Tweet
Идеята за това пътуване възникна след като изчетох доста пътеписи от този сайт и други моторджийски такива.
Сърбеше ме да опитам как ще се справи малкият китайски боец със изпитанията в планината.
Започнахме планирането с други луди глави като моята.Първоначалната дата беше за края на Юли,но пътуване зад граница на един от участниците наложи малко да поизтеглим датата.Това не се връзваше с моите планирани ангажименти и за това до последно не бях сигурен участник.Щях да разбера дали ще имам ангажименти едва предният ден-14.07.
И така денят дойде-15.07.2015.
Двама участници стартират от гр.Габрово в 06,30ч.Едно Ки и един Хорнет.Второто Ки ще се присъедини в Дряново.До Русе пътуват в пакет.
Аз обаче все още не се намирам в Севлиево,от където трябва да стартирам пътешествието.
Ето защо моят час на потегляне е друг.
С големи извинения към групата,тъй като се налага да ме изчакат около час в Русе където ни е срещата.
Там пристига и петият участник с Ямаха 650.
Началото на пътуването за мен-8 часа.
температурата е поносима за летен сезон.
брояча е този
пътувам сам до Русе където е срещата с останалите от групата.
Газта през цялото врема е почти на макс.Малко наваксвам.
Е... събрахме се ,дето се вика.
Бързо кафе за мен(отново благодаря за търпението на останалите) и по машините.
спираме малко преди границата за да си купим леи.
Продължаваме към КППто,минаваме българската граница бързо и безпроблемно.Мислех,че пътувам без регистрационен талон на мотора,който в последствие се оказа,че е при документите ми ,но на друго,необичайно място в чантичката.
Насочваме се към Питещи.
Зареждаме бензин(нашите резервоари са малки-под 4л.) и трябва по-често да ги пълним,макар разхода да е около 2л/100км.
тука спираме за кратка почивка.Мястото е сенчесто и много приятно.
Следващата точка от пътуването е Куртя де Арджеш.
На гарата сме(няма да гоним влака)
сградата на гарата
цялата банда.Пазаруваме и провизии за вечерта.Ще трябват сили и за следващият ден.Има и
Започва подстъпа към Карпатите.Гоним към язовир Видрару.
ето го и него.
най-високата язовирна стена на Балканите-малко над 160м.Гледката е страховита.
красота.Трафика минава по язовирната стена.
Опитах се да я съборя,но не успях.
Продължаване напред през много живописен път.Приятно е за каране въпреки,че за деня пробега е над 400км.Не сме уморени.
Ето къде ще нощуваме,но докато стигнем до там ни очакват още километри,осем от които по черен път-макадам и път уж заравнен ,но има участъци с пясъчна основа.
пристигаме на свечеряване(това е срещуположно място от което е правена предната снимка).
ето и мястото за нощуване.
Хотел "Cumpana".
Цената е различна в зависимост от предпочитанията(има и бунгала). Ние спим за 40леи в хотела.
Благодарности на Fozy,за чудесното предложение за нощувка,което даде.
Събираме инвентара в една от стаите и си правим чудесна гала вечеря и сладък лаф мохабет.
Няма много гости и може да се поотпуснем с разговорите.
Интересно,че на паркинга имаше един джип с толбухинска регистация,но така и не чухме родна реч освен нашата.
Паркираме под един бор от който на сутринта моторите ни са окапани от смола.
Равносметката за деня:
471км.
Малко множко ми се виждат понеже си мислех,че са към някъде към 430.
Ден 2
Малко сутрешни снимки.
Това показва брояча в началото на втория ден.
тръгваме малко късно-след 9ч.
Атака на Трансфагъраш.
Започват да се вият завоите и да се усеща сутрешният хлад на планината.Не си сложих термобельото(по едно време дори съжалих)-нали все пак ще се катерим до над 2000м.н.в.Виждат се облаци по най-високите части.Красиво е.
Спираме за кратка почивка.
Малките "бойци" със сърца от 110cc,добре се справят с предизвикателството на планината.
езерце на мястото на което спряхме.
Газ нагореееее...
Катерим здраво....
Гледка от високо.
А тук просто не устоях да не спра....отново.
Големите "батковци" отпрашиха нагоре.
а ето как изглежда надолу.
А ето ме и мен.
Да Ви се представя и да се изфукам.
-Казвам се Г-н Ки.
Сега съм на около 1800м.надморска височина.
имам още баир да изкачвам.А как ми тежи този куфар и тази чанта нагоре-не е истина,но ще успея.
Доскороооо.
Чешма,малко преди кота 2000м.
леко завойче.
край на част 1.
П.П.изчерпах лимита определен за качване на снимки.
Сърбеше ме да опитам как ще се справи малкият китайски боец със изпитанията в планината.
Започнахме планирането с други луди глави като моята.Първоначалната дата беше за края на Юли,но пътуване зад граница на един от участниците наложи малко да поизтеглим датата.Това не се връзваше с моите планирани ангажименти и за това до последно не бях сигурен участник.Щях да разбера дали ще имам ангажименти едва предният ден-14.07.
И така денят дойде-15.07.2015.
Двама участници стартират от гр.Габрово в 06,30ч.Едно Ки и един Хорнет.Второто Ки ще се присъедини в Дряново.До Русе пътуват в пакет.
Аз обаче все още не се намирам в Севлиево,от където трябва да стартирам пътешествието.
Ето защо моят час на потегляне е друг.
С големи извинения към групата,тъй като се налага да ме изчакат около час в Русе където ни е срещата.
Там пристига и петият участник с Ямаха 650.
Началото на пътуването за мен-8 часа.
температурата е поносима за летен сезон.
брояча е този
пътувам сам до Русе където е срещата с останалите от групата.
Газта през цялото врема е почти на макс.Малко наваксвам.
Е... събрахме се ,дето се вика.
Бързо кафе за мен(отново благодаря за търпението на останалите) и по машините.
спираме малко преди границата за да си купим леи.
Продължаваме към КППто,минаваме българската граница бързо и безпроблемно.Мислех,че пътувам без регистрационен талон на мотора,който в последствие се оказа,че е при документите ми ,но на друго,необичайно място в чантичката.
Насочваме се към Питещи.
Зареждаме бензин(нашите резервоари са малки-под 4л.) и трябва по-често да ги пълним,макар разхода да е около 2л/100км.
тука спираме за кратка почивка.Мястото е сенчесто и много приятно.
Следващата точка от пътуването е Куртя де Арджеш.
На гарата сме(няма да гоним влака)
сградата на гарата
цялата банда.Пазаруваме и провизии за вечерта.Ще трябват сили и за следващият ден.Има и
Започва подстъпа към Карпатите.Гоним към язовир Видрару.
ето го и него.
най-високата язовирна стена на Балканите-малко над 160м.Гледката е страховита.
красота.Трафика минава по язовирната стена.
Опитах се да я съборя,но не успях.
Продължаване напред през много живописен път.Приятно е за каране въпреки,че за деня пробега е над 400км.Не сме уморени.
Ето къде ще нощуваме,но докато стигнем до там ни очакват още километри,осем от които по черен път-макадам и път уж заравнен ,но има участъци с пясъчна основа.
пристигаме на свечеряване(това е срещуположно място от което е правена предната снимка).
ето и мястото за нощуване.
Хотел "Cumpana".
Цената е различна в зависимост от предпочитанията(има и бунгала). Ние спим за 40леи в хотела.
Благодарности на Fozy,за чудесното предложение за нощувка,което даде.
Събираме инвентара в една от стаите и си правим чудесна гала вечеря и сладък лаф мохабет.
Няма много гости и може да се поотпуснем с разговорите.
Интересно,че на паркинга имаше един джип с толбухинска регистация,но така и не чухме родна реч освен нашата.
Паркираме под един бор от който на сутринта моторите ни са окапани от смола.
Равносметката за деня:
471км.
Малко множко ми се виждат понеже си мислех,че са към някъде към 430.
Ден 2
Малко сутрешни снимки.
Това показва брояча в началото на втория ден.
тръгваме малко късно-след 9ч.
Атака на Трансфагъраш.
Започват да се вият завоите и да се усеща сутрешният хлад на планината.Не си сложих термобельото(по едно време дори съжалих)-нали все пак ще се катерим до над 2000м.н.в.Виждат се облаци по най-високите части.Красиво е.
Спираме за кратка почивка.
Малките "бойци" със сърца от 110cc,добре се справят с предизвикателството на планината.
езерце на мястото на което спряхме.
Газ нагореееее...
Катерим здраво....
Гледка от високо.
А тук просто не устоях да не спра....отново.
Големите "батковци" отпрашиха нагоре.
а ето как изглежда надолу.
А ето ме и мен.
Да Ви се представя и да се изфукам.
-Казвам се Г-н Ки.
Сега съм на около 1800м.надморска височина.
имам още баир да изкачвам.А как ми тежи този куфар и тази чанта нагоре-не е истина,но ще успея.
Доскороооо.
Чешма,малко преди кота 2000м.
леко завойче.
край на част 1.
П.П.изчерпах лимита определен за качване на снимки.
Аз от както се помня все качвам кубатурите на моторите си, но в последно време съвсем сериозно се замислям за сваляне на кубатурата. Това чудо 110 кубика сигурно е карбураторно? Губи ли мощност на по-голяма надморска височина и падат ли му оборотите? Помня че Африката ми леко се задъхваше на хижа Вихрен и се налагаше да вдигам леко оборотите с болта за регулиране, за да не изгасва там. 
Коментар