Tweet
От: Изнасяне на пчелите извън населените места
Никой не може да ти каже какво може да си гледаш,и какво не може да гледаш в двора, освен хазяина ти, ако си под наем.
По принцип е малко трудно да се гледат зеленчуци, защото въпреки че климата е мек, вечер температурите са доста по ниски, и се образува слана.
Тук от познатия по нашите земи зарзават виреят единствено картофи и корнишони. Възрастни хора са ми разправяли, че за първи път са опитали домати през 50те години - когато са дошли първите гастарбайтери - от Италия.
Ако искаш да си гледаш домати и пипер - трябва да се оборудваш с оранжерийка.
А през оградата като гледаш е малко трудно да разбереш какво се гледа вътре - цветя или пипер.
Байерн ,въпреки наличието на Ауди, БМВ, МАН, Сименс, Грундиг и още знайни и незнайни технологични гиганти си е една силно развита селскостопанска провинция. Толкова развита, че като почнат да ръсят с тоя естествен тор се овонява всичко. Единствено в Швейцария е по зле с миризмата на говна. От личен опит - на втората година тази воня спира да ти прави впечатление.
Село от чист вид представлява образувание от 5-10-20,рядко 50 къщи, където живеят собствениците на земята наоколо - селски стопани. Следващото село е на 2-3-5км, където са се групирали да живеят следващите земевладелци. Собствениците си гледат сами земята, най много с помощта на фамилията. Единствено когато има кампания,за която е необходим много ръчен труд - пристигат за по 10-20 дни поляци.
Наличие на 20 декара земя гарантира на собственика доход колкото една прилична бачкаторска заплата. 200 декара вече носят доход като на тежък лекар или инженер. Ако притежаваш повече - вече си много голяма работа. И съответно ти се скъсва гъза от бачкане
Вариант за даване под аренда съществува, но се практикува ако наследника се е изучил много и е станал даскал, адвокат или банкер. Но пред варианта цял живот да лепиш предно стъкло на БМВ на поточната линия, или да си гледаш земята - земеделието е доста по добра алтернатива.
Животните се гледат в непосредствена близост до къщата на собственика. Някак си не върви да им направи кошара насред гората, едно че трябва да пусне ток и вода до там, друго че трябва да се разкарва като изоглавен по 5-6 пъти на ден до там
Най често се гледат крави, по рядко прасета и сърни, още по рядко овци или кози. Има и екзотики - аз съм виждал на няколко места някакви южноамерикански животни с дълги вратове от рода на ламите.
Пчели също се гледат
. И кокошки се гледат за лична употреба също, и зайци също.
Но примерно, ако не се занимаваш с добив картофи - няма да си спретнеш две лехи за лична употреба, защото идва по трудоемко да ги гледаш,отколкото да си ги купиш
Населените места с около 2 000 жители са градчета. Пречупено през призмата на нашенски наблюдател - това му изглежда отвсякъде като село - но не е. По тукашните стандарти си е чист град.
Поради постоянното трайно прииждане на народ в Байерн, селата които описах по горе на някои места са се трансформирали. В околностите на големите градове, и покрай големите пътища са построени много нови къщи , и са се превърнали практически в спални. Примерно има 20 фамилии селяни, и още 200 фамилии, притежаващи само къщи. И няма сила на света която да задължи селянина да не гледа крави, Той гледа, баща му е гледал, дядо му е гледал, и и най вероятно и прадядовците му също. Байерн е страна на традициите, силно пасторална и консервативна. Единствено в големите градове ситуацията е друга, но те не са толкова много. Само Мюнхен -1,5 милиона и Нюрнберг - 0,5 милиона могат да минат по нашите представи за големи градове. Другите градове с население над 100 000 души са Аугсбург, Ландсхут и Инголщат.
Още една разлика - тук двор се казва на двор на селската къща (където живее селски стопанин) и обикновено е голям няколко декара. Обикновената къща има градина - голяма е около стотина- двестабквадрата и има райграс и цветя.
Села в чист вид могат да се видят само по малките пътища, там където обикновено турист би карал само ако има конкретна причина.
А, и най голямата разлика - за разлика от България думата селянин тук не е обидна. А терминът "голям селянин" се ползва за похвала.
Никой не може да ти каже какво може да си гледаш,и какво не може да гледаш в двора, освен хазяина ти, ако си под наем.
По принцип е малко трудно да се гледат зеленчуци, защото въпреки че климата е мек, вечер температурите са доста по ниски, и се образува слана.
Тук от познатия по нашите земи зарзават виреят единствено картофи и корнишони. Възрастни хора са ми разправяли, че за първи път са опитали домати през 50те години - когато са дошли първите гастарбайтери - от Италия.
Ако искаш да си гледаш домати и пипер - трябва да се оборудваш с оранжерийка.
А през оградата като гледаш е малко трудно да разбереш какво се гледа вътре - цветя или пипер.
Байерн ,въпреки наличието на Ауди, БМВ, МАН, Сименс, Грундиг и още знайни и незнайни технологични гиганти си е една силно развита селскостопанска провинция. Толкова развита, че като почнат да ръсят с тоя естествен тор се овонява всичко. Единствено в Швейцария е по зле с миризмата на говна. От личен опит - на втората година тази воня спира да ти прави впечатление.
Село от чист вид представлява образувание от 5-10-20,рядко 50 къщи, където живеят собствениците на земята наоколо - селски стопани. Следващото село е на 2-3-5км, където са се групирали да живеят следващите земевладелци. Собствениците си гледат сами земята, най много с помощта на фамилията. Единствено когато има кампания,за която е необходим много ръчен труд - пристигат за по 10-20 дни поляци.
Наличие на 20 декара земя гарантира на собственика доход колкото една прилична бачкаторска заплата. 200 декара вече носят доход като на тежък лекар или инженер. Ако притежаваш повече - вече си много голяма работа. И съответно ти се скъсва гъза от бачкане
Вариант за даване под аренда съществува, но се практикува ако наследника се е изучил много и е станал даскал, адвокат или банкер. Но пред варианта цял живот да лепиш предно стъкло на БМВ на поточната линия, или да си гледаш земята - земеделието е доста по добра алтернатива. Животните се гледат в непосредствена близост до къщата на собственика. Някак си не върви да им направи кошара насред гората, едно че трябва да пусне ток и вода до там, друго че трябва да се разкарва като изоглавен по 5-6 пъти на ден до там
Най често се гледат крави, по рядко прасета и сърни, още по рядко овци или кози. Има и екзотики - аз съм виждал на няколко места някакви южноамерикански животни с дълги вратове от рода на ламите.
Пчели също се гледат
. И кокошки се гледат за лична употреба също, и зайци също. Но примерно, ако не се занимаваш с добив картофи - няма да си спретнеш две лехи за лична употреба, защото идва по трудоемко да ги гледаш,отколкото да си ги купиш
Населените места с около 2 000 жители са градчета. Пречупено през призмата на нашенски наблюдател - това му изглежда отвсякъде като село - но не е. По тукашните стандарти си е чист град.
Поради постоянното трайно прииждане на народ в Байерн, селата които описах по горе на някои места са се трансформирали. В околностите на големите градове, и покрай големите пътища са построени много нови къщи , и са се превърнали практически в спални. Примерно има 20 фамилии селяни, и още 200 фамилии, притежаващи само къщи. И няма сила на света която да задължи селянина да не гледа крави, Той гледа, баща му е гледал, дядо му е гледал, и и най вероятно и прадядовците му също. Байерн е страна на традициите, силно пасторална и консервативна. Единствено в големите градове ситуацията е друга, но те не са толкова много. Само Мюнхен -1,5 милиона и Нюрнберг - 0,5 милиона могат да минат по нашите представи за големи градове. Другите градове с население над 100 000 души са Аугсбург, Ландсхут и Инголщат.
Още една разлика - тук двор се казва на двор на селската къща (където живее селски стопанин) и обикновено е голям няколко декара. Обикновената къща има градина - голяма е около стотина- двестабквадрата и има райграс и цветя.
Села в чист вид могат да се видят само по малките пътища, там където обикновено турист би карал само ако има конкретна причина.
А, и най голямата разлика - за разлика от България думата селянин тук не е обидна. А терминът "голям селянин" се ползва за похвала.
Коментар