Tweet
/и обратно/
Здравейте приятели,
Ще споделям тук преживяното и видяното от тазгодишното ни приключение, завършило преди дни успешно. Започвам да пиша още преди да са отминали емоциите, преди да избледнеят красотите които видяхме и адреналина не се е разсеял съвсем, повишавайки световната ентропия незначително.
Тази експедиция я мисля от половин година и повече. Идеята ми беше да заведа и покажа на останалите от групата Средна гора, където има не само много за гледане, но и мнооого за каране. Както и самия аз да видя някои точки там, които все са ми убягвали в предишните ми скитания. За да стигнем до там обаче, /а и да продължим след това/ реших да се изправя пред предизвикателството Емине – Ком, но със опашка. Средна гора ми идваше дюшеш за избягване на парк Централен Балкан, а след това, през Манзул, Братия, с. Чавдар и Челопеч, пак на Е-Ком през прохода Кашана към хижа Мургана и нататък. След Ком, бях набелязал западната ни граница със всичките си водопади, манастири и Миджур, после Белоградчик, бегом към Видин и онова северозападно кюше на картата, което от две години ме дразни. На връщане предвидих по-дълги преходи по асфалт, Врачански Балкан, пещери, пак манастири и пак водопади. Горе-долу, това бе идеята ми - 13 дневна експедиция. Последваха нощи на взиране в Мапсорс и сравняване с Гугъл Земя, Мапс и други мапс, докато всичко не бе ясно и обмислено, заедно с обиколни маршрути и резервни биваци, дори направих и пищов с разписанието по дни и часове, заедно и стова, колко време да се отделя на забележителностите. Накрая, посъбрах инфо и ОМЦУ от първа ръка, ползвайки опита на Скитника и Оник за Емине Ком и направих още няколко варианта за участъци, в които можеше да се очакват проблеми предимно от хуманоидни същества, които са решили че всичко до което се докопат си е лично тяхно. Марин също ме предупреди за вероятни проблеми около Българка и ветрогенераторите до Бузлуджа. За региона на Ком и Берковица, пак черпих инфо от експерт в областта – Евгени /Едоорс/, който на всичкото отгоре и той черпи, ама с ракия и бира, ама затова – после.
Остана едно колебание – къде от Варна да се умъкнем в трака Е-Ком – не ми се бъхтеше пак до Емине през Иракли, а и излишно гориво е това. Едната опция бе да стигнем до Шумен по магистралата и след това, през Велики Преслав, на юг да се включим. В края на краищата, наложи се варианта да влезем по черно от Горни чифлик, да стигнем рида над Голица и да продължим на юг, като се включим в трака при с. Козичино. Не бях карал досега южно от Голица, а имах агентатурни сведения, че има много за каране там, така че това ми беше мечта от около две-три години.
В групата бяхме предвидени 5 джипа – аз, Жоро с патрула, Георги с витарата, Скитника с паджерото си и Борко от Валимар, който за съжаление не успя да подготви новата си машина на време. После, на Средна гора или малко по-нататък, трябваше да се присъединят и обичайните заподозрени от Берое – Марин и Любашки. На Ком – среща с Едоорс, а някъде по трасето – с Тошко и Вики от Шумен, които тази година правят Комине – пеша /респект, сладури!/. Времето за старта наближаваше, трескаво вървяха последните приготовления, пусто не ми стига времето за всичко, дано няма издънки.
А старта бе заплют още от края на миналата година – Неделя, 5-ти Юли, отпуските уредени, командировъчните – утвърдени. Всичко бе стиковано, уточнено и планирано в детайли. Ноооо, какво са плановете, знаете, нали – два дни преди старта, на Скитника му изскочи неотложен служебен ангажимент, при това – дългосрочен. Светльо, как съжалявам, че не беше с нас брат, в теб ми бе надеждата за опора в навигирането, че винаги съм таял големи резерви към Гармина си /после стана ясно – напълно оправдани/. Но няма как, живеем във време, в което всеки пропуснат шанс е огромна грешка, затова разбирам и подкрепям решението на Светльо да отложи пътуването си. С това, изненадите не свършиха – в събота стана ясно, че Георги се е разболял и няма да дойде на старта. Гемиите ми потънаха – от пет джипа- само аз и Жорето... Не че нещо, но за мен оптималната група е 5-6 джипа, повече е навалица, но два – два джипа са подозрително уединение. Не щеш ли, за огромна моя радост, в последния момент изскочи Живко с фронтерата си. Макар и предварително да се знаеше, че е за ден-два, все пак няма да сме камерен състав – витара и патрул. Всуе, трябва да има живи свидетели, ако се наложи да дърпам патрула от някоя гняс
.
Последните дни използвах да модифицирам малко таванния си багажник и да го постегна, като прекроих и краката за масата, така че да е висока колкото другите походни маси, че стърчеше над тях с 20-на санта. Ако някои от вас си спомнят пътеписа ми от предната ни експедиция, скарата на таванния ми багажни е перфектна маса, моя високо технологична разработка. Пооправих я, подобрих и закрепването и към рейките чрез станалите ми любими напоследък крепежи за тръби за парно /отново отварям скоба – с такива съм монтирал предния си номер върху ролките на водача за лебедката – неа мърдане/, взех едно 40 литрово WAECO на газ и тоци от един приятел, заедно с 25 литра чанта от същата марка бях готов поне за една седмица кръгова отбрана. Заредих с гориво, плюс 5 литра наум в туба. Още една туба – вода. Нахвърлях багажа, инструменти, сечива и храните, предвидени за купето и ми остана само снаряжението за тавана и последно да взема някои неща преди тръгване – дрехи и разни дреболии. Грешка – много пропуски в деня на старта... Хъм, пак заваля... дано ни върви по вода.
Здравейте приятели,
Ще споделям тук преживяното и видяното от тазгодишното ни приключение, завършило преди дни успешно. Започвам да пиша още преди да са отминали емоциите, преди да избледнеят красотите които видяхме и адреналина не се е разсеял съвсем, повишавайки световната ентропия незначително.
Тази експедиция я мисля от половин година и повече. Идеята ми беше да заведа и покажа на останалите от групата Средна гора, където има не само много за гледане, но и мнооого за каране. Както и самия аз да видя някои точки там, които все са ми убягвали в предишните ми скитания. За да стигнем до там обаче, /а и да продължим след това/ реших да се изправя пред предизвикателството Емине – Ком, но със опашка. Средна гора ми идваше дюшеш за избягване на парк Централен Балкан, а след това, през Манзул, Братия, с. Чавдар и Челопеч, пак на Е-Ком през прохода Кашана към хижа Мургана и нататък. След Ком, бях набелязал западната ни граница със всичките си водопади, манастири и Миджур, после Белоградчик, бегом към Видин и онова северозападно кюше на картата, което от две години ме дразни. На връщане предвидих по-дълги преходи по асфалт, Врачански Балкан, пещери, пак манастири и пак водопади. Горе-долу, това бе идеята ми - 13 дневна експедиция. Последваха нощи на взиране в Мапсорс и сравняване с Гугъл Земя, Мапс и други мапс, докато всичко не бе ясно и обмислено, заедно с обиколни маршрути и резервни биваци, дори направих и пищов с разписанието по дни и часове, заедно и стова, колко време да се отделя на забележителностите. Накрая, посъбрах инфо и ОМЦУ от първа ръка, ползвайки опита на Скитника и Оник за Емине Ком и направих още няколко варианта за участъци, в които можеше да се очакват проблеми предимно от хуманоидни същества, които са решили че всичко до което се докопат си е лично тяхно. Марин също ме предупреди за вероятни проблеми около Българка и ветрогенераторите до Бузлуджа. За региона на Ком и Берковица, пак черпих инфо от експерт в областта – Евгени /Едоорс/, който на всичкото отгоре и той черпи, ама с ракия и бира, ама затова – после.
Остана едно колебание – къде от Варна да се умъкнем в трака Е-Ком – не ми се бъхтеше пак до Емине през Иракли, а и излишно гориво е това. Едната опция бе да стигнем до Шумен по магистралата и след това, през Велики Преслав, на юг да се включим. В края на краищата, наложи се варианта да влезем по черно от Горни чифлик, да стигнем рида над Голица и да продължим на юг, като се включим в трака при с. Козичино. Не бях карал досега южно от Голица, а имах агентатурни сведения, че има много за каране там, така че това ми беше мечта от около две-три години.
В групата бяхме предвидени 5 джипа – аз, Жоро с патрула, Георги с витарата, Скитника с паджерото си и Борко от Валимар, който за съжаление не успя да подготви новата си машина на време. После, на Средна гора или малко по-нататък, трябваше да се присъединят и обичайните заподозрени от Берое – Марин и Любашки. На Ком – среща с Едоорс, а някъде по трасето – с Тошко и Вики от Шумен, които тази година правят Комине – пеша /респект, сладури!/. Времето за старта наближаваше, трескаво вървяха последните приготовления, пусто не ми стига времето за всичко, дано няма издънки.
А старта бе заплют още от края на миналата година – Неделя, 5-ти Юли, отпуските уредени, командировъчните – утвърдени. Всичко бе стиковано, уточнено и планирано в детайли. Ноооо, какво са плановете, знаете, нали – два дни преди старта, на Скитника му изскочи неотложен служебен ангажимент, при това – дългосрочен. Светльо, как съжалявам, че не беше с нас брат, в теб ми бе надеждата за опора в навигирането, че винаги съм таял големи резерви към Гармина си /после стана ясно – напълно оправдани/. Но няма как, живеем във време, в което всеки пропуснат шанс е огромна грешка, затова разбирам и подкрепям решението на Светльо да отложи пътуването си. С това, изненадите не свършиха – в събота стана ясно, че Георги се е разболял и няма да дойде на старта. Гемиите ми потънаха – от пет джипа- само аз и Жорето... Не че нещо, но за мен оптималната група е 5-6 джипа, повече е навалица, но два – два джипа са подозрително уединение. Не щеш ли, за огромна моя радост, в последния момент изскочи Живко с фронтерата си. Макар и предварително да се знаеше, че е за ден-два, все пак няма да сме камерен състав – витара и патрул. Всуе, трябва да има живи свидетели, ако се наложи да дърпам патрула от някоя гняс
.Последните дни използвах да модифицирам малко таванния си багажник и да го постегна, като прекроих и краката за масата, така че да е висока колкото другите походни маси, че стърчеше над тях с 20-на санта. Ако някои от вас си спомнят пътеписа ми от предната ни експедиция, скарата на таванния ми багажни е перфектна маса, моя високо технологична разработка. Пооправих я, подобрих и закрепването и към рейките чрез станалите ми любими напоследък крепежи за тръби за парно /отново отварям скоба – с такива съм монтирал предния си номер върху ролките на водача за лебедката – неа мърдане/, взех едно 40 литрово WAECO на газ и тоци от един приятел, заедно с 25 литра чанта от същата марка бях готов поне за една седмица кръгова отбрана. Заредих с гориво, плюс 5 литра наум в туба. Още една туба – вода. Нахвърлях багажа, инструменти, сечива и храните, предвидени за купето и ми остана само снаряжението за тавана и последно да взема някои неща преди тръгване – дрехи и разни дреболии. Грешка – много пропуски в деня на старта... Хъм, пак заваля... дано ни върви по вода.
Коментар