Tweet
Вчера отегчения пощаджия ми донесе поредната запушалка в борбата с пробойните във фотографските ми мечти.
Какво, що, как и защо - по реда:
Еволюцията на мераците при "спортно" снимане (снимане на обекти в движение, най-често в бърза серия) е относително типична пътека, която се развива по следния начин:
- Задкамерното устройство бива обзето от неудържимо желание да снима именно "спортни" снимки (било то спорт, птици в полет и прочее), и нищо друго. Застиналите пейзажи тесни са за неговата душа широка
- Първите опити снабдяват фотографа с неподлежаща на описание колекция снимки на абсолютно всеки възможен обект - без този който е искал да снима.
- Въоръжен с търпение и страхопочитание фотографа се допитва до форумната мъдрост. Когато, ревящ от ужас и със запушени уши успее да угаси компютъра, в мозъка му е жигосан завета на деня: "...Трябва ти апарат модел Х защото му е читав следящия автофокус..."
- Един бъбрек и две бригадирски отпуски по-късно жертвата вече е собственик на лелеяният апарат модел Х. Оказва се обаче че с китовия обектив не става работата.
- Още няколко жертви по-нататък вече е събрана комбинация обектив + тяло които вършат работа.
- И тогава се случва най-страшното: оказва се че сега трябва и да се научи цялата дандания как да се ползва пълноценно. Малките и бързи обекти в идеалния случай трябва да изпълнят изцяло кадъра за да е максимално читава снимката. Тогава обаче се оказва че е почти невъзможно да се следи целта в кадър за повече от секунда-две. След това излиза от кадър и ходи я търси.
Размечтаваме се за визьор който покрива повече от 100% от снимката. Един вид - визьор в който кадъра който ще снимаме се вижда само в центъра, а краищата на визьора позволяват целта да бъде "проследена" при влизането в и излизането от кадър.
Оказва се че подобни визьори съществуват от време оно, и се наричат "спортен визьор". Пример - достолепните Sigma SD-9 / SD-10. Една снимка ще ни спести много приказки:
Кадъра (снимката) е само това което е в бяло. Самият визьор обаче покрива по-голяма площ, като допълнителната площ е леко засенчена за да е ясно кое ще е в кадър и кое не. Подобно решение е неоценимо при употреба на телеобектив.
Понеже подобни сигми вече не се правят, а и си имат своите забележки като всеки 13 годишен цифров апарат (на моята SD-9ка и прощавам всичко, купих я за 9 долара
), а огромен процент от цифровите апарати с оптически визьор са с несменяем визьор - това си остава нестандартно решение.
Утехата че при големите Ка-Никони като превключиш в "кроп" режим получаваш именно същия ефект - спортен визьор - също е слаба утеха, освен за тези които си имат такива.
- Натъжената жертва започва да се оглежда към по-нестандартни решения, примерно безогледалките, някои от които идват с прекрасни електронни визьори, но там пък често се среща проблема описан от Събин в ТАЗИ тема. Колкото и да са бързи, електронните визьори изискват някакво минимално време за опресняване на образа, и при дълги откосни серии картината започва да "закъснява", с което обектва бавно но сигурно започва да изпреварва движенията на фотографа и в крайна сметка избягва от кадър.
Като изключително бос в оръжейната тематика научих за понятието "бързомер" сравнително скоро. По стечение на обстоятелствата нуждата от подобна джаджа за фотографските ми нужди (в общи линии - да сложа "мерник" на фотоапарата) назря именно в момента в който за известно време ми гостува запален ловец който ми разясни какво представлява. Озарен от гениалната идея да монтирам подобно нещо на апарата си реших да открия топлата вода преди всички други с помощта на чичко Гугъл и - о, чудо - оказа се че топлата вода е отдавна открита и че хватката да монтираш бързомер на фотоапарат е стандартен, ако и малко позабравен трик.
Успоредно пак тогава Олимпус пуснаха "бридж" апарат (SP-100) с вграден под светкавицата бързомер.
След почти месец мераклийско търсене (през което време по три пъти на ден се мятах от aimpoint модел връхосладоледен до най-долното китайско менте и обратно, стигнах до стресиращи изводи:
- Качеството струва пари
- При бързомерите качеството струва адски много пари
- Съществена част от нещата които правят хубавият бързомер хубав на мен като снимач не само не ми трябват, но и ми идват в минус. Читавият бързомер е скъп понеже е оптически връхосладоледен (това ми трябва), но също и понеже издържа на вибрации и удари, които неминуемо му се предават когато се произведе изстрел. Което на мен не ми трябва и вероятно прави джаджата по-тежка. Реглажите на "истинския" бързомер не трябва да мърдат и се правят най-често със шестогран, докато при употреба на апарат трябва да можеш да ги сменяш бързо. Опитите ми да намеря читав (оптически) бързомер който да не е защитен срещу вибрации и удари ме заби в някакви пейнтболски форуми от които в крайна сметка избягах пищейки, без да съм научил нищо ново, отново с един мигащ надпис "Аimpoint" в главата и един етикет с цена висящ от него от който същата (глава) болеше.
- И камъчето което окончателно катурна каруцата - оказа се че единствения (в Щатите) производител на преходни планки от пикатини/уийвър към захват за светкавица вече не ги прави. Отделно че това поставяше бързомера доста високо.
В крайна сметка мерака ми затихна, до преди няколко месеца, когато Олимпус обяви самостоятелен вариант на бързомера монтиран в SP-100цата: "визьорът" ЕЕ-1.
С думи прости - какво представлява ЕЕ-1 ?
- Сгъваем "бързомер" (слагам го в кавички за в случай че не покрива изцяло дефиницията за бързомер, зер не съм специалист), който се монтира в буксата на светкавицата.
Ето го сгънат:
Ето го и разгънат:
За какво служи ?
- За тези (като мен) които не са съвсем наясно що е бързомер - представлява просто едно "прозорче" на което се прожектира едно малко прицелче (не можах да го снимам, но в нета е пълно с фирмени снимки) което позволява да се следи целта без да се ползва визьора на самия апарат. С минимален тренинг употребата на подобно нещо позволява следенето на целта без да се изпуска от визьора на апарата (който, напомням, не се ползва в случая). Това пък докарва една друга благиня - че следящият автофокус много по-лесно си върши работата когато е непрекъснато закован върху целта, в сравнение с варианта целта ту да се появява ту да излиза от визьора.
Ама как се стиковат бързомер и телеобектив ? Как ще разберем дали мери правилно ?
- Тук влизаме в дребния шрифт. Гадта трябва да се регулира според всеки обектив. Това включва не само разстоянието до целта, но и на каква фокална дължина си зумнал. Най-добре работи когато снимаш нещо надалеч, но лесно се свиква и при снимане на близки обекти. Всичко е до навик и преценка. Със сигурност изисква малко свикване, но си струва всяка секунда проби понеже в крайна сметка в огромен процент от случаите просто работи безотказно.
Е да де, но ако апарата изгуби фокус ?
- Тази джаджа позволява единствено държането на обекта в кадър. Как ще фокусира апарата, дали ще успее да фокусира и прочее си е до апарата. Но ситуацията е същата и без бързомер, дори по-лошо (виж коментара за автофокуса по-горе).
Качествено ли е ?
- Идея нямам
Въобще не знам как се сравнява с "истински" бързомер на същата цена (130$ в момента). Никога не съм ползвал друг бързомер, идея нямам как е в сранение с другите.
Как се ползва ?
- Слага се в буксата за светкавицата. Реглажите са по хоризонтала и по вертикала, с кнобки с точно правилната твърдост (регулира се лесно но няма как да се разрегулира по погрешка). Третата кнобка е on/off и яркост. Яркостта е в пет степени, на максимума е направо неприятно ярко - предполагам ще се вижда и в най-яркото слънце без проблем.
Как се регулира ?
- Желателно е апарата да се постави неподвижно на плоска повърхност. Регулираме обектива (ако е зум) на горе-долу разстоянието на което ще го ползваме. Прицелваме се в цел която да е горе-долу на разстоянието на което ще се целим. Поставяме целта в центъра на екрана/оригиналния визьор. Без да мърдаме апарата поглеждаме в бързомера и нагласяме светлата точка (мерника де) в центъра. Звучи много едно към гьотера, но работи. После в действие се правят няколко кадъра ползвайки бързомера и ги преглеждаме на екрана. Донагласяме точката/мерника ако има нужда.
Резултат (обектива зумнат до дупка), разстояние около 10 метра (целта е обекта да е в центъра, художествени претенции към снимката нямаме) :
На долната снимка обекта е леко не в центъра, но реглажите са за по-далечно разстояние.
Недостатъци ?
- Цена (относително, отново - не знам дали оптически този бързомер е читав в сравнение с другите в тази ценова гама или не)
- Не се изключва автоматично като го затвориш. Трябва да се сетиш да го изключиш с кнобката.
- Понеже е сгъваем, ако приближиш прекалено лицето до конструкцията (като с истински визьор) докоснеш ли го тръгва да се сгъва, при което прицела избягва в небитието.
- Чудя се дали нямаше начин да го направят една идея по-малък. От друга страна - дреме ми.
Качества ?
- Всичко останало
- Това е единственият познат ми начин да проследиш пиле в полет на пет метра пред теб движещо се отляво надясно или отдясно наляво. Пак има много загуби, но поне имаше и няколко читави (като кадриране, не като снимки). На по-големи разстояния е много по-лесно. Подозирам че ще се е утепало за авиационни изложения, жалко че го пуснаха на пазара толкова късно.
Трябва ли ми подобно нещо ?
- Не съм сигурен дали в България това ще е най-евтиното решение. В България е далеч по-лесно да се намери специалист който да изработи преходна планка от пикатини/уийвър към букса за светкавица, и дори да приспособи някакви кнобки на "истински" бързомер който оригинално се регулира само със шестогран (представям си една кнобка със стърчащи от нея два милиметра шестогран или нещо подобно). Ако вече притежавате бързомер за други нужди - вероятно е по-добре да го приспособите към апарата вместо да купувате готовия олимпусов.
Така или иначе ако до сега сте изпитвали някакви колебания - потвърждавам че бързомер на фотоапарат (всякакъв, от сапунерка до бегачка) си е съвсем удачно и функционално решение, стига да не се забравят ограниченията (основно необходимостта от чест реглаж според употребата).
Какво, що, как и защо - по реда:
Еволюцията на мераците при "спортно" снимане (снимане на обекти в движение, най-често в бърза серия) е относително типична пътека, която се развива по следния начин:
- Задкамерното устройство бива обзето от неудържимо желание да снима именно "спортни" снимки (било то спорт, птици в полет и прочее), и нищо друго. Застиналите пейзажи тесни са за неговата душа широка
- Първите опити снабдяват фотографа с неподлежаща на описание колекция снимки на абсолютно всеки възможен обект - без този който е искал да снима.
- Въоръжен с търпение и страхопочитание фотографа се допитва до форумната мъдрост. Когато, ревящ от ужас и със запушени уши успее да угаси компютъра, в мозъка му е жигосан завета на деня: "...Трябва ти апарат модел Х защото му е читав следящия автофокус..."
- Един бъбрек и две бригадирски отпуски по-късно жертвата вече е собственик на лелеяният апарат модел Х. Оказва се обаче че с китовия обектив не става работата.
- Още няколко жертви по-нататък вече е събрана комбинация обектив + тяло които вършат работа.
- И тогава се случва най-страшното: оказва се че сега трябва и да се научи цялата дандания как да се ползва пълноценно. Малките и бързи обекти в идеалния случай трябва да изпълнят изцяло кадъра за да е максимално читава снимката. Тогава обаче се оказва че е почти невъзможно да се следи целта в кадър за повече от секунда-две. След това излиза от кадър и ходи я търси.
Размечтаваме се за визьор който покрива повече от 100% от снимката. Един вид - визьор в който кадъра който ще снимаме се вижда само в центъра, а краищата на визьора позволяват целта да бъде "проследена" при влизането в и излизането от кадър.
Оказва се че подобни визьори съществуват от време оно, и се наричат "спортен визьор". Пример - достолепните Sigma SD-9 / SD-10. Една снимка ще ни спести много приказки:
Кадъра (снимката) е само това което е в бяло. Самият визьор обаче покрива по-голяма площ, като допълнителната площ е леко засенчена за да е ясно кое ще е в кадър и кое не. Подобно решение е неоценимо при употреба на телеобектив.
Понеже подобни сигми вече не се правят, а и си имат своите забележки като всеки 13 годишен цифров апарат (на моята SD-9ка и прощавам всичко, купих я за 9 долара
), а огромен процент от цифровите апарати с оптически визьор са с несменяем визьор - това си остава нестандартно решение. Утехата че при големите Ка-Никони като превключиш в "кроп" режим получаваш именно същия ефект - спортен визьор - също е слаба утеха, освен за тези които си имат такива.
- Натъжената жертва започва да се оглежда към по-нестандартни решения, примерно безогледалките, някои от които идват с прекрасни електронни визьори, но там пък често се среща проблема описан от Събин в ТАЗИ тема. Колкото и да са бързи, електронните визьори изискват някакво минимално време за опресняване на образа, и при дълги откосни серии картината започва да "закъснява", с което обектва бавно но сигурно започва да изпреварва движенията на фотографа и в крайна сметка избягва от кадър.
Като изключително бос в оръжейната тематика научих за понятието "бързомер" сравнително скоро. По стечение на обстоятелствата нуждата от подобна джаджа за фотографските ми нужди (в общи линии - да сложа "мерник" на фотоапарата) назря именно в момента в който за известно време ми гостува запален ловец който ми разясни какво представлява. Озарен от гениалната идея да монтирам подобно нещо на апарата си реших да открия топлата вода преди всички други с помощта на чичко Гугъл и - о, чудо - оказа се че топлата вода е отдавна открита и че хватката да монтираш бързомер на фотоапарат е стандартен, ако и малко позабравен трик.
Успоредно пак тогава Олимпус пуснаха "бридж" апарат (SP-100) с вграден под светкавицата бързомер.
След почти месец мераклийско търсене (през което време по три пъти на ден се мятах от aimpoint модел връхосладоледен до най-долното китайско менте и обратно, стигнах до стресиращи изводи:
- Качеството струва пари
- При бързомерите качеството струва адски много пари
- Съществена част от нещата които правят хубавият бързомер хубав на мен като снимач не само не ми трябват, но и ми идват в минус. Читавият бързомер е скъп понеже е оптически връхосладоледен (това ми трябва), но също и понеже издържа на вибрации и удари, които неминуемо му се предават когато се произведе изстрел. Което на мен не ми трябва и вероятно прави джаджата по-тежка. Реглажите на "истинския" бързомер не трябва да мърдат и се правят най-често със шестогран, докато при употреба на апарат трябва да можеш да ги сменяш бързо. Опитите ми да намеря читав (оптически) бързомер който да не е защитен срещу вибрации и удари ме заби в някакви пейнтболски форуми от които в крайна сметка избягах пищейки, без да съм научил нищо ново, отново с един мигащ надпис "Аimpoint" в главата и един етикет с цена висящ от него от който същата (глава) болеше.
- И камъчето което окончателно катурна каруцата - оказа се че единствения (в Щатите) производител на преходни планки от пикатини/уийвър към захват за светкавица вече не ги прави. Отделно че това поставяше бързомера доста високо.
В крайна сметка мерака ми затихна, до преди няколко месеца, когато Олимпус обяви самостоятелен вариант на бързомера монтиран в SP-100цата: "визьорът" ЕЕ-1.
С думи прости - какво представлява ЕЕ-1 ?
- Сгъваем "бързомер" (слагам го в кавички за в случай че не покрива изцяло дефиницията за бързомер, зер не съм специалист), който се монтира в буксата на светкавицата.
Ето го сгънат:
Ето го и разгънат:
За какво служи ?
- За тези (като мен) които не са съвсем наясно що е бързомер - представлява просто едно "прозорче" на което се прожектира едно малко прицелче (не можах да го снимам, но в нета е пълно с фирмени снимки) което позволява да се следи целта без да се ползва визьора на самия апарат. С минимален тренинг употребата на подобно нещо позволява следенето на целта без да се изпуска от визьора на апарата (който, напомням, не се ползва в случая). Това пък докарва една друга благиня - че следящият автофокус много по-лесно си върши работата когато е непрекъснато закован върху целта, в сравнение с варианта целта ту да се появява ту да излиза от визьора.
Ама как се стиковат бързомер и телеобектив ? Как ще разберем дали мери правилно ?
- Тук влизаме в дребния шрифт. Гадта трябва да се регулира според всеки обектив. Това включва не само разстоянието до целта, но и на каква фокална дължина си зумнал. Най-добре работи когато снимаш нещо надалеч, но лесно се свиква и при снимане на близки обекти. Всичко е до навик и преценка. Със сигурност изисква малко свикване, но си струва всяка секунда проби понеже в крайна сметка в огромен процент от случаите просто работи безотказно.
Е да де, но ако апарата изгуби фокус ?
- Тази джаджа позволява единствено държането на обекта в кадър. Как ще фокусира апарата, дали ще успее да фокусира и прочее си е до апарата. Но ситуацията е същата и без бързомер, дори по-лошо (виж коментара за автофокуса по-горе).
Качествено ли е ?
- Идея нямам
Въобще не знам как се сравнява с "истински" бързомер на същата цена (130$ в момента). Никога не съм ползвал друг бързомер, идея нямам как е в сранение с другите.Как се ползва ?
- Слага се в буксата за светкавицата. Реглажите са по хоризонтала и по вертикала, с кнобки с точно правилната твърдост (регулира се лесно но няма как да се разрегулира по погрешка). Третата кнобка е on/off и яркост. Яркостта е в пет степени, на максимума е направо неприятно ярко - предполагам ще се вижда и в най-яркото слънце без проблем.
Как се регулира ?
- Желателно е апарата да се постави неподвижно на плоска повърхност. Регулираме обектива (ако е зум) на горе-долу разстоянието на което ще го ползваме. Прицелваме се в цел която да е горе-долу на разстоянието на което ще се целим. Поставяме целта в центъра на екрана/оригиналния визьор. Без да мърдаме апарата поглеждаме в бързомера и нагласяме светлата точка (мерника де) в центъра. Звучи много едно към гьотера, но работи. После в действие се правят няколко кадъра ползвайки бързомера и ги преглеждаме на екрана. Донагласяме точката/мерника ако има нужда.
Резултат (обектива зумнат до дупка), разстояние около 10 метра (целта е обекта да е в центъра, художествени претенции към снимката нямаме) :
На долната снимка обекта е леко не в центъра, но реглажите са за по-далечно разстояние.
Недостатъци ?
- Цена (относително, отново - не знам дали оптически този бързомер е читав в сравнение с другите в тази ценова гама или не)
- Не се изключва автоматично като го затвориш. Трябва да се сетиш да го изключиш с кнобката.
- Понеже е сгъваем, ако приближиш прекалено лицето до конструкцията (като с истински визьор) докоснеш ли го тръгва да се сгъва, при което прицела избягва в небитието.
- Чудя се дали нямаше начин да го направят една идея по-малък. От друга страна - дреме ми.
Качества ?
- Всичко останало
- Това е единственият познат ми начин да проследиш пиле в полет на пет метра пред теб движещо се отляво надясно или отдясно наляво. Пак има много загуби, но поне имаше и няколко читави (като кадриране, не като снимки). На по-големи разстояния е много по-лесно. Подозирам че ще се е утепало за авиационни изложения, жалко че го пуснаха на пазара толкова късно.
Трябва ли ми подобно нещо ?
- Не съм сигурен дали в България това ще е най-евтиното решение. В България е далеч по-лесно да се намери специалист който да изработи преходна планка от пикатини/уийвър към букса за светкавица, и дори да приспособи някакви кнобки на "истински" бързомер който оригинално се регулира само със шестогран (представям си една кнобка със стърчащи от нея два милиметра шестогран или нещо подобно). Ако вече притежавате бързомер за други нужди - вероятно е по-добре да го приспособите към апарата вместо да купувате готовия олимпусов.
Така или иначе ако до сега сте изпитвали някакви колебания - потвърждавам че бързомер на фотоапарат (всякакъв, от сапунерка до бегачка) си е съвсем удачно и функционално решение, стига да не се забравят ограниченията (основно необходимостта от чест реглаж според употребата).