В края на алеята започва поредица от заведения, над нея има картинг писта (мини Ф1), там спряхме за последно да обхванем гледката.











Мърляв тунел с малка табела „Ница” примамливо светеше отсреща, и нямаше как да не се възползваме, защото нещата тук се въртяха единствено около табела „А8” и табела „Всички останали посоки”, не знам чия глава е родила тая гениална измислица, но на нас определено ни харесваше , и винаги избирахме втория вариант.



Съдейки по маркировката, нямаше как да се доберем до там, но тя, както знаете, се преодолява лесно, особено с мотор. Веднъж навлязъл в неоновия полумрак се изкуших да навъртя газта докрай, и да изредя няколко скорости докато стрелката на оборотомера стоеше в червената зона – е няма такъв кеф – акустиката в подобни места е разкошна, а рева на Тигъра ми изпълни душата.
Излязохме на панорамния път около морето – през Кап Дай и Сен Жак Кап Фера . И тук пак се почувствах филмово – пред красиви сгради с червени килими и костюмирана охрана , струпани луксозни автомобили , хора с официални облекла, дами по каталог пушещи красиво и всякаква снобария , във всякакъв вид, неща познати ми само от екрана, а сега на една ръка разстояние. Или на един нос – аромата на скъпите парфюми се преливаше и усещаше дори докато карах. Друг свят, наистина...
В Ница влязохме по здрач, и след известно колебание спряхме на един площад („Гарибалди”) да отпочинем, че пак се бяхме надскочили. Мястото бе пълно с хора а сградите еднотипно оформени, стори ми се че част от прозорците са нарисувани – 3д , със светлосенки и арки, и споделих с Емил, а отговора бе:
-Ти си нарисуван – беше се сдухал нещо.
След малко го гледам как се опитва да фокусира и да мълви „ Бах мама му, верно са рисувани!”.





Интересно архитектурно решение наистина.
Вече по здрач поемаме към базата, ГПС се бе съвзел, (поне светеше), но явно си бе в будна кома, защото вместо да изминем 500 м напред , ни завъртя 5 км бонус докато излезем на нашия път.
По тъмно спираме в криминален квартал на криминална бензиностанция да заредим до горе. Отивам да платя а продавачката ми говори нещо неразбираемо зад бронираното стъкло. Показвам и картата, тя слага терминала в нещо като кутия ( в банките ги ползват) и ми го пробутва чрез чекмедже. Зачудих се за колко време ще довтасат местните GIGN ако си смъкна бонето и изкрещя някой стар комунистически лозунг в микрофона, но предполагам нямаше да разберат чувството ми за хумор, та го спестих, може пък само на мен да ми бе весело.
В девет без пет влизаме в къмпинга , паркираме и се настаняваме на нашата маса до кафе автомата да хапнем, пийнем и насладително да обсъдим деня. Докато си говорехме ,покрай нас мина четящата французойка с кръшна походка и произнесе:
-Бон соар...
Емил със светнали очи ми вика:
-Доживях французойка във Франция да ми каже това...
Аз се смея , но не казвам какво ми дойде веднага на ум. Всъщност си мислех „ Внимавай да не чуеш същото на ушенце, докато си легнал в палатката , но гласа - мъжки...”, визирайки нежните еднополови създания в съседната нам палатка...

[s_s1]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Разкошен пътепис. Искам да не свършва.

[egerchev]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Георги,само дразниш хората с тоя пътепис! Догодина,нов по-голям!!!!!!

[go6o]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Тази сутрин си позволихме да се наспим, реално днес обръщахме посоката на пътуването и се отправяхме обратно. Къпане, закуска, събиране на катуна – стандартни занимания, без бързане. Времето отново чудесно, така че целта – другите Алпи , някъде над средна Италия – не изглеждаше проблемно достижима. Чисто транспортен ден, който Емил бе решил да разнообрази с минаването на прохода Тенда ( или Тенд, Тенде).
На рецепцията платихме по 13 евро на ден, което бе най-евтиното къмпингуване до момента, лелката ми изрови паспорта трудно, и подписах касов ордер, на който почти по детски смешно бе опитала да напише името ми на кирилица, за сметка на това установих че съм от Белгия, според документа.
Поехме по добре познатата от табелите магистрала А8, която пресича Ница. На ТОЛ касите имаше опашка, гледам – последните две празни, а около тях голяма тълпа с плакати . До като се чудех на къде да се ориентирам , явно и групата ни забеляза и заръкомаха подканящо да минем през отворените пунктове, бариерите бяха вдигнати. Потеглихме леко натам, и анализирайки ситуацията , стигнах до заключението, че явно е някаква стачка. И така под бурните аплодисменти на много хора и воя на сирена, преминахме като на парад през пункта за плащане. Дано да сме изглеждали добре , понеже там има доста камери, и ако евентуално получим снимка, вероятно ще ни е доста скъп спомен , във всякакъв смисъл.
Слязохме от магистралата на отбивката за Ла Трините и поехме към Соспел и италианската граница. Страхотни пътища с много зеленина и няколко поредни прохода, които въпреки че не са прочути като Кол Де Тюрини например, не мисля че отстъпват с много като атрактивност и красота.



Мацката я нямаше, за това снимах със зум










На Кол Де Брюи спряхме след едни серпентини на върха, има малко хотелче, хапнахме и се насладихме на кафе и хубава гледка, изпънали се в шезлонги.





До набелязания Тенда трябваше да е останало малко. По информацията която имахме , до горе няма асфалт, кара се по макадам, на върха се намират разни стари военни съоражения , с гръмкото име Форт Централ, не било за изпускане. Ще проверим .
Минахме едноименния град, и не след дълго се озовахме на голяма опашка от коли. За преминаване имаше само един тунел, в момента правят и втори, и движението е само в една посока, регулира се със светофар. Понеже ние нямаше да ползваме тунела , се прередихме и попаднахме на една строителна площадка. Прохода бе затворен...
Е, не, не може така. Оставих мотора и тръгнах да търся как бихме могли да минем. Двеста метра по нагоре намерихме трима работници, полегнали на сянка. По десетопръстната разговорна система и малко ръкомахане обясних че искам да минем. Не можело, ама не разбрах защо. С леко бръмчене обяснявам че сме с мотори, и тогава единия се светна – „Con moto?”. „Си!” – кимам аз. „Eee, con moto SI!” . И SI e*a мамата... , но за това – след малко.
С лек тръс стигаме моторите, палим, заобикаляме купища пръст и се озоваваме пред ограда с портал, слизам и я отварям колкото да минем, после затварям, и поемаме по желаният път.





Общ изглед, тия неща ги видях после чак...





В началото всъщност не бе много зле – полуразрушена асфалтова пътека, но все пак – бива. Завоите следваха един след друг, изцяло обратни и на почти еднакво разстояние. Скоро настилката изчезна и започна типичен балкански маршрут. Катерех си на горе, а скоростите като метроном отмерваха отсечките – 1 ва – завой – 2 ра , 1 ва – завой и т.н... Тук-там леко дрифтене. Стана ми чудно по едно време, от къде го изкопа Емил тоя проход, аз и не знаех къде отивам в случая. Оказа се на 2000 м н.в...





Не след дълго дърветата изчезнаха и се откриха невероятни гледки наоколо, а малко преди виждащия се форт спрях да снимам Емил, който скоро мина , но пък спря малко по нагоре. Качих се на мотора и потеглих по него като се чудех какво прави, и гледам спрял пред едно срутище камъни насред пътя- вдясно скали, в ляво пропаст. Егаси – че ние почти бяхме стигнали. Скалите бяха умишлено струпани, за да не може да се минава, а отстрани имаше малко място изглеждащо лесно преодолимо. Викам му – ще пробвам да мина, остават 200 м до превала, срамота е да се връщаме. Той – ще те снимам с камерата, току виж излезе нещо впечатляващо- падане или нещо подобно... Прицелих се някак си , и с повечко газ закатерих препятствието, предната гума мина , но мотора остана заклещен в скалата между нея и защитната тава.





Ентусиазирано се захванахме да местим мотора, свалих куфарите – но не - няма мърдане. Тигъра се бе превърнал в Слон. Какво ли не опитахме , без успех. Продължавах да си инатя, но Емил ме спря с основателния аргумент, че и да прехвърлим моя мотор, неговия е с пластмасова тава, така че е безсмислено. Нямаше какво да кажа освен – „Спирай камерата”. То и без това 15 минутния клип, като изключим първата минута, съдържаше само излишно напрягане, псувни и други нецензурни изразителни средства. Ми гадно е, подобна каменна купчина, като карам офроад, преодолявам без да се замисля и да я отбележа даже, а тук се оказва непреодолимо препятствие.
Форта се виждаше на скалите отгоре и малко вдясно, така че заявих на Емил че тръгвам натам директно, а той на мен – че съм луд, и си хвана по пътя.



Катеря си аз, мърморя си , яд ме , почнах да се задъхвам. На едно място се пързолих, но чим трева ме спаси – щеше да е интересен казус да се пребия пеша в планината, тръгнал на мотопътешествие. По едно време толкова се скапах и останах без въздух, че полегнах в една ниша, кръвта пулсираше в главата ми, направо ми прилоша.



Е добре де, мамка му, мислех си, да оставим преебавката с тоя път, ама що за мотивация трябва да имаш, да търчиш и катериш тоя баир, с пълно бойно снаражение, а отгоре да стрелят по теб с каквото сварят. Аз на последните 100 м останах без душа, и в това състояние можеше лесно да ме пребият с камъни или снежни топки , в зависимост от сезона. Или примерно успея да излавирам тия последни метри до форта, гарантирано там може всеки да ме довърши с шамари, не нещо по сериозно. Ако не им се занимава, може да ме оставят да обикалям около рова, гледайки многометровите стени на крепостното съоражение примерно. Явно не вдявам военното дело, или накратко казано моето мнение – войната е глупост.







А тук се вижда моментното ми състояние...

Най-бруталното от всичко обаче бе. че от другата страна (от към Италия) си има асфалтов път, едно семейство си правеше пикник, малко по надолу видях и няколко коли. Всеки сам си избира пътя, това е голяма истина, нашият винаги е по труден и интересен...
Обиколихме , снимахме, на връщане предпочетох да сляза по пътя.



Вървя си аз надолу, и срещу мен се задава мотор, ГС , с куфари. Ченето ми увисна, и се усетих как сменям боята рязко. Или тоя отсреща бе Травис Пастрана, или ние пропуснахме нещо съществено. Огледах го отвсякъде, чист екип, няма една драскотина по мотора, и амбицирано си викам – само да стигна до моя мотор, и ще мина директно през скалите. След завоя още три подобни мотора – КТМ и ГС и... да, ама оказа се че се връщат, щото чух единия как псува - това не може да се обърка, на какъвто и език да е - не се и опитаха да преминат. Олекна ми.
Надолу слязохме сравнително бързо, Емил настояваше да намери оня работник, дето ни посъветва, за да го посъветва. Нямаше обаче работници, и по това съдя че скоро по тоя проход няма да се кара нормално.
На тунела чакахме 30 мин, дълъг е над 3 км, тесен, и вътре е адски студ. Веднъж преминали го , вече сте в Италия – района около Лимоне Пиемонте ми се видя изцяло курортен, и леко дъждовен, за това си навлякохме дъждобраните. След леко объркване около Кунео+ лек дъжд, дало ни възможност да видим красивите гледки по Италиано-Френската граница, излизаме на магистралата , целехме се в посока Милано , от там да имаме отправна точка към алпите. Мотаенето около форта ни отне доста време, и не се знаеше до къде ще стигнем. Магистралата през Алба не е готова, и там обикаляхме яко, пресъздавам случката според Емил – „Гледам на ГПС а – Асти – 59 км, след малко 57 км, после 64 км..., бах мама му , въртим се в кръг!”. И пак според него , тук е бил най-скъпия завой в живота му – след излизане от ТОЛ пункт, завъртяхме 700 м, и се натресохме на друг, на който платихме още 70 цента – не ни стана ясно защо, но имаше полиция, и не задълбочихме проблема.
Може би е съвпадение, но някъде след моста „Sera”, и отбивката за град „Govone”, миризмата стана нетърпима – торенето с естествена тор е добра практика в земеделието, но пък не е приятна за обонянието.



На Розано слязохме от магистралата, след доволно интересно преживяване, което няма да споделя , поради противоречивостта му , и тръгнахме по нещо като оклоловръстно на Милано. Тоя тип пътища са осеяни с дами в предизвикателни дрехи , тук интересното е че пейзажа почерня рязко , което не ме притесни много – с черен тигър, сред черни пантери няма как да се почувствам неуютно, Емил да му мисли...
Явно не е мислил много , защото преди Монца някъде, закова пред доста луксозно изглеждащ хотел, предполагам умората му бе дошла в повече. Спряхме на паркинга, и се отправихме към рецепцията. Учтив господин ни уведоми за условията и цената , направи ми впечатление че е по скъпа , от изписаното в тефтера пред него , но виждайки периодите в които са наемани стаите - за по час- два , схванах ситуацията.
Искахме стая с две легла – „Но проблемо..” , интернет и закуска, връчи ни ключовете, разтоварихме моторите и се качихме на етажа. Влизаме в стаята и ... виждаме разкошна спалня, мечта за всеки друг случай, с изключение на конкретния, с червени сатенени чаршафи и огледала на всякъде. Ебаси, да спим в скъп бардак, при положение че си плащаме точно и конкретно за да спим, и да ни причинят това. Емил измъчено промърморва:
-Заклевам се , не съм си представял някога, че ще платя толкова пари в хотел, за да спя в едно легло с мъж!
Аз също...
Разхвърляхме багажа, дрехите изкарахме на балкона да се от миришат от потта, макар че съдейки по аромата на вън, ефекта щеше да е спорен. Още нещо интересно , използването на обществен интернет в Италия не е анонимно по закон, така че за достъп до две устройства трябваше да искаме втори акаунт. Условията бяха много добри, спор няма, тук се и избръснах , ползвайки самобръсначката , купена от Босна. Поинтернетствахме малко , приказки, хапване и ... сън.

[s_s1]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Супер!

[air-d]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Много интересно, благодарности за отделеното време!!!
Поздрави

[go6o]

От: Сен Тропе, или "До там и обратно..." - мото пътуване 2015

Това е видео от колегата, за допълнителна гледна точка:

https://www.youtube.com/watch?v=SZoD...ature=youtu.be

Има и още, ще ги намеря и пусна и тях...