Калифорния и наоколо - САЩ 2015

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Ден 6 - Сряда 01.07.2015

Станах към 4:15 и обратно на Брайт Ейнджъл Поинт. Луната тъкмо си отиваше.


Изгревът беше зад облаци и мина време докато се покаже слънцето.



Обаче, когато се показа...


Аз окопирах пак една скаличка (същата, която се вижда от предишния ден на снимката с дъгата) и така си останах там до към 8:00.

















Успях да си тръгна единствено заради мисълта, че отивам на други наблюдателни точки.
Малко снимки от базата на Норт Рим Лодж.










Към 9:15 тръгнах за Point Imperial - на около 15км.










След това към Cape Royal - на още около 20км.




Това е едната наблюдателна точка - Angel's Window



И изгледът оттам. Тук вече се вижда и река Колорадо.










И на Cape Royal.








Вече наистина трябваше да си тръгвам...

В Кайбаб Нешънал Форест има резерват за бизони.




Оттам обратно - по същия път, по който бях дошъл - до Лас Вегас. Пристигнах към 17:45.

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Ден 7 - Четвъртък 02.07.2015

Този ден беше предвиден за почивка, без пътуване. Излязох навън около обедно време да направя няколко снимки из Лас Вегас. Като цяло - не ми хареса - като повечето големи градове. Лъскавите и тежкарски хотели контрастират с евтини мотели. Реклами навсякъде - печалби, жени/мъже, атракциони и помежду тях обикалят просяци и бездомници. Доста фалшиво място е.
























Познайте какво преобладаваше сред информацията за посетителите.





Площадката за скокове от кулата.








Предлагат страшно много атракциони - скачане с парашут, езда, стрелба с автоматично оръжие, каяци, спортни автомобили, циркове, илюзионисти... Изобщо, ако имаш пари, измислили са доста начини да ги похарчиш. Аз летях с едно аеробатично самолетче. Освен това от Лас Вегас има много възможности турове с вертолети и самолети до/над Гранд Каньон.

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Ден 8 - Петък 03.07.2015

Отново на път. Трябваше да стигна до Мамут Лейкс - източната страна на планината Сиера Невада. По-интересното за този ден обаче беше, че щях да мина и разгледам Долината на Смъртта.

Тръгнах в 9:15 от Лас Вегас - на запад по 160.




Около 10:00 напълних резервоара в Паръмп (Pahrump) и продължих за Шошон (Shoshone). В този участък отново се върнах в Калифорния (от Невада).
Типичните американски пътища, които се губят в далечината, а някои и в хоризонта. Спрях изрично за да ги снимам.






Малко след 11:00 минах през Шошон.




Веднага след него се отклоних по 178 за Долината на Смъртта (Death Valley).


Долината на Смъртта е най-сухото и горещо място в Северна Америка. Освен това там е измерена най-високата температура на въздуха на сянка изобщо - 56.7°C. Имало е рекорд от 58°C измерени в Либия, но нещо са го дисквалифицирали от класацията... Долината на Смъртта е ориентирана север-юг, заградена е от планини. Това, заедно с ниската надморска височина прави климатът толкова горещ.

Предупреждение, че следващите "услуги" т.е. цивилизация - бензиностанция, магазини... са след 72мили. Тъй като местата за зареждане на бензин са малко, цените там са изкуствено високи - около и над 5 долара за галон (3.785л). Средните цени на бензина в САЩ са между 3 и 4 долара за галон.




На табелата на входа спрях, мъж и жена се снимаха и ги помолих да ме снимат. Питаха ме откъде съм - от България. Изненадаха се, - те пък били от Румъния...

Началото на парка е означено само с табелата. За разлика от другите национални паркове, на входовете няма кпп-та, където да се плаща. За да си платиш посетителската такса, трябва да отидеш до посетителския център, който се намира на въпросните 72 мили.

И така вече съм вътре.




Всъщност по 178 от запад на изток се минава нещо като малък планински проход, преди да се стигне до самата долина и там вече се тръгва на север. Температурата още от Лас Вегас си беше висока, а в този участък - около 44°C.



И вече към по-ниската част. Карам и през няколко минути спирам да снимам. Пустинният пейзаж заедно с голите планини е впечатляващ. Съзадава усещане за простор. Голите скалисти планини от своя страна имат най-различни цветове, поради различния химичен състав и добавят към красотата на гледките.










Най-ниските части на Долината на смъртта са покрити от солени езера - дъна на пресъхнали езера, където са отложени соли и минерали.






Стигнах и до най-ниската точка - Бедуотър Басин (Badwater Basin). С 85.5м под морското равнище, това е най-нискта точка в Северна Америка.


Има и малко количество вода, която се подхранва от някакво изворче на това място. Заради солта и водата не става за нищо, затова мястото се казва Badwater.










На скалите от източна страна пък има табела, която отбелязва морското равнище.


Продължих, а междувременно температурата достигна до около 49°C (120°F), въпреки че се бяха появили облаци и нямаше слънце. Липсата на слънцето не допринесе за снимките, но въпреки това хълмовете и планините са изключително красиви.






Отклоних се по малко еднопосочно пътче - Артист Драйв - което минава в близост до тези хълмове.









Следващата точка беше Забриски Поинт (Zabriskie Point). Алеята към наблюдателната площадка.


И след това оставаш без думи.








Условията в Долината на Смъртта са използвани от автомобилните производители за тестове на бъдещите модели. Срещат се маскирани прототипи.



А аз продължих към Фърнис Крийк (Furnace Creek). Това е мястото, където се намира посетителският център на Долината на смъртта, има безниностанция, и "ранчо" Фърнис Крийк. Спрях там за обяд в интервала 14:30-15:00.







След това в посетителския център.



От Фърнис Крийк продължих по 190 на запад за да изляза от Долината. Тя продължава на север и има още доста интересни места, включително "плуващите камъни" са в северната част, но маршрутът ми беше такъв, че нямаше време за повече.




Другото място с някаква цивилизация - Стоувпайп Уелс (Stovepipe Wells).






След това започва изкачване, на излизане от Долината. Поглед към нея.



Така стигнах до Лоун Пайн (Lone Pine) и оттам по магистрала 395 стръгнах на север.



Магистралата е разположена север-юг, като от западната и страна е планината Сиера Невада, за която бях тръгнал. Но имах още път на север.









Пристигнах в курортното градче Мамут Лейкс (Mammoth Lakes) около 19:45, на 2400м надморска височина и температура 22°C.


Маршрутът за този ден беше 612км.


В хотела изрично ме предупредиха, да не оставям абсолютно никаква храна (остатъци, опаковки и т.н.) в колата защото мечките ще влязат да си я вземат. Не "може" да влязат, а "ще" влязат

[s_s1]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Разкошен пътепис!
Благодаря за споделеното.

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Радвам се, ако на някой му е интересно.

Сега забелязах, че съм си объркал номерацията на дните Тъй като времето за редакция на мненията е изтекло, бих искал да помоля някой от модераторите за корекция:
(грешно => вярно)
Ден 4 - Понеделник 29.06.2015 => Ден 3 - Понеделник 29.06.2015
Ден 5 - Вторник 30.06.2015 => Ден 4 - Вторник 30.06.2015
Ден 6 - Сряда 01.07.2015 => Ден 5 - Сряда 01.07.2015
Ден 7 - Четвъртък 02.07.2015 => Ден 6 - Четвъртък 02.07.2015
Ден 8 - Петък 03.07.2015 => Ден 7 - Петък 03.07.2015

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Ден 8 - Събота 04.07.2015

В този ден бях предвидил посещение на националния парк Йосемити.

Тръгнах от Мамут Лейкс около 9:30 по Mammoth Scenic Loop за да изляза до 395.





И по 395.


След това завих на запад по 120, който пресича планината Сиера Невада от изток на запад.
















Стигнах до входа на Йосемити - на 1484м надморска височина.


Йосемити (Yosemite) е първият парк обявен за защитена местност от правителството на САЩ - през 1864г. Най-известната и посещавана част е Долината Йосемити, подходът за която обаче е от западната част на парка. Отправих се натам.



Може би сте обърнали внимание в началото, че датата беше 4 Юли - националният празник на САЩ. В такива дати американците пътуват много. Тук не беше изключение, много хора, много коли - по пътищата и по паркингите.



Въпреки това, въпреки че Йосемити се посещава годишно от около 4млн. души, мястото е изключително чисто и поддържно в естествения си див вид. Всъщност това важи за всичките им паркове, през които аз минах.

Малко статистика за Йосемити.



Разбира се, спирах, където видя нещо интересно.










Минава се през най-високата точка на 120 и след това започва спускане на запад.



Следва отклонението за Долината Йосемити.



Долината Йосемити (Yosemite Valley) е както писах най-посещаваното място. Това е така, защото е изходна точка за голяма част от най-впечатляващите места в Йосемити. В това число са огромните скални блокове Халф Дом (Half Dome) и Ел Капитан (El Capitan).

Халф Дом е огромен гранитен блок, объл от едната страна и отвесен от другата - оттам и името - полу-купол. Това е може би емблемата на Йосемити. Ел Капитан е отвесна гранитна скала с височина около 900 метра. Един от най-известните катерачни обекти в света.

И така на път за долината Йосемити, спрях на малка отбивка, откъдето ги видях за първи път.


В дясно е Халф Дом, а в ляво - горната част на Ел Капитан.


Всъщност на мястото, където бях спрял, имаше макет на Халф Дом.




Не стъпвайте върху растенията!


Влязох в долината и завих по Wawona Road.


Следващата отбивка - Тънъл Вю (Tunnel View)




Отклоних се за Глейшър Поинт, където исках да стигна.


Глейшър Поинт (Glacier Point) е висока наблюдателна точка - на 2200м височина. Оказа се обаче, че паркингът там е пълен, поради което парк рейнджърите бяха направили организация за да не се препълват паркингът и пътят до там (пътят е задънен - свършва с паркинга на самата точка). На предишен голям паркинг отклоняваха колите, след което имаш възможност да обърнеш и да се върнеш, или да останеш на този паркинг да чакаш, докато горе се освободят места. Всичко беше подробно и точно маркирано с табели - коя лента е за обръщане, коя - за чакане. Нямаше друг вариант, освен да чакам.


Ето ги и парк рейнджърите, които контролираха движението.


Така си прекарах там около два часа (13:00-15:00). След това - нагоре.


И горе.


Това е една "по-малка" наблюдателна точка, до паркинга.


Халф Дом с двата водопада - Вернъл Фол (Vernal Fall) - левият, височина 96.6м - и Невада Фол (Nevada Fall) - десният, височина 181м.




И оттам вече към "истинската" Глейшър Поинт.






Стигнах. Глейшър поинт е на височина около 975м над долината. Самата долина е почти вертикално под теб - но на 975м. Обзорът е невероятен. Това е поглед на северозапад. За отбелязване са водопадите Йосемити Фолс (Yosemite Falls) - вляво, едва се забелязва - и Тиная Каньон (Tenaya Canyon) - вдясно.


В по-близък план, това е горната част на Йосемити Фолс - висок е 440м. По това време на годината, количеството вода е доста малко.








Поглед на североизток.










Дъното на долината надолу.




Трябваше да тръгвам... Минах през магазинчето и надолу.


В долината спрях отново да погледам Ел Капитан. Като застане срещу теб, с височина 900м, не е реално... Какво ли предизвикателство е за катерачите - да застанеш в подножието и и да тръгнеш нагоре...


За съжаление трябваше да си тръгвам. Излязох към 120 и после по него на изток.








Слязох от планината и продължих по 120 до Оукдейл (Oakdale), където щях да нощувам тази нощ.








Пристигнах около 20:15, след 385км.

[Венци- малкия]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Жестоко! А за Йосемити.. нямам думи. Не мога да го опиша. Определено е най-красивото място което някога съм посещавал.

[Еделвайс]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Благодаря за споделянето, направих си истинска екскурзия, па макар и виртуална, чрез хубавите ти снимки и пътеписи

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

И аз благодаря
А за Йосемити и аз нямам думи... но не мога да ги степенувам - Йосемити, Долината на Смъртта, Гранд Каньон, всяко място си има свое излъчване.

[wsxqaz]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Изключителен пътепис и снимки.
Огромно Благодаря на колегата, че го сподели с нас.

Сега имам едно въпросче.
Не съм ходил в щатите и представите ми за там са единствено от разкази и от това, което съм гледал по телевизията, та се чудих, ако този маршрут се изпълнява колективно, да речем семейно или с приятели, удачно ли било за возило да се използва кемпер или тн. в Америка RV-та(било то самоходен или теглен от пикап?), вместо да се пътува с кола и да се нощува в мотели ?
По тези места има ли удобни и близо до забележителностите и градовете паркинги където може да се паркира 10-12 метров кемпер да се нощува ?

[txl]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Благодаря за добрите думи.

Въпросът с кемпер/каравана не съм го проучвал. От това, което съм видял, мога да кажа следното:
- на доста места, където има наблюдателни точки (иначе направени много добре - с паркинги, тоалетна и т.н.) има табели, че са затворени след залез слънце, че е забранено да се нощува, къмпингува и т.н. Някои даже имат бариери на входовете. Не знам дали това се следи стриктно, аз лично не бих се пробвал да нарушавам такива забрани. Така че трябва да потърсиш предварително къде има възможности за нощуване с кемпер/каравана, вероятно има достатъчно, защото по пътищата се срещат кемпери, но просто има някаква организация и едва ли можеш да разчиташ, че можеш да останеш и нощуваш на произволно място;
- не знам също какви са възможностите и цените за наем на кемпери. Но предвид цените на хотелите - (доста високи - поне в тези райони, къде съм бил) има вероятност за няколко човека да е по-изгодно с кемпер.

[bogoinjection]

От: Калифорния и наоколо - САЩ 2015

Краткият отговор на въпроса ти е, да.
Виж тук този живее фултайм в ар-ви и има много клипчета https://www.youtube.com/user/nomadicfanatic