Джакарта, Индонезия 2014

[silverfox]

След бързата обиколка на Истанбул, която е описана тук се качвам на полета за Джакарта със Сингапурските авиолинии.
Сингапурците са много добре. Стюардесите хубави, храната и тя и има място в краката.



Едно забиване на развлекателната система на самолета показа, че работи с Linux, крайните устройства са с процесор Cyrix Cx486DX и 60MB RAM









Прекачане в Сингапур с 2 часа престой. На Сингапурското летище може да се изкара доста повече без проблем.

















Кацам вече на летището в Джакарта рано сутринта в понеделник. То също не е никак лошо.





Излизам навън и си търся такси. Веднага се залепи един за мен. Погледнах го с недоверие (бяха ни казали да си търсим Blue Taxi), но той веднага вкара оферта до хотела, която ми се стори доста добра и тръгнахме.



Първи сблъсък с трафика в Джакарта - чисто и просто ужас. Тези малките скутери се врат навсякъде без да се съобразяват с нищо.



Пристигам в хотела точно 1 час преди началото на семинара. Чудно!

[Veni1]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Едно забиване на развлекателната система на самолета показа, че работи с Linux, крайните устройства са с процесор Cyrix Cx486DX и 60MB RAM

Самолета какъв е бил?
Тоя процесор беше интересен преди двайсет години..

Давай по-нататък!

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Самолета какъв е бил?
Тоя процесор беше интересен преди двайсет години..

Давай по-нататък!

Boeing 777-300.

2 дни семинар, третия ден полетът ми е късния следобяд, т.е. разходка.
Бях си набелязал Таман Мини или т.нар. Микро Индонезия, Зоопарка, защото исках да видя жив комодски варан, Анкол парк на брега на океана с аквариума, старото пристанище Сунда Келапа и стрия град с националния паметник Мона (Monas), символизиращ независимостта.
По принцип един ден стига само за едно от тях, та работата щеше много да е на тичане и сигурно нещо щеше да увисне.

В 6 сутринта цъфвам на рецепцията и си викам такси. Всички казват, че Таман Мини е най-добре да се види.
Индонезия се състои от 33 провинции, всяка със собствена култура и обичаи като Мали, Ява, Папуа, Суматра, Сулавеси, Калимантан - ей такива, да добиете представа. През 1970г индонезийците решават, че ще направят развлекателен парк, в който ще представят всички провинции - тогава 26. Така ще може да се види цялата разнообразна култура на Индонезия на едно място - Таман Мини.
Чудейки се откъде да започна прегледах кое кога отваря, а Таман Мини отваряше първи в 07.00. Това реши нещата и започнах от него. В Джакарта накъдето и да тръгнете с такси, за по-малко от час не можете да пристигнете дори и в 6 сутринта, та точно с отварянето на вратите таксито влезе в парка.
Малко е трудно намериш гишето за билети, че още нямаше никой, а и надписите малко им липсваха, но успях, билет, карта на парка и газ.
В Индонезия температурата заради океана трудно надхвърля 30 градуса, но пак заради него влажността е много голяма. Дори като седите се потите, а ако се движите бързо е ебаси кефа.
Всяка провинция си има собствено квадратче в парка.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Уж трябваше вече да е отворено, но някои още не се бяха събудили, други тъкмо отваряха, та на места снимах през оградите. По принцип можете да влезете навсякъде и да разгледате обзавеждането, но аз нямах време за такива неща.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014





























Тук имаше някакви представления, но аз нали движа рано го хванах тоя брат'чед докато се подготвя в магазин за сувенири. Още с изваждането на фотоапарата, бабата изстреля на добър английски 10 000. Викам и 'ко 10 000? 10 000 рупии за да снимам... е... ясна е работата.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014



















Местните котки не ги е страх от хора, което е добър признак.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Имат си даже Мини Боробудур...





По едно време профучаха местните офроудъри

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

[Еделвайс]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Много хубави снимки и описания, чакам с нетърпение за още снимки , благодарим за споделенето

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Още откакто хванах картата на парка ми направи впечатление Comodo Center. На мен нали основна цел ми беше да видя жив комодски варан, постоянно гледах картата да не го изпусна. Най-накрая стигам до него.
Отначало крокодили разни.







И след една табела го виждам...





Наблюдава се от тераса, аз единствен посетител толкова рано. Долу е този дето се грижи за него явно и ми вика:
- Иска ли бутне? (Wanna touch?)
- Кооо?
- Иска ли бутне?
- Ама иска ли питане.
Маха ми да сляза долу. Засилих се по някакви коридорчета надолу, излизам през някаква врата и ... ооо да. Седи си там. А човека ми показва, че няма страшно.



Аз с фотото, а оня ми вика дай да те снимам.

И заставам аз с Комодо, а оня снима.







После четох, че тоя брат'чед си има цяло такова шоу и Комодчо е свикнал с хора... доколкото Комодски Варан може да свикне.
Бидейки главно мършоядни, а в случая нахранен и искащ да се стопли от земята, хич явно не му е до миришещ на Axe, потящ се европеец. Ама ако си беше завъртял още малко главата към мен, на снимката щяха да се виждат само подметките на маратонките изчезващи някъде иззад ъгъла

На тръгване последна снимка.



Оставих бакшиш, който няма да казвам в български пари колко е, че още ме е яд. Не съм свикнал с обменния курс и оставих няколко хиляди на око. Като се има предвид, че най-скъпото ядене в нормален ресторант е под 10 000, би следвало да е ОК, но като се сметне по курса 10 000 са 1.34лв... както казах още ме е яд като се сетя. Все пак бакшиша беше повече от два пъти цената на билета. Там всичко е много евтино.

В следващия сектор ми дават да подържа други дзверове.







На излизане от центъра последна снимка и нататък.



С този варан директно задрасках зоологическата градина от списъка. Не че нямаше да е супер интересно, но тя е на площ от 140 хектара... другият път... дано!

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Вече беше станало към 10 часа и парка започна да се събужда, а аз да огладнявам.

Мина нещо познато.



Автомобил от местната спасителна служба...





Намерих едно ресторантче тип РСВ. Избрах си някаква риба Gurameh Bakar.



После проверката показа, че трябва да е Gurame Bakar, т.е. шаран на грил.
Е не мязаше много на шаран, да не говоря, че и зъби имаше и си го изпържиха. Толкова с Google Translate.



Заведението не ми вдъхваше много доверие, та ползвах този супер-чувствителен уред за установяване годността на рибата.



Всичко беше наред. Гарнитурата естествено порядъчно люта.

Идват и първите посетители, а аз вече се ориентирам към излизане.















Тук интересни разбирания за това как трябва да се позира за снимка, за да изглеждаш интересно.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014















Вече съм на изхода, а часът 11. 4 часа само за панорамна обиколка.

Чеша се по главата и решавам следващото да е старото пристанище, та тъкмо да видя и океана.
На входа/изхода вече е пълно с таксита. Хващам едно и напред. По пътя можете да видите какво е Джакарта - два полюса, скъпи сгради и пълна мизерия. Доста живеят под всякакъв праг на нормално съществуване.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Пристигаме в Сунда Келапа.
Тук е момента да обясня малко за отношението на местните към чужденците и един към друг. Пристигайки в Сунда Келапа таксиметраджията заби към някакъв явно митнически пункт. Един полицай излезе и започна да му задава въпроси с очевидно пренебрежително отношение, на което таксиметраджията само повдигна рамене и ме посочи. Полицаят погледна отзад, т.е. мен, усмихна се и на англисйки ме попита какво дирим. Аз му показах фотоапарата и му казах, че искам няколко снимки от пристанището. Той кимна и обясни на таксиметраджията къде да кара. Та общо взето всички се отнасят роболепно към белите чужденци и пренебрежително към ниската класа.
Самата Сунда Келапа изглежда много добре на снимки от нета, но на практика не чак толкова. Ако се снима правилно стават хубави снимки, иначе си е мизерия.

Ако потърсите из нета ще видите нещо такова.



Иначе...













Цели 10 минути ми стигнаха за пристанището. Решавам, че следващото ще е SeaWorld в Ancol Dreamland. Таксито тръгва натам, а по пътя...















Пристигаме а на входа на целия парк такса. Питат ме закъде. Викам SeaWorld, а оня SeaWorld closed. Опитвам се да го попитам има ли друго да се види, но оня само повтаря, че SeaWorld е затворен, маха с ръце и започна да се образува опашка. Няма начин да се разбереш с него. Викам на таксиметраджията карай към Мона, т.е. националния монумент, та оттам да видя и стария град.
Центърът на Джакарта вече е нещо съвсем различно.



За монумента голяма опашка и трябваше да чакам 2 часа за да се кача до горе. Мерси.







Тръгвам пеш да разгледам стария град, за който пишеше, че имало хубави стари колониални сгради. Да, ама не съвсем или поне аз не намерих много-много.

[silverfox]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Вече трябваше да мисля за летището. Търся банкомат и с 300 зора намирам в една от горните сгради. Хващам такси и все пак решавам да пробвам да мина да видя океана, че и имах поръчение да взема едно камъче. Започват се сложни обяснения с таксиметраджията, показвам на GPS-а къде сме, къде е летището и къде е океана. Обяснявам му "ние", "океан", "летище", като на всяко показвам на картата. Зор голям. Даже извадих от Wallpaper-ите на телефона снимка на плаж барем вдене. Накрая уж разбра. Тръгваме и по едно време гледам кара в позната пососка. Викам му ти да не караш към Сунда Келапа? Да. На баба ти 'фърчилото. Не искам там.
Ок вика и тръгва към Анкол. Викам си явно все пак ще го видя. Плащам си този път таксата, ама таксиметраджията обяснява къде отиваме и ме закарва до местната океанска атракция.







Камъчета нямаше, ама пък видях океана. Викам поне някой сувенир с мидички... нъцки. Тея им трябва специализация на нашето черноморие
Нито имах време, нито пък повече нерви да обяснявам, че искам да видя нормален плаж, та оттам на летището, където ме изгърмяха някаква такса за напускане на Индонезия и обратно към България.

[boggentod]

От: Джакарта, Индонезия 2014

Благодаря за споделеното и занимателно разказване