Ами решено е - ще събирам пари за къща в Кармел, преди да съм видял останалата част от пътеписа ти.
На второ място - и аз благодаря за споделените истории, с интерес очаквам продължението и допълнението на продължението след месец
А иначе пак мернах един FIAT 500 на снимките ти - червен, в Монтерей. На снимките от Кармел видях и червеничко 2CV, което изглежда странно за там, но пък е артистично, спор няма . Porsche 356 Speedster сигурно може да се приеме за типично калифорнийско возило... Въобще всичко е много, много интересно - колите, улиците, историята, природата...
Алфа 164 съм виждал 3 броя за десетина години,друго италианско тц ако говорим за нормални коли.
Иначе спорехме в една тема кой какво кара в Калифорния,аз на село съм живеел пък то и по другите села било така,рядко се среща американски автомобил и на твоите снимки,кой му се спори да те почва,аз ще подържам.
В този ден планът беше да стигна до Сан Симеон и да разгледам замъка Харст. Поразгледах какво интересно има по пътя до там и поставих още една точка - фарът Поинт Сур.
Тръгнах от Монтерей малко след 8:00 отново по магистрала номер 1 на юг. Времето отново беше променливо, сутринта все още облачно.
Върху огромната скала всъщност е разположен фарът Поинт Сур, накъдето бях тръгнал, а в ляво високо по брега се вие "магистралата" номер 1:
В тази част поради терена има и няколко моста, построени през 30-те години, когато е строен и пътят.
Най-известният е Биксби бридж, тук съм снимал от една висока точка на пътя наречена Huricane point:
А на юг съм все по-близо и до фара:
Фарът Поинт Сур всъщност е фаров комплекс - освен самият фар, има база от няколко постройки, където в началото са живели служителите. Всичко това е разположено върху една огромна скала - с височина около 100м над океана. Започнал е работа през 1889г. До построяването на магистрала 1 през 30-те години, мястото е било доста отдалечено и служителите са прекарвали месеци без прекъсване там. Те са зареждали с гориво фара и са навивали механизма, който върти светлинния лъч. В момента фарът е напълно автоматизиран и за работата му не е необходимо присъствие на хора. Комплексът е обявен за щатски парк и се поддържа и реставрира като историческа забележителност. Интересното е, че тази работа в момента се извършва предимно от доброволци - и както се убедих в последствие - на много високо ниво. Посещенията в комплекса са възможни няколко пъти в седмицата в точно определени часове и само с водачи - отново от доброволците.
Пристигнах около 9:00 и трябваше да изчакам до 10:00, когато започваше тур-ът.
Страхотно впечатление ми направи цялата организация около посещенията на фара и изобщо поддръжката му. Малко преди 10:00 пристигна едната от доброволките - Лаура, която отвори и започна да пуска колите. При влизането на хората от всяка кола обяснява правилата в парка, хората си плащат (12 долара на човек, разбира се има безжичен пос-терминал) и влизат. При това всъщност се преминава едно пътче през терен, който е частна собственост, от другата му страна се излиза пак през такава врата като на снимката горе и се влиза в самия комплекс на фара. Там колите ги посреща и реди на паркинга другата доброволка - Линда. Така изглеждат инструкциите, които първо обясняват устно, после дават брошурата:
И така, влязохме, паркирахме, разделиха ни на две групи и тръгнахме по тясното пътче нагоре към фара.
(Американците по принцип никога не паркират с предницата навън, явно никой никога не им е обяснил как се паркира. Тук доброволците редят колите и казват изрично да паркираш назад, за да е лесно излизането после на всички коли заедно. Отделно, джиповете се пращат на друг по-груб паркинг, а този се пази за по-ниските коли.)
Вече виждаме фара:
В началото, когато ни посрещна, Лаура ни обясни, че мястото е защитена територия и току що се е обадила на бреговата охрана, защото някакви бракониерстват (ловят риба) с една лодка в морето. След 40 минути дойде един хеликоптер да ги търси, но вече бяха изчезнали.
Продължаваме:
И стигаме до самия фар:
В центъра на витата стълба е бил разположен механизъм, подобен на часовников, който е въртял светлинния лъч на фара. Тежестите тежат 450 паунда и механизмът е трябвало да бъде "навиван" през 4 часа.
Помещението под сегашния механизъм на фара. Въртенето сега се осигурява от електро-двигател.
В основата на сградата на самия фар има малък музей.
По време на мъгла се е използвала и сирена. Отгоре има предупреждение, че когато е включена не трябва да се приближаваш на по-малко от 100 фута (30метра).
Ние се насочваме към останалите постройки от комплекса, които са реставрирани или в процес на реставрация и изпълняват ролята също на музеи.
Това е била работилницата:
Тази не съм сигурен каква е била:
Водонапорна кула:
Това са жилищните сгради. Част от тях се реставрираха в момента, друга част бяха реставрирани и в момента са обзаведени като от 50-те години на 20-ти век. Естествено са музеи:
Това е челюст на кит:
В тази сграда сега имаше магазин за сувенири - като във всеки музей или забележителност:
С такива платформи по релси са качвали товарите при строежа на комплекса:
Гледам ръждата и се чудя, дали е оригиналната на 125 години:
И гледки:
Обиколката беше с продължителност 3 часа, така че приключихме около 13:00.
Като цяло мястото е интересно и също много красиво. Не бих казал обаче, че има много значима историческа стойност. Обаче нивото, на което го поддържат, изпълняват реставрациите и въобще работят е много много високо.
И така от фара Поинт Сур потеглих отново на юг по "магистрала" 1. В тази си част пътят става по-завоест, брегът е висок и с повече гънки и пътят - по-бавен. В този ден трябваше да разгледам и замъка Харст, така че не съм спирал по пътя за да не губя време. Пристигнах в посетителския център на замъка Харст около 14:50.
Замъка Харст се намира на един хълм до крайбрежието, близо до малкото курортно градче (или селце) Сан Симеон. Построен е през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Построен е по идея на медийния магнат Уилям Харст. Като малък родителите му го водили в Европа, там му харесало и след като се замогнал, решил да построи въпросното имение и замъка. За идея е използвал много от видяното в Европа, а голяма част от обзавеждането и е донесено от Европа. След като започнал да губи състоянието си е дарил цялото имение на държавата и оттогава е музей.
Посетителският център е разположен в подножието на хълма. Там се паркира, купува билет за определен час и в имението се влиза само с организираните автобуси. Купих си билет за 15:30.
Автобусът тръгва по пътче нагоре по хълма. Шофьорът разказва какво виждаме по пътя. По времето на Харст част от природата около замъка е била превърната в нещо като голяма зоологическа и ботаническа градина. След като започнал да губи състоянието си, животните са разпродадени и пратени по други зоопаркове. Сега са запазени някои от растенията - от различни краища на света.
Пристигнахме пред замъка. Възможните посещения са на няколко части от замъка, всичките с водач, а вътре има и охранители. Аз бях избрал посещение на големите стаи в долната част, има още 2-3 варианта. При пристигането водачът поема групата и започва предвидената по програма разходка. След края и всеки е свободен да обикаля в двора на замъка сам и да се качи на произволен автобус за връщане.
Влязохме. За съжаление вътре е доста тъмно и снимането не е много лесно. Първата стая, в която влязохме, е тази, в която Харст посрещал гостите си.
Почти всички предмети са донесени от Европа и са старинни и автентични. Не съм си водил подробни записки, но повечето неща са от 16-17-18 век. Включително например големите платнени пана на стените. Размерите на тази зала в артектурния проект са били променени специално за да се поберат тези пана.
Водачът ни и охранителят в залата.
Това е бил официалният вход в залата (и замъка), сега не влизаме през него, за да бъде запазен по-добре.
И като казвам, че всичко е автентично, това включва например и таваните. Харст колекционирал тавани. Във всичките стаи са автентични, донесени от Европа и на по няколко века. Фрагмент от тавана в гостната зала:
Следващата зала е трапезария, където са провеждали официалните вечери.
И разбира се таванът.
Стаята за закуска. Ориентирана е на изток, така че да се вижда изгревът.
Тук таванът беше в процес на реставрация.
Стая за свободно време. (Все едно, че другите са за работа...)
И, познахте, таванът:
Киното. Да, има и кино в замъка.
И така с киното завърши обиколката, която бях избрал. Излязохме и продължих да се разхождам в двора.
Това е официалният вход отвън. Тъмният релеф на Дева Мария над вратата също е автентичен, едно от най-старите неща там, ако не се лъжа от 14-ти век. И все пак не е най-старото... ще стигнем и до него малко по-надолу. А да, и металнта врата е автентична, не помня от кой век...
Изглед към океана.
И така, от тези древни египетски статуи, едната е от 18-та династия на древен Египет (1543–1292г. пр. Хр.), а останалите - от 19-та (1292-1187г. пр. Хр.). Има-няма 3000-3500 години...
Продължавам...
Откритият басейн:
И накрая, преди качването на автобуса, се минава през римския басейн. Трудно е да се опише.
Приключих разходката из замъка около 18:00. Долу на паркинга - някои от американците все пак знаят какво да карат:
В този ден трябваше да стигна до Лас Вегас. Разстоянието не е малко, така че не си бях поставил междинни точки, където да спирам за дълго, трябваше просто да пътувам и да стигна.
Тръгнах от Сан Симеон около 8:50 при температура 18°C. Няколко километра на юг по "магистрала" 1 до Камбрия.
След това вече трябваше да се разделям с крайбрежието и океана. Път номер 46 на изток, заредих бензин в Пасо Роблес. Някъде по пътя...
Открих, че лесно мога да снимам с GoPro-то, дори докато карам. По 46 стигнах до Уаско (Wasco).
Оттам по магистрала 99 до Бейкърсфийлд.
След това по 58 продължих към Барстоу (Barstow).
Към 12:00 спрях за обяд в Murray farm, после отново към Барстоу.
При Барстоу заредих отново - все пак оттам тръгвам през пустинята Мохави (Mojave). Магистрала 15.
Писах, че тръгнах от крайбрежието при температура на въздуха 18°C. В този момент вече е 43°C (110°F).
На много места по пътищата има заплашителни табели с евентуална глоба за хвърляне на боклуци (littering). Цифрите, за глобата, които аз видях, варираха от 500 до 2000 долара. Като цяло е доста по-чисто отколкото при нас, но въпреки това и там има мръсни места.
Иначе пейзажът в пустинята също си има своята красота (макар на моите снимки да е в контраст с боклуците).
Въпреки че е пустиня, преди Лас Вегас има нещо като планински проход, магистралата е доста стръмна. След това започва спускане към Лас Вегас.
В ляво леко се виждат трите кули на слънчевата електро-централа Иванпа (Ivanpah).
Някъде около това място се преминава от Калифорния в Невада. За съжаление всичките междущатски табели ги изпуснах и не успях да ги снимам.
Влизам в Лас Вегас.
Пристигнах към 17:30 след 690км (428ми) и при 46°C (115°F). Излизането от климатизирано помещение на такава температура аз лично го усещам като влизане в сауна.
Пристигнах и хайде на кулата.
"Стратосфера" е хотел в Лас Вегас, към който като атракция е построена и въпросната кула. Висока е 350м, а най-високата наблюдателна площадка - открита - е на около 280м. На всичкото отгоре на тази площадка има и нещо като мини-луна-парк с три атракциона - Big Shot, който те изстрелва нагоре и два други, които те изнасят извън кулата.
Както се вижда от горната снимка обаче, имаше опасност от буря и ни прибраха заради гръмотевична опасност. Върнах се по-късно пак, вече по тъмно. За съжаление не ми дадоха да се кача на кулата със статив за фотоапарат (трябваше да го оставя преди да се кача на асансьорите).
А на когото не му стигат трите атракциона, има и скокове от кулата - SkyJump. Това е "кранът", през който е прекарано въжето.
Всъщност въжето е стоманено, навито на една голяма макара, при скока се развива и накрая забавя. Цялата инсталация е монтирана в една стъклена стая, така че целият процес по подготовката и скоковете може да се гледа. Инсталацията:
ЕЕЕЕЕ КЕФ,в замька на Хьрс и Фара на Биг Сур не сьм ходил та много готини снимки.Иначе спираме в залива пред Хьрст на лошо време,а Поинт Сур като го водя и знам,че боя срещу вьлната на Биг Сур свьршва.
100 вьзла вятьр викаш имало а?Заклевам се аз само до 70 сьм виждал там,тия льжат.
А Вегас мале,Вегас,една от малкото магистрали в която може да се подьржа скорост около 230-240 в продьлжително време.
Тръгнах в 11:15 от Лас Вегас на път за северния ръб на Гранд Каньон.
Излязох от Лас Вегас и на северо-изток по магистрала 15.
Американците така ходят на почивка - с кемпер и теглят колата:
Спрях за няколко снимки до някакво странно малко "селце" Desert Springs.
Продължих, отново нещо като планински проход:
И пак спрях да снимам, но като се сетих къде отивам и започнах по-малко да спирам.
По магистрала 15 влязох за малко в Аризона, после в Юта, после се отклоних по 59 за Кайбаб и Фредония, които са отново в Аризона, както и самият Гранд Каньон. Пътят се изкачва върху нещо като равно плато и излиза от пустинята.
От Фредония тръгвам по 89А и после 67 за Гранд Каньон.
Тук си помислих, че съм стигнал до Роженските ливади.
И! пристигнах
На входа се плаща такса, получаваш брошури с информация и влизаш.
Пристигнах в Гранд Каньон Лодж на северния ръб около 17:15, на 2700м надморска височина, 28°C и след 430км от Лас Вегас.
Гранд Каньон е огромен каньон издълбан от река Колорадо. Височината от нивото на реката до ръбовете на платото е около 1600 метра. Южният склон е по-стръмен, докато северният е по-полегат, просечен e от малки притоци на реката, както и от стичането на дъжда и топящият се сняг през пролетта. Южният ръб е по-посещаван от туристите, северният е малко по-висок като надморска височина. Двата ръба са на разстояние около 15-30км един от друг, но пътуването по път от единия до другия изисква обиколка от над 300км и няколко часа. Аз избрах да посетя северния ръб и да нощувам там.
Гранд Каньон Лодж е единственото място в района на Гранд Каньон, където може да се нощува не на палатка. Има масивна база с голям ресторант, кафенета, посетителски център (разбира се) и бунгала.
Настаних се бързо и веднага тръгнах към наблюдателната точка - Брайт Ейнджъл Поинт. Намира се само на 600 метра от базата. Има добре направена алея, с парапети, изкустени мостчета на 1-2 места. От алеята се виждат първоначално долинките в близост.
Стигнах до точката. Какво да ви кажа, повечето хора стоят, мълчат и гледат. И мълчат. Аз се настаних на една скаличка в страни от алеята, седнах и така си поседях...
Отсреща стръмната стена е южният склон на река Колорадо. Изгледът към него е по линията на една долинка-приток. От това място самата река не се вижда, много е ниско. Каньонът е огромен. Дори на място докато го гледаш е трудно да повярваш колко е огромен, а на снимките съвсем не личи. По част от склоновете растат дървета, големи дървета, които на снимките са просто точки.
Междувременно слънцето си замина, а както се вижда на отсрещния южен ръб заваля дъжд.
И не само заваля дъжд, а ми започна и гръмотевична буря. И не само на южния ръб, ами тръгна и към моята страна. Мястото ми е високо, с тези светкавици - не е добре. Събрах фотоапарат, статив и т.н. и тръгнах да се връщам по алеята. Поспрях се обаче, погледах - бурята заобикаля моята точка. Хайде обратно И какво да правя, освен да гледам светкавици. А шоуто си заслужаваше
ЕЕЕЕЕ КЕФ,в замька на Хьрс и Фара на Биг Сур не сьм ходил та много готини снимки.Иначе спираме в залива пред Хьрст на лошо време,а Поинт Сур като го водя и знам,че боя срещу вьлната на Биг Сур свьршва.
100 вьзла вятьр викаш имало а?Заклевам се аз само до 70 сьм виждал там,тия льжат.
А Вегас мале,Вегас,една от малкото магистрали в която може да се подьржа скорост около 230-240 в продьлжително време.
Всъщност, когато бях на Биг Сур, почти не духаше. Водачите казаха, че такова нещо рядко са виждали
Коментар